РЕШЕНИЕ
Номер 260079 24 .03 Година 2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На 08.03.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Боряна Козова
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 157 по описа за 2021 година намери
за установено следното:
Искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Предявен е иск от В.И.К. с ЕГН **********, действащ като
непълнолетен със съгласието на своите родители И.К.К. с ЕГН ********** и Л.М.И.
– К. с ЕГН ********** – всички с адрес *** против ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,
ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет.5, по който се желае да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 42 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие на
пешеходна пътека на 20.08.2019 г. около 17.00 часа в гр.Пловдив,
бул.“Коматевско шосе“ срещу номер 63, като ищецът е бил блъснат от
л.а.“ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег.№ ***, управляван от водача С.С. И. с ЕГН **********
*** и му е била нанесена телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява
подбедрица. За ПТП е било инициирано наказателно производство по НОХД №
2986/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н.с., което е завършило с определение, с което е
одобрено споразумение.
Претендира се и заплащане на сумата от 2 077.78
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от датата на уведомяване
и представяне на банкова сметка на застрахователя от страна на ищеца –
14.09.2020 г. до датата на завеждане на настоящия иск в съд.
Претендира се и заплащане на законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателно й изплащане.
В исковата молба подробно е посочено настъпването на
неимуществевните вреди, както и извършените оперативни интервенции и целият
процес по възстановяване на ищеца, като се мотивира подробно искането за
репарация на неимуществените вреди във връзка с претърпените сериозни по
интензитет болки и страдания.
Твърди се от ищеца, че с молба от 11.09.2020 г. е
изпратил уведомление до ответното дружество ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за
настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено и
изплатено справедливо обезщетение, адекватно по размер на всички имуществени и
неимуществени щети, претърпени в резултата на ПТП-то. Във връзка с изпратеното
уведомление от ищецът в ответното дружество е била заведена щета с №
0411-410-0002-2020, като на 12.10.2020 г. ищецът е получил уведомително писмо
от застрахователят, че по претенцията е било определено справедливо обезщетение
за сумата от 7 500 лв. за неимуществени вреди и 2 666 лв. за
имуществени вреди, като на 05.11.2020г. по банковата сметка на ищецът от ЗАД
„ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е постъпила сумата в общ размер от 10 166 лв., като
застрахователно обезщетение по щета с №
0411-410-0002-2020.
Предвид това, че ищецът счита, че доброволно платената
сума е крайно недостатъчна, инициира настоящия процес, като ищецът счита, че
сумата от 50 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, поради което се претендира и заплащане на исковата сума.
Ответникът ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД изцяло оспорва
иска.
Оспорва се изключителната вина на водача С. И. за
причиняване на вредоносния резултат.
Освен това се прави възражение за съпричиняване на
вредите от настъпилото ПТП от страна пострадалия В.К., за който се твърди от
ответника, че се е движил по тротоара в противоречие на правилата, установени в
ЗДвП, като е следвало да управлява тротинетката си в най-дясната част на
съответната пътна лента, но ищецът не е изпълнил това свое задължение и е лишил
водача на лекия автомобил от възможността да го забележи и да предприеме
действия, чрез които да предотврати удара. Твърди се също така, че ищецът К. е
пресякъл пътното платно на червен светофарен сигнал, като няма данни същият да
се е огледал преди да навлезе на пътното платно, като не е съобразил
поведението си с другите участници в движението. Твърди се, че същият не е имал
качеството на пешеходец, тъй като към момента на ПТП-то е бил върху
тротинетката си, като по този начин няма право да преминава по пешеходната
пътека с предимство, както и че същата не е отговаряла на техническите
изисквания, на които следва да отговаря едно двуколесно пътнотранспортно
средство.
Твърди се от ответното дружество съществен принос на
пострадалия за настъпване на процесното ПТП, поради което се иска да се
отхвърли иска или да се намали обезщетението. Оспорва се размера на
обезщетението, като се твърди, че е завишен по размер с оглед на настъпилите
болки и страдания.
Оспорва се акцесорната претенция за законна лихва.
Пловдивски Окръжен
Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери
за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно
наличието на застрахователно правоотношение, относно процесния лек автомобил,
участник в ПТП-то, а именно л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег.№ ***, управляван от
водача С.С. И. с ЕГН ********** ***.
Също така е безспорно, че на посочената в исковата молба
дата и час, на пешеходна пътека в гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ срещу номер
63 е настъпило процесното ПТП и на ищеца са причинени посочените в исковата
молба увреждания, а именно счуване на лява подбедрица.
Установява се по
делото, че НОХД № 2986/2020г. по описа на РС Пловдив е приключило със
споразумение, с което делинквентът С. И. е призната за виновна, че е нарушила
правилата за движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП и по
непредпазливост е нанесла средна телесна повреда на ищеца изразяваща се в
счупване на двете кости на лява подбедрица. Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това
правило аналогично следва да се приложи и към споразумението, с което е
приключило наказателното производство.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено
води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е
налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на И.,
което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/
В тази посока са и констатациите на вещото лице К.П.
по назначената СМЕ, който установява причинно –следствената връзка между
активното поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат. По делото са представени и изрични доказателства, от
които се установява, че ищецът е отправил на основание чл.380 от КЗ
застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото.
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален
статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване
на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По делото е разпитана свидетелката К. Г., която обективира в своите
показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищеца
болки и страдания. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение
показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е баба на пострадалия.
Това е така, тъй като данните обективирани от свидетелката са в унисон с
останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на
непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се подчертае,
че по принцип лицата оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития
са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки съществуващата
родствена връзка. Очевидно е, че интензитетът на болките и страданията на ищеца е бил висок с оглед на неговата възраст, която
обосновава повишена емоционална чувствителност свързана с психичните
характеристики на пубертетното развитие. Естествено е в този период проблемите
с външния вид да се възприемат болезнено и с една по – висока интензивност на
психическото преживяване. В унисон с тези изводи са както показанията на
посочения свидетел, така и тези на свидетелката И.Т..
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 35 000 лева. Съдът отчита, при определяне на този размер,
че се касае за обичайно счупване в
аспекта, че не са настъпили усложнения. Процесът по възстановяване е протекъл
адекватно и ищецът е възстановил движението на счупения крак. Същият е във
възраст когато оздравителните процеси протичат бързо, но съдът съобразява също
и обстоятелството, че все още пострадалият изпитва болка при застудяване или
физически натоварвания, но прогнозно тези симптоми би следвало скоро да
отшумят. По делото е установено, че на ищеца са били изплатени от ответника
7500 лева, поради което и окончателния размер на обезщетението, което следва да
се присъди в настоящия процес е сумата от 27 500 лева.
При така очертаното фактическо и
правно статукво се налага да се разгледа направените от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат. По
принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване
по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на
това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият
не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на
пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично
разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен
извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при
която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се
актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.
Направените от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
съдът намира за неоснователни. Твърди се от застрахователя, че пострадалият се е движил по тротоара в
противоречие на правилата, установени в ЗДвП, като е следвало да управлява
тротинетката си в най-дясната част на съответната пътна лента, но ищецът не е
изпълнил това свое задължение и е лишил водача на лекия автомобил от
възможността да го забележи и да предприеме действия, чрез които да предотврати
удара. Твърди се също така, че ищецът К. е пресякъл пътното платно на червен
светофарен сигнал, като няма данни същият да се е огледал преди да навлезе на
пътното платно, като не е съобразил поведението си с другите участници в
движението. Твърди се, че същият не е имал качеството на пешеходец, тъй като
към момента на ПТП-то е бил върху тротинетката си, като по този начин няма
право да преминава по пешеходната пътека с предимство, както и че същата не е
отговаряла на техническите изисквания, на които следва да отговаря едно
двуколесно пътнотранспортно средство.
На първо
място съдът не счита, че ищецът следва да бъде възприеман, като водач на
електрическо превозно средство към момента когато е предприел пресичане на
пешеходната пътека. Същият, в този
аспект, не е имал задължението да кара тротинетката най-дясно на пътното
платно. Установената по делото фактическа обстановка е в посока, че К. е
предприел пресичане на пешеходна пътека на зелен за пешеходците сигнал на
светофарната уредба. По НОХД № 2986/20г. по описа на ПРС изрично е установена
вината на водачката на автомобила в аспекта на нарушаване правилата за движение
по пътищата по чл.120 от ЗДвП, поради което и изобщо не може да се преразглежда
въпроса относно това, на какъв сигнал на светофарната уредба е станал
инцидента. Освен това в унисон с твърденията в исковата молба са, както
показанията на свидетелката М.Х., така и съдържанието на САТЕ. Към момента на
настъпване на инцидента в ЗДвП не са били актуални разпоредбите на чл.80а. Т.е.
към датата на ПТП законодателната рамка не е обхващала обществените отношения
за движение на индивидуални електрически превозни средства. Ето защо и ищецът
не е нарушил посочените от ответника нормативни правила, тъй като към 2019г. те
не са съществували в правния мир. Нещо повече, дори посочената новела да е била
част от правилата за движението по пътищата съдът не намира, че установената по
делото фактическа обстановка обосновава извод, че към момента на пресичането на
пешеходната пътека К. е нарушил евентуално правилото на т.10. Както се изясни по – горе
обстоятелството дали има нарушение на изрични правила не е критерият, който
следва да се съобразява, а фактически дали с действията или бездействията си К.
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Наличието на
противоправност на поведението му следва да се съобразява при процентното съотношение
на съпричиняването. В процеса обаче ответникът не доказа по
безспорен начин наличието на конкретни действия или бездействия на К., с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Установява се по делото, че ищецът е предприел
преминаване на пешеходната пътека на зелен за него сигнал на светофарната
уредба, като фактите по делото обосновават извод, че К. би следвало да се
третира, като пешеходец независимо, че е бил с индивидуално електрическо
превозно средство. При лежаща върху ответника доказателствена тежест, не се
установи, че пострадалият е преминал през пешеходната пътека изцяло върху
пътното превозно средство и с активирана електрическа система на тротинетката.
Въпреки че вещото лице по назначената САТЕ установява, че единият крак на К. е
бил върху нея, това не означава, че същата е била употребена, като електрическо
превозно средство. Такива обективни данни по делото напълно липсват. Поради
това и не следва да се намалява определеното от съда обезщетение.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като застрахователното събитие е
настъпило 25.11.19г., а застрахователния договор е сключен след влизане в сила
на КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г. т.е. не е налице хипотезата на § 22 от
ПЗР на КЗ. Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно
т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429
от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на
деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и
то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да
попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и
застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Видно от приложените
доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред
застрахователя на 16.03.2020г.. Законната лихва, която при непозволено
увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон –
чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването
/за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е
в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и
т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по
чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. След като
застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя
на 16.03.2020г. /доколкото по делото не е установена друга дата на уведомяване
от застрахования/, законната лихва за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента, която е и предмет на претенцията на ищеца, се
дължи от тази дата.
С исковата
молба ищецът претендира законна лихва върху главницата от съответния начален
момент до датата на подаването й и от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Доколкото обичайна е практиката за присъждане на законна
лихва от съответния начален момент, предхождащ датата на подаване на исковата
молба, до окончателното плащане, без необходимост от присъждане на твърда сума
до образуване на делото, няма процесуална пречка - въпреки заявените отделни
претенции по размер и период, главницата да се присъдят ведно със законната
лихва от 14.09.2020г. до окончателното плащане. На практика съдът се произнася
по същото, а не по друго искане и за период, който се включва във времевия
период, посочен от ищеца, поради което не е налице отклонение от волята му,
респ. произнасяне свръхпетитум.
Ищецът е
освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК
осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск
такса. Цената на уважения иск за обезщетение на неимуществени вреди е в общ размер
на 27 500 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 1100 лв.
по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения
размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и
депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда
или сумата от 64.71 лв.
Ищецът
следва да заплати на ответното дружество сумата от 960 лева направени деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Отправено
е искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, но не е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА
адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно
посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер,
когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът
присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно искане.
За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание конкретно посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА,
без да е необходимо да я доказва. В случая ищецът не представя договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено подобно обстоятелство. На л. 7
от делото е приложено адвокатско пълномощно, в което нищо не се споменава за
договорено възнаграждение, още по – малко то да е безплатно на основание
хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗА. Следователно предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА не са налице и
възнаграждение на адвоката по този ред не се дължи.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на осн. чл.432 от КЗ на В.И.К. с ЕГН
**********, действащ като непълнолетен със съгласието на своите родители И.К.К.
с ЕГН ********** и Л.М.И. – К. с ЕГН ********** – всички с адрес *** сумата от 27 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило пътнотранспортно
произшествие на пешеходна пътека на 20.08.2019 г. около 17.00 часа в
гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ срещу номер 63, като ищецът е бил блъснат от
л.а.“ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег.№ ***, управляван от водача С.С. И. с ЕГН **********
*** и му е била нанесена телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява
подбедрица, за което ПТП е било инициирано наказателно производство по
НОХД № 2986/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н.с., което е завършило с
определение, с което е одобрено споразумение,
ведно със законната лихва върху обезщетението, начиная от 14.09.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света
София“ № 7, ет.5 да
заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1100 лева съразмерно на уважената част
от исковете, както и сумата от 64.71 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения
на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА В.И.К.
с ЕГН **********, действащ като непълнолетен със съгласието на своите родители И.К.К.
с ЕГН ********** и Л.М.И. – К. с ЕГН ********** – всички с адрес *** да заплати на ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ №
7, ет.5 сумата от 960
лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :