Решение по дело №547/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 234
Дата: 24 ноември 2021 г.
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215200500547
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Пазарджик, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500547 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение № 118 постановено на 19.07.2019г. по гр.дело № 474 по описа на
Панагюрския районен съд за 2015г. ,с което предявеният от Държавен фонд „Земеделие“,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 136
осъдителен иск срещу Г. П. Г., с ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „О. ІІ” бл. 10, вх. Б, ет.2, ап.
6, за заплащане от ответника Г. на сумата от 24 446,00 лв.представляваща първо плащане по
Договор № 13/112/03261 от 14.10.2009 г, ведно със сумата от 1 189,96 лв., представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 10.03.2015г. до 31.08.2015 г. , ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба –
02.09.2015 г., до окончателно изплащане на вземането. Присъдени са сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната си жалба ищецът в първоинстанционното производство Държавен фонд
Земеделие въвежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и се
прави искане за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.За да отхвърли иска,съдът
приел, че по делото не са събрани никакви доказателства кога и как са проверени
обработваните от ответника земеделски площи,че не се е установило безспорно и
категорично имало ли е вкоренени фиданки на лешници в терените, съответно ,че е налице
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника.Съдът анализирал
заключенията на експертите ,за да направи този извод,както и посоченото от тях ,че изборът
1
на земеделска култура лешник е неподходящ за отглеждане при съществуващите природно
климатични и почвени условия в землището на град П..
Жалбоподателят намира изводите на съда ,водещи до решението му за неоснователност на
иска за неправилни.
Съгласно т. 2.2 от договор № 13/112/03614 от 19.10.2009 г., сключен с ДФ „Земеделие"
помощта се изплаща на два етапа, а именно първо плащане в размер на 24 446.00 след
сключване на договора и второ плащане в размер на 24 446,00лв при извършени
инвестиции, подробно описани в Таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи
/ДМА/, приложение 1 от договора, включваща закупуване на трактор и създаване на нова
овощна градина- лешници на площ от 18 / осемнадесет/ декара /до третата година от
подписване на договора/, както и нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици / съгласно т. 2.4 от договора/. Ползвателят на помощта се е задължил
да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до
годината на проверка и предмет на настоящия договор (Приложение № 1), т.е. в срок до
19.10.2012 г.
В изпълнение на задълженията си по т. 2.3 от договора, Държавен фонд "Земеделие" -РА
превел по сметка на ответника сума в размер на 24 446.00 лв. на 19.01.2010 г. |С Анекс I от
28.05.2010г. към договор № 13/112/03614 от 19.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР), подкрепена от Земеделския Европейски
Фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), е направено изменение на договора в
частта му относно Приложение 1.Съгласно договора т. 1. 2 фондът изплаща помощта по т.
1.1 от договора при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основните
дейности и цели по одобрения проект , съобразно условията и сроковете в договора,
анексите и действащите нормативни актове. А в разпоредбата на т. 3.1 от договора е
разписан срока за извършване на поетите задължения, а именно до 19.10.2012г.
Предвид разпоредбата на чл. 236 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда и за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
/"Наредбата"/, преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя , от служители на
ДФ „Земеделие" била извършена проверка и анализ за установяване на фактическото
съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредбата . На
03.12.2012г била възложена проверка на място, извършена в присъствието на Г.Г.,
подписал се в контролния лист ,без забележки. При тази проверка били направени
констатации в следния смисъл: „трактора се намираше в един автосервиз, за който
бенефициента няма документи за съхранението му в обекта. На имотите, посочени в
контролния лист се установи, че по посадъчния материал няма ясни белези за растителния
вид, а пръчките не са здраво закрепени/ засадени в почвата. Няма ясни следи на растителния
вид".
На 14.12.2012г. Г. подава заявка за второ плащане по договора. Съгласно разпоредбата на
2
чл. 24, ал. 1 при кандидатстване за второто плащане, ползвателят на помощта подава заявка
за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответната
регионална разплащателна агенция (РРА) и прилага документи съгласно приложение № 4. В
ал. 2 на чл. 24 е предвидено, че заявката за второ плащане след третата или четвъртата
година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл.
7, ал. 1 от Наредбата.С Уведомително писмо за отстраняване на нередовности № 110 от
19.12.2012г. ответника е уведомен, че следва да представи описани в писмото документи.
Писмото е получено на ръка на 04.02.2013г, но изпратено и по пощата и е получено от В. Г.,
роднина на 28.12.2012г.На 04.02.2013г. Г. с писмо представил изискани му съгласно
уведомителното писмо за отстраняване на нередовности документи под опис.
На 25.01.2013г. с Докладна записка старши експерт в отдел РРА, при ОД на ДФ „Земеделие"
Пловдив, извършил проверка на място на ответника, уведомява изпълнителния директор на
фонда и административните ръководители в областната дирекция в Пловдив за
установените нередности при проверката и изисква отговор на поставени въпроси. В
докладната изчерпателно са изброени тези нередовности, като по отношение на растенията
от лешников вид е установено, че „вида и посадъчния материал не отговарят на
представените документи и периода на тяхното засаждане. Посадъчният материал е без
отличителни белези на растителния вид, поради което е невъзможно да се определи дали
това са лещници или не. Състоянието на имотите било лошо, храстите около посадъчния
материал с големина колкото и по-големи от посадъчния материал. При проверка дали
посадъчния материал е здраво и подходящо засаден в земята се установило, че той излиза от
земята без никакъв проблем. Една част имал коренова система, а друга част от тях нямала
въобще никаква коренова система." |
Със Заповед № 03- 160-РД/ 73 от 04.03.2013г на директора на Областна дирекция Пловдив е
спряна обработката на заявка за второ плащане, подадена от ответника и е предложено на
дирекция „Противодействие на измамите" да извърши проверка на лицето и фактите,
цитирани в докладната .За проверка на изнесеното от служители на фонда при извършената
проверка на място е сигнализирано и Министерство на вътрешните работи, като е
образувано досъдебно производство № 153/2013г. по описа на сектор „ПИЛ" при МВР
Пловдив. В хода на това производство бил извършен и оглед на местопроизшествие на
29.05.2013г, при което е установено, че на парцелите, заявени от ответника редове
изсъхнали пръчки, без листа и без пъпки, с височина между 60 и 80 см. В досъдебното
производство е изготвено и заключение от агротехническа експертиза, установила,че
имотите на Г.Г. са в непосредствена близост с имоти на други бенефициенти на фонда с
декларирани насаждения лешници, като живите лешникови дървета били до 5%,. Направен е
извода ,че лешникови насаждения на практика не съществуват.
Със Заповед № 03- 160-РД/ 580 от 23.10.2014г на директора на Областна дирекция Пловдив
е наредено възобновяване обработката на заявката за второ плащане, подадена от Г. и е
извършена проверка на място от РТИ, Пловдив. Проверката е извършена в присъствието на
ответника и е приключена на 10.11.2014 г. При извършената проверка е констатирано, че
3
има засадени 1 448 броя лешникови фиданки върху площ от 25,575 дка, като в тези цифри
влизат и фиданки и площи, засадени през 2014г.На 28.11.2014г от страна на Г. е представено
обяснително писмо относно причините за откритите несъответствия и е приложено
свидетелство за професионална квалификация.Издадена е Заповед от 03.02.2015г., на
директора на областна дирекция на ДФ „Земеделие", гр. Пловдив,с която се отказва
изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора, поради
това, че ползвателя не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени
за изпълнение на бизнес плана- да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да
докаже нарастване на икономическия размер на земеделското си стопанство.
Жалбоподателят е счел ,че на основание т. 4.4, б. „а" и „б" и т. 4.7 от Договор 13/112/03614
от 19.10.2009г. и чл. 8, ал. 1, т.1 и 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. се дължи връщане на
полученото първо плащане по договора в размер на 24 446,00 лв, ведно с дължима на
основание раздел VII, т. 7 от Договора с ДФЗ и неустойка в размер на законната лихва върху
полученото първо плащане. До Г. е изпратена Нотариална покана, която приповтаря
съдържанието на заповедта ,която е редовно връчена на Г. на 05.02.2015г.
На 18.05.2015 г от страна на ДФ „Земеделие" е извършена нова проверка на място в
присъствието на ползвателя на помощта, при която е установено следното: междуредовите
пространства са затревени и не са видни почвени обработки за календарната 2015г. Голяма
част от насажденията са млади, новозасадени с малки листенца или листни пъпки. Броят
растения е установен чрез преброяване на всяко живо насаждение, индивидуално за всеки
парцел. Изброени са на двата заявени от ползвателя парцела общо 1131 бр. растения.За
констатираните проблеми Г. отново е бил уведомен и е дал писмено становище.
Жалбоподателят счита,че основателността на претенцията основаваща се на неизпълнение
на договорни задължения от страна на ответника е установена и от заключението на
назначената по делото икономическа експертиза,както и от приетата агро-техническа
експертиза.
За да постанови решението си съдът не е обсъдил всички доказателства по делото , част от
които имали характер на официални документи и в нарушение на съдопроизводствените
правила не съобразил приетите заключения на експерти. Моли съда обжалваното решение
да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен от въззивната инстанция.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното
производство ,в който посочва,че първоинстанционният съд е приел вярна фактическа
обстановка и направил обосновани и законосъобразни изводи.
Изводите за неизпълнение на договорни задължения от ищеца се правели само на база
констатациите на проверяващите,на които се основавала и експертизата по делото.
Съдържанието на контролния лист от 04.12.2012 г. било оспорено и от събраните
доказателства се установило, че оспорването е основателно,въпреки че приемайки това
,съдът не го изключил изрично от доказателствата по делото.Безспорно било установено, че
този контролен лист е подписан от лице, което не е присъствало на проверката.От
4
свидетелските показания било установено,че проверяващата е видяла само един от имотите
на ответника и е отказала да посети другия, който е с площ 20 дка. Проверяващите не са
правили опити да вадят насаждения.Проверяващата е накарала бенефициентите да подпишат
непопълнени контролни листове като ги уверявала, че всичко е наред. По делото било
доказано, че ответникът е изпълнил всички дейности, предвидени в договора.Правилно
съдът счел, че агротехническата експертиза не е годно доказателствено средство, тъй като тя
е дадена след оглед на място няколко години след като срокът на договора е изтекъл и
имотите вече се обработват от други лица. Правилно съдът е приложил закона и относно
значението на решението по административното дело. В случая административният акт е
отменен като нищожен от Върховния административен съд. На основание чл. 302 от ГПК
това решение е задължително за гражданския съд, което означава, че не са налице
нормативно установените предпоставки за възстановяване на първото плащане, което е
предмет на делото.По делото имало доказателства ,които опровергавали констатациите в
оспорения от ответника контролен лист , съставени в резултат последващи извършени
проверки.Искането е решението да бъде потвърдено като правилно.
С решение постановено на 06.07.2020г. по в.гр.дело №788 /2019г. Пазарджишкият окръжен
съд е приел,че ДФЗ разполага с възможността да предприеме действие по събиране на
сумата , издавайки акт за установяване на публично държавно вземане ,което е и сторил, и
ответникът се защитава в административно производство , което има за цел да установи
дали са налице основанията за издаване на този акт , тоест дали се дължи връщане на
платената сума по съответната програма ,поради неизпълнение на договора.В исковото
производство ДФЗ претендира същото вземане и съответно ответникът се брани по същия
начин.Съдът е счел,че е нелогично да се допусне възможността при наличие на
изпълнително основание /АУПДВ/ ДФЗ да има интерес от предявяване и на осъдителен иск
по общия исков ред. Съдът е съобразил решение постановено по гр.д.№ 50320 по описа за
2016 година на ВКС,с което е извършено тълкуване на нормата на § 10 от ПЗР на
ЗУСЕСИФ,в следния смисъл: Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ, започналите и
недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния
ред. Систематичното тълкуване на ал. 1 във връзка със следващите две алинеи води до
извода, че е посветена на заварените административни процедури по финансово
подпомагане от ЕСИФ, недостигнали съдебна фаза. Следващата алинея е относима към
заварените административни производства,достигнали съдебна фаза и към гражданските
производства е относима последната алинея 3,съгласно която образуваните до влизането в
сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за
финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния
ред. § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ и в трите свои алинеи урежда развитието на заварените
(висящи) производства (административни и съдебни) и не следва да се тълкува
разширително.Ако се приеме,че първата алинея на текста е относима и към заварените
граждански производства ,то каква е била необходимостта от изричното уреждане в ал.3 на
същия текст. Съдът е установил,че настоящото производство е образувано по искова молба ,
подадена преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ,но то не попада в предметния обхват на § 10,
5
ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ ,тъй като се касае за иск на РА – ДФ „Земеделие“ за връщане на
изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора за безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. ,като е издаден акт от органите на РА
– ДФ „Земеделие“ към момента вече АУПДВ. Споделяйки изцяло и останалите съображения
в цитираното решение на ВКС,въззивният съдебен състав е приел,че решението на
първоинстанционния съд е недопустимо и като такова е било обезсилено.
С Решение №60094 постановено на 27.07.2021г. по т.дело № 1802/2020г. по описа на ВКС
по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел следното: практика на ВКС е, че исковете за
изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни
програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни
фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, по силата на §10, ал.3, във
вр. с ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, са подведомствени на общите граждански съдилища и
постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен
ред са допустими, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015г.. Подведомствеността
на гражданските съдилища по тези спорове, какъвто е настоящия случай, е безусловна и не
зависи от обстоятелството дали и как договорът е бил прекратен. ВКС е приел,че въззивно
решение (с което е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено
производството), е неправилно ,тъй като е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Исковата молба на ДФ „Земеделие“, с която се претендира
от ответника Г.Г. връщане на сумата от 24 446лв., представляваща първо плащане по
договор за безвъзмездна финансова помощ №13/112/03261/14.10.2009г., ведно с лихви за
забава, е депозирана в Панагюрски PC на 02.09.20215, т.е. преди влизането в сила на
ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г. и съгласно §10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ спорът подлежи на
разглеждане от гражданския съд по общия исков ред на ГПК.
Ищецът Държавен фонд „Земеделие“ основава претенцията си на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
обосновавайки тезата за неизпълнени договорни задължения от ответника Г.Г., поети със
сключения между страните договор №13/112/03614/19.10.2009г. за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г„ подкрепена от Земеделския Европейски Фонд за
развитие на селските райони.
Няма спор по делото,че по силата на този договор ДФ “Земеделие“ се е задължил да
предостави на ответника Г., в качеството му на бенефициент, безвъзмездна финансова
помощ в общ размер от 48 892лв., платима на два транша. От своя страна ползвателят на
финансовата помощ Г.Г. е поел задължение да осъществи всички инвестиции, основни
дейности и цели, предвидени в приложения бизнес план - неразделна част от процесния
договор, включващи както закупуване на конкретна селскостопанска техника, така и
създаване на нова лешникова градина от 18 дка, в срок до 19.10.2012г.
Между страните няма спор,относно хранологията на взаимоотношенията им, в следния
смисъл:
6
В изпълнение на задълженията си по т. 2.3 от договора, Държавен фонд “Земеделие” – РА е
превел по сметка на ответника сума в размер на 24 446.00 лв. на 19.01.2010 г.
Съгласно т.1.2 от Договора ,фондът изплаща помощта по т.1.1 от договора при условие, че
ползвателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения
проект , съобразно условията и сроковете в договора, анексите и действащите нормативни
актове. А в разпоредбата на т. 3.1 от договора е разписан срока за извършване на поетите
задължения, а именно до 19.10.2012г.
Предвид разпоредбата на чл. 236 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда и за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201Зг. преди
подаване на заявката за второ плащане от ползвателя , от служители на ДФ „Земеделие“ е
извършена проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения
бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредбата .
На 03.12.2012г е възложена проверка на място, извършена присъствието на Г.Г., подписал
се в контролния лист без направени забележки. Констатациите при проверката са следните:
„трактора се намираше в един автосервиз, за който бенефициента няма документи за
съхранението му в обекта. На имотите, посочени в контролния лист се установи, че по
посадъчния материал няма ясни белези за растителния вид, а пръчките не са здраво
закрепени засадени в почвата. Няма ясни следи на растителния вид“.
На 14.12.2012г. ответникът е подал заявка за второ плащане по договора.
На 25.01.2013г. с Докладна записка са отразени констатираните нередности при проверката
,а именно: „вида и посадъчния материал не отговарят на представените документи и
периода на тяхното засаждане. Посадъчният материал е без отличителни белези на
растителния вид, поради което е невъзможно да се определи дали това са лешници или не.
Състоянието на имотите беше лошо, храстите около посадъчния материал с големина
колкото и по- големи от посадъчния материал. При проверка от наша страна дали
посадъчния материал е здраво и подходящо засаден в земята се установи, че той излиза от
земята без никакъв проблем. Една част имаха коренова система, а друга част от тях нямаше
въобще никаква коренова система.“
Със Заповед № 03- 160-РД/ 73 от 04.03.2013г на директора на Областна дирекция Пловдив е
спряна обработката на заявка за второ плащане, подадена от ответника и е предложено на
дирекция „Противодействие на измамите“ да извърши проверка на лицето и фактите,
цитирани в докладната от 25.01.2013г.
За проверка на изнесеното от служители на фонда при извършената проверка на място е
сигнализирано и Министерство на вътрешните работи, като е образувано досъдебно
производство № 153/2013г. по описа на сектор „ПИП“ при МВР Пловдив. В хода на това
производство е извършен и оглед на местопроизшествие на 29.05.2013г, при което е
установено, че на парцелите, заявени от ответника редове изсъхнали пръчки, без листа и без
пъпки, с височина между 60 и 100 см.
7
Със Заповед № 03- 160-РД/ 580 от 23.10.2014г на директора на Областна дирекция Пловдив
е наредено възобновяване обработката на заявката за второ плащане, подадена от Г. и е
извършена проверка на място от РТИ, Пловдив.
Проверката е извършена в присъствието на ответника и е приключена на 10.11.2014г. При
извършената проверка е констатирано, че има засадени 1 448 броя лешникови фиданки
върху площ от 25,575 дка, като в тези цифри влизат и фиданки и площи, засадени през
2014г.
На 28.11.2014г от страна на Г. е представено обяснително писмо относно причините за
откритите несъответствия и е приложено свидетелство за професионална квалификация.
Със заповед за отказ за изплащането на финансовата помощ № 01-163-6500/141 #1 от
03.02.2015г., издадена от директора на областна дирекция на ДФ „Земеделие”, гр. Пловдив
се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора,
поради това, че ползвателя не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели,
предвидени за изпълнение на бизнес плана- да създаде годно лешниково насаждение и по
този начин да докаже нарастване на икономическия размер на земеделското си стопанство.
Въз основа на тази заповед ,до ответника е изпратена нотариална покана ,връчена на
05.02.2015г. ,с която му е даден 30 дневен срок за връщане на първото получено по
Договора плащане.
На 18.05.2015г е извършена нова проверка на място в присъствието на ползвателя на
помощта, при която е установено следното: междуредовите пространства са затревени и не
са видни почвени обработки за календарната 2015г. Голяма част от насажденията са млади,
новозасадени с малки листенца или листни пъпки. Броят растения е установен чрез
преброяване на всяко живо насаждение, индивидуално за всеки парцел. Изброени са на
двата заявени от ползвателя парцела общо 1131 бр. растения.
По делото са събрани гласни доказателства-показанията на лицата, извършили проверките,
както и са приети заключения на съдебни експертизи.
Първоинстанционният съд е съобразил,че с Решение № 1484/18.08.2017г.,постановено по
адм. дело № 408/2015 г. на Административен съд Пловдив е прогласена нищожността на
Нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г., издадена от
Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ Пловдив.
Съдът е приел,че в изпълнение на задълженията си по договора ответникът е закупил
селскостопанска техника – трактор,както и е закупил посадъчен материал – лешникови
издънки от производител на растителен материал гр.Казанлък. Ответникът е участвал в
различни обучения, свързани с основни проблеми по опазване на компонентите на околната
среда в земеделския сектор и е придобил професионална квалификация в областта на
земеделието.
Първоинстанционният съд е приел,че по делото не са се събрали никакви доказателства кога
и как са проверени обработваните от Г. земеделски площи, кои са площите, обработвани от
него, не се установило безспорно и категорично имало ли е окоренени фиданки на лешници
8
в терените, посочени от Г.. Съдът е приел,че не се установило безспорно, че е налице
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на ответника.Приетата по делото
съдебно -агротехническа експертиза е извършила оглед на терена след 5 години и периода
на отдалеченост във времето е променил растителните организми, които са виреели в тези
площи по време на проверката.
Установило се, по делото ,че при проверката са констатирани засадени площи, но не са
констатирани наличието на плододаващи насаждения още повече, че тази проверка е
осъществена след 3 години, а лешниковите насаждения започват плододаване през по-късен
период от своето развитие.Предвид така установено, Панагюрският районен съд е приел, че
по делото липсват доказателства ответникът Г. да не е изпълнявал приетия от Фонда за
подпомагане бизнес- план, да не е реализирал целите и задачите, заложени в него и да не е
осъществил крайния резултат на това подпомагане, поради което предявеният от ДФ
„Земеделие“ иск за заплащане на сумата от 24 446,00 лв., представляващи първо плащане по
договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ се явявал неоснователен.
Настоящият съдебен състав приема ,че решението е неправилно.
В приложение І към договора, е уговорена основната инвестиция на безвъзмездната
финансова помощ ,и тя е създаване на овощна градина от лешници. От съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства-писмени и гласни, настоящият съдебен състав
приема, че в срока по чл.3.1 от Договора ответникът не е изпълнил задължението си по
създаване на овощна градина, за което е и получил първият транш от безвъзмездната
помощ.Макар, и част от дейностите по приложение І да са изпълнени,културите, обект на
инвестицията в размер на 24 446,00 лева не са засадени до 19.10.2012г. , и този факт се
установява по безспорен начин по делото.
Следва да се приеме,че с нотариалната покана, въззивникът е отправил изявление за
прекратяване на договора. Макар ,същата да е прогласена за нищожна в частта, с която се
отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по
Договора,въззивната инстанция приема, че същата има характер на писмено изявление за
прекратяване на договора. Тъй като поканата е за задължение за което няма определен ден за
изпълнение, то длъжникът изпада в забава от получаване на поканата. Получавайки
поканата за него е отпаднало основанието да задържа получената сума по разваления
договор и е изпаднал в забава за паричното вземане-предмет на иска по чл.55,ал.1,пр.3 от
ЗЗД.
По изложените съображения,настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките
на посочената правна норма за връщане на получената сума от ответника-представляваща
първото получено по Договора от 19.10.2009г. плащане,ведно с със законната лихва, считано
от 02.09.2015г. до окончателното плащане, както и сумата в размер 1 189,96 лева-
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 10.03.2015г.-
31.08.2015г.
9
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът трябва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 5 883,24 лева-съобразно списък по чл.80 от
ГПК.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 118 постановено на 19.07.2019г. по гр.дело № 474 по описа на
Панагюрския районен съд за 2015г. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. П. Г., с ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „О. ІІ” бл. 10, вх. Б, ет.2, ап. 6 да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 136 представлявано от законния представител Б.М.
сумата от 24 446,00 лева -представляваща получена субсидия по Договор № 13/112/03261
от 14.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на
млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сумата в
размер на 1 189,96 лв.-представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата за периода от 10.03.2015г. до 31.08.2015 г. , ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2015 г., до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5 883,24 / пет хиляди
осемстотин осемдесет и три и 0,24/ лева-представляваща сторени съдебни разноски за три
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10