Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 26.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар:
Ренета Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 651 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001253 от 24.07.2020 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР
- Хасково, с което на Т.В.Т. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Жалбоподателят Т.В.Т. моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен - издаден при
нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон (не
било посочено в какво точно се изразява вмененото му нарушение, материалната
норма била некоректно посочена, налице било противоречие между текстовото
описание на нарушението и правната му квалификация), липсвал субективният
елемент от състава на нарушението. Сочи, че не бил извършил нарушението, за което
бил санкциониран.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т.,
се
явява. Моли за отмяна на обжалвания Акт, тъй като липсвал
субективният елемент от състава на нарушението – сочи, че не знаел че
собствеността на управлявания от него автомобил е прехвърлена и че не е
пререгистриран, и че нямал от къде да знае,
тъй
като бил само шофьор – водач на товарния автомобил и то
предоставен му за управление от дружеството-работодател – „Даймънс” ООД и
тъй като автомобилът му бил предаден с налични регистрационни табели и със
Свидетелство за регистрация; заявява, че ако знаел тази
информация нямал въобще да предприеме пътуване с този автомобил и че научил за дерегистрацията от полицейските служители, които му
извършили проверката.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началникът на Група в Сектор
„ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
С Договор № 1550 с нотариална заверка на подписите от
дата 24.04.2019 година е прехвърлена собствеността върху моторно превозно средство
(МПС) – товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли
Е 4” с държавен регистрационен номер СА 27 25 МХ от „Юниливър
България” ЕООД на „Сладоледена фабрика” ЕООД. Нотариус
с регистрационен номер 263 от Регистъра на Нотариалната камара на Република
България подава информацията по електронен път на СДВР, отдел „Пътна полиция”,
като е извършена служебна промяна в регистрацията на автомобила в
автоматизираната информационна система (АИС) КАТ. Не е извършена пререгистрация
в двумесечния срок след промяна на собствеността от страна на новия собственик
- „Сладоледена фабрика” ЕООД, поради което служебно с
отбелязване в АИС КАТ, е прекратена регистрацията на посоченото МПС, считано от
дата 25.06.2019 година. В изложения смисъл са документите, приложени към Писмо
с вх.рег.№ 263295 от 04.11.2020 година на РУ – Свиленград.
На 08.07.2019 година около 16.00 часа свидетелите
Х.М.Т. и П.В.М. (служители в Група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) към
Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на
служебните си задължения се намират на Автомагистрала (АМ) „Марица”, при
км. 94, находящ се на територията на община
Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора –
Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”. Посочените полицейски служители спират
около 16.07 часа за проверка посоченото МПС – товарен
автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли Е 4” с държавен регистрационен номер СА 27 25 МХ, управлявано
от жалбоподателя Т. – шофьор в „Даймънс”
ООД (дружество, занимаващо се с дистрибуция на сладолед) и движещо се в посока
към град Любимец. При изпълнение на служебните си задължения двамата
посочени по-горе служители на МВР констатират (след справка в Регистрационната
система за отдалечен достъп (РСОД) и с ОДЧ при ОДМВР - Хасково), че МПС-то,
което управлява жалбоподателят е дерегистрирано от
25.06.2019 година на основание чл. 143, ал. 15 от
за това че не е пререгистрирано в двумесечен срок от придобиването му от новия
собственик (т.е. не е регистрирано по надлежния ред).
На посочената дата и в
кръга на службата си, Х.М.Т. – Младши автоконтрольор, ІІ
степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП”
при ОДМВР - Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно
лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя
против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със
серия GA и с бланков № 2102. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със
съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против
констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. АУАН е връчен
срещу подпис на жалбоподателя.
За случая е изготвена Докладна
записка от свидетеля М..
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Изготвена е и Докладна записка, в която се потвърждават
изложените по-горе обстоятелства и е направено предложение преписката да се
изпрати на Районна прокуратура – Свиленград
по компетентност за образуване на Досъдебно
производство (ДП).
По случая е образувана преписка с вх.№ 351000-1922/2020
година по описа на РУ – Свиленград, преписка вх.№ 345/2020 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
Прекратено е административнонаказателното
производство, образувано въз основа на АУАН серия
GA и с бланков № 2102 на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Административнонаказателната преписка (АНП) е
изпратена с Писмо с рег.№ 125300-4668 от 21.03.2020 година на Районна
прокуратура – Свиленград.
С Постановление на Районна прокуратура – Свиленград от
дата 28.05.2020 година, е отказано да се образува ДП и преписката е прекратена
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление).
С Писмо № 345/2020г. от 28.05.2020 година преписката,
ведно с Постановлението от дата 28.05.2020 година, са изпратени от Районна
прокуратура – Свиленград на ОДМВР – Хасково чрез РУ - Свиленград по
компетентност за образуване на административнонаказателно производство и за
налагане на административно наказание. На 29.02.2020 година в РУ - Свиленград е
регистрирано с № 351000-2937 горепосоченото Писмо на Районна прокуратура –
Свиленград.
Документите са изпратени по компетентност на ОДМВР – Хасково
с надлежно Писмо. Посоченото Писмо на РУ – Свиленград,
ведно с придружаващите го документи, са получени в ОДМВР - Хасково.
Сезиран
надлежно и след получаване на посочените Постановление
на Районна прокуратура – Свиленград и преписка, Началникът на Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното
НП № 20-1253-001253 на 24.07.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. За това нарушение на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо
от ЗДвП на нарушителя са наложени административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП
е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.10.2020
година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана лично от нарушителя. От Справката за
нарушител/водач, приложена в АНП също е видна датата на
връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към
НП. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на Началника на Група
в Сектор
„ПП”
към
ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и предвид факта, че Здравко Тончев Иванов заема
длъжността „Началник
на Група
в Сектор
„ПП”
към
ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния
ред с административен акт - Заповед.
Приложена са и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че Т. има наложени множество санкция с влезли
в сила Фишове и НП за нарушения на ЗДвП, както и че не са му налагани
принудителни административни мерки, както и Справки от Търговския регистър
относно актуалното състояние на настоящия собственик на процесния
товарен автомобил и на предишния такъв, както и на дружеството-работодател на
жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, възприети от АНО в НП се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното
заседание, проведено на 24.11.2020 година свидетели Х.М.Т. и П.В.М..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на Х.Т. и П.М., които са вътрешно безпротиворечиви,
логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя. Основания за критика по отношение на показанията на
посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество
– служители на Група „КПДГПА” към Сектор „ПП”
при ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. Посоченото е така предвид липсата на вътрешни противоречия
в показанията на посочените свидетели (както вече бе посочено) и на такива по
между им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания на полицейските служители са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според
Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и
мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата
на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу,
което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е основателна.
Обжалваното НП е законосъобразно от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна
до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от
приложената АНП.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, като санкционният акт има необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по
издаване на обжалваното НП.
НП
е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало
НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното
НП е служебно известно на
Съда.
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата
на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок. Обжалваното НП е издадено в съответствие с чл.
36, ал. 2 от ЗАНН. АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, тъй като с
прекратяване на образуваното административнонаказателна производство, отпада и
правната сила на АУАН. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН.
Възможност за изключение от посоченото общо правило е регламентирана в
разпоредбата на ал. 2, която сочи, че АНП може да се образува и въз основа на
прекратено от Съда или Прокурора или при отказ на Прокурора да образува наказателно
производство. Конкретният случай е точно такъв. Постановлението на Прокурора в
този случай е основание за издаване на НП без съставяне на АУАН. След като с Постановлението от 28.05.2020 година Прокурорът
е отказал да образува наказателно производство, са отпаднали пречките за
реализиране на административнонаказателната отговорност и Съдът приема, че вече
не е налице признака „idem”, описан в Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по т.д.№
3/2015 година, ОСНК. Това е така, защото процесното
НП е издадено след издаването на Постановлението за отказ да се образува наказателно
производство, т.е. налице е основанието, визирано в хипотезата на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране
на дееца за едно и също деяние.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят Т.
е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6,
т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР)
на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на МПС включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно Т. е бил водач на процесния
товарен автомобил, тъй като именно той го е управлявал и
на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не
е посочил подобно възражение и в Жалбата си. Дори в съдебно заседание не
оспорва това обстоятелство. Тъй като в случая жалбоподателят не
оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
Правилна е и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Съставът на чл. 175, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП за осъществяване на който е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е следния: Наказва се ... водач,
който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Явно е, че се
касае за деяние, състоящо се от два елемента – управление на МПС (действие и
положителен факт от обективната действителност) и отрицателен факт - липса на
надлежна регистрация. Т.е. субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е водачът на МПС, какъвто е безспорно e Т..
Административнонаказателната разпоредба, предвиждаща отговорност за неспазване на
правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в конкретния
случай гласи: „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС ..., които са
регистрирани ....”. Ал. 2 на цитираната разпоредба посочва, че
условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба.
Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане
в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ППС). В посочената Наредба са уредени условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и редът за
предоставяне на данни за регистрираните ППС. В процесното НП
е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Без правно значение в случая е чия собственост е процесният товарен автомобил, тъй като
анализът на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага
несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за
обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че
ПС е регистрирано по надлежния ред съгласно терминологията на
закона. Като не е сторил това,
жалбоподателят е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй
като е превел в движение и управлявал товарния
автомобил. Т.е. правилно АНО е анализирал и
приел, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че Съдът не приема,
че квалификацията на деянието е непълна тъй като при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва
хипотезата на изречение първо от чл. 140, ал. 1 от . Действително
такова посочване липсва, но фактическата обстановка е описана пълно и точно,
посочени са всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които
безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на
извършеното нарушение, поради което Съдът не приема, че е налице процесуално нарушение, довело до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да
разбере нарушението. Посочените обстоятелства са
безспорно
доказани от данните, съдържащи се в Разпечатките
от АИС КАТ
за регистрацията на процесния автомобил и за
прекратената регистрация на същия, които не се оспорват от нарушителя.
По делото не е спорно, че на
08.07.2019 година Т. е управлявал товарен автомобил марка „Ивеко”,
модел „Дейли Е 4” с държавен регистрационен № СА 27 25 МХ, който обаче от 25.06.2019
година е бил със служебно прекъсната регистрация (според легалното определение на § 6, т. 69 от ДР на ЗДвП „прекратяване на
регистрация” е отмяна на разрешението ППС да се използва в пътното движение.”).
Това е равнозначно на управление на нерегистрирано МПС
съгласно терминологията на закона. При това положение жалбоподателят е
нарушил именно задължението си по чл.
140, ал. 1 от . Т.е. установи се, че
регистрацията на процесния товарен автомобил – собственост на „Сладоледена фабрика” ЕООД, е прекратена служебно на 25.06.2019
година, тъй като не е извършена пререгистрация в двумесечния срок след промяна
на собствеността. Служебното прекратяване на
регистрацията на ППС в относимата за спора хипотеза по чл. 143, ал. 15 от
закона, се извършва с отбелязване в АИС КАТ. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 18, т. 2 от цитираната по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията
на съответното ПС се прекратява служебно, като това
служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.
18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба.
Извършеното
по ЗДвП нарушение се установява несъмнено от показанията
на свидетелите на нарушението – Х.Т. и П.М.. В подкрепа на гласните доказателства са и писмените такива, а именно Постановление
за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 345/2020 година
по описа на Районна прокуратура - Свиленград.
Съгласно
чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП
се наказва
се с „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до
12 месеца и с „Глоба” от 200 лв.
до
500 лв. водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Описанието на нарушението в НП Съдът
приема, че съответства
на правната му квалификация, така и наказанията приема,
че са законосъобразно наложени на посоченото
правно основание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Така
проведената индивидуализация на
наказанията,
според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на
наказанията.
Не се констатира конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да
са завишени.
Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, законосъобразни, както и
справедливи - съответни по тежестта си на извършеното, е
индивидуализиране на наказанията в минимален размер, в който именно са и наложените Глоба и
Лишаване от право да управлява МПС. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания
не съществува, предвид факта, че административните санкции са определена в минималния размер (както вече бе посочено),
поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното
НП наказания Съдът намира за правилни с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции на извършителя на
нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява
процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние
не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай,
според Съда. И това е така както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (факта, че Т. не е възпрепятствал проверката и не е
правил опити да я осуети), но
и на отегчаващо (наложените
административни наказания, които явно не са оказали своя поправителен ефект) обстоятелства. В
тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта
на жалбоподателя, доколкото
възрастта от 45 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно
млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради
това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 10 контролни точки, тъй като за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирано по коя нормативна разпоредба се налага
санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява
съществено процесуално нарушение. В НП ясно е описано извършеното в случая
нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3, т. 1,
предложение първо, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за
нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва:
т. 5 - за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред (чл. 175, ал. 3 от ) – 10 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция,
която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на
водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи)
функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение.
Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила
на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение №
176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.
Независимо от изложеното в
конкретния случай настоящият Съдебен състав намира, че обжалваното
НП подлежи на отмяна, за което привежда следващите правни
съображения:
Подлежи на обсъждане
субективният елемент от състава на нарушението, тъй като формалният му характер
не го изключва. От субективна страна
следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо
неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до
обективната му страна така и онези, които засягат субективната страна на
извършеното деяние. Липсата на който и да е от елементите, влизащи в състава на
административното нарушение независимо от това дали е свързано с обективната
или субективната страна, води след себе си като последица невъзможността да се
търси административнонаказателна отговорност. При провеждане на административнонаказателното
производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз
основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен състав на
нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна
страна. Чл. 7 уточнява кога деянието се счита за извършено виновно, а
именно когато е умишлено или непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК -
чл. 11, ал. 2 и ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на
посочената разпоредба, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил
да ги предотврати. Като форма на вината разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от предвижда деянието в двете форми на умисъла - пряк и
евентуален. Установи се по безспорен и категоричен начин, че за процесното МПС е прекратена служебно регистрацията в АИС
КАТ, тъй като след промяна на собствеността новият собственик – „Сладоледена фабрика” ЕООД, не е извършил необходимото за да
пререгистрира процесното МПС в двумесечния срок от
придобиване на собствеността, за което няма вина жалбоподателят, тъй като
същият е само шофьор – водач на товарния автомобил и то предоставен му за
управление от дружеството-работодател – „Даймънс” ООД.
В подкрепа на изложеното е и факта, че товарният автомобил е предаден на
жалбоподателя с налични регистрационни табели и със Свидетелство за
регистрация. Съобразявайки целият събран по делото доказателствен материал, се
установява, че Т.Т. не е знаел, нито е могъл да предполага, че автомобилът, който управлява е с прекратена
регистрация (поради липсата на пререгистрация в предвидения от
ЗДвП срок след придобиване на собствеността от страна
на новия собственик) до спирането му от
полицейските служители. Изложеното налага извода, че деянието не е извършено
умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се
приеме, че липсва субективният елемент
на визирания състав. Т.е. на плоскостта на
конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на
нарушението, респ. непредпазливост, а оттам и неговата съставомерност,
следователно и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и при неправилното му приложение, съответно и
неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на Т.Т..
Поради това, налице е самостоятелна предпоставка
(основание) на отмяна на санкционния акт като материално
незаконосъобразен.
В
случай че не се възприема горната теза на настоящия Съдебен състав, то се
излагат следните мотиви:
Налице би била непредпазлива форма на виновно поведение на
водача Т. и по аргумент от чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН деянието му би
било
съставомерно и наказуемо. Несъмнено водачът към датата на проверката е
управлявал нерегистрирано МПС и с това е нарушил
закона. Наличието на регистрационни табели и на Свидетелство за
регистрация на МПС не биха оневинили нарушителят. Както се
посочи, при служебно прекратена регистрация в хипотезата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, се извърша само отбелязване в АИС КАТ
без да се отнемат регистрационните табели и част ІІ на Свидетелството за
регистрация. Без значение за административнонаказателната отговорност
на водача би било дали е изпълнено задължението за уведомяване на
собственика на автомобила за прекратената регистрация, доколкото в
административнонаказателното производство по оспорване на НП, е недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното
прекратяване на регистрацията на ППС.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-1253-001253
от 24.07.2020 година на Началник Група в Сектор „ПП” към
ОДМВР - Хасково, с което на Т.В.Т. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)