РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Свиленград, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200604 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от В. В. Г. с ЕГН ********** от град
*******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър
Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 10959771 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя Г. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в разрез с материалния закон (липсвали обективният
и субективният елементи от състава на нарушението, наказанието било
несправедливо и не било извършено нарушението). Претендират се разноски
по делото.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. В. Г., не се явява.
С Писмена молба процесуалният й представител – адвокат И. Д. иска от Съда
да отмени обжалвания ЕФ, тъй като от снимковия материал не можело да се
установи кой точно автомобил е превишил максимално допустимата скорост,
тъй като били заснети общо четири автомобила. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 15.06.2025 година в 17.50 часа на автомагистрала „Марица” (А 4), при
км. 82+400, на територията на община Любимец, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето, движещото се в посока към град
Любимец, МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
държавен регистрационен номер Х 07 00 КТ, със скорост 90 км/ч, при
разрешена такава 70 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 20
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 10959771 на името на жалбоподателя В. В.
Г. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на
2
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1
към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената,
приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя В. В. Г. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на
лицето на дата 25.06.2025 година (видно от Писмо с рег.№ 351000-5186 от
28.07.2025 година, от Справката за нарушител и от Справката относно статуса
на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП (в редакцията нормата, действаща към датата на деянието) е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
В. В. Г. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 15.06.2025 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
15.06.2025 година, периода - от 17.30 часа до 19.30 и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
автомагистрала „Марица”, при км. 82+400, посока към град Любимец, за
ограничението на скоростта - 70 км/ч разрешена скорост, въведено с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие –
приближаващ, разстоянието от пътния знак, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е
съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, като е налична една снимка за
3
конкретния клип, на която са видни автомобили. От същата се установява, че
е заснет автомобил при измерена скорост на движение 93 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 70 км/ч,
въведена с пътен знак, като на снимката се виждат четири автомобила (както
вече бе посочено), движещи се в една посока и още един, движещ се в
обратната посока.
От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства
на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят В. В. Г. не се възползва от
правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд –
Районен съд – Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят В. В. Г. има наложени няколко административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд –
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
4
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 7622 от 30.07.2025
година, от Справката за нарушител/водач и от Разпечатка от АИС-АНД, ето
защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези, изложени от адвокат Д.
в Писмената му молба:
Настоящият състав на Съда намира, че от приложената към
Административнонаказателна преписка (АНП) снимка не може да се установи
кое от петте МПС е превишило максимално допустимата стойност.
От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават
пет автомобила, но от същата по никакъв начин не може да се установи
скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена
с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно
автомобилът на жалбоподателя В. В. Г. е този, който е навлязъл в зоната с
ограничение на скоростта.
По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно,
че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на
конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за
измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат
възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в
тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети пет
автомобила), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се
определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при
определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението),
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на
нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.
5
При това положение не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
От изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
отмени ЕФ.
Посочената в табличен вид информация относно конкретните параметри
на процесното МПС не променя горните изводи на Съда, тъй като тя не е част
от заснетия клип, респ. снимков материал. За посочените писмени данни на лист
„Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на
изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В
действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на
задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на
преписката за Съда.
В посочения смисъл са и Решение № 635 от 27.07.2023 година,
постановено по КАНД № 534/2023 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова, Решение № 940 от 30.11.2023
година, постановено по КАНД № 891/2023 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова и
др.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя Г. в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договори за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя Г. действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен пред Районен съд –
6
Свиленград Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., която сума,
представляваща сторените в настоящото производство разноски, следва да
бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя Г. с оглед изхода
на делото и съобразно представения Списък на разноските. Не може да се
редуцира размера на сумата (400 лв.) чрез намаляне, тъй като направеното
възражение за прекомерност изхожда от лице без представителна власт
спрямо АНО, респ. липсват доказателства в тази насока.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. Г. би
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на
посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от състава на нарушението по
чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в
отговорност на жалбоподателя Г..
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
7
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица: ОДМВР – Хасково,
в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и
пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити
на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013
година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на
чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по
аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното,
релевантно в случая би било, че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
167-СГ-ИСИС от 15.05.2025 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
8
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния
орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би
представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя В. Г., тя не е посочила друго лице,
като извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията нормата, действаща към датата на деянието),
което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за
анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДвП. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че
доказват обективните признаци на процесното нарушението.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Представена е и
снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
9
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. Иначе казано
мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението.
По делото е представена и снимка, на която са отразени локацията,
включително с GPS координати. От изготвения от полицейските служители
Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е
извършено нарушението.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от вещественото
доказателство - снимка, да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая. Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която би била
нарушена.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
10
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената (означената). Т.е. в случая не би била налице неяснота относно
вида на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение би била
изводима от данните, съдържащи се в ЕФ и в Протокола за използване на
АТСС.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата
на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на
наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по
себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно проявена
дейност по управление на МПС със скорост над допустимата като
доказателствата по делото биха затвърдили извода за формалната
съставомерност на деянието от обективна страна към датата, посочена в
санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото отговорността е
ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали са налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно:
тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
Както вече бе посочено, Съдът би счел, че е налице осъществен състав
на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
Но прилагайки правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно: ако до влизане в
сила на НП, респ. ЕФ последват различни нормативни разпоредби, прилага се
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, не би следвало да се
налага наказание при условията на „повторност”, а по основния състав. В
случая действащата към момента разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, в сила
от 07.09.2025 година, не предвижда „повторност” при нарушение по ал. 2, т. 2
на чл. 182 от ЗДвП. Ето защо и съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 година по
т.д.№ 1/2020 година на ВАС в производството по реда на раздел V, глава ІІІ на
ЗАНН, Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП,
респ. ЕФ изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
11
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Към момента на влизане в сила на
изменението на ЗДвП, ЕФ не е влязъл в сила, защото е обжалван. С оглед
постановките на цитираното ТР, Съдът би приел, че квалифициращият
признак „повторност” не е налице, и би приложил закон за по-леко наказуемо
нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя Г. по основния
състав на извършеното нарушение, за което й е било надлежно предявено
обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в размер на
50 лв. По този начин не биха се нарушили правата на жалбоподателя Г., която
се е защитавала по описаните факти на извършеното от нея нарушение в
процесния участък.
Така изменено по размер наказание Съдът би намерил за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 93 км/ч
до приетата за установена скорост от 90 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя В. Г., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
12
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя В. Г., с оглед установения
факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен
знак.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя Г. биха се
дължали разноски в размер на половината от адвокатското възнаграждение с
оглед намаления размер на Глобата.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 10959771 на ОДМВР - Хасково, с който на В. В.
Г. с ЕГН ********** от град *********************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Г. с ЕГН
********** от град **************, сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща извършени от последната разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 604/2025 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
13
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14