Присъда по дело №1418/2018 на Районен съд - Добрич

П Р И С Ъ Д А

№.......

 

гр. Добрич, 23.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

с участието на секретаря Стоянка Петрова, в присъствието на прокурора Радомир Станев, разгледа докладваното от съдия Митева НОХД № 1418 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА *** **********,

за ВИНОВЕН в това, че на *** г., в гр. Д* - по бул. „**, в посока центъра на града е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*“ с рeг. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - а именно 1,37 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, с инвентарен номер № **, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА и наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, НАЛАГА на подсъдимия В.В.Й., с гореснета самоличност, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Й. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 25.10.2018 г.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

М О Т И В И

към Присъда № 15/16.11.2018 г. по НОХД № 1418 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.

 

          На 12.11.2018 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 1085/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу В.В.Й., ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.

          В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че В.В.Й., ЕГН **********,*** в посока центъра на града е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рeг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - а именно 1,37 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, с инвентарен номер № ARSM0152.

Преди даване ход на съдебното дирене процесуалният представител на подсъдимия е направил искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава Двадесет и седма от НПК и по-точно по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като са дали съгласие да не се провежда разпит на един от свидетелите от списъка на ДРП, а именно този на св. В.Й.Г., а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответния протокол от разпита на този свидетел по досъдебното производство. Изразили са становище, че държат на разпита на свидетеля С. Х* М. и на актосъставителя М.Б.К., като са направили и искане по реда на чл. 275 от НПК - да се призове за разпит в съдебно заседание д-р ***, служител в центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ - Добрич, който е вписан в протокола за медицинско изследване, че е извършил изследването на подсъдимия.

Съдът е приел искането за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК като процесуално допустимо и по делото е проведено съкратено съдебно следствие.

В съдебно заседание, съдът на основание чл. 372, ал. 1 от НПК е разяснил на подсъдимия правата му съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата.

С отделно определение съдът е одобрил изразеното съгласие от страна на обвиняемия Й. и защитника му в хода на съдебното следствие да не се провежда непосредствен разпит на св. В.Й.Г. и е обявил, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на Протокол за разпит на свидетел от 25.10.2018 г. на лицето В.Й.Г., находящ се на л. 14 от БП № 1085/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, тъй като процесуално-следствено действие по разследването е извършено при условията и по реда, предвидени в НПК. Протоколът за разпит от досъдебното производство е прочетен по реда и на основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 372, ал. 3 и чл. 371, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 283 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Добрич поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум.

          При даване ход на съдебното следствие подсъдимият се явява лично и се представлява от редовно упълномощен от него защитник. Й. заявява, че разбира обвинението и дава обяснения по случая, като не отрича, че е управлявал моторно превозно средство, след като е употребил алкохол. Но е оспорил показанията на техническото средство, като смята, че е нарушен редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Не е отказвал да му бъде взета кръвна проба, но е нямал средства в размер на 50 лв. да заплати изследването, поради което такова не е направено.

В последното проведено заседание Й. е редовно призован, но не се явява, като се представлява от редовно упълномощения си защитник и делото е разглеждано в негово отсъствие, като съдът е преценил, че доколкото на подсъдимия е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; постановлението за привличане в качеството на обвиняем му е било предявено лично и в присъствието на упълномощения от него защитник - адвокат С.К. *** и за първото съдебно заседание е бил редовно призован, като препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика за насрочване на делото са били получени от подсъдимия, то същият е уведомен за воденото срещу него наказателно производство, както и за съдебното заседание, като е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК.

Видно от изявлението на защитника на подсъдимия, последният не е посочил уважителна причина за неявяването си в съдебно заседание.

В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. Това означава, че след като е редовно призован, личното му участие в процеса зависи от собственото му решение, поради което неявяването му в съдебно заседание не следва да бъде санкционирано. И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание.

Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247, ал. 1 от НПК), т. нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание.

По пренията защитникът на подсъдимия пледира Й. да бъде признат за невиновен, тъй като повдигнатото обвинение е недоказаност като се излагат доводи за опорочена процедура при реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества, респ. концентрацията на алкохол не е установена по надлежния ред. И алтернативно - при евентуална осъдителна присъда – да бъде наложено наказание към минимума.

          След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 25.10.2018 г. служителите на Първо РУ на МВР-Добрич - св. С.М. и св. В.Г. били назначени в наряд на територията, обслужвана от Първо РУ на МВР - Добрич. Около 02:45 часа те изпълнявали служебните си задължения, патрулирайки със служебния автомобил, когато спрели за проверка лек автомобил марка „*“ с рeг. № *. При проверката полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия В.Й., като усетили мирис на алкохол, поради което поискали съдействие от дежурен служител в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич. Св. М.К. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, изпробвал подсъдимия Й. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, с инвентарен номер № ARSM0152, цифровата индикация на който отчела 1.37 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. На подсъдимия бил издаден талон за изследване № * г., тъй като същият не приел показанията на техническото средство и поискал да даде кръв за химическо изследване. За целта бил отведен в ЦСМП, където обаче след като бил уведомен, че следва лично да заплати изследването, Й. заявил, че не разполага със средства и отказал да даде кръв. Това било удостоверено по надлежния ред с Протокол за медицинско изследване № 938/25.10.2018 г. На подс. Й. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл. № * г., с който свидетелството му за управление на моторно превозно средство било иззето.

Изложените обстоятелства се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви, кореспондират с приложените по делото доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на осн. чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: справка за съдимост с рег. № 2591/25.10.2018 г.; Справка УИС на Прокуратурата на Република България към дата 25.10.2018 г.; Справка рег. № 6976р-5922/25.10.2018 г.; Справка рег. № 851р-5230, екз. № 2, 25.10.2018 г.; АУАН от 25.10.2018 г., бл. № 0699119; Талон за изследване № 0003170; Протокол за мед. изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 25.10.18 г.; Справка за нарушител/водач; Характеристични данни на В.В.Й.; Справка за нарушител/водач; Справка рег. № 3286р-50067/25.10.2018 г. от лаборатория за проверка на СИ; Справка от УИС на Прокуратурата на Република България към 09.11.2018 г., както и приложените по делото: Справка за съдимост рег. № 2817/13.11.2018 г., ведно с 4 бр. бюлетин за съдимост; Талон за изследване № 003170; Указание за реда и начина на вземане, съхранение и предаване на мед. изследвания за установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в Спешно отделение при „МБАЛ-Добрич“ АД; Заповед № 212/12.10.17 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ- Добрич“ АД; Заповед № 153/18.06.2018 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ- Добрич“ АД, както и Протокол за разпит на В.Й.Г. от 25.10.2018 г., които преценени от съда, както поотделно, така и в своята съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

Подсъдимият В.В.Й., ЕГН ********** от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на * г., в гр. Д* - по бул. „*“ в посока центъра на града е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*“ с рeг. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - а именно 1,37 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, с инвентарен номер № ARSM0152.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Обективираните в АУАН серия Д, бл. № *** г. данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия Й. и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство.

Както вече бе посочено, на подсъдимия е бил издаден талон за изследване, но той се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо изследване. Действително по делото са налице данни, че първоначално Й. е искал да даде кръв, но след като е бил уведомен, че следва сам да заплати таксата за изследването, се е отказал, като е изтъкнал, че няма средства. Съдът намира тези обстоятелства за илеревантни към предмета на спора, защото законът е оставил на преценката на водача дали да даде кръвна проба или не за установяване на концентрацията на алкохол. Това е негово право, от което той може да се възползва или не. Следователно, независимо по какви причини – обективни или субективни, водачът е преценил, че няма да даде кръвна проба, то това не влияе върху достоверността на показанията на техническото средство. Още повече, че по делото са налични безспорни доказателства, че техническото средство е било изправно към датата на проверката и няма никакво съмнение относно достоверността на резултата от пробата с техническото средство.

При това положение и с оглед отказа на Й. да даде кръв за химическо изследване, от правно значение са единствено показанията на техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Следва да се посочи в настоящия случай, че техническото средство е било преминало метрологична проверка на 12.10.2018 г., като същата е със срок на валидност 6 месеца, т. е. до 12.04.2019 г. /заверено копие от протокола за извършена последваща проверка – л. 42 от досъдебното производство/.

Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1.2 на хиляда – 1.37 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е спазен, съобразно разпоредбите на Наредбата.

          От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

          Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.

          За да определи наказанието на подсъдимия В.В.Й., ЕГН **********, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

          В.В.Й., ЕГН ********** ***

          Престъплението е извършено от подсъдимия при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства – наличие на минали осъждания, наличие на нарушения, извършени по Закона за движение по пътищата, но и липсата на образувани други наказателни производства, ниската концентрация на алкохол в кръвта и съдействие за разкриване на обективната истина по делото.

          Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от Й. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението–водачи, пътници и пешеходци.

          Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на обществена опасност.

Относно вида и размера на наказанието:

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.

Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия В.Й. деяние са лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

Изложените обстоятелства за баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и личността на дееца мотивираха съда да приеме, че справедливо наказание в случая се явява такова, определено в рамките на предвидения в санкционната норма минимум от една година, поради това и на основание чл. 54, ал. 1 от НК определи наказание лишаване от свобода в размер на една година, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Режимът на изтърпяване на наказанието е съобразен с данните от свидетелството за съдимост на подсъдимия ведно с бюлетините /л. 20-25 от делото/, видно от които наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, наложено му с Присъда № 41/12.10.2016 г. по НОХД № 439/2016 г. по описа на ОС – Русе, в сила от 28.10.2016 г., е било изтърпяно на 20.04.2018 г., т. е налице е хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС – за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията.

Такива бяха мотивите на съда и при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание глоба към минимума от предвидения в санкционната норма на чл. 343б, ал. 1 НК размер. Определяйки наказанието глоба в размер на 200 лева съдът прие, че същото се явява относимо и справедливо спрямо тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на дееца.

При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намери, че подс. Й. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази преценка /невисоката концентрация на алкохол в кръвта, но и наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред, както и с оглед на останалите неблагоприятни за личността на подсъдимия обстоятелства/, съдът намира, че същият този срок следва да се определи към средния размер, а именно – една година.

          Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал. 2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде по-малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Й. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 25.10.2018 г.

Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

 

 

 

 

                                                                   

                                                                       

Районен съдия:                          

                                                                                                  /Галя Митева/