№ 3323
гр. София, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503815 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. с чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. П. М., ЕГН **********, чрез особен
представител адв. К.К., срещу определение № 227 от 10.09.2021г.,
постановено по в.гр.д. № 20211400500385/2021г., по описа на Окръжен съд
град Враца, с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната му
жалба срещу действия на ЧСИ И. Ц., с рег. № *** на КЧСИ, по изп. дело №
1174/2020г. и е прекратено производството по делото.
Подадена е и втора частна жалба от И. П. М., ЕГН **********, чрез
особен представител адв. К.К. срещу определение № 308 от 01.11.2021г.,
постановено по в.гр.д. № 20211400500385/2021г., по описа на Окръжен съд
град Враца, с което е оставена без уважение искането му за допълване на
определение № 227 от 10.09.2021г., досежно искането за спиране на
изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, защото своевременно уточнил характера на
частната жалба, която имала характер и на оспорване по реда на чл. 485, ал. 2
ГПК, като следвало да се съобразят и всички останали възражения и искания.
Счита за неправилен извода на съда, че предметът на жалбата бил извън
обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. На следващо място твърди,
че сезирал съда с жалба вх. № 25483/02.08.2021г., а не с вх. №
1
1499/18.08.2021г., както неправилно било посочено в обжалваното
определение.
С втората частна жалба се обжалва определението, с което е оставено
без уважение молбата му за допълване на първото определение, поради
непроизнасяне на искането му за спиране на изпълнението по реда на чл. 438
от ГПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваните определения. Не
претендира разноски за производството по частните жалби.
Препис от частните жалби е връчен на взискателя - „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, който е подал в срок писмен отговор. Счита частната жалба за недопустима
поради обстоятелството, че е отпаднала необходимостта длъжникът по изпълнението да се
представлява от особен представител. В условията на евентуалност, счита частната жалба за
неоснователна и моли да се остави без уважение, като се потвърдят обжалваните
определения. Не претендира разноски за производството по частните жалби.
Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба срещу прекратителното определение на окръжния съд е подадена в
законния срок, от надлежна страна и срещу акт на съда които подлежи на обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на взискателя, че тази
частна жалба е недопустима. Видно от представения от взискателя заверен препис от
разпореждане от 19.10.2021г. на ЧСИ И. Ц., се установява, че считано от тази дата
особеният представител е освободен, но всички процесуални действия извършени от него
преди 19.10.2021г. са допустими. С отпадането на необходимостта на длъжника по
изпълнението да се представлява от особен представител, не отпадат с обратна сила валидно
извършените от него процесуални действия. Длъжникът по изпълнението е поискал
освобождаването на особения представител, но не е оттеглил подадените от него частни
жалби.
За да остави без разглеждане частната жалба, окръжният съд приел, че не били
изпълнени указанията от длъжника по изпълнението, за възможността по чл. 485, ал. 2 от
ГПК, който не е оспорил в 7-дневен срок заключението на вещото лице. По тази причина не
бил постановен акт на съдебния изпълнител, с който да е отказал да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК. На следващо място е приел, че действията по
насрочване на публична продан не били включени в кръга на подлежащите на обжалване от
длъжника изпълнителни действия.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че окръжният съд не е
разгледал жалба с вх. № 25483/02.08.2021г., а друга такава с вх. № 1499/18.08.2021г. Това е
една и съща жалба, като първият входящ номер е на ЧСИ Ц., а вторият входящ номер е от
регистъра на ВрОС.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК, длъжникът може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от
ГПК.
Жалбоподателят е заявил в жалбата, че оспорва заключението на вещото лице за
определяне цената на изнесения на публична продан недвижим имот. Съобщението е
връчено на 28.07.2021г., а жалбата е подадена на 02.08.2021г., поради което оспорването на
заключението на вещото лице е в срок. Обстоятелството дали са изпълнени кумулативно
дадените елементи от фактическия състав на чл. 485, ал. 2, изр. второ от ГПК и дали ЧСИ
законосъобразно не е извършил повторно заключение, е въпрос по същество на частната
жалба, а не по нейната допустимост.
Законосъобразни и правилни са изводите на окръжния, че насрочването на
публичната продан от съдебния изпълнител не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй
като не попада в нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Недопустима е частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение
искането за допълване на прекратителното определение, по искането за спиране на
изпълнението, на основание чл. 438 от ГПК. Това определение не е преграждащо и не е
посочено в закона, че подлежи на самостоятелно обжалване, поради което не попада в
хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Освен това, особеният представител е освободен с разпореждане на ЧСИ от
19.10.2021г., поради което подадената от него частна жалба на 12.11.2021г. е подадена и от
лице без представителна власт.
Страните не претендират разноски за частното въззивно производство и такива не
следва да се присъждат.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение дадено в мотивите на т. 7 от ТР
№ 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, дължимата
държавна такса по първата жалба и за двете инстанции следва да се присъдят от съда с
решението по спора, като се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Частният жалбоподател дължи държавна такса за недопустимата частна жалба в
размер на 15 лева.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 227 от 10.09.2021г., постановено по в.гр.д. №
20211400500385/2021г., по описа на Окръжен съд град Враца, само в частта, с
което е оставена без разглеждане частната жалба на И. П. М., ЕГН
********** срещу действия на ЧСИ И. Ц., с рег. № *** на КЧСИ, по изп. дело
3
№ 1174/2020г. за неизвършване на повторно заключение на вещото лице за
определяне стойността на имота.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част определение № 227 от
10.09.2021г., постановено по в.гр.д. № 20211400500385/2021г., по описа на
Окръжен съд град Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от И. П. М., ЕГН
**********, чрез особен представител К.К. срещу определение № 308 от
01.11.2021г., постановено по в.гр.д. № 20211400500385/2021г., по описа на
Окръжен съд град Враца, с което е оставена без уважение искането му за
допълване на определение № 227 от 10.09.2021г., досежно искането за
спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. М., ЕГН ********** да заплати на Апелативен съд
град София, сумата от 15 /петнадесет/ лева държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, само в
частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. П. М., в
едноседмичен срок от съобщаването му, в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4