Решение по дело №493/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. А. И., подадена чрез адв. Б. И., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000030/03.02.2025 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Материално-правните предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за издаване на процесната заповед не били налице. Не бил осъществен съставът на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, тъй като същият визирал случаите, в които моторните превозни средства се управляват от неправоспособни водачи и такива лишени от правоспособност, а настоящият случай не бил такъв. На 28.08.2024 г. жалбоподателката предала владението на автомобил „Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер] на Д. Р. Д. по силата на предварителен договор за покупко-продажба на МПС. Към този момент лицето било правоспособен водач и притежавало валидно СУМПС, издадено от Великобритания. Впоследствие същият не изпълнил задълженията си по договора и не възстановил владението на автомобила. На 01.02.2025 г. жалбоподателят управлявал лекия автомобил със СУМПС, издадено от Великобритания, поради което за него важало тримесечното задължение по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, след излизане на Обединено Кралство Великобритания от ЕС - 31.01.2020 г. В тази връзка жалбоподателката твърди, че не е налице нейно противоправно поведение, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, като това не било съобразено от наказващия орган. С оглед на така изложеното, същата моли оспорената заповед да бъде отменена.

Допълнително в писмена молба, депозирана от пълномощника на жалбоподателката, се излагат доводи, че в оспорената заповед било посочено, че се касае за управление на несобствено моторно превозно средство от неправоспособен водач. Спорният по делото въпрос се свеждал до това дали към релевантния момент процесният лек автомобил, собственост на жалбоподателката, бил управляван от лице с временно отнето свидетелство за управление на МПС. С оглед правилното разрешаване на спора следвало да се установи дали въз основа на съставения на 01.02.2025 г. Акт за установяване на административно нарушение № 3432311 на Д. Р. Д., било издадено НП и дали същото влязло в законна сила. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови обстоятелства, настъпили след издаване на административния акт, следвало да се преценява към момента на приключване на устните състезания. За релевантни следвало да се считат само такива факти, които с обратна сила изменяли или отменяли вече релевантни фактически основания. В АУАН № 3432311 било отразено, че автомобилът бил управляван от лице с британско СУМПС, което не било подменено с българско, въпреки че същото пребивавало повече от три месеца на територията на Република България. По този начин се приело, че МПС, собственост на жалбоподателката, било управлявано от лице без валидно свидетелство за управление на МПС. Управлението на пътни превозни средства по обществени пътища изисквало правоспособност, поради което установяването на този факт по отношение на сочения водач било от съществено значение. По делото обаче липсвали каквито и да било други доказателства – извън цитирания АУАН – че Д. Р. Д. не притежава валидно СУМПС поради неспазване на сроковете за подмяна. Не било представено и наказателно постановление, с което да му е наложено административно наказание за това нарушение, нито съдебен акт с доказани факти и влязла в сила дата. Представената справка за нарушител/водач не съдържала данни за статуса на АУАН № 3432311 – липсвало отбелязване дали актът е приключил с издаване на НП, както и дали е влязъл в сила. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест относно фактическите основания за издаване на административния акт била на административния орган. Проявеното процесуално бездействие на органа довело до недоказаност на релевантната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП спрямо собственика на МПС. Вследствие на това, оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явявала незаконосъобразна. Административният орган приложил материалния закон на базата на факти, които не доказал по надлежния ред, поради което в рамките на съдебния контрол за материална законосъобразност актът следвало да бъде отменен.

Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище сочи, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Същата била издадена от компетентен орган при спазване на материалния закон и процесуалните правила, като принудителната мярка била наложена при наличие на всички законови предпоставки, а нейният обем съответствал на целите, преследвани от закона. Жалбоподателката приложила към жалбата си предварителен договор за покупко-продажба на процесното МПС, в подкрепа на твърдението, че към момента на нарушението автомобилът се намирал във владение на купувача – Д. Р. Д., който впоследствие не изпълнил договорените задължения в уговорения срок. Въпреки това жалбата не била подкрепена с доказателства за предприети действия от страна на А. И. след изтичане срока на договора в края на месец ноември 2024 г. – било то под формата на покани, жалби или други документи – за връщане на вещта или преустановяване на управляването ѝ от страна на посоченото лице. Изтъква се, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и не предоставя на административния орган право на преценка. В условията на обвързана компетентност, при наличие на фактическите основания за прилагане на мярката, компетентният орган бил длъжен да я наложи. Навежда се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, в случай, че съдът приеме жалбата за основателна и отмени оспорената заповед, като се сочи, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, съответно разноските следвало да бъдат присъдени в минимален размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С предварителен договор за покупко - продажба на МПС, сключен на 23.08.2024 г. между А. А. И., [ЕГН], и А. В. И., [ЕГН], като продавачи, и Д. Р. Д., [ЕГН], като купувач, продавачите са се задължили да продадат, а купувачът се задължил да закупи лек автомобил, марка: Фолскваген, модел: Пасат, рег.№ [рег. номер], рама № [Наименование], двигател № [Наименование], цвят: Б., свидетелство за регистрация № *********, изд. на 23.08.2024 г., от КАТ - Хасково, за сумата от 6 200 лева. Уговорено е, че прехвърлянето на собствеността на посоченото МПС ще бъде извършено с окончателен договор с нотариална заверка на подписите в срок до края на ноември месец 2024 г., както и че владението и ползването се предава при подписване на предварителния договор. Уговорено е също, че в случай, че купувачът не се яви пред нотариус до посочената дата и не плати продажната цена в размер на 6200 лева, продавачът задържа всички направени вноски до момента в своя полза, а купувачът дължи връщане на владението на посочения автомобил на продавача.

На 01.02.2025 г. В. М. С. - мл. автоконтрольор в сектор П. П. - Кюстендил, е съставил на Д. Р. Д. Акт за установяване на административно нарушение сер. АД, № 3432311, за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, в който акт е отразил, че на 01.02.2025 г. около 21:48 часа в [населено място] е управлявал лек автомобил Ф. П. с рег.№ [рег. номер], собственост на А. А. И., със свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания, без да е подменено в тримесечен срок, като лицето не е напускало Република България.

На база така съставения АУАН ответникът е издал обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000030 от 03.02.2025 г., с която приложил ПАМ с правно основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В разписка, представляваща неразделна част от към заповедта, е отразено, че последната е връчена на адресата си на 24.02.2025 г.

Заповедта е обжалвана от А. И. пред Административен съд – Хасково на 06.03.2025 г., като е заведена с вх.№ 3107/06.03.2025 г. по описа на съда.

Така установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кюстендил. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 1. 2. от Заповед № 277з-1937 от 16.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, издадена връзка с т. 2 от Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Началниците на сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

При издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за налагане на принудителната мярка.

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Във връзка с напускане на Великобритания на Европейския съюз и сключеното споразумение в тази връзка, правото на Съюза продължава да се прилага за Обединеното кралство и на територията му за "преходен период", продължаващ до 31 декември 2020 г. По силата на Споразумението за оттегляне, Директива 2006/126/ЕО е приложима и в Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях СУМПС. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания, след изтичане на преходния период, е предоставена на всяка отделна държава – членка на Европейския съюз. В конкретния случай не е спорно, че преходният период от напускането на Европейския съюз от Великобритания е изтекъл към 31.12.2020 г. Поради това и при липса на споразумение на Великобритания с Европейския съюз за противното, СУМПС, издадени от същата, по времето, когато все още е била член на Европейския съюз, не се третират като издадени от държава-членка на Европейския съюз понастоящем. Предвиденото в чл. 2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства и взаимно признаване на свидетелствата за управление на МПС, издадени от държавите-членки, занапред също не намира приложение. Следователно към датата на извършване на проверката подобно взаимно признаване не следва от правото на Европейския съюз. От тази дата издадено от Великобритания свидетелство за управление на МПС следва да бъде подменено в срок от 3 месеца, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелството, че след изтичане на преходния период СУМПС, издадено от Обединено кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за пътно движение от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея, не освобождава от задължението да се подмени чуждестранното свидетелство, издадено от договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, в срока по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, предвид че същото не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (чл. 162, ал. 4 във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП). В случая Д. Р. Д. е български гражданин, който управлява МПС на територията на Република България, поради което следва да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Според нея, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

В случая обаче от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, установяващи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед. По делото не е представена по отношение на Д. Р. Д. справка за пътуване на лице - български гражданин, актуална към процесния период, поради което съдът не може да приеме за доказан по безспорен начин фактът, че водачът на процесното МПС не е спазил тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. За съда не става ясно как е установено, че лицето пребивава в Република България повече от три месеца. От ответника в производството не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява кога водачът е влязъл на територията на Република България и дали към момента на извършената проверка, при която е констатирано описаното в процесната заповед нарушение, послужило като основание за налагането на принудителна административна мярка, тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е изтекъл. С оглед разпределението на доказателствената тежест между страните на ответника изрично е указано, че негова е тежестта да установи фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Процесуалното му бездействие, обусловило констатираната доказателствена непълнота, сочи на незаконосъобразност на упражненото властническо правомощие, тъй като наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ остава недоказано.

Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и по така изложените съображения същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени произтеклите от делото разноски, включващи 10 лева - внесена държавна такса, и 700 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В случая договореният и заплатен адвокатски хонорар е в размер под нормативно установения минимум, поради което и доколкото същият е обоснован и справедлив, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съответен на обема на извършената правна защита и съдействие, обективирани в действията на процесуалния представител в хода на съдебното производство, възражението за прекомерност, заявено от ответника, се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000030/03.02.2025 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кюстендил да заплати на А. А. И., [ЕГН], адрес: [населено място] [улица][адрес], разноски в размер на 710. 00 лв. (седемстотин и десет лева).

Решението не подлежи на обжалване.