Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
23.07.2025 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесет и пета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа гр.д. № 1449/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от З.Ц.Б. и Л.Ц.Ю. (конституирани в правата на
първоначалния ищец П.Н.Л. като наследници по закон), с която е предявен срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК АД, Република Кипър, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за сумата от 50 000 лв., като частичен иск от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на
21.03.2016 г., вследствие на което починал А. Х.Л. – съпруг на първоначалната
ищца. Претендират законната лихва от датата на деликта и направените по делото
разноски.
Ищците твърдят,
че в причинна връзка с произшествие, осъществило се на 21.03.2017 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, на
27.03.2016 г. е настъпила смъртта на пешеходеца А. Х.Л. – съпруг на наследодателката
им. От загубата наследодателката е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания. Претендират частична претенция – за сумата от 50 000
лв. от 150 000 лв., заедно със законната лихва от увреждането - 27.03.2016
г. и разноските по делото.
Ответникът
оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, посочен в
исковата молба, както и авторството на деянието – твърди, че липсват данни за
наличие на виновно и противоправно поведение от страна на водача на лекия
автомобил, като вина за произшествието нови пешеходеца, като евентуално се
позовава на съпричиняване. Оспорва ищцата да попада в кръга от лицата, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва претенциите и по
размер. Позовава се на прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищците. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол, протокол за оглед и
фотоалбум), първоначалната съдебна авто-техническа експертиза, комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и допълнителната съдебна авто-техническа
експертиза, че на 21.03.2016 г., около 13.30 часа, в гр. Пазарджик, на ул. *********,
е настъпило ПТП при следния механизъм: лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *********,
управляван от В.Р...З.се е движил по ул. „Ген. Скобелев“ в посока от север на
юг, със скорост от около 50 км/ч според първоначалната или 39 км/ч според
повторната експертиза, като в същото време пешеходецът А. Х.Л., на 90 г., предприел
пресичане на платното за движение на ул. „Скобелев“, като навлязъл върху
платното за движение и изминал разстояние от 1,5 м., когато автомобилът го
ударил с предната си част (предната средна част според първоначалната, а според
повторната експертиза – предната дясна част на автомобила). Тялото на
пешеходецът се е възкачило върху предния капак, достигнало до предното стъкло и
го счупило. След удара пешеходецът бил отхвърлен напред от автомобила и се
установил на платното за движение. Опасната зона за спиране на лекия автомобил
е 29 м. според първоначалната, съответно – 24 м. според повторната експертиза,
като водачът е имал техническа възможност да спре и предотврати настъпване на
проишествието при движение със скорост равна или по-ниска от 34 км/ч. Водачът
не е задействал спирачната система на автомобила своевременно в режим на
аварийно спиране – при огледа на местопроизшествието не са регистрирани
спирачни следи.
При анализа
на двете експертизи съдът констатира отклоненията по релевантните за механизма
факти, които обаче не са значителни. И двете вещи лица приемат, че водачът се е
движил със скорост, непревишаваща разрешената в населеното място (50 км/ч),
както и че водачът не е задействал спирачната система на автомобила
своевременно в режим на аварийно спиране. Според първоначалната експертиза
ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, доколкото отстоянието
на автомобила при първото стъпване на пешеходеца на пътната лента е 30 м –
по-голямо от опасната зона на спиране. Според повторната и допълнителната експертиза
ударът е бил непредотвратим чрез маневра за намаляване на скоростта при
движение на автомобила с 39 км/ч, като водачът е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара при маневра за намаляване скоростта при скорост
равна или по-ниска от 34 км/ч, както и при скорост от 39 км/ч – при предприемане
на аварийно спиране. Налице е различие и относно мястото на настъпване на удара
– според първоначалната експертиза пешеходецът се е движел по мисленото
продължение на десния тротоар на ул. „Макгахан“ – на около 1 м. след
кръстовището, а според допълнителната експертиза пешеходецът е пресичал косо и
ударът е настъпил на около 3 метра от тротоара на ул. „Макгахан“.
При така
установените факти съдът приема, че е налице нарушение на правилата за
движение, извършено от водача на лекия автомобил „БМВ“, изразяващо се в
несъобразяване с вменените задължения съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП - да намали
скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението, чл.116 ЗДвП - да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора (в
случая пострадалият пешеходец е бил на 90-годишна възраст към момента на
настъпване на произшествието). Не е съобразил и че съгласно § 1, т.17 ППЗДвП на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Ето защо при избора на скоростта и поведението си водачът
е бил длъжен да съобрази местоположението на пешеходеца, пресичащ по
продължението на тротоара (независимо дали на 1 или 3 метра от него). Ето защо
съдът приема, че настъпването на произшествието се дължи на действията/бездействията
на водача на моторното превозно средство.
Установява
се от приетите по делото писмени доказателства и комплексната експертиза, че непосредствено
след произшествието пострадалият е приет в болница с диагнози: Политравма;
Тежка черепно-мозъчна травма; Фрактура на окципиталната, парителната и
темпоралната кости в ляво; Субарахноидна хеморагия с пробив във вентрикулите –
5 степен по Хънт и Хес; Мозъчен оток; Контузия на гръдния кош; Счупване на
ребра – 8, 9, 10 в ляво отзад; Счупване на лявата ключица; Контузия на белите
дробове; Хематом на лявото бедро, които травматични увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Причината за настъпването
на смъртта на А. Х.Л. е тежка, закрита, съчетана черепномозъчна, гръдна и
коремна травма, довела до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни
центрове и спиране на сърдечната дейност
и дишането, като смъртта е настъпила бавно – за около седмица. Поради това
съдът приема, че смъртта на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното произшествие.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
Видно от
представените удостоверения за наследници, първоначалната ищца е била съпруга
на А. Х.Л. към момента на неговата смърт. От показанията на свидетеля Х.Л.Х.,
племенник на починалич и съпругата му, се установява, че към момента на смъртта
си А. Х.Л. е живеел в едно домакинство със съпругата си и двамата са имали
нормални съпружески отношения.
По
изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От приетите писмени доказателства и
експертизи се установява противоправното деяние на В.Р...З.като водач на лек
автомобил „БМВ“, с
рег. № *********, нейната вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на А. Х.Л.. Съпружеските
отношения между починалия и първоначалната ишца не са били
трайно влошени или прекъснати и установяват правото й на обезвреда на
неимуществените вреди вследствие на загубата на близък. Поради това следва да
се приеме, че е налице деликт, извършен от водача В.Р...З.при управление на на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *********.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния лек автомобил, марка
„БМВ”, модел „316И”, ДК № ********* е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила
и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания.
От
показанията на свидетеля Х.Л.Х., се установява особено близката връзка между
ищцата и починалия й съпруг – те са живели в едно домакинство, като ищцата
тежко е приела загубата на своя съпруг.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (90 г.),
обстоятелството, че са били близки, същността на връзката между съпрузите,
невъзвратимостта на загубата, както и периода, в който първоначалната ищца е
понасяла претендираните вреди. При преценка на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лв., който е
съобразен и с конкретните икономически условия и стандарт към дадата на
настъпване на произшествието. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди
от загубата на съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да
бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата
от 50 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От експертизите по делото се
установява, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на правомерното
за това място – в рамките на кръстовището и по продължението на мислената линия
на тротоара (или в несъществено отклонение от нея – между 1 и 3 м.). Поради
това пешеходецът не е допринесъл за настъпване на произшествието и определеното
обезщетение следва не следва да се намалява.
По
изложените съображения съдът намира, че иска следва да се уважи до предявения
размер от 50 000 лв., платими разделно и поравно на ищците.
Върху
определеното обезщетение следва да се присъди законната лихва от датата на
увреждането – 27.03.2016 г.
По
разноските:
На ищците
следва да се присъдят направените разноски за експертизи и разпит на свидетел –
за сумата от 330 лв.
На процесуалния
представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като съобразявайки момента на сключване на
договора, фактическата и
правна сложност на делото, обема на извършени процесуални действия, проведени
открити заседания и обема на доказателствения материал, съдът определя възнаграждението на
сумата от 5 000 лв.
На ответника,
с оглед изхода на делото, не се дължат разноски.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
съответно дължимата държавна такса в размер на 2 000 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК АД, Република
Кипър, адрес на управление:*** и 4, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Кипър под №71103, да заплати на З.Ц.Б., ЕГН: ********** и Л.Ц.Ю., ЕГН: **********, (конституирани
в правата на първоначалния ищец П.Н.Л. като наследници по закон), както следва:
на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на А. Х.Л. при
произшествие, осъществено на 21.03.2016 г., заедно със законната лихва от 27.03.2016 г. до окончателното плащане,
на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 330 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК АД, Република
Кипър, адрес на управление:*** и 4, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Кипър под №71103, да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес ***, р-н Слатина, ул. Кутловица
№53А, офис 2А, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, сумата от 5 000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК АД, Република
Кипър, адрес на управление:*** и 4, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Кипър под №71103, да заплати да заплати по
сметка на Софийския градси съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2 000 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: