Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12266
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20196725
от 11.09.2020г., постановено по гр.дело №1478/2019г. по описа на СРС, ГО, 50
с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу Н.Т.Н. с ЕГН:**********
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 12,85лв.- цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2015г.
до м.04.2017г. в имот в гр.София, ж.к.“******, ателие 2, сумата от 1,06лв.-
мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 05.07.2018г., както и сумата от
67,92лв., от която главница в размер на 55,35лв. за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2017г.
и мораторна лихва в размер на 12,57лв. за периода от 15.09.2017г. до 05.07.2018г.-
цена на услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците
от 13.07.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№46112/2018г. по описа на СРС.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.“ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване
като потребител на топлинна енергия за стопански нужди в процесния топлоснабден
имот. Твърди, че между страните не е сключен писмен договор и ответникът дължи
претендираните суми за главници и лихви за забава, с които неоснователно се е
обогатил за негова сметка. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а
исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения
срок е подаден отговор от ответника по жалбата и в производството, с който се
оспорва последната като неоснователна. Ответникът твърди, че ищецът няма правен
интерес от обжалването поради погасяването на всички задължения, включително и
мораторните лихви. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира
разноски във въззивната инстанция.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.59 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Настоящият състав
не споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта им, с която отхвърлянето
на иска с правно основание чл.59 ЗЗД е обоснована с наличие на сключен договор
с конклудентни действия на ищеца след отправянето на писмена оферта от
ответника и оттам- неприложимост на субсидиарният иск за неоснователно
обогатяване. По делото не се оспорва, а и от представените писмени
доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент.
Не се оспорва и фактът, че за процесния период не е сключен писмен договор за
доставка на топлинна енергия, както и твърдението на ищеца в исковата молба, че
ответникът относно процесния обект е "небитов клиент" по смисъла на §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012г./. Предвид това качество на ответника
обстоятелството, че същият е собственик на процесния топлоснабден имот, не е
достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на договор за търговска
продажба на топлинна енергия. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, въвеждаща
писмената форма за действителност на договорното правоотношение между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански
нужди/, е императивна- установеното в нея правило е задължително и не може да
бъде дерогирано от страните. Доколкото за процесния период между страните не е
налице писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, действителното ползване
на топлинна енергия от "небитов клиент" е основание да бъде направен
извод за наличие на имуществено разместване, по силата на което потребителят се
е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да
направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил,
неполучавайки цената на услугата. Следователно за ищеца е налице възможността
да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване обаче не е достатъчно да се установи само, че същият
е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е
ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца
топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи. Обогатяването на
едно лице се изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи,
които той е трябвало да понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът
си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот, на който е собственик. По делото обаче не са ангажирани
доказателства за твърдяното ползване на процесния топлоснабден имот през
исковия период от ответника. За да е основателна претенцията, основана на
нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи обогатяването на
ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено от установяване на факта
на ползване на имота. Ищецът следва да установи по реда на пълното и главно
доказване това релевантно за претенцията обстоятелство. При процесуалното
бездействие на ищеца и предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че липсва елемент от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно- обогатяване от страна на ответника, поради
което предявеният иск е неоснователен. Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски, но не претендира такива.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20196725 от 11.09.2020г., постановено по гр.дело №1478/2019г. по описа на СРС,
ГО, 50 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/