№ 485
гр. Благоевград, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Я.а
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500810 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 11441/17.07.2025 г., подадена от
А. С. А., ЕГН ********** от *********, чрез адв.А., със съдебен адрес на
кантората *********, насочена срещу решение № 132/01.04.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 1821/2024 г. по описа на РС – Петрич. С обжалваното
решение РС-Петрич е осъдил А. С. А., ЕГН **********, да заплати на В. З. Я.,
ЕГН **********, следните суми: сумата 500.00 лева, на основание чл.88 от
ЗЗД, представляваща дадена от В. З. Я. на А. С. А. продажната цена по
разваления поради неизпълнение договор за продажба на лек автомобил от 4
октомври 2017 г., ведно със законната лихва, считано от постъпването на
исковата молба в съда - 07.11.2024 г., до действителното изплащане; и сумата
от 120.00 лв., на основание чл. 88 от ЗЗД, за причинени имуществени вреди,
представляващи сума, платена на ЧСИ Ш.Д., рег. № 796 от КЧСИ за връчване
на покана до ответника А. С. А., свързана с неизпълнението на договора за
продажба на лек автомобил от 4 октомври 2017 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпването на исковата молба в съда - 07.11.2024 г., до
1
действителното изплащане. Присъдени са в полза на В. З. Я. и направените от
него разноски по делото в размер на 600.00 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Петрич е
неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалния закон и в противоречие с материалните норми на закона,
Въззивницата не оспорва, че с ответната страна са сключили на
04.10.2017 г. договор за покупко- продажба на МПС, по силата на който тя
прехвърля собствеността върху лек автомобил ********* на В. З. Я. за сумата
от 500 лева. Оспорва обаче, че този договор е развален.
В жалбата се признава и обстоятелството, че с решение №
169/21.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 20171230101344 по описа на РС
Петрич, потвърдено с решение № 330/24.01.2019 г., постановено по в.гр.д.№
20181200900654 по описа на ОС-Благоевград, влязло в сила на 24.01.2019 г., е
прогласен за нищожен договор за прехвърляне на процесното МПС от
17.08.2016 г., сключен между А. С. А. и „Груп А Ес" ЕООД, като дружеството
е признато за собственик на автомобила.
В жалбата обаче въззивницата поддържа становището си, че към
момента на сключване на договора с В. З. Я., двамата са били в граждански
брак и последният е бил наясно със заведеното от „Груп А Ес" ЕООД дело,
още повече, че извършвал счетоводни услуги за това дружество. В този
смисъл, според А., Я. е бил запознат с риска от възможна евикция от вещта.
Отделно от това въззивницата обяснява, че въпросният автомобил
първоначално е закупен от майка й, която го е прехвърлила на дружеството
„Груп А ЕС" ЕООД, където А. А. е била съдружник и управител по онова
време. Впоследствие обаче, А. е взела решение да прекрати участието си в
дружеството, поради което на 17.08.2016г. от името на дружеството-
собственик „Груп А Ес" ЕООД като негов управител тя е прехвърлила
автомобила на себе си в качеството й на физическо лице, а след това е продала
своите дялове на другия съдружник и управител.
Обяснява се, че договора от 04.10.2017 г. е сключен с цел да се осуетят
правата на третото лице „Груп А Ес" ЕООД, като идеята е била на Я.. В тази
насока въззивницата сочи, че в периода, в който страните са съжителствали
заедно /с и без брак/, тя му е имала пълно доверие и той е бил водеща фигура в
2
документалната част, вкл. воденето на въззивницата на работа във фирми,
чието счетоводство той води, ходенето по институции за свързани с лични или
общи административни дейности и т.н.
Според въззивницата, ответникът В. Я. е недобросъвествен купувач по
смисъла на чл.188 от ЗЗД, доколкото е имал знанието за наличието на права на
трето лице върху вещта, които права дори са съдебно предявени. С оглед на
това, позовавайки се на закона /чл.192, ал.1 от ЗЗД/ и на съдебната практика,
се аргументира становище, че купувачът не би могъл да търси обезщетение за
вредите от отстраняването по силата на чл. 188 от ЗЗД. Във въззивната жалба
се прави подробен анализ на събраните пред първоинстанционния съд гласни
доказателства, като се правят оплаквания за неправилно приложение на
чл.172 от ГПК.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
решението на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявените от В. Я. искове.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната
страна. В отговора на В. Я. град се изразява становище, че
първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно.
Според ответника, РС правилно е установил фактическата обстановка и
в частност наличието на сключен между страните договор за покупко-
продажба на процесното МПС от 04.10.2017 г., евинциране на продавача по
него, както и наличието на отправена покана чрез ЧСИ Ш.Д. от Я. до А. с
искане последната да изпълни договора им от 4 октомври 2017 г.,
предоставяйки й допълнително 5-дневен срок.
Ответникът изразява становище, че в случая са налице предпоставките
по чл.189, ал.1 от ЗЗД, като са изпълнени и изискванията на чл.87 от ЗЗД.
Според въззиваемия, правилно първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че знанието на купувача, въпреки че е субективен факт, следва да се
проявява във факти от обективната действителност, като в случая на базата на
ангажираните косвени доказателства, не може да се изведе категоричен и
непротиворечив, т.е. сигурен извод, че при сключването на договора
купувачът е знаел за правото на собственост на третото лице, въпреки
връзката между контрагентите по сделката.
3
Поради това се иска да се приеме, че са налице основанията на
въззиваемата страна да получи обратно дадената по процесния договор
продажна цена, както и направените разноски за развалянето му, поради което
и постановеното в този смисъл решение на РС-Петрич е правилно и следва да
се потвърди
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Въззивницата взема писмено становище по съществото на спора.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният
съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното
решение.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за
нужно да посочи следното:
4
Предявените искове са с правно основание чл.189, ал.1, изр.2 вр. чл.55,
ал.1, предл.3 и ЗЗД и чл.79, ар.1 вр. чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД, като ищецът
претендира права от развален договор за покупко-продажба на МПС, а именно
връщане на заплатената продажна цена и заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
Съгласно чл.188 от ЗЗД продавачът отговаря, щом трето лице има права
върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача в две
хипотези. В първата хипотеза третото лице е предявило правата си и
купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно
решение по иск на трети лица - налице е осъществена евикция. Във втората
хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори
още не са предявени, но могат във всеки момент да бъдат предявени и
противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува
реална заплаха от това - налице е евентуална евикция. Законът не прави
разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая
става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението
да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице,
противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират
в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на
чл.87, ал.3 от ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от
неизпълнението /чл.189, ал.1 от ЗЗД/, стига да е добросъвестен, т.е. по време
на купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат
права върху купуваното от него /чл.188 от ЗЗД/.
В конкретния случай не е спорно, а и от събраните в хода на
производството писмени доказателства се установява, че страните са биши
съпрузи, сключили граждански брак на 14.09.2019 г., прекратен с влязло в
сила на 30.08.2023 г. решение по гр.д.№ 1070/2023 г. по описа на РС-Петрич.
Преди сключване на гражднаския си брак – на 04.10.2017 г., страните са
сключили договор за покупко-продаба на МПС с нотариална заверка на
подписите от нотариус Ф.Ш., рег.№ 511 от РНК, с предмет л.а.*********, с
рама KL1CD26RJ8B19632, за сумата от 500.00 лв., която е отразено, че е
заплатена от купувача В. Я. предварително.
С влязло в сила решение на 24.01.2019 г. по гр.д.№ 1344/2017 г. по описа
на РС-Петрич, договорът, въз основа на който А. А., е придобила процесния
5
автомобил от „Груп А Ес“ ЕООД, е прогласен за нищожен. С оглед на това, с
покана, връчена на 23.10.2024 г., чрез ЧСИ Ш.Д., въззиваемият В. Я. е
предоставил на А. А., 5-дневен срок от получаване на поканата, да изпълни
задълженията си по договора от 04.10.2017 г., като в противен случай ще счита
същия за развален.
При тези данни, според настоящия състав се налага безспорно извода, че е
налице поето от въззивницата А. задължение за прехвърляне собствеността на
*********, на въззиваемия, което тя не е изпълнила поради наличието на
пречки от обективен характер, а именно със съдебно решение са отречени
правата й. Въззваемият – купувач по следката, е предоставил на продавача
срок за изпълнение на неговите задължения, като в случая това не е
необходимо поради субсумиране на установените факти под нормата на чл.87,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, в която хипотеза не е необходимо предоставяне на такъв
срок, за да се развали договора. В същото време правото за разваляне на
договора, е упражнено от въззиваемия при наличие на посочените по-горе
предпоставки, а именно установено право на собственост върху процесния
автомобил на трето лице, което разполага с възможността по своя преценка по
всяко време да го противопостави на купувача.
Във връзка с направеното от въззивницата възражение срещу
добросъвестността на купувача Я. – въззиваем по делото, следва да се посочи,
че от една страна от данните по делото се установява, че претенцията на „Груп
А Ес“ ЕООД за собствеността върху спорния автомобил е предявена срещу А.
А. на 09.10.2017 г. /по арг. от отразеното в диспозитива на решението на РС-
Петрич по гр.д.№ 1344/2017 г., че законната лихва върху присъденото
обезщетение е с начален момент 09.10.2017 г./, а процесният договор, развален
от Я., е сключен 5 дни по-рано, а именно на 04.10.2017 г.
От друга страна, във връзка с изложеното от въззивницата А., че към
момента на възникване на процесното правоотношение, страните са
съжителствали съвместно и са споделяли и обсъждали личните и служебните
си проблеми, вкл. и че въззиваемият е бил нясно с претенциите на „Груп А Ес“
ЕООД към автомобила, като именно той е автор на идеята А. да препродаде
МПС-то, за да осуети претенциите на това дружество, контретни
доказателства не се събраха. Въззивницата излага единствено твърдения в
тази насока. Действително, представени са доказателства, че ОПР, като част от
6
ГФО на „Груп А Ес“ ООД за 2016 г., е съставен на 29.03.2017 г. от „Крестън
Булмар- Петрич“ ООД, но участието на Я. в това дружество е прекратено още
на 09.10.2015 г., видно от отразеното в ТР по партидата на дружеството.
Иниция за знание на купувача Я. за претенциите на трето лице върху
спорния автомобил е съобщеното от свидетелката Г.Ст., показанията на която
обаче предвид родствената й връзка с въззивницата следва да бъдат ценини
критично по реда на чл.172 от ГПК. Разказаното от св.Ст. не кореспондира и с
останалия доказателствен материал, а именно тя твърди, че продажбата е
извършена след завеждане на делото от „Груп А Ес“ ЕООД срещу дъщеря й,
което противоречи на отразеното в съдебното решение по спора.
Ето защо, при липсата на макар и косвени доказателства, които в своята
съвкупност да водят до еднозначен извод, че Я. е имал знанието, че трето лице
претендира права върху обекта на сделката, сключена с А., то не може да се
приеме, че той е бил недобросъвестен при договарянето на покупката на
л.а.*********.
Предвид така установените факти, както и отразеното в процесния
договор от 04.10.2017 г., че продажната цена е заплатена предварително, то
същата подлежи на връщане.
По отношение претенцията за заплащане на вредите от неизпълнението
на договора, изразяващи се в заплатена такса към ЧСИ Ш.Д. за връчване на
покана за разваляне на договора, следва да се посочи, че по силата на
препращащата норма на чл.189, ал.1, изр.3 от ЗЗД, за реализиране
отговорността за вреди, приложими са общите правила по чл.88 от ЗЗД.
В случая безспорно се доказа, че въззиваемият е заплатил 120.00 лв. такса
в полза на ЧСИ Ш.Д. за връчване на поканата до А. А. за разваляне на
договора. Така направения разход има харктеристиките на имуществена вреда
от неизпълнението на А. по възникналото с Я. правоотношение и подлежи на
възстановяване от нейна страна.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявените искове, като правилно е приложил и института на давността,
отчитайки факта, че през времето, през което страните са били в граждански
брак, между тях давност не е текла.
По така изложените съображения решението на РС-Петрич следва да
7
бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има единствено въззиваемия,
каквото искане е направил. Единственият разход, който се претендира е
адвокатско възнаграждение от 600.00 лв., срещу което е направено възражение
за прекомерност. Настоящият състав като взе предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, броя предявени искове, броя
проведени съдебни заседания, реално предприетите действия по процесуално
представителство и защита на страната, както и обема събран доказателствен
материал, намира, че заплатеното от ответника възнаграждение на
пълномощника му следва да бъде намалено до 400.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.№
1821/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с адрес *********, за заплати на В.
З. Я., ЕГН **********, с адрес *********, сумата от 400.00 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по въззивното дело за
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8