№ 3564
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100502048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
срещу решение № 16166/09.10.2023 г. по гр.д. № 60974/2022 г. по описа на СРС, 180
състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „А.Б.“ АД, за сумата над 2170,55
лв. до пълния предявен размер от 10342,16 лв., представляваща невъзстановена част от
регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за щети, възникнали по
отношение на лек автомобил „БМВ“ с рег. № **** в резултат на ПТП, реализирано на
20.11.2021 г. в гр. София по вина на водач на лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ****,
гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗАД „А.Б.“ АД.
Жалбоподателят - „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно. Твърди, че регресното право следва да
бъде уважено за пълния предявен размер, доколкото задните джанти и предната лява
джанта следва да бъдат подменени с нови, съответно – да се възстанови пълният
размер на платеното обезщетение за подмяна на защитното фолио по отношение на
автомобила. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът
1
да бъде уважен за пълния предявен размер. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.Б.“ АД, оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер
на 10342,16 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено по
застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 20.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до погасяването.
Ищецът – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за
реализирано на 20.11.2021 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 34203,92
лв. на застрахованото лице. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното
събитие има водачът на застрахования при ответника – ЗАД „А.Б.“ АД, по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за
платената сума, ведно със сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, като
ответникът е погасил част от задължението, а именно – сумата в размер на 23876,76 лв.
Ето защо, претендира сумата в размер на 10342,16 лв., представляваща непогасена част
от регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 20.11.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение искът по чл. 411 КЗ е уважен за сумата в размер на
2170,55 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 10342,16 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
2
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Безспорни между страните във въззивното производство са следните
обстоятелства, а именно: че на 20.11.2021 г. е настъпило ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, застрахован по
имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, към който момент между виновния
водач и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, че ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано
при него по застраховка „Каско“, застрахователно обезщетение в размер на 34203,92
лв., като е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с
ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, вследствие
на което ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 23876,76 лв.
Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства, включени в
предмета на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е
възникнало регресното вземане в полза на ищеца, който въпрос е спорен и пред
настоящата инстанция.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени, но не
повече от застрахователната сума.
Съгласно протокол за ПТП № 1824486/20.11.2021 г., механизмът на ПТП е
следният – на 20.11.2021 г., около 14,00 часа, лек автомобил „Рено 19“ с рег. № **** се
е движил на територията на фирма „Хито“ в гр. София, като водачът е предприел
маневра за завиване наляво с цел включване в движението по ул. „Малашевска“, при
което е реализирал ПТП с идващия от лявата му страна по път с предимство лек
автомобил „БМВ М8 Компетишън“ с рег. № ****.
Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза, приета в
първоинстанционното производство и неоспорена от страните, се установява
идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице
дава заключение, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се
налага извод, че щетите по лек автомобил „БМВ М8 Компетишън“ с рег. № ****, с
3
изключение на джанта задна дясна и джанта предна лява, се намират в пряка причинна
връзка с настъпилото на 20.11.2021 г. ПТП. Вещото лице сочи, че стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ М8 Компетишън“ с рег. №
****, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в
размер на 24165,48 лв. При определяне на същата не са включени разходите,
необходими за ремонт на задна дясна и предна лява джанта, доколкото посочените
детайли не могат да бъдат увредени при механизма на процесното ПТП. Също така,
съгласно описа на ЗАД „А.Б.“ АД, предна дясна джанта, която е увредена от ПТП,
подлежи на ремонт, като при определяне на стойността на обезщетението по средни
пазарни цени следва да се вземат предвид разходите за ремонт на същата, а не подмяна
с нова. За възстановяване на увредения автомобил е необходимо поставянето на ново
фолио на увредените детайли, доколкото преди ПТП автомобилът е бил с поставено
защитно фолио, като цената за същото по средни пазарни цени е 1829,99 лв. Към
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде добавена и заплатената сума
за репатриране на автомобила – 51,84 лв. Следователно, общата стойност на
застрахователното обезщетение по средни пазарни цени е 26047,31 лв.
Ето защо, регресното задължение възлиза на сумата в размер на 26062,31 лв., в
това число и 15 лв. ликвидационни разходи, съгласно САТЕ.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата
от 23876,76 лв. лв., поради което размерът на непогасената част от задължението е
2185,55 лв., с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв.
При определяне на обезщетението, което следва да бъде присъдено,
първостепенният съд не е взел предвид дължимите ликвидационно разходи в размер на
15 лв., поради което в полза на ищеца е присъди сумата в размер на 2170,55 лв. Във
въззивната жалба не са налице твърдения за неправилност на решението, предвид
липсата на присъждане на ликвидационни разходи, от което следва, че въззивната
инстанция не може служебно да се произнесе по този въпрос, доколкото не се касае за
приложението на императивна правна норма.
Ето защо, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ЗАД „А.Б.“ АД следва да се присъди сумата
в размер на 1340,40 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16166/09.10.2023 г. по гр.д. № 60974/2022 г. по
4
описа на СРС, 180 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 411
КЗ, предявен от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „А.Б.“ АД, за
сумата над 2170,55 лв. до сумата в размер на 10342,16 лв., представляваща
невъзстановена част от регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за
щети, възникнали по отношение на лек автомобил „БМВ“ с рег. № **** в резултат на
ПТП, реализирано на 20.11.2021 г. в гр. София по вина на водач на лек автомобил
„Рено 19“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била застрахована от
ЗАД „А.Б.“ АД.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
в полза на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 1340,40 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5