РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 283/2016 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са кумулативно обективно
съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с
чл. 240, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на
ищеца „ООБ" АД, упълномощило с
приложено към исковата молба пълномощно В. И. П.(л. 21, 22), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 143/25.03.2016 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. 92/2016 г. по
описа на Районен съд - гр. Тутракан
(ТнРС), с която на ответника Н.Й.Д.
- Р., е разпоредено да заплати:
1.1.
стойността на заета сума (главница),
дължима на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по Договор за ползване на пакет "бизнес
партньорство" за корпоративни клиенти на „ОББ" АД от 19.11.2008 г., в размер на 3 006,83 лв.;
1.2.
неустойка (наказателна лихва) по чл. 5, ал. 3 от
Приложение № 2 към договора, дължима на осн чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за периода
03.05.2010 г. – 22.03.2016 г. в размер на 7 546,53 лв.;
1.3.
законната
лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (25.03.2016 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
1.4.
Твърди се, че
сумата по кредита е осигурена от банката и ползвана от кредитополучателя по
сметката. Съгласно чл. 2 от Приложение № 1 към Договора, сключен между страните, отпуснатият овърдрафт бил при лихвен процент
- 15%. Съгласно същото приложение, страните уговорили и месечна такса за пакета
в размер на 16,90 лв. Чл. 10 от Приложение № 2 към Договора, сключен между
страните, предвиждал, че лихвата се издължава ежемесечно в последния работен
ден на месеца, за който се дължи с вальор последният календарен ден.
Кредитополучателят се задължавал да осигурява необходимите средства за
погасяване на текущо начислената лихва. При неосигуряване на необходимите
средства за погасяване на текущо начислената лихва кредитополучателя изпада в
забава.
1.5.
Твърди се, че
кредитополучателят не е изпълнил тези си задължения, като на падежите на
задължението не е внесъл или осигурил по сметката дължимите суми, а съгласно
чл. 13, ал. 2 от Приложение № 2 към Договора в случай на неизпълнение на някоя
от клаузите на Договора и/или Приложение № 2 към него, банката имала право да
направи предсрочно изискуем целия ползван кредит под формата на овърдрафт. С
уведомление изх. № 301-БД-73/15.03.2016 г., по описа на банката, било изпратено
уведомление до кредитополучателя, получено лично от ответника.
2. Ответникът Н.Й.Д. - Р. е подала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва исковете.
2.1. Направено е възражение за погасяването на вземанията по давност съгл. чл. 111 от ЗЗД.
2.2. Направено е възражение за нищожност на начислените възнаграждения на кредитодателя поради нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 19.11.2008 г. г. между страните е сключен Договор за ползване на пакет "бизнес партньорство" за корпоративни клиенти на „ОББ" АД от 19.11.2008 г. (л. 8 и сл.).
4. На
16.03.2016
г. на ответника е връчено уведомление от ищеца за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем (л. 17), видно от представената
Товарителница CL0000248011от 16.03.2017
г. на „Bulpost” (л. 18).
5. На 25.03.2016 г. ищецът де подал
заявление по чл. 417 от ГПК.
6. На 03.05.2016 г. от ЧСИ № 914 - В. Н.на
ответника е връчена процесната Заповед №
143/25.03.2016 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК.
7. На 12.05.2016 г. ответникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
8. На 30.06.2016 г. от ищеца са получени
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
9. На 27.07.2016 г. ищецът е завел
настоящото производство.
10. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 68 и сл.), която е установила непогасената част от процесните суми.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
11. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането
им по същество.
II.
Общи положения
12. По
делото е безспорно установено, че между страните е сключен Договор за ползване на пакет
"бизнес партньорство" за корпоративни клиенти на „ОББ" АД от
19.11.2008 г.
12.2. В
чл. 2 от Приложение № 2 към договора е конкретизирано, че овърдрафта се отпуска
за оборотни нужди.
12.3. В
чл. 9 от Приложение № 2 е посочено, че крайният срок на връщане на получения
под формата на овърдрафт кредит е момента на прекратяване на действието на
договора при настъпване на обстоятелствата по т. 6 на Раздел III от договора.
12.4. В
чл. 9 от Приложение № 2 е установено, че лихвата се издължава ежемесечно в
последния работен ден, като кредитополучателя се задължава да осигурява
необходимите средства за погасяването на начислената лихва.
13. Относно възражението за нищожност на начислените възнаграждения на кредитодателя поради нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
13.1. Съгл. чл. 5 от ЗПК (отм.) страни по договора
за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като „потребител” е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа
в рамките на своята професионална или търговска дейност.
13.2. В конкретният случай договора е сключен с
оглед особеното качество на ответника - адвокат, като в чл. 2 от
Приложение № 2 към договора е конкретизирано, че овърдрафта се отпуска с целево
предназначение - за оборотни нужди.
13.3. Поради тази
причина съдът приема, че ответникът при сключването на договора е действал в
рамките на професионалната си дейност - като лице, упражняващо свободна
професия, поради което разпоредбите на ЗПК (отм., 2006 г. - 2010 г.) са
неприложими към процесния договор.
14. Капитализиране на лихвите – в чл. 5, ал. 2, изр. 2 от Приложение № 2 към
договора е предвидено, че начислените, но непогасени лихви се прибавят към
главницата на овърдрафта. По този начин върху тях през следващите отчетни
периоди на свой ред се начисляват лихви.
14.1. Олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм) е
подчинено на специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД същото
става съобразно наредбите на Българската народна банка (БНБ), т. е. е допустимо
само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в
нормативен акт (издаден от БНБ). Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци (чл. 294, ал. 2 ТЗ), в хипотезата на чл. 143, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 275 от 15.09.2014 г. по гр. д. №
3783/2013 г. на ВКС, I г. о. и Решение
№ 147 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 627/2011 г.
14.2.
В конкретният
случай кредитополучателя не е търговец, а лице, упражняващо свободна професия.
Законодателят е въвел различно третиране на правните субекти в зависимост от
това дали действат като търговци или като лица, упражняващи професионална
дейност под друга форма (напр. по отношение на водената счетоводна отчетност,
данъчното облагане, регистрация и др.). Именно
поради тази причина в ТЗ са предвидени определени права и задължения, които са строго
свързани с търговско качество на субекта, независимо от това дали сделката е
търговска (чл. 292, ал. 1, чл. 294, чл. 297, чл. 298, чл. 301 от ТЗ и др.).
14.3.
Следователно в
случая не може отговорността на ответника, действащ в обхвата на
професионалната си дейност, да бъде разширена, като бъдат предвидени
задължения, които могат да бъдат поети само от търговци.
14.4.
В тази връзка
съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречие на закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
III.
По иска за връщане на главницата
15. Налице
е валидно сключен договор за кредит, въз основа на който кредиторът е изпълни
задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия
състав по сключването на реалната сделка. От заключението на СИЕ е видно, че е
надвишена значително сумата на разрешение овърдрафт (видно от приложението към
СИЕ - Вариант № 2, към 30.11.2015 г. главницата по кредита е достигнала 3 990
лв. - л. 79).
16. Следователно
е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД да
върне сумата.
17. В
чл. 9 от Приложение № 2 е посочено, че крайният срок на връщане на полученият
под формата на овърдрафт кредит е момента на прекратяване на действието на
договора при настъпване на обстоятелствата по т. 6 на Раздел III от договора. В случая прекратяването на действието на договора (по смисъла на
чл. 6) е породило своите правни последици в момента на получаване от ответника
на уведомлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем - 16.03.2016
г.
18. В
тази връзка се явява неоснователно възражението на ищеца за изтекла погасителна
давност, доколкото заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е
подадено на 25.03.2016 г.
19. СИЕ
е установила (и в двата варианта), че непогасеният остатък от заетата сума
възлиза на 3 015 лв.
20. От
страна на ищеца се претендира по - малка сума, поради което този иск следва да
бъде уважен изцяло.
21. На основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи върху неиздължения остатък от заетата сума обезщетение за забава, поради което следва да бъде присъдена и законната лихва от подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК.
IV.По
иска за заплащане на наказателна лихва
23. Наказателната лихва (както и
възнаградителната лихва) се начислява текущо, т. е. става изискуема при
сбъдването на предвиденото в разпоредбата условие - в случаите на неразрешен
овърдрафт. Т. е. изискуемостта на наказателната лихва възниква преди
изискуемостта на самата главница.
24. Ответникът е направил възражение за погасяването на вземането по давност. Съгласно чл. 111, б. „б” от ЗЗД приложимата давност за вземането за неустойка се погасява с изтичане на тригодишна давност. Давността в случая е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК - на 25.03.2016 г. Следователно в резултата на направеното възражение се погасяват вземанията на ищеца за неустойка, станали изискуеми до 25.03.2013 г., вкл.
25. В тази връзка дължимата на ищеца наказателна лихва възлиза на сбора от начислените текущи лихви за периода 26.03.2013 г. - 22.03.2016 г. Като бъдат съобразени датите на начисляване на наказателната лихва съгласно приложението към СИЕ (вариант № 2 - л. 78 и 79), този сбор включва сумите, начислени в периода: 29.03.2013 г. - 15.03.2016 г. и възлиза на 559,89 лв.
Разноски
26. С оглед изхода на делото на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде определен размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
26.1. Съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени част от направените разноски, която част възлиза на 859,37 лв.
26.2. Адвокатски хонорар бе следва да бъде присъждан, тъй като не са представени доказателства за заплащането му.
27. Ответникът не е направил искане за заплащането на разноски.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника Н.Й.Д. - Р., с ЕГН **********, с посочен по
делото адрес: ***, че съществува вземането срещу нея на ищеца „ООБ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********за установяване на вземането на ищеца,
предмет на Заповед №
143/25.03.2016 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
92/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника, е разпоредено да
заплати стойността на заета
сума (главница) по Договор за
ползване на пакет "бизнес партньорство" за корпоративни клиенти на
„ОББ" АД от 19.11.2008 г., в
размер на 3 006,83 лв. (три хиляди и шест лева и осемдесет и три
стотинки); неустойка (наказателна лихва) по чл. 5, ал. 3 от Приложение № 2
към договора за периода: 26.03.2013 г. - 22.03.2016 г. (вкл.) в размер на 559,89 лв. (петстотин петдесет и девет лева и осемдесет
и девет стотинки); законната лихва върху главницата от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.03.2016 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност искът
за заплащане на неустойка (наказателна лихва) за периода: 03.05.2010 г. - 25.03.2013
г. (вкл.), съответно за разликата между
присъдената сума от 559,89 лв. и претендираната такава от 7 546,53 лв.
ОСЪЖДА
ответника Н.Й.Д. - Р., с ЕГН **********,
да заплати ищеца „ООБ” АД, с ЕИК *********, направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 859,37 лв. (осемстотин петдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: