Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
гр. Свищов, 19.02.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 20.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 401 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №7037/11.11.2020г. на Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ София.
Жалбоподателят М.И.Г., ЕГН ********** *** чрез процесуалния си представител адвокат Г. от ПАК обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание глоба на основание чл.53, ал.1 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в размер на 2500лв. Заявява, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Развива подробни доводи в тази насока. Счита за безспорно, че отговорност съгласно чл.15, ал.3 от Наредба №11 на МРРБ за снабдяване с разрешение за движение на извънгабаритни ППС носи собственикът на превозното средство, респ. превозвача, а в случая превозното средство е собственост на търговец и негово е било задължението да поиска издаването на подобно разрешително, а доверителят му би следвало да бъде санкциониран на съвсем друго основание - по разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – А. "П.и."***,
редовно призован, се представлява от юрк. М.Д.. Същата моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана и
потвърди изцяло атакуваното НП. Сочи, че от събраните доказателства безспорно
се установява вмененото нарушение, а именно че жалбоподателят е управлявал
тежко ППС по смисъла на Наредба №11 на МРРБ, като липсва специално разрешително
за движение по републиканската пътна мрежа. Проверката е направена от лице със
съответните правомощия, а измерването – с техническо средства, които са
одобрени. След проверката ППС е продължило движението си без да заплати съответните
такси, за което наказващия орган е счел утежняващо вината обстоятелство. При
това е определи глоба в размер на 2500 лв.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 13.10.2020г. свидетелите М.К.
– главен инспектор в отдел КРПМ в АПИ и П.Т. – старши специалист в същия отдел
изпълнявали служебните си задължения контрол по РПМ във връзкасъс заповед на
Председателя на УС на АПИ, а именно проверка на ППС за обща маса, осово
натоварване и габарити. Около 12,00 на път І-3, км.26, н около 100м. преди
разклона за гр.Свищов било спряно за проверка съчленено ППС с пет оси с две оси
марка „МАН“ с рег.№***** и полурумарке с три оси с рег.№ *****собственост на
„Октопод инвест холдинг“ЕАД гр.Варна, управлявано от жалбоподателя и движещо в
посока гр. Бяла с товар - царевица. Свидетелите измерили ППС с техническо
средство ел. везна CAPTELS ORA 10 № 785 и ролетка 1303/18 (5м.). В процеса на
проверката е направено измерване, при което било констатирано: Измереното
натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 14,540 т., при
максимално допустимо натоварване 11,5т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ на
Наредбата. При измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,200 т., при максимално допустимо
натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ на Наредбата. Констатирано
било, че водачът е осъществявал движението на ППС без разрешение за дейност от
специално ползване на пътищата на АПИ. От контролните органи е било преценено,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП и
участващият в проверката инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към АПИ М.К. съставил на жалбоподателя АУАН № 0007887/ 13.10.2020
година. В него посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение на цитираната
разпоредба от ЗП вр. чл.37, ал.1 ,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал без възражения. Писмени възражения не са подадени в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, началника на отдел „Мониторинг“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ София издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП наложил на
водача на ППС М.И.Г. административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.
По делото е представено декларация
за съответствие на средството за измерване на ролетка 1303/18 и заявление за
проверка на ел. везна CAPTELS ORA 10 № 785и сертификат за съответствие.
Процесното наказателно
постановление е връчено на жалбоподателя на 17.11.2020 г., а жалбата е
изпратена до деловодството на административно-наказващия орган на 19.11.2020г.
Изложената фактическа обстановка
се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни
доказателства -свидетелските показания на М.К. и П.Т..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по
същество е неоснователна.
При извършената от съда проверка на
обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в
чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта
фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира
със събраните в хода на производството доказателства.
Съдът счита, че по безспорен начин се установява нарушението, нарушителят и
неговата вина. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 т. 2б. "а" от ЗП
предвижда забрана за движение без специално разрешение за специално ползване на
пътя на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, като в разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за посоченото нарушение се
налага административно наказание - глоба в размер от 1000лв. до 5000лв.
Съгласно даденото в § 1, т. 8 от ДР на ЗП легално определение на термина
"специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони. Нормата на чл. 2, вр. с чл.
5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, определя кои ППС
или състави от ППС са извънгабаритни, в зависимост от допустимата максимална
широчина и височина на състава. От своя страна чл. 18 от ЗП установява
задължението специалното ползване на пътищата да се осъществява с разрешение на
собственика или на администрацията, управляваща пътя, като физическите и
юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата,
определени от МС за пътищата от републиканска пътна мрежа и от общинските
съвети - за общинските пътища. Разрешението е еднократно, а отделно, с
разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и, ал. 6 и чл. 14, ал. 7 от Наредбата е дадена
възможност за издаване на едногодишни разрешителни за колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, валидни за посочената в заявлението област и граничещите с нея
области.
На 13.10.2020г. жалбоподателят е управлявал процесното ППС. Същият е
притежавал качеството на водач на моторно превозно средство и в този смисъл
субект на задължението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Управляваното
от жалбоподателя ППС се явява извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или
тежки ППС, а именно: „извънгабаритни ППС“ се наричат се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Същият е осъществил
изпълнителното деянието на вмененото му нарушение. Така на процесната дата – 13.10.2020
г., в 12.00 ч. жалбоподателят е осъществявал дейност по специално ползване на
пътищата, тъй като се е движел път I-3, км. 26, на 100м. преди разклона за гр. Павликени в посока гр. Бяла- гр.
Плевен, с процесното съчленено ППС, при което натоварването на задвижващата
(2ра) единична ос на ППС е 14,540 т., при максимално допустимо натоварване
11,5т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ на Наредбата. При измерено
разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 28,200 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ на Наредбата. Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при
надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко. Движението на посоченото
извънгабаритно ППС не е било осъществено с разрешение за тежко превозно
средство, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) , тъй като същия
е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 2 от ЗП и е
изключителна държавна собственост. Такива документи водачът не е представил на
контролните органи. По делото не са представени доказателства от които е видно,
че в случая е започнала процедурата по чл. 37, ал. 3 от Наредба за издаване на
разрешение за движение на тежко или извънгабаритното ППС, след като процесното ППС е установено в
движение. Съдът приема от показанията на свидетелите, че от обективна страна
деянието е извършено на път от Републиканската пътна мрежа.
Нарушението е доказано безспорно, тъй като техническите средства, с които е
установено надвишаване на допустимите норми, са били от одобрен тип и към
датата на проверката са преминали последваща проверка, което се установява от
представените по делото писмени доказателства .
От субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно.
Субект на това нарушение може да
бъде всяко административнонаказателно отговорно лице, което наруши забраната
установена в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗП. Законът предвижда
отделна санкция за лицата, които извършат или наредят да бъдат извършени
дейностите изчерпателно посочени в чл. 53, ал. 1, точки 1-6 от ЗП. Забраната по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, касае всички лица непосредствено
ангажирани с движението на превозните средства по пътищата и поради това
субекта на нарушението по първите хипотези на чл. 53, ал. 1 от ЗП, касае
физическите лица, а не и търговците - превозвачите, които осъществяват
транспортната дейност. Ето защо, съдът приема че задължението е обективно и
независимо, че работодателят не е изпълнил своето задължение да снабди водача с
необходимите документи, то физическото лице - водач на превозното средство е
бил длъжен и е имал възможност да се съобрази със забраната на закона. В този
смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че същият не може
да субект на това нарушение.
Безспорно в случая от събраните по делото доказателства, се установява, че
нарушението е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че установеното нарушение осъществява състава
на нарушението по чл.139, ал.2 от ЗДвП, каквото обаче нарушение в случая не е
вменено. В случая нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
Закона за пътищата представлява неизпълнение на задължението на лицата,
управляващи МПС, за управлението на които представлява специално ползване на
пътищата, да се снабдят с разрешително за това специално ползване. Нормите на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не защитават идентични обществени
отношения. Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона,
формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване.
Докато текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, защитава обществените отношения,
свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е
допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно
средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и габаритност, и
евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие. Налице са
две различни административни нарушения - по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53,
ал. 1 от ЗП, които се установяват от различни органи и при различни условия. Ето
защо, физическо лице, водач на ППС, може да бъде субект на административно
наказателна отговорност както за административното нарушение по чл. 53, ал. 1
от ЗП, така и по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. В случая е ангажирана отговорността на
нарушителя за извършеното от него нарушение по смисъла на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. "а" от Закона за пътищата от компетентния за това административнонаказващ
орган.
АНО е приложил правилната
материалноправна норма и съответна й санкционна такава. При определяне на
санкцията АНО е следвало да има предвид целите на наказанието в чл. 12 от ЗАНН,
както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съдът обаче намира, че не съобразил
всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. Целите на административното наказание,
определени в чл. 12 ЗАНН са да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Изискването на чл. 27 ЗАНН при
определяне на наказанието е да се отчита винаги тежестта на конкретното
нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, и имотното състояние на нарушителя, както и обществената
опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения. Съгласно
този текст административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. Съгласно ал. 1
на чл. 27 ЗАНН органът, който налага наказанието, определя и неговия размер, а
съдът е длъжен да извърши преценка дали същият е правилно определен спрямо
извършеното нарушение и с оглед целите на чл. 12 ЗАНН. В настоящия случай АНО
не ангажира доказателства, че е взел предвид доходите на извършителя, както и
липсата на други нарушения на Закона за пътищата. Не се представиха и
доказателства, обосноваващи по-висока степен на обществена опасност на деянието
и дееца, които да обосноват налагане на наказание в среден размер. Такива факти
могат да бъдат повторност на извършеното нарушение, значително отклонение от
допустимите габаритни размери и други. В конкретния случай следва да се отчетат
обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други
вредни последици, че не са констатирани други нарушения на закона от страна на
жалбоподателя и нарушението е за първи път (което е отразено в самото НП). Следва
да се съобрази и факта, че жалбоподателят е млад човек и работи като тракторист,
всеизвестен факт е, че в тази професия размера на трудовите възнаграждения не е
висок. Следователно наложеното с атакуваното НП административно наказание -
глоба в размер на 2500 се явява високо. Изброените обстоятелства се преценят и
от съда като смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗАНН. От
друга страна съдът взе предвид и обстоятелството, че преди установяване на
нарушението жалбоподателят е бил предупреден от контролния орган за забраната
да управлява процесното ППС без специалното разрешително, поради което намира,
че целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати като
на жалбоподателя бъде наложено административно наказание глоба в размер малко
над минималния предвиден в закона, а именно - 1500 лева.
Според съда не се касае за
нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата, което в случая е значително,
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът
въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите
на Наредбата да се допуска по изключение само след издадено разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата, което се издава при определени условия и за всеки отделен
случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на пътна такса. При
определяне размера на наказанието съдът съобрази, че жалбоподателя е продължил
движението си без да заплати. Съобрази също, че трудовите възнаграждения на
лицата, упражняващи шофьорска професия са сравнително ниски. Ето защо, съдът
счита, че в конкретния случай е необходимо и достатъчно на нарушителя за бъде
наложено наказание малко над минималния размер, предвиден в закона за такова
нарушение, а именно - глоба в размер на 1200лв. Поради изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7037/11.11.2020г. на Началник отдел „Мониторинг“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ София, с което на М.И.Г.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2500 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл. 26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието "глоба" от 2500 (две хиляди и
петстотин) лева на 1200 (хиляда и двеста)лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: