№ 1409
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110145233 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, уточнена с молба вх. № *****
г., подадена от „**********, чрез юрк. *****, срещу С. В. Д., Б. В. Д., В. Б. В. и Й. В.
В. (последните двама конституирани с определение от 27.11.2023 г. по настоящото
дело на СРС, на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ответница М.
Б. В.), с която по реда на чл. 422 ГПК се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответниците, като собственици на топлоснабден имот
– апартамент № *****, дължат на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10692/12.04.2023 г. по ч.гр.д. №
15989/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав:
1/. С. В. Д., като собственик на 2/12 ид.ч. от горепосочения топлоснабден имот,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 197,06 лв.,
представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от
дружеството, топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 38,09 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ -
сумата 6,83 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,17 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.;
1
2/. Б. В. Д., като собственик на 2/12 ид.ч. от горепосочения топлоснабден имот,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, - сумата 197,06 лв.,
представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от
дружеството, топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 38,09 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ -
сумата 6,83 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,17 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.;
3/. В. Б. В., като собственик на 3/12 ид.ч. от горепосочения топлоснабден имот,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, - сумата 295,59 лв.,
представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от
дружеството, топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 57,15 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ -
сумата 10,24 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,76 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.;
4/. Й. В. В., като собственик на 3/12 ид.ч. от горепосочения топлоснабден имот,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, - сумата 295,59 лв.,
представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от
дружеството, топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 57,14 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ -
сумата 10,25 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,75 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
2
както и че между тях и дружеството е налице облигационно отношение, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане,
съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че е доставил на ответниците за процесния период и
имот топлинна енергия, чиято цена е формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от
„******. Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на
месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят
цената на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение и
са изпаднали в забава, поради което иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца процесните суми.
Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Следва да се посочи, че предмет на настоящото производство е вземането на
дружеството към С. В. Д., Б. В. Д., В. Б. В. и Й. В. В., но не и това към ******, тъй
като по отношение на нея издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
10692/12.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15989/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав е влязла в сила
поради неподаване на възражение и за вземанията на дружеството към ****** е
издаден изпълнителен лист от 03.08.2023 г.
С отговора на исковата молба, подаден само от ответника Б. В. Д., чрез адв. П.
З., се поддържа недопустимост на иска, тъй като е предявен срещу лице, което не е
пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове. Излагат се съображения и
за неоснователност на иска. Твърди се, че ответникът не е притежава качеството
потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, тъй като няма данни да е
придобил собствеността върху имота. Твърди се, че ответникът никога не е живял в
имота и не го е ползвал, както и че предвид обстоятелството, че М. Б. В. е подала
заявление-декларация за откриване при ищеца на партида за имота на нейно име и е
декларирала, че ще ползва имота за жилищни нужди, само тя следва да отговаря за
задълженията към ищцовото дружество. Поддържа се нищожност на представения от
ищеца договор № ***** г., сключен между „****** и етажната собственост във вх.
******, тъй като липсва нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната
собственост за сключване на такъв договор, каквито са изискванията на чл. 24, т. 4 от
ОУ на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия. В условията на
евентуалност се прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за
вземанията на ищеца. Иска се отхвърляне на предявените срещу ответника искове и
присъждане на направените по делото разноски. Възразява се срещу присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на ищцовото дружество, тъй като юрисконсултът
работи в същото по трудов договор и получава трудово възнаграждение.
3
Не е депозиран отговор на исковата молба от ответниците С. В. Д., В. Б. В. и Й.
В. В., въпреки връчване на преписи от исковата молба на всеки от тях, ведно с
указания за възможността за подаване на отговор. Същите не са упълномощили
адвокат, който да ги представлява по настоящото дело. Упълномощаването на адв.
***** от С. В. Д. касае само заповедното производство, видно от представеното копие
на пълномощно от 13.06.2023 г. Същата не е овластила този или друг адвокат да я
представлява в исковото производство и след получаване на копие от исковата молба.
В депозираното по реда на чл. 414 ГПК възражение от наследодателката на В. Б. В. и
Й. В. В. – М. Б. В., е посочено, че радиаторите в апартамента са свалени с разрешение
на „**********, както и че жилището е необитаемо и никой не живее в него.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано „****** като третото лице
помагач на страната на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Предявените искове са допустими. Неоснователно е оплакването на ответника Б.
В. Д. за недопустимост на предявените срещу него искове тъй като не е процесуално
легитимиран. Процесуалната легитимация е обусловена от правното твърдение на
ищеца, заявено с исковата молба. В случая с исковата молба се твърди, че „**********
е носител на правото на вземане към ответника Б. В. Д. за процесните суми, поради
което искът се явява предявен срещу надлежна страна и е допустим. Дали ищецът е
материалноправно легитимиран е въпрос, който касае основателността на иска и който
ще бъде обсъден по-долу в настоящото решение.
1. По отношение на исковете за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ,
процесните суми за доставена от дружеството топлинна енергия в процесния имот, за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между
4
последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки
собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по
силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата
на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.,
III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
В случая, от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
наредбата за държавни имоти от 19.06.1987 г. се установява, че ******* е придобила
самостоятелно процесното жилище – апартамент № *****, на 19.06.1987 г., тъй като
към датата на придобиването съпругът й ***** е бил починал (на 11.03.1985 г.), видно
от удостоверение за наследници на ***** от 20.03.2985 г.
От удостоверение за наследници на ******* от 13.06.2001 г. се установява, че
същата е починала на 28.05.2001 г., като е оставила за свои законни наследници децата
си В. Б. Д., ***** и М. Б. В.. Същите са придобили процесния имот при равни
наследствени дялове (по 1/3 ид.ч. за всеки), съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
От удостоверение за наследници на В. Б. Д. от 26.02.2013 г. се установява, че
последната е починала на 03.06.2012 г., като вдовица, и е оставила за свои наследници
по закон децата си С. В. Д. (ответница), ****** и Б. В. Д. (ответник). Същите са
придобили притежаваната от майка им 1/3 ид.ч. от процесния имот при равни
наследствени дялове, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
От удостоверение за наследници на ***** се установява, че последният е
починала на 11.09.2013 г., неженен, без деца, и е оставила за свои наследници сестра
си М. Б. В. и племенниците си С. В. Д. (ответница), ****** и Б. В. Д. (ответник).
Същите са придобили притежаваната от ***** 1/3 ид.ч. от процесния имот при равни
наследствени дялове, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН. Така, след смъртта на *****, М. Б. В. е
притежавала 3/6 ид.ч. от имота (1/3 + 1/6), а С. В. Д. (ответница), ****** и Б. В. Д.
(ответник) – общо 3/6 ид.ч. (1/3 + 1/6) или по 1/6 ид.ч. всеки от тях (3/6 : 3)
От удостоверение за наследници на М. Б. В. от 15.09.2023 г. се установява, че
същата е починала на 28.06.2023 г. и е оставила за свои наследници съпруга си В. Б. В.
(ответник) и сина си Й. В. В. (ответник). Те са придобили притежаваните от М. Б. В.
5
3/6 ид.ч. от имота при равни наследствени дялове (3/12 ид.ч. за всеки), на основание
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Следва да се посочи, че притежаваните от М. Б. В.
идеални части от имота, въпреки че са били придобити по време на брака й с В. Б. В.,
на основание чл. 13, ал. 2 СК (ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г., отм.), не са станали
съпружеска имуществена общност, тъй като са били придобити от М. Б. В. по
наследство.
От изложеното следва, че ответниците С. В. Д., Б. В. Д., В. Б. В. и Й. В. В. са
съсобственици на апартамента при следните дялове: С. В. Д. и Б. В. Д. – по 2/12 ид.ч.
всеки от тях, а В. Б. В. и Й. В. В. – по 3/12 ид.ч. всеки от тях. Останалите 2/12 ид.ч. от
имота са собственост на ******, по отношение на която заповедта за изпълнение е
влязла в сила.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от Общите условия, публикувани на 11.07.2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г., действали в
процесния период, при смърт на клиент-физическо лице, наследниците променят
партидата на тяхно име или по писмено споразумение между тях - на името на някои
от наследниците, а при липса на писмено споразумение между наследниците,
продавачът открива партида на всички наследници, съобразно наследствените им
дялове.
В случая, видно от декларация от 02.07.2003 г., М. Б. В. е поискала да бъде
открита партида при ответното дружество на нейно име за процесния апартамент и е
декларирала, че ще ползва имота за жилищни нужди. Такава партида е открита на
името на М. Б. В., видно от приложените към исковата молба фактури.
След като по делото е установено, че индивидуална партида е била открита само
на името на М. Б. В. и с оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, следва да се приеме за доказано
твърдението на Б. В. Д., че след смъртта на *****, включително и в исковия период,
страна по договора за доставка на топлинна енергия на процесния имот е била само М.
Б. В., като собственик на 3/6 ид.ч. и облигационен ползвател на другите 3/6 ид.ч. от
апартамента. След смъртта на М. Б. В. (починала на 29.06.2023 г.), правата и
задълженията по сключения с „********** договор са преминали в правната сфера на
нейните наследници – ответниците В. Б. В. и Й. В. В., с равни наследствени дялове.
От изложеното следва, че облигационно отношение по доставка на топлинна
енергия в апартамент № ***** е възникнало само между „**********, от една
страна, и В. Б. В. и Й. В. В., от друга.
След като облигационното правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия на процесния топлоснабден жилищен имот е възникнало само между
„********** и В. Б. В. и Й. В. В., то не би могло да се ангажира договорна
отговорност на ответниците С. В. Д. и Б. В. Д. за плащане на претендираните суми
6
и предявените срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени.
Исковете срещу В. Б. В. и Й. В. В. са основателни за пълните предявени срещу
тях размери.
Налице е изправност на ищеца, тъй като същият е изпълнил задълженията си по
възниквалото с посочените лица облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия за процесния имот и период. От заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния
период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от
общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са
извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия
е приспадана, за сметка на „**********, топлинната енергия за технологични разходи
(загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е
разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в
абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена
топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и
цени, действащи през процесния период. Дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение е изготвило изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.
Начислявана е само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за загряване на топла вода. Не е начислявана топлинна енергия за
отопление на имота. При изчисляване на топлинната енергия е спазена Наредбата за
топлоснабдяването (НТ), като е съобразен отопляемият обем на апартамента по проект
– 153 куб.м. (т. 6.1.3 от приложение към чл. 61, ал. 1 от НТ), количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата и изчисленията са направени
съобразно формулата по т. 6.1.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от НТ.
Касае се за сграда в режим на етажна собственост, с изградена сградна
инсталация за топлоснабдяването й.
Според вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, стойността на
потребената топлинна енергия в периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. за процесния
имот, след отчитане на изравнителните сметки, възлиза общо на 1182,35 лв.
Налице е неизпълнение на задължението на ответниците В. Б. В. и Й. В. В. за
заплащане на претендираната от тях цена на доставената топлоенергия – по делото
няма наведени твърдения за плащане на претендираните суми, нито са доказани
такива плащания.
Поради изложеното съдът намира, че В. Б. В. и Й. В. В. дължат на „**********
сумите от по 295,59 лв. всеки от тях, представляващи претендираните от ищеца 3/12
части от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.02.2020 г.
– 30.04.2022 г. (3/12 от 1182,35 лв. = 295,59 лв.)
7
2. По отношение на исковете за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците В. Б. В. и Й. В. В. дължат, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
153, ал. 1 ЗЕ, съответно сумите 10,24 лв. и 10,25 лв. – част от дължимата цена на
извършена в периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение за
топлоснабдения имот:
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с
минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение
(чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на
топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
Видно е от договор № ***** г., че етажната собственост е възложила на „******
извършването на следните услуги: доставка и монтаж на термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия;
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издава-
нето на обща и индивидуални сметки. Видно от договор от № ***** г. „********** е
възложила на „****** извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от
2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на
„**********.
Съобразявайки заключението на съдебносчетоводната експертиза и
обстоятелството, че процесните суми за цена на извършена услуга дялово
разпределение могат да се претендират единствено от ответниците В. Б. В. и Й. В. В.,
тъй като само по отношение на тях се установи, че е налице облигационно отношение
с ищцовото дружество по доставяне на топлинна енергия за процесния период (по
изложените по-горе в т. 1 съображения), следва да се приеме, че В. Б. В. и Й. В. В.
дължат на „********** съответно сумите 10,24 лв. и 10,25 лв., представляващи
претендираните от ищеца 3/12 от цената на извършената услуга дялово разпределение
за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. (3/12 от 40,98лв. = 10,245 лв.)
Налице е неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане цената на
извършената услуга дялово разпределение – по делото няма наведени твърдения за
плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания.
8
Поради изложеното съдът намира, че В. Б. В. и Й. В. В. дължат на „**********
съответно сумите 10,24 лв. и 10,25 лв., представляващи претендираните от ищеца 3/12
части от цената на извършената услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г.
3. По отношение на исковете за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците В. Б. В. и Й. В. В. дължат, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съответно сумите 57,15 лв. и 57,14 лв., представляващи част от дължимото
обезщетение за забавено плащане в периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г. на
главницата за топлинна енергия:
В периода 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г. между страните са действали ОУ от
2016 г., според чл. 33, ал. 4 от които продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна
енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са
начислени. Изпадането на длъжницата в забава не е обусловено от датата на
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период на интернет страницата на ищеца, а от изтичане на посочения в чл. 33, ал. 4,
вр. ал. 2 ОУ от 2016 г. 45-дневен срок.
Претендираните от ищцовото дружество 3/12 от дължимото обезщетение за
забавено плащане за периода 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г. на дължимите месечни
вноски за доставена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.,
възлизащи на 1182,35 лв., е в размер на 75,16 лв. (3/12 от 300.64 лв. = 75,16 лв.),
изчислено по реда на чл. 162 ГПК (чрез онлайн калкулатор).
Поради изложеното съдът намира, че предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„********** против В. Б. В. и Й. В. В. искове за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумите съответно 57,15 лв. и 57,14 лв., представляващи
части от дължимото обезщетение за забавено плащане в периода от 15.09.2020 г. до
09.03.2023 г. на главницата за топлинна енергия се явяват основателни и следва да
бъдат уважени за пълните предявени размери.
4. По отношение на исковете за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците В. Б. В. и Й. В. В. дължат, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съответно сумите 1,76 лв. и 1,75 лв., представляващи част от дължимото обезщетение
за забавено плащане в периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г. на главницата за дялово
разпределение:
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В общите условия от 2016 г. не е предвиден срок за плащане на цената за
услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана. По делото няма данни „********** да е отправило към В. Б. В. и Й. В. В.
9
покана преди получаване на заповедта за изпълнение (09.06.2023 г.) от
наследодателката им М. Б. В..
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото
дружество се дължат 60 % от разноските, направени за разглеждане на делото в
заповедното и в исковото производство, поради което ответниците В. Б. В. и Й. В. В.
ще следва да бъдат осъдени да платят на ищеца сумата 443,51 лв., включваща платени
държавни такси и депозити за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на дружеството ще следва да бъде присъдена и
сумата 180 лв. – юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на
дружеството в заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Б. В. Д. следва да се
присъдят направените от него разноски за разглеждане на делото – сумата 300 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„**********, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****, срещу В. Б. В.,
ЕГН **********, и Й. В. В., искове, че ответниците В. Б. В. и Й. В. В., ЕГН
**********, дължат на ищцовото дружество следните суми за топлоснабден имот –
апартамент № *****, за които суми срещу тях е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 10692/12.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15989/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав:
1/. В. Б. В., ЕГН **********, дължи на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ - сумата 295,59 лв., представляваща 3/12 от цената на доставена за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от дружеството, топлинна енергия за описания
имот, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до окончателното й изплащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 57,15 лв. обезщетение за забавено плащане на
посочената главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.;
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 10,24 лв.,
представляваща 3/12 от цената на извършена в периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г.
услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
окончателното й изплащане;
2/. Й. В. В., ЕГН **********, дължи на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ - сумата 295,59 лв., представляваща 3/12 от цената на доставена за
10
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., от дружеството, топлинна енергия за описания
имот, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до окончателното й изплащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 57,14 лв. обезщетение за забавено плащане на
посочената главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.;
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 10,25 лв.,
представляваща 3/12 от цената на извършена в периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г.
услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „**********, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, срещу В. Б. В. и Й. В. В., искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че:
1/. В. Б. В., ЕГН **********, дължи на „**********, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата 1,76 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г., за която сума еиздадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10692/12.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15989/2023 г.
на СРС, ГО, 171 състав;
2/. Й. В. В., ЕГН **********, дължи на „**********, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата 1,75 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10692/12.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15989/2023 г.
на СРС, ГО, 171 състав;
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „**********, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, срещу С. В. Д., ЕГН **********, и Б. В. Д.,
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците С.
В. Д. и Б. В. Д., ЕГН **********, като собственици на идеални части от топлоснабден
имот – апартамент № *****, дължат на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10692/12.04.2023 г. по ч.гр.д. №
15989/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав:
1/. С. В. Д., ЕГН **********, като собственик на 2/12 ид.ч. от горепосочения
топлоснабден имот, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата
197,06 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.,
от дружеството, топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г.
до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 38,09 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ -
сумата 6,83 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,17 лв.
11
обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.;
2/. Б. В. Д., ЕГН **********, като собственик на 2/12 ид.ч. от горепосочения
топлоснабден имот, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, - сумата
197,06 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.,
от дружеството, топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г.
до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 38,09 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ -
сумата 6,83 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2020 г. –
30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.03.2023
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,17 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.;
ОСЪЖДА В. Б. В., ЕГН **********, и Й. В. В., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплатят на „**********, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. *****, сумата 623,51 лв. – направени разноски в заповедното и в
исковото производство и юрисконсултски възнаграждения за процесуално
представителство на дружеството в заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА „**********, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Б. В. Д., ЕГН **********, сумата
300 лв. – представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на „******, с ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12