Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 01.11.2019г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Св.Атанасова ,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 275 по описа за 2019
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба от Б.А.Б.
ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0869-000605/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град
Шумен, с която на основание чл.171 т.1 б.б от ЗДвП е наложена ПАМ-временно отнемане
на свидетелство за правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността,но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят релевира доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради материална незаконосъобразност,съществено
нарушение на административно производствените правила и при неизяснена
фактическа обстановка,немотивираност и необоснованост.Оспорващият твърди,че
обжалваната заповед е издадена от некомпетентен административен орган и в
противоречие с целта на закона,както и че същата е немотивирана и постановена при липса на мотиви.Излага съображения за постановяване на
обжалваната заповед при неизяснена фактическа обстановка,както и че
административният орган не е събрал относимите доказателства за правилното
изясняване на релевантните за спора факти.По тези съображения отправя искане за
отмяната на процесната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В
съдебно заседание се представлява от адв.Калайджийски, който поддържа
предявената жалба.В представени по делото писмени бележки с рег.№ДА-01-2883 от
10.10.2019год. доразвива подробно изложените в жалбата доводи по съществото на
спора.
Ответникът, Мл.автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“, при ОД на МВР – гр. Шумен,в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт С.,която оспорва жалбата като неоснователна. Депозира писмени
становища с рег.№ДА-01-1750 от 31.05.2019год.
и рег.№ДА-01-2913/14.10.2019год.,в които
излага подробно съображенията си по съществото на спора,съобразно които
счита,че обжалваната заповед е издадено
от компетентен орган,в законоизискуемата форма, , при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалния закон с
целта на закона.Предвид изложеното заявява, че оспорването е неоснователно и
предявява искане за присъждане на деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0869-000605/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град
Шумен, на Б.А.Б. с ЕГН **********, на основание
чл.171 т.1 б.б от ЗДвП е наложена ПАМ- временно отнемане на свидетелство
за правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но
не повече от 18 месеца.Като фактическо основание
за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за
установяване на административно нарушение бл.№113486 /15.05.2019г. против
Б.А.Б., за това че на 15.05.2019г., около 20.45 часа, в гр.Шумен,
по бул.Велики Преслав ,до кръстовището с ул.“Шуменска комуна“,в посока
ул.“Владайско въстание“, управлява собствения си лек автомобил-МПС-БМВ 525 ХД с
рег.№Н 1078ВТ,като при осъществена проверка
от полицейски служители при съставяне на акта е установено,че водача управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта,установено с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер AR ВВ-0003,който
отчел 0.63 промила в издишания въздух в 20.50ч.на 15.05.2019год. с
проба№694,показана и видяна от водача. Издаден
е талон за медицинско изследване№0030476, като органите приели, че водачът е
нарушил чл. 5 ал.3 т.1 предл. 1 от ЗДвП.
По повод тези констатации на органите на
МВР и съобразявайки издадения срещу Б.А.Б. АУАН, И.П.С.на длъжност Мл.автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, упълномощен със Заповед на директора
на ОДМВР – Шумен № 372з-2222/10.07.2018г. издал процесната заповед за налагане
на ПАМ.Заповедта е връчена на Б. на 15.05.2019год.,видно от положения на
разписка за връчване подпис.
Недоволен от постановената заповед,с
жалба с рег.№ДА-01-1676/27.05.2019год. по описа на ШАдмС,жалбоподателят я
обжалва пред Административен съд-Шумен в законоустановения срок.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира така депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирано лице, срещу административен акт, пораждащ неблагоприятни
за него последици и в рамките на установения за това срок. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по
следните съображения:
При извършената на основание чл. 168 АПК
служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл. 146 АПК,
съдът намира, че той е издаден от компетентен орган и в установената от закона
форма, при спазване на процесуалноправните правила , в съответствие на
материалния закон и с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по делото
са приложени Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи /л.34/
за определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата и удостоверение
рег.№372000-12152/24.06.2019г.,изд. от сектор “Координация,административно и
правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД но
МВР-Шумен /л.51/,от което се установява,че мл.инспектор И.П.С.заема длъжността
младши автоконтрольор II ст. в група
„Организация на движението,пътен контрол и превантивна дейност“ сектор „Пътна
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Шумен,считано от 12.01.2017год.
и към 15.05.2019год. /датата на издаване на обжалваната Заповед за прилагане на
ПАМ/ не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Сред доказателствения материал е приобщена и Заповед №
372з-2222/10.07.2018г. на директор на ОДМВР – Шумен /л.36/, съгласно т.1.8 от
която която служители на длъжност
„младши автоконтрольор II ст.“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен-с компетентност на територията на цялата ОД на
МВР-Шумен са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1 /б „а“,“б“,“в“,“г“,“д“,“е“,“ж“/, т.2/б.
„а“,“б“,“в“,“д“,“е“,“ж“,“и“,“к“,“л“,“м“,“н“/,т.2а /б.“а“ ,“б“/,т.4 и т. 5,
б. „а” от ЗДвП, от което следва, че процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 113486/15.15.2019г.,
като са описани и установените с Акта обстоятелства.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е, че заповедта се
издава на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП във вр. с 171, т. 1, б.„б” от ЗДвП, поради това, че
лицето е управлявало собственото си МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 0.5 на хиляда ,
поради което съдът намира административния акт за мотивиран.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. В тази връзка, съдът не споделя твърдението на
оспорващия, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила,обуславящо отмяна на обжалваната заповед.
С оглед законовата
делегация,визирана в разпоредбата на чл.174 ал.4 от ЗДвП,редът за установяване
на употребата на алкохол е подробно и изчерпателно разписан в подзаконовия
нормативен акт-Наредба№1 от 19.07.2017год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /последна редакция-ДВ бр.81/2.10.2018год./.
Съгласно разпоредбата
на чл.3 ал.1 от наредбата при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство,а
употребата на наркотични вещества или техни аналози-с тест.Съгласно ал.2 на
същия законов текст от наредбата,при съставяне на АУАН за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгл.
Приложение№1.Според чл.6 ал.1 и ал.2 от наредбата, талонът по чл.3 ал.2 се
попълва в три екземпляра,като първият се предоставя на водача или се изпраща до
лечебното заведение,в което е настанен,вторият се прилага към акта,а третият
остава за отчет.В АУАН контролният орган вписва часа и начина на извършване на
проверката,вида,модела,фабр.номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване,като показанията на
техническото средство се вписват в АУАН и в талона за изследване до втория знак
след десетичната запетая вкл..
В случая с техническо
средство е установена концентрация на алкохол -0.63 промила у жалбоподателя Б.Б.,
чрез измерването му в издишания въздух,с техническо средство-Алкотест дрегер
7510 с фабр. номер AR BB-0003,проба№694 в 20.50часа на 15.05.2019год. и на
водача-собственик на МПС е издаден талон за медицинско
изследване№0030476/15.05.2019год.,предявен на последния в 21.20часа със срок на
явяване-45 минути /доколкото лечебното заведение се намира в същото населено
място/.Видно от съдържанието на прил. АУАН бл.№113486,в същия са надлежно
вписани часа и начина на извършване на проверката,вида,модела,фабр. номер и
показанията на техническото средство,както и номера на издадения талон за
изследване.Според прил. по преписката удостоверение за одобрен тип средство за
измерване№09.04.4812 /л.28/ и допълнение№ 18.10.4812 към него /л.29/,средството
за измерване е вписано в регистъра за използване на типовите средства за
измерване със срок на валидност до 24.10.2028год.
Задължение за
задължително съпровождане на водач от полицейските органи до лечебното
заведение е предвидено в разпоредбата на чл.7 от Наредба№1 само в
случаите,когато:е установено с техническо средство концентрация на алкохол над
1.2 на хиляда /ал.1/. или с тест е установено наличие на наркотични вещества
или техни аналози /ал.2/- и двете съставляващи хипотези,при които деянията биха
били съставомерни по НК.Извън тези случаи,противно на твърденията на
жалбоподателя,в наредбата липсват разпоредби,вменяващи в задължение на
полицейските органи да съпровождат водача до лечебното заведение,а съществува
единствено задължение да му предявят талона за изследване при отказ да бъде
изпробван с техническо средство за алкохол,но иска да му бъде взета кръвна
проба или ако при изследване с техническо средство е установена концентрация на
алкохол между 0,5-1,2 промила,който резултат водачът не признава и желае да
даде кръвна проба,пред каквато хипотеза сме изправени в настоящия случай.И в
двата случая става въпрос за хипотези,при които поведението съставлява
евентуален състав на административно нарушение по ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1
от Наредба№1 нормативно установено надлежно писмено доказателство за датата и
часа на явяване на лицето за медицинско изследване е вписването в амбулаторния
журнал на лечебното заведение.За да има такова вписване е необходимо лицето да
се е явило и да е предявило талона за изследване и документ за самоличност,с
оглед попълване на необходимите реквизити.Наредбата не предвижда изискване да
присъства полицейски орган,за да се извърши такова вписване.
Съгласно разпоредбата
на чл.12 от наредбата,медицинското изследване се извършва от лекар,медицинска
сестра ,акушерка или фелдшер,съответно от лекарски асистент, след като
лицето,което извършва изследването се увери в самоличността на изследваното
лице посредством документ за самоличност.Според ал.3 ,когато лицето не се
съпровожда от служители на МВР /такова задължение е предвидено в хипотезата на
чл.7 от наредбата при установена с техническо средство концентрация на алкохол
в кръвта над 1.2 промила/ и при липса на документ за самоличност на водача
,отпада задължението за извършване на медицинско изследване или за вземане на
проба за химическо изследване,дори и лицето да се е явило в срок и да е
представило талон за изследване.В тези случаи според ал.4 се приемат
показанията на техническото средство или теста,с които е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или
техни аналози,а в протокола за медицинското изследване като причина за
неизвършване на изследването се отразява
обстоятелството по ал.3.
Доказателствената
тежест ,че се е явил в указания в талона
за изследване срок и е представил талон за изследване и документ за
самоличност,за да бъде вписан в амбулаторния журнал и да му бъде извършено
медицинско изследване и вземане на кръв по талон№0030476 е на жалбоподателя.В
тази насока от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства,включително и от разпита на дежурния лекар в спешно отделение на
МБАЛ Шумен на процесната дата-15.05.2019год.-д-р А. Д. се установи,че
действително на посочената в обжалваната заповед дата жалбоподателят Б.Б. се
явил в спешно отделение на МБАЛ-Шумен и престоял в същото до 24часа на същата
дата,но не е представил на никого издадения му талон за медицинско
изследване,нито се е легитимирал с документ за самоличност,вследствие на което
не е било извършено вписване в амбулаторния журнал на лечебното заведение на
това явяване.Дежурният лекар,разпитан като свидетел по делото не си спомня
точния час на явяване на лицето в спешно отделение на МБАЛ и дали това е било в
срока за явяване в лечебното заведение,като заяви,че не си спомня дали е имало
обаждане до полицейските органи да изпратят дежурен полицай,тъй като обичайно
не съществувала такава практика.В тази насока дадените от дежурния лекар-д-р Д.
свидетелски показания не се опровергават и от дадените от д-р З. по повод
искания на жалбоподателя и органите на ОД на МВР-Шумен за допълнителна
информация писмени обяснения,тъй като при удостоверяването върху талона за
изследване,че жалбоподателят не се явил
за изследване,същият е извършил удостоверяването само на база извършена
проверка в амбулаторния журнал,където не е имало никакви вписвания досежно
оспорващия по вече гореупоменатите причини.При визираната по-горе фактическа
обстановка съдът приема,че съвкупния анализ на доказателствения материал по
делото налага извода,че в случая жалбоподателят се е явил в лечебното заведение
,но кръвна проба не е била взета,респективно медицинско изследване не е било
извършено не по сочената от оспорващия причина-неявяване или липса на
съпровождане от полицейските органи /каквото условие в случая не е нормативно
предвидено,доколкото концентрацията на алкохол в кръвта от 0.63 промила не
попада в прил. поле на чл.7 ал.1 от Наредба№1/,а защото жалбоподателят не е
предоставил на лицето,извършващо медицинското изследване- в случая на дежурния
лекар нито талона за изследване,нито документ за установяване на самоличността
му.По делото липсват и не се събраха доказателства,установяващи по категоричен
и безспорен начин явяването на жалбоподателя в лечебното заведение в рамките на
указания в талона за изследване времеви диапазон.
При това положение
съдът приема,че не са налице твърдените от оспорващия съществени процесуални
нарушения,обуславящи отмяна на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.
Заповедта
е издадена въз основа на направените в акта фактически установявания, които не
са опровергани в съдебното производство.Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното,вследствие
на което доказателствената тежест за установяването на фактическа
обстановка,различна от тази в АУАН е на жалбоподателя.Описаните в акта за
установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания
по смисъла на чл.59 т.4 пр.1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ.В случая жалбоподателят не е оборил по надлежния ред
доказателствената тежест на съставения АУАН,според който именно той на
посочената в акта дата е управлявал собственото си МПС-лек автомобил БМВ 525 с
рег.№Н1078ВТ с концентрация на алкохол в
кръвта 0.63 промила,установена чрез измерването му в издишания въздух с
техническо средство-Алкотест дрегер.Този документ е оспорен от страна на оспорващия ,но неговата доказателствена сила не е оборена по
надлежния процесуален ред.
Административният орган
е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл.172 от ЗДвП, като
административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Съдът намира, че
заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна
административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на водач на МПС, „който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,установена с медицинско
и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор,или с друго техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух,или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози,установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест,както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест,изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване- до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Необходимите
предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по
надлежен ред управление на МПС от лице, което управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или изследване с доказателствен анализатор или с друго
техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух.
От събрания по делото съвкупен доказателствен материал
/писмени и гласни доказателства/ се установява по категоричен начин,че на
посочените в АУАН и в обжалваната заповед за прилагане на ПАМ дата,час и
място,именно жалбоподателят Б.А.Б. е управлявал собственото си МПС- лек автомобил БМВ 525 ХД с регистрационен номер Н
1078ВТ,с концентрация на алкохол в кръвта,установена с техническо
средство-Алкотест дрегер 7510 с фабр.№ AR BB-0003,който отчел 0.63 промила в издишания въздух с проба
694,показана и видяна от водача. В този смисъл,противно на твърденията на
жалбоподателя,лансираната от последния защитна теза за недоказаност на
вмененото му деяние е недоказана и напълно опровергана от събраните и приобщени
към делото доказателства.От разпита на свидетелите В.Ж.В.и В.В.С.-свидетели при
съставяне на АУАН, кредитирани от съда с доверие с оглед непосредствеността на
възприятията на свидетелите и тяхната пълна кореспонденция със събрания по
делото съвкупен доказателствен материал,включая и приобщените по делото писмени
доказателства-3бр. докладни записки се установи,че на 15.05.2019год.
свидетелите застъпили на смяна в
20.00часа.Към 20.45часа по получен сигнал от началника на смяната,на кръстовището
на бул.“Велики Преслав“ и ул.“Шуменска комуна“ в гр.-Шумен спрели за проверка
собствения на жалбоподателя лек автомобил-черно БМВ с регистрационен номер Н
1078ВТ,управляван от разпознатият от свидетелите Б.Б. и след извършване проверка на документите и
установяване самоличността на последния го попитали дали е употребил алкохол.Същият
не отрекъл пред органите на реда,че е употребил алкохол –„пил бира“,след което
бил повикан екип на Пътна полиция.Впоследствие жалбоподателят бил тестван за
употреба на алкохол с техническо
средство-Алкотест дрегер,който отчел 0.63промила алкохол.Поради несъгласие от
страна на водача с отчетения резултат му бил издаден талон за кръвно изследване
и му бил разяснен реда ,по който следва да бъде извършено медицинското
изследване,след което поради служебна
ангажираност двамата свидетели по акта се оттеглили.Видно от прил. по делото
писмени доказателства-разпечатка от паметта на техническото средство Алкотест
„Дрегер 7510“ с фабр.№ ARBB-003 и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение към него
/л.27-29/,наличието на 0.63промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух
е осъществено и отчетено с технически годно и сертифицирано техническо
средство. От справката за нарушител /л.30/ се установява,че това не е първият
случай на управление на МПС на този водач след употреба на алкохол.
За да е налице
съставомерност по смисъла на чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП,обосноваваща издаването на
заповед за прилагане на ПАМ е достатъчно да е изпълнена една от двете
алтернативни хипотези:лицето да управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор,или с друго техническо
средство,определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух ,както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест,изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В
случая, приобщените писмени и гласни доказателства по категоричен начин
установяват, че жалбоподателят е управлявал собственото си МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда-0.63промила,установена с годно техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух ,с оглед на което обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ е издадена в съответствие с материалния закон.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение и на водача и изпълнение превенцията, ПАМ по чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП се прилага под прекратително условие-до
решаване на въпроса за отговорността на водача,но не повече от 18 месеца.В
случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката-управление на МПС след употреба на алкохол е установена с техническо средство,т.е. по надлежния
ред,констатациите по съставения АУАН не са оборени.След като е изпълнена една
от алтернативните предпоставки за налагане на процесната ПАМ по ЗДвП,същата към
момента на издаването си съставлява законосъобразен административен
акт.Административният орган,действащ в условията на обвързана
компетентност е наложил ПАМ-временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС –до решаване на въпроса за
отговорността,но за не повече от 18 месеца,считано от 15.05.2019год. Същата е
съобразена и с целта, преследвана от закона да се осуети възможността на
извършване на други подобни нарушения.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0869-000605/15.05.2019 г. на
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР град Шумен, с която на основание чл.171 т.1 б.б от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ- временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС –до решаване на въпроса за
отговорността,но за не повече от 18 месеца,считано от 15.05.2019год е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора
и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
депозираното писмено становище от ответника, поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в
чиято структура е началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“/,
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-000605/15.05.2019 г.
на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР град Шумен, с която на основание чл.171 т.1
б.б от ЗДвП на Б.А.Б. с ЕГН **********
е наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
ОД на МВР – гр. Шумен направените по делото
разноски общо в размер на 100 /сто / лева.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на административни съд е
окончателно и не подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: