О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 38
23.10.2023г., гр. Стара
Загора
Административен съд – Стара Загора, трети касационен състав,
в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
Председател:
Бойка Табакова
Членове: Кремена Костова-Грозева
Златко Мазников
разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №110 по
описа за 2023 година.
По делото е подадена молба с правно
основание чл.248, ал.1, от ГПК, вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, с рег. № 4406/01.08.2023г., подадена от „Специализирана болница за
рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, касатор по посоченото дело, чрез
процесуален представител адв. С. К. - САК, в която се обективира искане за изменение и допълване на Решение №
151/06.07.2023г. в частта на разноските.
Претендира се както допълване и
изменение на визираното решение на този съд в частта му на разноските, като се
иска присъждане на пълния им заплатен размер, така се прави и искане за
присъждане и на разноските, направени от дружеството пред въззивната инстанция.
Излагат се следните съображения за
горните искания:
Независимо от постановения краен
резултат по канд №110, съдът бил достигнал до погрешния и необоснован правен
извод, че искането за присъждане и на разноските, направени пред въззивната
инстанция било изцяло неоснователно, с довод, че Определение № 139/07.03.2023г.
било необжалвано. Административният съд не отчел, че въззивното решение на РС
Казанлък било отменено в частта, изменяща наказателното постановление и вместо
него постановил ново решение, с което санкцията била намалена на законния
минимум. При отмяна на въззивното решение именно касационната инстанция дължала
произнасяне по разноските претендираните пред РС, а предвид и отменителния
диспозитив на решението й се обуславяло и присъждане на разноските в полза на
молителя. По този довод се иска допълване/изменение на решение № 151 в частта
му на разноските, като се присъдят и тези, направени и пред въззивната
инстанция, като същевременно се редуцират и присъдените в полза на
административния орган от РС Казанлък разноски, съразмерно на намаления размер
на наложената с НП санкция. Дружеството било договорило и заплатило реално
разноски за един адвокат пред въззивната инстанция в размер на 900 лева с ДДС,
като му се следвали съразмерно заплащането на такива за пред РС.
На следващо място се възразява, че
договореното за пред касационната инстанция възнаграждение за един адвокат от
молителя в размер на 1200 лева с ДДС не било прекомерно и този съд не следвало
да го редуцира. Пред РС били извършени множество процесуални действия, поради
което и възражението на АНО за прекомерността на уговореното адвокатско
възнаграждение било напълно неоснователно. Такива били извършени и пред
касационната инстанция предвид подадения отговор по касационна жалба от органа.
Сочи още, че тези разноски били реално заплатени и за тях имало представени
доказателства и списък по чл.80 от ГПК, т.е. те били документално удостоверени и
същите следвало да се присъдят на дружеството молител в техния пълен размер.
В
заключение се възразява, че следвало присъдените разноски в полза на АНО пред
въззивната инстанция следвало да бъдат редуцирани съразмерно на намаления
размер на наложената с НП имуществена санкция.
Молбата е изпратена за становище от жалбоподателя в 7
дневен срок от получаването й, като такова е депозирано.
Съдът, като съобрази данните по
делото, намира исканията за изменение и допълнение на Решение № 151/06.07.2023г.
за процесуално допустими, като изходящи от активно легитимирано лице, в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Процесуалната допустимост на молбата се обуславя и от факта на представен по
делото пред касационния съд на списък по чл.80 от ГПК, в който се обективират
искания за разноските пред въззивната и пред касационната инстанция.
Разгледани по същество исканията,
съдът приема следното:
1.Първото се свежда до допълване на
решение № 151/06.07.2023г., постановено по канд № 110/2023г. в частта на
разноските, като се претедира присъждане на размера на направените от касатора
разноски за един адвокат пред РС Казанлък от 900 лева с ДДС /добавено при
съобразяване на уважената част/.
Тези разноски са поискани с
касационната жалба и пред настоящия съд за тях е представен списъкът по чл.80
от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. От данните по делото
пред РС се удостоверява, че настоящият молител е заплатил в полза на доставчика
на адвокатската услуга АС“ М. и партньори“ сумата от 900 лева с ДДС и нейното
възстановяване е поискана надлежно и своевременно от адв. К.. РС е постановил
решение, с което е изменил размерът на наложената санкция, но е постановил единствено
осъждане на „Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД
да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, като не е
присъдил разноски и в полза на жалбоподателя, настоящ молител. От дружеството е
била подадена до РС молба за допълване на решението му в частта на разноските,
като е претендирано заплащането на заплатеното адвокатско възнаграждение от 900
лева с ДДС, съразмерно на намалената имуществена санкция /вж. петитума на молбата,
находяща се на л. 18 от канд № №110/. С Определение № 139/07.03.2023г. съставът
на РС Казанлък се е произнесъл по това искане, като е постановил отхвърляне на
молбата за присъждане на съразмерни разноски и в полза на дружеството. От
приложеното на л. 24 съобщение е видно, че определението е било получено от
жалбоподателя /настоящ молител/ на 07.04.2023г. С въпросното определение на РС
изрично е даден 14 дневен срок за обжалването му пред Административен съд Стара
Загора, като такова обжалване не е направено от засегнатата страна, т.е. молителят,
поради което и с изтичането на въпросния срок, съдебният акт на РС Казанлък в
частта на разноските е влязъл в законна сила на 21.04.2023г.
Поради необжалването му в срок до
21.04.2023г. е процесуано недопустимо с касационната жалба от 02.05.2023г. против
решение №326/16.12.2022 на РС, отново да се оспорва този съдебен акт и в частта
на разноските, нито е основателно да се иска тяхното присъждане от касационната
инстанция, защото за страната това право вече е преклудирано, като именно в
този смисъл е и произнасянето на настоящия съд в неговото решение. Налице е
процесуален пропуск на страната, като същата не може да претендира ползи за
себе си от това си поведение. Още по-малко основателен за това искане е доводът,
че касационната инстанция отменила въззивното решение и поради това следвало да
присъди в полза на молителя съразмерно направените от нея разноски пред
РС. Както с решението на РС, така и с
решението на този съд жаленото от „Специализирана болница за рехабилитация –
национален комплекс“ ЕАД наказателно постановление, с което на това дружество е
наложената административна санкция е потвръдено като законосъобразно, а
единствено е намален размерът на същата. Изменяйки решението на РС в частта на
определения от него размер на санкцията, правно не означава отмяна на този
съдебен акт, поради което и загубилата спора страна няма право на пълно
овъзмездяване на направените от нея разноски за един адвокат, съотв. само на
съразмерна част от тях, но поради процесуалния пропуск на страната нейното
искане е неоснователно, както се сочи по-горе.
Ето защо искането за допълване на
Решение №151/06.07.2023г. в частта му на разноските, като се претендира
присъждане и на разноските, направени пред въззивната инстанция, съразмерно на
уважената част от жалбата, се явява процесуално недопустимо.
2. Що се отнася до второто искане
- настоящият съдебен състав също го
приема за изцяло неоснователно. Известно е на молителя, че крайният правен
резултат на спора е потвърждаване на НП, с което му е наложена административна
санкция, но единствено е намален нейният размер на законово определения му
минимум. Ето защо от претендираните пред касационната инстанция общо 1200 лева
с ДДС адвокатско възнаграждение, страната би имала право единствено и само на
съразмерно овъзмездяване на направените от нея разноски за един адвокат, както
и постановил и този съд. Последният е приел за основателно своевременното
възражение на АНО за прекомерността на уговореното възнаграждение от 1200 лева
с ДДС за адвоката на дружеството, като се е позовал на обективно извършените
процесуални действия от същия – изготвената касационна жалба и отговор по
касационната жалба на АНО, както и явяването на адв. К. в с.з. Пред тази
инстанция не са извършвани никакви други процесуални действия от адв. К., както
и спорът не е с фактическа и правна сложна, поради което действително така
уговореното възнаграждение се явява прекомерно и същото е редуцирано до размер
от 800 лева с ДДС, което е над минимално определеното в чл.7, ал.2, вр. с
чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г., съобразно спецификата на случая. При
съобразяване и на изхода от спора, на страната е присъдено съразмерно на
уважената част възнаграждение. Ето защо и искането за изменение на Решение № 151/06.07.2023г.,
в частта на присъдените разноски се явява също неоснователно.
Предвид горното и на осн. чл. 248,
ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от ГПК, вр. с чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение като недопустимо искането на
„Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД за
допълване на Решение №151/06.07.2023г. в частта му на разноските и за
присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция, съразмерно на
уважената част от жалбата.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на „Специализирана болница за рехабилитация –
национален комплекс“ ЕАД за изменение на Решение №151/06.07.2023г. в частта му
на разноските, присъдени от касационната инстанция.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.