№ 55
гр. Силистра, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500067 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от БОНИ-АГРО-2010“ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с. Секулово, общ. Дулово, обл. Силистра, ул. „Централна“ №61,
представлявано от управителя Н. ИЛ. ИЛ., действащ чрез адв. В.Х. от Адвокатска колегия,
гр. Силистра, против решение № 260068/23.12.2021 г. по гр. д. № 71/2018 г. по описа на
Дуловския районен съд, в частта, в която съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска за осъждане на
ответника„А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, обл. София (столица), общ. Столична, район „Илинден“, ул. „Кукуш“, № 1 да му
предаде владението върху помещение с площ от 12 кв. м, находящо се в северозападния
край на третия етаж, вдясно след стълбището на сградата — ресторант и сладкарница
(бивше общежитие № 2), кв. 13, парцел 4-133, по регулацията на с. Секулово, общ. Дулово,
обл. Силистра, като неоснователен и недоказан и е ОСЪДЕНО да заплати на „А1 България”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София (столица),
общ. Столична, район „Илинден“, ул. „Кукуш“, № 1, сумата от 300 /триста/ лева — разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано с оглед
събраните по делото доказателства, развити са доводи в тази насока. Жалбоподателят моли
въззивната инстанция да го отмени в обжалваната част и вместо него да постанови друго
решение с което да уважи исковата му претенция за връщане владението върху роцесния
имот от страна на ответника, както и да го осъди да му заплати разноски по делото за двете
инстанции. Същото становище поддържа и в с.з. пред тази инстанция, чрез процесуален
представител.
В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор е депозирал въззиваемия „А1 България” ЕАД,
вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от юрисконсулт Я.З., като
заявява, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно в
обжалваните части, поради което моли да бъде потвърдено, а предявената въззивна жалба
да бъде оставена без уважение. Счита, че доказателственото искане е преклудирано на
основание чл. 266, ал.3 ГПК, тъй като е следвало да бъде направено най- късно в с.з. на
17.06.2021 г. във връзка с писмо на НАП, в което се съобщава, че в дружеството работят
няколко лица с името Петя Иванова. Пред тази инстанция се явява юрисконсулта З., който
поддържа отговора.
1
Участващите в първоинстанционното производство като трети лица помагачи и
ответници по предявения от „А1 България” ЕАД, с ЕИК ********* обратен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъдат осъдени В. СТ. П., е ЕГН **********, и П.
СТ. П., с ЕГН **********, да му заплатят солидарно сума в размер на 240 евро,
представляваща наемната цена по договора за наем от 01.10.2005 г„ за периода 12.05.2017 г.
- 12.08.2017 г., ведно с обезщетение за забава, не са представили становище по жалбата.
Същите са призовани по реда на чл. 41, ал.2 ГПК, тъй като след като са получили редовно
съдебни книжа на 11.10.2021 г. лично от П. СТ. П. за себе си и като съпруг на В.П., не са
открити на посочения по делото адрес в продължение на един месец.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазване на изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Районният съд е сезиран с искова молба, предявена от настоящия въззивник,
против въззиваемия „А1 България” ЕАД,, , с която дружеството претендира съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, с ЕИК *********, че помещение с площ от 12 кв. м, находящо се в северозападния
край на третия етаж, вдясно след стълбището на сградата — ресторант и сладкарница
(бивше общежитие № 2), кв. 13, парцел 4-133 по регулацията на с. Секулово, общ. Дулово,
обл. Силистра, е собственост на „Бони-агро-2010“ ЕООД, с ЕИК *********, както и да
осъди ответника „Мобилтел“ ЕАД да предаде на „Бони-агро-2010“ ЕООД държането на
помещение с площ от 12 кв. м, находящо се в северозападния край на третия етаж, вдясно
след стълбището на сградата - ресторант и сладкарница (бивше общежитие № 2), кв. 13,
парцел 4-133 по регулацията на с. Секулово, общ. Дулово, обл. Силистра. По отношение на
предявения от ищеца иск съдът да осъди ответника да заплати на „Бони- агро-2010“ ЕООД
сума в размер на левовата равностойност на 240 евро по курса на БНБ в деня на плащането,
представляваща дължима наемна цена за периода от 12.05.2017 г. до 12.08.2017 г. по
договор за наем на помещение с площ от 12 кв. м., находящо се в северозападния край на
третия етаж, вдясно след стълбището на сградата - ресторант и сладкарница (бивше
общежитие № 2), кв. 13, парцел 4-133 по регулацията на с. Секулово, общ. Дулово, обл.
Силистра, ведно със законната лихва от деня на постъпване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на сумата, производството по делото е прекратено , поради
оттегляне на иска и същият не е предмет на настоящата жалба.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, от които е установено,
че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том II, с per. № 1780,
дело № 343/12.05.2017 г. по описа на нотариус К. Костов, с per. № 351 на НК на РБ, с район
на действие - Районен съд - Дулово, въззивникъ „Бони - Агро 2010“ е станал собственик на
недвижим имот, от който имот е част процесното помещение с площ от 12 кв. м., находящо
се в северозападния край на третия етаж, вдясно след стълбището на сградата — ресторант и
сладкарница (бивше общежитие № 2), кв. 13, парцел 4-133 по регулацията на с. Секулово,
общ. Дулово, обл. Силистра. На 01.10.2005 г. е сключен договор за наем между
въззивваемия „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и третите лица - помагачи Виолета и П.П.и, въз основа
на който мобилният оператор монтирал в процесното помещение свое оборудване и
съоръжение във връзка с дейността, която упражнява, срещу месечната наемна цена -
2
левовата равностойност на 80 евро по курса на БНБ в деня на плащането, съгласно чл. 5, ал.
1 от договора.
Въззиваемият„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не оспорва правото на собственост на
въззивника в нито един етап от настоящото съдебно производство, като твърди, че е държал
процесното помещение на годно правно основание - Договор за наем от 01.10.2005 г. и е
заплащал редовно дължимия наем. В началото на 2018 г., въззивникът е прекратил достъпа
му до наетото помещение, като е сменил патрона на входната врата на сградата, като с това
е препятствал изпълнението на задълженията му да поддържа технически изправно
монтираното в помещението съоръжение, за да могат неговите абонати да получат
качествена услуга, за която си плащат.
Според въззивника, той е прекратил договора за наем, като се позовава на
приложено по делото писмо, че е уведомил с писмо, адресирано до лицето Михаил
Игнатов и получено от лицето Петя Иванова на 06.07.2017 г., обратната разписка, за
което е приложена по делото.
Вярно е, че по делото не са представени доказателства, че Михаил Игнатов и
Петя Иванова са представители на въззиваемото дружество, което оспорва това
обстоятелство, но същевременно по делото е приложена друга кореспонденция между
страните от 17.10.2017 г., отново получена и адресирана до същите лица, за която не е
направено оспорване относно получаването и, поради което съдът приема, че действително
договорът е прекратен с предизвествие. Второто писмо касае неизпълнение на задължението
на наемодателя да освободи имота до 12.10.2017 г. , като му се указва да заплаща 250 евро
наем за помещението, което е заел без основание, както и да се сключи в двумесечен срок
договор за наем или да освободи помещението.
Ето защо, съдът счита, че въпреки оспорената редовност на връчване на
съобщението за прекратяване на договора, същият е прекратен с писмото от 06.07.2017 г.,
тъй като лицата, до което е адресирано и което го е подписало за получено, са същите, които
са приели кореспонденцията и от 17.10.2017 г. , за чието достигане д адресата не е
направено оспорване.
Неоснователността на искането да бъде върнато на собствениците владението
върху вещта се обуславя от заявеното от въззиваемото дружество обстоятелство, че при
опит да влязат в помещението в началото на 2018 г.,установили, че ключалката на входната
врата е подменена и те нямат достъп до помещението. Това обстоятелство не е оспорено от
въззивниците, които заявяват, че се е наложило поради опити за кражба в имота. Това
състояние продължава и понастоящем, поради което и няма как ответникът да предаде
владението върху помещение, до което няма достъп. Отделно от това , при така изяснените
обстоятелства относно факта, че ответникът никога не е оспорвал собствеността на ищеца, е
спорно дали тази формулировка на исковата претенция по чл. 108 е най –правилната, тъй
като в случая се касае за наемни правоотношения, доколкото въззивникът, купувайки имота,
встъпва в качеството на наемодател по съществуващия договор, който е прекратил по реда
на чл. 237 ЗЗД. От друга страна, ответникът никога не е оспорвал правото на собственост на
3
ищеца, а в този случай пи наличие на наемно правоотношение, което е прекратено, валидни
са разпоредбите на чл. 233 ЗЗД, когато наемателят дължи връщане на наетата вещ. Това е
още един довод за отхвърляне на исковата претенция, както и на иска за собственост, който
обаче не подлежи на инстанционен контрол в настоящото производство, тъй като в тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Очевидно е, че в случая не е налице кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/ ищецат да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се
намира във фактическата власт на ответника /; 3/ ответникът да владее или държи имота без
правно основание.
Предвид гореизложеното ОС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на
РС в обжалваната част – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. На
въззиваемия следва бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
което следва да бъде заплатено от въззивника.
С оглед на гореизложеното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260068/23.12.2021 г. по гр. д. № 71/2018 г. по
описа на Дуловския районен съд, в частта, в която съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска за осъждане
на ответника„А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, обл. София (столица), общ. Столична, район „Илинден“, ул. „Кукуш“, № 1 да му
предаде владението върху помещение с площ от 12 кв. м, находящо се в северозападния
край на третия етаж, вдясно след стълбището на сградата — ресторант и сладкарница
(бивше общежитие № 2), кв. 13, парцел 4-133, по регулацията на с. Секулово, общ. Дулово,
обл. Силистра, като неоснователен и недоказан и е ОСЪДЕНО да заплати на „А1 България”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София (столица),
общ. Столична, район „Илинден“, ул. „Кукуш“, № 1, сумата от 300 /триста/ лева — разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА „Бони-Агро-2010“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Секулово, ул. „Централна“, № 61, общ. Дулово, обл. Силистра, да заплати на
„А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, обл.
София (столица), общ. Столична, район „Илинден“, ул. „Кукуш“, № 1, сумата от 300 /триста/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му от страните по делото пред Върховния Касационен съд на РБългария.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5