№ 521
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Х. Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900442 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.
Околовръстен път №260, срещу А. Л., ЛНЧ ****, род. на ****г., гражданин на
***, с адрес ***, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с
правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 76880.44 лева, представляваща незаплатена
главница по Договор за студентски кредит №**** г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 28.06.2022г. до окончателното изплащане,
сумата от 7813.37 лева, представляваща дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 17.10.2020г. – 10.06.2022г. и сумата от
1952.44 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 9 от договора за
периода от 17.10.2020г. – 10.06.2022г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за
студентски кредит №**** г., е предоставил на ответника сумата от 62586.56
лева с цел заплащане на семестриални такси за обучение във висше учебно
заведение, общо 8 на брой, всяка в размер на 7823.32 лева. По силата на чл. 4
от договора за усвоения кредит се дължи фиксирана годишна лихва в размер
на 6,5%. Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят ползва гратисен
период от 57 месеца, считано от датата на сключване на договора до
17.09.2020 г., през който не дължи плащане на главница и лихва. Начислената
по време на гратисния период лихва се капитализира чрез прибавяне към
главницата ежегодно, считано от датата на първото усвояване на суми по
кредита. Според чл. 7, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва
след изтичане на един месец от края на гратисния период, ежемесечно на 17-
1
то число от съответния месец, съгласно погасителен план, изготвен от
банката не по-късно от последния ден от гратисния период, който
кредитополучателят може да получи по всяко време след изтичане на
гратисния период във всеки един от офисите на банката и непоискването му
не го освобождава от изпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл.9
от договора при забава кредитополучателят дължи мораторна неустойка в
размер на законната лихва. Съгласно чл.5 от договора крайният срок за
погасяване на кредита е 17.09.2027г. Гратисният период изтича на
17.09.2020г. Погасителният план е с начална дата 17.10.2020г. Общата
стойност на капитализираната възнаградителна лихва за гратисния период е в
размер на 14293.88 лева. Доколкото ответникът е допуснал просрочие на три
последователни месечни вноски с падеж съответно 17.10.2020 г., 17.11.2020 г.
и 19.12.2020 г. и на основание чл.13, ал.1 от договора, ищецът е обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен с нарочно
писмо с изх. № 10583/09.02.2021 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, достигнало
до посочения в договора адрес на ответника на 10.02.2021г. От този момент
кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем, по аргумент от
уреденото в чл.20 от договора фингирано връчване. В условията на
евентуалност се прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем с исковата молба.
В изпълнение на дадени от съда указания с молба №23899/03.10.2023г.
(л.405) ищецът уточнява, че сумата от 76880.44 лева се претендира като сбор
от усвоена главница в размер на 62586.56 лева и капитализирана към
главницата възнаградителна лихва през гратисния период (17.12.2015г. –
17.09.2020г.) в размер на 14293.88 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
авторството на положените подписи върху договора от страна на ответницата
А. Л.. Твърди, че лицата, подписали договора от името на банката, не са
надлежно упълномощени да я представляват, тъй като не са включени в
представеното по делото пълномощно. Счита, че договорът не обвързва нито
ищеца, нито ответника, поради липса на съгласие. Позовава се на липса на
доказателства за представяне на изискваната по закон преддоговорна
информация, разяснена разбираемо с помощта на преводач, на липса на
подписано от ответника искане за отпускане на кредит и на липса на
подписан от ответника погасителен план и условия за издължаване на
кредита, което счита, че изначално опорочава договора. Твърди
неравноправност на клаузите за обявяване на предсрочна изискуемост без
лично уведомяване и за отлагане изготвянето на погасителен план след
гратисния период (чл.7), поради което счита договора за недействителен на
основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Погасителният план е
съществен елемент от договора и липсата на изрично съгласие по него твърди
да е основание за нищожност. Излага съображения и за унищожаемост на
договора на основание чл.27 от ЗЗД поради измама, с твърдения, че банката
2
многократно е извършвала преводи към Медицински университет без да има
изрично искане за това от ответника, което представлява нелоялна търговска
практика. Признава само и единствено обстоятелството за подадено от
ответника искане на 17.12.2015г. за усвояване на транш от студентски кредит
за сумата от 7823.32 лева за зимен семестър 2015/2016г. Твърди, че това е
единственото и надлежно предоставено волеизявление, касаещо само
конкретната сума. Признава, че същата е усвоена от ответника, но поддържа,
че впоследствие е погасена по банков път. Цитира съдебна практика, която
счита за относима към спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С представения заверен за вярност Договор за студентски кредит №****
г. ищецът се е задължил да предостави на ответника А. Л. (гражданин на
ФРГ), сумата от 62586.65 лева за заплащане на такси за обучение на
кредитополучателя, при възнаградителна лихва в размер на 6.5 % годишно.
Уговорено е в чл.1, ал.2 и чл.3, ал.3, че кредитът се усвоява на части чрез
периодични преводи в размер равен на дължимата такса за обучение за
съответния семестър по сметка на съответното учебно заведение, след
представяне пред банката на документ, удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент или докторант. Крайният срок за погасяване на
кредита е до 17.09.2027г. (чл.5). Съгласно чл.6 кредитополучателят ползва
гратисен период от 57 месеца, считано от сключване на договора до
17.09.2020г. (една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа), по време на който не дължи
плащане на главници и лихви по кредита. Начислената по време на гратисния
период лихва се капитализира чрез прибавяне към главницата ежегодно,
считано от датата на първото усвояване на суми по кредита (чл.6, ал.3). В чл.7
е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита на равни анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва, посочени като брой и размер в
погасителен план с падеж 17 число на съответния месец, след изтичане на 1
месец от края на гратисния период. Погасителният план се изготвя от банката
не по-късно от последния ден от гратисния период, като кредитополучателят
може да го получи по всяко време от офисите на банката, а непоискването му
не го освобождава от задължението (чл.7, ал.3). Уговорена е и наказателна
лихва за забава в размер на законната лихва (чл.9).
Договорът за кредит е надлежно подписан от двете страни на всяка
страница и в края му. Преди положените подписи в договора е обективирана
декларация от Л.Г.К., (в качеството й на заклет преводач от и на английски
език към „Варна Транслейт“ЕООД, видно от представената по делото
служебна бележка №23/11.05.2015г. (л.440)), с която същата потвърждава, че
е превела точно и пълно текста на договора от български на английски език
на А. Л. и последната е заявила, че е разбрала и е съгласна с преведеното
съдържание на договора и в уверение на това е подписала същия.
3
Предприетото от ответника, чрез особения му представител, оспорване
автентичността на договора по реда на чл.193 от ГПК се явява неуспешно
поради липсата на ангажирани от него доказателства, въпреки дадените с
доклада изрични указания в тази насока.
От името на банката договорът е подписан от търговските
пълномощници М.С.А. и В.П.С., изрично овластени с неоспореното от
ответника пълномощно с нот. заверка №1401/25.04.2012г. на нот. М.Г. (л.423)
да сключват сделки, свързани с банковата дейност, включително за
предоставяне на кредити.
Приет е като доказателство неподписан екземпляр от изготвения от
банката след края на гратисния период погасителен план, с начална дата
17.10.2020г. и крайна дата 17.09.2027г. при размер на месечна вноска 1141.63
лева. (л.19)
Представени са 8 бр. Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от МУ
„Проф. д-р П. Стоянов“ на 08.12.2015г., 15.02.2016г., 14.09.2016г.,
01.02.2017г., 15.09.2017г., 16.03.2018г., 27.09.2018г., 22.02.2019г., с които се
удостоверява правото на ответника да се запише като студент по специалност
„Медицина“ за съответния семестър и дължимата семестриална и годишна
такса в размер на по 7823.32 лева. Видно от последно издаденото от
университета Уверение от 22.02.2019г., ответницата е била записана за летен
семестър от шести курс, като срокът за полагане на последния държавен
изпит/защита на дипломна работа е м. септември 2019г. (л.424-430).
Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ, в
периода 17.12.2015г. – 27.02.2019г. по договора са усвоени суми в общ размер
на 62586.56 лева на 8 транша от по 7823.32 лева, преведени от банката
директно на учебното заведение. Преводите са извършвани въз основа на
цитираните по-горе Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, които ответницата е
представила в банката. Ответницата не е извършвала погасяване на дълга.
Лихви по кредита са начислявани още от първото усвояване на заемна сума.
Начислените през гратисния период лихви са прибавяни към главницата в
края на всяка година. Капитализираната възнаградителната лихва е в общ
размер на 14293.88 лева. Задължението от 76880.44 лева е формирано от
отпуснатия кредит от 62586.56 лева и възнаградителните лихви за гратисния
период в размер на 14293.88 лева. Размерът на дълга с прилагане на каузата на
капитализация на лихвата е 76880.44 лева главница, 7813.38 лева лихва за
периода 17.10.2020г. – 10.06.2022г. и 1305,26 лева законна лихва за периода
от 17.10.2020г. – 10.06.2022г., а без прилагане на тази кауза – 62586.56 лева
главница, 6360.69 лева лихва за периода 17.10.2020г. – 10.06.2022г.
(Приложение 2) и 1062.53 лева неустойка в размер на законната лихва за
периода от 17.10.2020г. – 10.06.2022г. И при двата варианта е налице забава
на непогасените вноски по дълга - налице е просрочие от 593 дни, като
първата падежирала вноска е на 17.10.2020г. Възнаградителната лихва за
целия срок на договора е изчислена в размер на 6.5% видно от приложенията
4
към експертното заключение.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове с правно основание
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно отношение по силата на сключен договор за студентски кредит,
изпълнение на поетите от него задължения по договора, наличие на
действителна неустоечна клауза, настъпила изискуемост на задълженията и
техния размер по отделни пера.
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл.1
ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа
на сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 от ЗКСД).
Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено
лице, което отговаря на определени изисквания – чл.3, ал.1 от ЗКСД, сред
които е качеството „студент“ и което е гражданин на страна – членка на ЕС
или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се
извършва само от банки, които са сключили с министъра на образованието
типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във
връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите
/чл.6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на
образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с
Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се
обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително
минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит
до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата;
начин на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя
след изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на
отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора за кредит; началния момент на
дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на
задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под
страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв.
Същевременно чл. 17, ал. 5, т.3 от ЗКСД изрично регламентира
приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148 ЗЗП касателно
неравноправните клаузи в потребителски договори. Т.е законово е признато
5
на ответника качество на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и
тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните.
Въз основа на приетото за установено по фактите, съдът намира, че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
процесния Договор за студентски кредит №**** г. Същият е сключен между
банка включена в съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ
качеството студент към момента на сключването му. Видно е, че всички
изброени по-горе законови постановки са намерили съответно отражение в
договора.
Договорът за кредит e сключен при участието на заклет преводач и е
подписан от ответника на всяка страница. По тези съображения възражението
на ответника за липса на съгласие поради невладеене на български език се
явява недоказано. Нещо повече, от поведението на ответника, изразяващо се в
продължително във времето приемане на изпълнение по договора, следва, че
същият не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е
съдържанието им и желаел настъпването на правните им последици.
Съгласието от страна на кредитора за сключване на договора също е
надлежно изразено чрез изрично упълномощени представители. Дори
кредитът да бе сключен от мним представител, с право да се позовава на
висящата недействителност разполага единствено ищецът. Подобно
противопоставяне в случая не само, че не е налице, а напротив с
предявяването на иска ищецът изрично демонстрира воля за реализиране на
произтичащите от договора права.
Относно възражението, че банката не е уведомила кредитополучателя за
всички условия на кредита според чл.18, ал. 3 ЗКСД, е необходимо да се има
предвид, че законът не поставя изискване по какъв начин следва да се
предостави такава информация (устно или писмено, чрез определен формуляр
и т. н.). Предвид бланкетния характер на възражението и липсата на наведени
твърдения ответникът да не е имал възможност да се запознае предварително
със съдържанието на договора, обективиращ всички условия по него, то и
следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на задължението на банката
по чл.18, ал. 3 ЗКСД и договорът не е недействителен поради неспазването на
това изискване. Още повече, че условията по кредита напълно кореспондират
на императивната законова регламентация, която е публично известна.
Възражението на ответника за унищожаемост на договора поради
измама също се явява неоснователно, тъй като за да е налице този порок на
сделката, е необходимо да се установи, че служители на банката умишлено са
въвели длъжника в заблуждение относно обстоятелства, които са от
решаващо значение за сключване на сделката чрез конкретни действия или
бездействия, предприети преди и по време на сключване на договора.
Твърдения в тази насока ответникът не е релевирал, нито е ангажирал
доказателства, въпреки дадените изрични указания по чл.146, ал.2 от ГПК.
При безспорната установеност, че усвояването на траншовете е извършвано
6
по изрично заявление на ответника, не се установява недобросъвестност на
кредитора и при изпълнение на договора.
Договорната уредба на погасителния план е в съответствие с
изискванията на специалния закон – чл.24 от ЗКСД, който дерогира общата
норма на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Изложеното обуславя неприложимост по
отношение на договора за студентски кредит на предвиденото в чл.22 от ЗПК
основание за недействителност в хипотезата на липса или неяснота на
погасителния план. Специфичният характер на процесния договор изключва
възможността погасителният план да се изготвя предварително. С оглед
поетапното усвояване на главницата до изтичане на гратисния период дългът
не е определен по размер. Индивидуализирането му е в зависимост от
активността на самия длъжник и продължителността на неговото обучение,
респективно от представените от него уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД. На
следващо място необходимостта от погасителен план възниква едва след
изтичане на гратисния период, тъй като до този момент задължението не е
изискуемо. Липсата на яснота какъв ще е размерът на усвоения кредит към
края на гратисния период изключва възможността за съставяне на
погасителен план към момента на сключване на договора. Отделно от
изложеното в договора са заложени всички изискуеми реквизити на
погасителния план – периодичност, падеж, фиксиран процент на лихвата,
равенство на месечните вноски, 10 годишен срок на издължаване. При
изрично уговорени параметри конкретният размер на анюитетите е въпрос
единствено на аритметични изчисления. В този смисъл съдът не констатира
при уговаряне на отложеното съставяне на погасителния план страните да са
се отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на
потребителя.
В рамките на дължимата служебна проверка за останалите основания за
недействителност по чл.22 от ЗПК, чл.143 от ЗЗП и по ТР 1/27.04.2022г. по
т.д. 1/2020г. на ВКС, съдът намира, че такива не се установяват от формална
страна. Налага се изводът, че процесният договор не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност.
По така сключения валиден договор за кредит банката е изправна
страна, тъй като от представените доказателства – искания за усвояване на
транш от студентски кредит и заключението на ССЕ, се установява, че по
договора са усвоени осем суми, всяка в размер на 7823.32 лв. или общо в
размер на 62586.56 лв.
Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и то ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В случая ищецът изрично се позовава на предвидената в чл.13, ал.1 от
договора хипотеза – неплащане на падеж на три последователни вноски. Дори
7
да се приеме, че неподписаният от ответника погасителен план не го
обвързва, от самия договор следва, че при изрично фиксирана в договора дата
за край на гратисния период - 17.09.2020г., изискуемостта на първата
погасителна вноска съгласно чл.7, ал.2 е настъпила на 17.10.2020г.
Следователно релевираната от ответника обективна предпоставка е налице,
тъй като видно от заключението на ССЕ по договора не е извършвано каквото
и да било плащане. Ответникът е уведомен за потестативното изявление на
банката с получаването на препис от исковата молба, т.е на 22.06.2023г.,
независимо, че се представлява от особен представител - така решение по т.д.
№ 193/2018г. на Първо ТО на ВКС. Към този момент по кредита има 20 бр.
неплатени падежирали вноски. Следователно, към края на устните състезания
са се осъществили всички предпоставки, даващи право на банката да упражни
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, настъпил е ефектът на
предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока и
изискуемостта на цялото задължение е настъпила.
По изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по своето
основание. Доказването му по размер е обусловено от въпроса за валидността
на клаузата за капитализирането на възнаградителната лихва и последващото
й олихвяване.
Капитализирането на възнаградителната лихва върху непогасената
главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до
анатоцизъм. Нещо повече, то е предвидено в съдържанието на Типовия
договор по чл. 7 ЗКСД. Договорните клаузи възпроизвеждат именно
параметри, заложени в чл. 10, ал. 2 (годишно капитализиране на лихвите по
време на гратисния период) и чл. 27, ал. 1 от типовия договор (формиране на
общия размер на задължението на кредитополучателя от главница, равна на
сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на
договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през
гратисния период). Нито в закона, нито в договора обаче има изрично
правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните
вноски капитализирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо
съдът приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне,
допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото не се
накърняват законови императивни забрани. Последващото олихвяване на
капитализираната възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по см. на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294,
ал. 1 ТЗ. (в този смисъл решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І
т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.).
Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл.
24, ал. 1 ЗКСД, според която задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период включва главницата и лихва за срока на
8
договора, тоест уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи
по силата на чл. 23, ал.3 ЗКСД, при това като компонент от главницата, тъй
като такава е била изричната воля на страните. След като страните са
трансформирали лихвата в главница, е недопустимо преквалифицирането й
от съда независимо от различния й произход. В исковата молба, уточнена с
молба №23899/03.10.2023г. (л.405), ищецът изрично е заявил, че главната
претенция се формира от предоставените средства и капитализираната лихва,
откъдето следва, че съдът е сезиран и с вземане за инкорпорираната в
главницата възнаградителна лихва за гратисния период. Произнасянето по нея
не е свръх петитум, след като макар претендирана като част от главницата, е
изрично уточнено, че по съществото си съставлява възнаградителна лихва.
Видно от заключението на ССЕ претенцията от 76880.44 лева е формирана
именно от главница в размер на 62586.56 лева и възнаградителна лихва в
размер на 14293.88 лева. Следователно заплащането на натрупаната в
гратисния период възнаградителна лихва в размер на 14293.88 лева не трябва
да отпадне от присъждане. Това се налага и с оглед необходимостта от
запазване на договора в съдържанието му, уговорено от страните.
Налага се изводът за дължимост на консолидирания размер на
главницата в размер на общо 76880.44 лева, от които 62586.56 лева – усвоен
кредит и 14293.88 лева – капитализирани лихви за гратисния период
17.12.2015г. – 17.09.2020г., с оглед обективираната в договора изрична воля
на страните за капитализация. С оглед изложеното предявеният иск с правно
основание чл.430, ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло.
Акцесорният иск с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ се явява
основателен до размера от 6360.69 лева по вариант 2 от ССЕ, изчислена за
периода 17.10.2020г. – 10.06.2022г. в размер на 6.5% върху усвоения кредит,
без извършените капитализации на възнаградителна лихва. За разликата до
претендираните 7813.37 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид липсата на постъпили погашения, ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи мораторна неустойка по чл.9 от договора в
размер на законната лихва. Дължимата неустойка за процесния период
17.10.2020г. – 10.06.2022г. върху усвоената главница без капитализацията
възлиза на 1062.53 лева, според вариант № 2 на табл.9 от ССЕ, определен по
собствени изчисления на вещото лице за размера на законната лихва, до който
размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
претендираните 1952.44 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба и направеното в
нея искане, върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2022г., до
окончателното й заплащане.
По отговорността за разноски:
9
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
съразмерно с уважената чат от иска и съобразно представените доказателства
за реалното им извършване в размер на 11239,65 лева от общо 11551,97 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (3755,27 лева), възнаграждение за
особен представител на ответника (3790,85 лева), депозит за вещо лице (500
лева), заплатено адвокатско възнаграждение (3465,85 лева) и такса
обнародване в СВ (40 лева). Разходите за превод от и на немски език в размер
на 5257,50 лева и 57 лева не следва да бъдат присъждани поради липса на
представени доказателства за реалното заплащане на фактурираните услуги,
за които изрично е посочено плащане по банков път.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Л., ЛНЧ ****, род. на ****г., гражданин на ***, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. Околовръстен път №260,
сумата от 76880.44 лева, представляваща незаплатена консолидирана
главница, включваща сумата от 62586.56 лева – усвоен кредит и сумата от
14293.88 лева – капитализирани към главницата възнаградителни лихви,
начислени за гратисния период 17.12.2015г. – 17.09.2020г., по Договор за
студентски кредит №**** г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 28.06.2022г. до окончателното изплащане, сумата от 6360.69 лева,
представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от
17.10.2020г. – 10.06.2022г. и сумата от 1062.53 лева, представляваща
неустойка за забава по чл. 9 от договора за периода от 17.10.2020г. –
10.06.2022г., на основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Околовръстен път №260,
срещу А. Л., ЛНЧ ****, род. на ****г., гражданин на ***, с адрес ***, иск с
правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати
разликата над 6360.69 лева до 7813.37 лева, претендирани като дължима по
Договор за студентски кредит №**** г. договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 17.10.2020г. – 10.06.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Околовръстен път №260,
срещу А. Л., ЛНЧ ****, род. на ****г., гражданин на ***, с адрес ***, иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
разликата над 1062.53 лева до 1952.44 лева, претендирани като дължима по
чл.9 от Договор за студентски кредит №**** г. неустойка за забава за периода
от 17.10.2020г. – 10.06.2022г.
ОСЪЖДА А. Л., ЛНЧ ****, род. на ****г., гражданин на ***, с адрес
10
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. Околовръстен път №260,
сумата от 11239,65 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски съразмерно с уважената чат от иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11