ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1074
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20212100100999 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45
от Закона за задълженията и договорите. Ищците Н. И. Х. с ЕГН **********,
Н. С. Х. с ЕГН ********** и Ш. Н. Ф. с ЕГН **********, всички от с. *****,
Община *******, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ №
67 - адв. С. П., са предявили искове против ответника Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ №
5 за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на техния близък родственик И. Н. И. с ЕГН **********,
настъпила в резултат на извършено на 27.06.2016 г. непозволено увреждане
при пътнотранспортно произшествие на път II-73 при км. 76+ 880 в района на
с. Лозарево (Ришки проход), причинено от лицето Й. Х. (I. H.) – молдовски
гражданин с ЛНЧ **************, роден на **.**.**** г. в Република
Молдова, с адрес гр. ******, ул. „*********“ № **при управление на товарен
автомобил-влекач марка „******“, модел ******, с рег. № ******, със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при молдовската
компания „Donaris Vienna Insurance“ S.A., с номиниран кореспондент по
смисъла на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ на територията на Р България -
Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 27.06.2016
г. около 13.20 ч. на път ІІ 73 Ришки проход при км. 76+ 880, в района на с.
Лозарево, Обл. Бургас, е настъпило ПТП между л.а. „******200“ с рег.№ А
*****КВ и товарен автомобил – влекач, марка „VOLVO“ с молдовски рег.№
******, с прикачено ремарке „Шмитс“. Л.а. „ROVER 200“ с рег.№ А *****КВ
бил управляван от пострадалия И. Н. И. с ЕГН **********, който по време на
ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,13 промила, т.е. в рамките на
допустимата по ЗДвП, а товарният автомобил-влекач, марка „VOLVO“ с
1
молдовски рег.№ *****е бил управляван от Й. Х. /H. I. P./ с ЛНЧ **********,
роден на **.**.**** г. в Р Молдова, като вследствие на допуснатото ПТП е
причинена смъртта на водача И. Н. И.. Причината за смъртта била тежка
черепно-мозъчна травма, довела до оток на мозъка и потискане дейността на
жизнено важни центрове в мозъка, а причината за настъпване на ПТП била
несъобразена скорост на водача на товарния автомобил-влекач, марка
„VOLVO“, който управлявал със скорост от около 100 км/ч във въпросния
участък, при разрешена такава от 60 км/ч. По случая било образувано ДП №
139/2016 г. по описа на РУ Сунгурларе при ОД МВР Бургас /нохд №
1200/2020 г. по описа на БОС/ за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342,
ал.1 НК, по което като обвиняем бил привлечен молдовският водач Йон
Хънку. Към датата на ПТП – 27.06.2016 г. товарният автомобил имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при молдовската
компания „Donaris Vienna Insurance“ S.A., с номиниран кореспондент по
смисъла на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, определен според
регистрите на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. Ищците /първите двама - родители на починалия И. Н. И., а
третият – негова сестра/ отправили до ответника писмено искане на 14.06.2017
г. за доброволно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по
искането била образувана щета № 54382901-0127/2017 г., но им било отказано
доброволно изплащане на обезщетение до изчакване на окончателния съдебен
акт по наказателното производство.
В исковата молба се обосновават болките и страданията и на тримата
ищци, като се сочи, че мъката на родителите на И. Н. И. е непреодолима, че
това е най-тежката загуба за един човек – да погребе детето си, че ежедневно
страдат за смъртта му, че същият е загинал нелепо в разцвета на силите си,
едва на 27 години, а те са разчитали на неговата помощ и подкрепа на старини,
поради което считат, че сумата от по 100 000 лв. на всеки от тях се явява
справедливо обезщетение за търпените от тях страдания от загубата на детето
им. По отношение на ищцата Ш. Н. Ф., сестра на починалия, се сочи, че
същата много страда за загубата на своя брат, че двамата са били много
близки, както поради това, че са били силно емоционално свързани, така и
поради тежкия път в живота, извървян заедно, белязан с трудности, като дори
в един период от живота му тази ищца се е грижила за брат си като за
собствено дете; двамата са израснали заедно и са били неразделни. Според
ищцата Ш. Н. Ф., същата би била справедливо обезщетена за претърпените от
нея болки и страдания по загубата на брат си със сумата от 5 000 лв. Поради
това, ищците предявяват срещу ответника осъдителни искове, с които
претендират същият да бъде осъден да заплати на първите двама от тях по
100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а на третия – сумата от
5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на техния
близък И. Н. И., ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяването на застрахователя за предявената претенция – 14.06.2017 г. до
окончателното изплащане.
В съдебно заседание исковете се поддържат от упълномощения от ищците
адв. Стоян Петров от БАК, ангажират се писмени и гласни доказателства,
претендира се присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 от Закона за
2
адвокатурата.
Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.
429, ал. 1, т. 1-во във връзка с чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от Кодекса за
застраховането.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва
иска. Изложил е съображения за недопустимост на производството спрямо
него предвид на това, че същият не е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря по исковете, а такъв е молдовската засктрахователна компания, на
която ответникът се явява единствено кореспондент, т.е. лице, което отговаря
за обработване на претенцията в случаите, когато застрахователното събитие е
настъпило на територията на Р България, но не носи отговорност за заплащане
на претендираните суми. Отделно сочи, че поведението на водача на
застрахованото МПС не е било противоправно и виновно, че същото не стои в
пряка причинна връзка с увреждането. В условията на евентуалност се прави
възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на резултата от страна на
починалия, който към момента на ПТП е бил без поставен обезопасителен
колан, като при спазване на това негово задължение се сочи, че фаталният
резултат не би настъпил. Сочи се още, че починалият е страдал от вродено
заболяване – артрогрипоза, което се характеризирало с ограничени движения
на крайниците и със забавени реакции, което от своя страна е ограничило
възможността му да управлява МПС и да има адекватна реакция при
настъпване на опасност на пътя. Твърди се също, че починалият е управлявал
автомобила в нарушение на правилата за движение, с превишена скорост, и не
е реагирал своевременно на възникналата пътна обстановка; същият не е
притежавал и СУМПС. Оспорват се твърденията в исковата молба за близост
между ищците и пострадалия, като размер претенциите се считат за завишени
и несъответстващи на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като искът на
ищцата Ф. – сестра на загиналия, се оспорва изцяло, доколкото не са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение на това лице, предвидени в ТР
№ 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В с.з. ответникът се представлява от адв. Михайлов, който ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Според чл. 511, ал.1 КЗ, в случаите на настъпило застрахователно
събитие на територията на Република България с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се
обработва от:
1. кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач;
2. бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото
3
е приело решение да ликвидира щетата;
3. бюрото – в случаите, когато моторното превозно средство на
виновния водач е незастраховано и обичайно се намира в държава членка или
в трета държава, чието национално бюро е страна по Многостранното
споразумение.
Според ал.2, в случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който
управлява моторно превозно средство по чл. 483, ал. 4, т. 2, претенцията се
обработва от бюрото.
Според ал.3, в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не
са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. В случаите по
ал. 2 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл.
496, ал. 1, отказало е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се
е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 КЗ, Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен
срещу застрахователя на виновния водач. В изр. 2 на същия чл. 511, ал. 1 КЗ
изрично е предвидено, че кореспондентът на този застраховател не е
процесуално легитимиран по исковете по изр. 1. Като процесуално условие
за допустимостта на иска срещу НББАЗ, в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 3 КЗ е
предвидено и провеждането на предварително рекламационно производство
пред НББАЗ или пред съответния кореспондент на отговорния застраховател.
От анализа на посочените разпоредби е видно, че според действащия
КЗ застрахователят на виновния водач /т.е. чуждестранното лице/ и НББАЗ са
единствените процесуално легитимирани лица, които могат да отговарят по
иска за вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач,
който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата. От кръга на процесуално
легитимираните лица изрично са изключени кореспондентите по чл. 510
КЗ и представителите по чл. 503 КЗ (чл. 513 КЗ). Следователно,
представителят на чужд застраховател по чл. 503 КЗ, т.е. кореспондентът,
участва единствено в рекламационното производство, което е и условие за
допустимост на иска, но не е легитимиран ответник по иска за вреди,
предявен пред българските съдилища.
Същото становище е застъпено и в Решение № 69 от 31.07.2020г. на
ВКС по т. д. № 2461/2019 г., II т. о., ТК, в което е прието, че представителят
по чл. 503 КЗ има права само да урежда претенции по извънсъдебен ред, както
и да изпълнява задължения, които произтичат от тези претенции. Той не може
да е представител на застрахователя в процеса, нито по сила на така
посочените норми на КЗ, нито на основание чл. 32 ГПК. Неговите изявления
не ползват в процеса представлявания застраховател.
4
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.
д. № 1/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС надлежната процесуална
легитимация на страните е сред абсолютните предпоставки за възникването и
упражняването на правото на иск, за които съдът следи служебно. При
положение, че в закона изрично е предвидено, че насочването на иска срещу
представителят на застрахователя е от значение за процесуалната легитимация
на ответника ( чл. 513, ал. 1, изр. 2 КЗ), то последното обуславя допустимостта
на предявения иск, а не неговата основателност.
В настоящия случай, ищците са посочили в титулната част и в
петитума на исковата си молба като единствен ответник ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД, като от същата става ясно, че отговорността на
ответното дружество се ангажира именно като представител на чужд
застраховател - молдовската компания „Donaris Vienna Insurance“ S.A.
При това положение, на основание чл. 513, ал. 1, изр. 2 КЗ, следва да
се приеме, че предявените искове са недопустими, тъй като са насочени срещу
лице, което не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация.
Горното налага прекратяване на производството по делото поради
недопустимост на предявените искове.
С оглед изхода на спора и предвид претенцията на ответника за
присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.4 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да му заплатят сумата от 600 лв. – внесен депозит за експертиза. Не
следва да се присъжда на ответника сумата от 9 168 лв. – адвокатски хонорар,
доколкото по делото липсват своевременно ангажирани доказателства до
приключване на устните състезания за неговото заплащане. Както е прието и в
Определение № 490/19.12.2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено в аналогичен
казус, разясненията относно крайния момент за представяне на доказателства
за заплатеното адвокатско възнаграждение са дадени с ТР №6/13 г.ОСГТК, т.1
и 11. В т.1 от същото е посочено, че когато е уговорено плащане на
възнаграждението на адвоката по банков път, както е в случая, видно от
приложената на л.248 от делото фактура, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, установяващи плащането. В
т.11 от посоченото ТР е прието, че искането за присъждане на разноски може
да се прави до приключване на устните състезания, съответно –
доказателства за тях да се представят до приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция. До приключване на устните състезания се
стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът
да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса
съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Макар и акцесорна, претенцията за
разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва,
също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с
което приключва делото пред съответната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 999/2021 г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. И. Х. с ЕГН **********, Н. С. Х. с ЕГН ********** и
Ш. Н. Ф. с ЕГН **********, всички от с. ****, Община *****, Обл. ****, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 67 - адв. Стоян
Петров, да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н. Д. Ч. и И. И. Г., сумата от 800 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6