№ 21896
гр. ***********, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110138418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*********************“
АД, чрез юрк. Н.Г., срещу **************, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 446,55 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено **************************** по застраховка „*********” по щета №
***********************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
40,94 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от
08.06.2021 г. до 30.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2020 г., около 20,35 ч., в гр. ***********, при
движение по бул. „*********“ с посока от бул. „**************“ към гр. ***********, на
кръстовището с бул. „**********************“, водачът С. Б. Н., управлявайки лек
автомобил марка „*************“, модел „********“, с рег. № **********, попаднала в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били
причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил
имало сключена застраховка „*********“ с ищцовото дружество по застрахователна полица
№ *******************, със срок на застрахователното покритие от 27.08.2020 г. до
26.08.2021 г. За причинените на застрахования по имуществената застраховка автомобил
вреди в ищцовото дружество било подадено уведомление, по което била образувана щета №
***********************. След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било
1
определено **************************** в размер на 278,55 лева, като застрахователят
признал и направените разходи за репатриране на автомобила в размер на 168 лева. Сумата
в общ размер на 446,55 лева била изплатена на собственика на увредения автомобил с
преводно нареждане от 02.03.2021 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на път,
стопанисван от ************** – ответник в настоящото производство. С изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования против
причинителя на вредата. С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към
ответника за възстановяване на заплатеното ****************************, но до този
момент плащане не било постъпвало. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. №
********* по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60
състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ************** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.К..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове. На първо място възразява,
че от приложените към исковата молба доказателства не се установявало по категоричен
начин, че именно наличието на дупка на пътното платно била причина за настъпилото ПТП.
Мястото на инцидента било посетено от служители на КАТ, но в нарушение на законовите
изисквания последните не били изготвили снимков материал на мястото на ПТП и на
причинените щети по автомобила. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил
поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това твърди, че ответникът не бил
бездействал, а стриктно изпълнявал задълженията си по текущото поддържане на пътя в
съответствие с нормативните изисквания. За процесния участък имало сключен договор №
******************* г. между ************** и „*************“ ДЗЗД за извършване на
поддръжка и ремонт на пътя. Съгласно актовете за приключване на СМР и другите
приложени към отговора документи, процесният пътен участък бил ремонтиран и приет без
забележки. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното
обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „*********************“ АД, редовно призован, се
представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове
като основателни и доказани съобразно събраните по делото доказателства. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
2
В съдебно заседание ответникът **************, редовно призован, се представлява
от юрк. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва
исковете. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че към датата на процесното застрахователно събитие
имало валидна имуществена застраховка „*********“ по отношение на увредения лек
автомобил марка „*************“, модел „********“, с рег. № **********, собственост на
С. Б. Н.. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото
застрахователна полица № *******************, сключена на 22.08.2020 г., със срок на
застрахователното покритие от 00,00 ч. на 27.08.2020 г. до 24,00 ч. на 26.08.2021 г. с рискова
клауза 1 – „*************“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че
годината на производство на процесния автомобил била 2004 г., а от приложено по делото
копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първата му
регистрация била 04.03.2004 г. С договора била определена застрахователна сума в размер
на 6000 лева.
Съгласно т. 7.1 от Раздел ІІІ „***********************“ на Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
„*********************“ АД, застрахователният договор покривал частична щета или
тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие реализиране на
рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил
задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или специално
изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – ************* от
общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в
паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите
изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били
посочени в Раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х
„****************************“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в
зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и
изминалите години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в клас
„Г“ – МПС със застрахователна сума от 5001,00 лева до 10000,00 лева, независимо от
изминалите години от датата на производство (т. 33.4 от общите условия). Определянето на
дължимото обезщетение за МПС клас „Г“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по
експертна оценка при писмено искане на застрахования – в този случай дължимото
обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози на застрахователя (т.
34.4.1 от общите условия); 2. по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от
застрахования, след предварително представяне стойността на ремонта и съгласуване със
3
застрахователя (т. 34.4.2 от общите условия); 3. отстраняване на щетите в доверен сервиз на
застрахователя по метода „************“, само след писмено съгласие на последния, чрез
възлагателно писмо (т. 34.4.3 от общите условия); 4. застрахованият имал право на доверен
сервиз на застрахователя по метода „************“ или да му бъде определено обезщетение
по представените фактури, след предварително съгласуване със застрахователя, в случай че
размерът на платената застрахователна премия била над 475 лева (т. 34.4.4 от общите
условия).
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № ********* се
установява, че на 20.12.2020 г., около 20,35 ч., в гр. ***********, при движение по бул.
„*********“ с посока от бул. „**************“ към ул. „*********“, на кръстовището с бул.
„**********************“, лек автомобил марка „*************“, модел „********“, с рег.
№ **********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка от липсващи павета на
пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Видимите такива
били описани в протокола – предна броня и теч на масло. Протоколът бил съставен от
младши автоконтрольор Р.У. при ОПП – СДВР и бил подписан от водача на увредения
автомобил – свидетелката С. Б. Н. без възражения. Съгласно константната практика на ВКС
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато
протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице
въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на
протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на
протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за
механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При
4
неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП
механизъм на произшествието е доизяснен от показанията на свидетелката С. Б. Н. и
потвърден напълно от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза.
Не се спори по делото, че бул. „*********“ в гр. ***********, на който възникнало
процесното ПТП, е общински път, представлява публична общинска собственост и като
такъв се управлява от **************. В тази връзка и в изпълнение на Договор №
******************* г. ответникът възложил на трето за спора лице – ДЗЗД
„*************“ извършване на локални ремонти на пътната настилка с паваж – 10 кв. м. на
бул. „*********“ в участъка от ул. „**********“ до бул. „**********************“, на бул.
„*********“ – кръстовището с ул. „*********“ (в локалното) и на бул. „*********“ при
кръстовището с бул. „***************“. Ремонтните работи следвало да бъдат извършени в
срок до 15.10.2020 г. От представен по делото протокол № 222 от 19.10.2020 г. за
установяване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи е видно, че
възложените работи били извършени и подлежали на заплащане.
За причинените на процесния автомобил повреди, на 20.12.2020 г. водачът С. Н. подала
до застрахователя по имуществената застраховка уведомление за настъпило застрахователно
събитие, по което била образувана щета № ***********************. В заявлението било
посочено, че при движението си по бул. „*********“ в посока гр. ***********, на
кръстовището с бул. „**********************“ управляваният от водача автомобил
преминал през дупка и паве по средата на лентата за движение, като павето ударило
предната броня и спукало картера на автомобила. Водачът посочил, че желае дължимото
обезщетение да бъде определено по експертна оценка на застрахователя. Още същия ден
бил извършен оглед на автомобила от експерт на застрахователя. Констатираните
увреждания били изброени в опис на щетите, подписан от представител на застрахователя и
от собственика на автомобила. След извършване на необходимите изчисления, с доклад по
щетата било определено **************************** в размер на 278,55 лева, като
застрахователят признал и направения от водача разход за репатриране на автомобила в
размер на 168 лева съгласно фактура № *********************** от 21.12.2020 г. Общата
сума в размер на 446,55 лева била изплатена на собственика на увредения автомобил с
преводно нареждане от 02.03.2021 г.
От представена по делото регресна покана изх. № ************** г. се установява, че
ищцовото дружество претендирало от ************** възстановяване на изплатеното
**************************** по щета № *********************** в размер на 446,55
5
лева. Писмото било получено от ответника на 07.06.2021 г., видно от отбелязване в
известието за доставяне.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелката С. Б. Н., която управлявала увредения автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие. От думите й се установява, че се движела с лекия
автомобил марка „*************“, модел „********“ по бул. „*********“ в посока с.
********* и на кръстовището с бул. „*********“ по средата на платното за движение
автомобилът минал през едно паве, излязло от паважа, което му нанесло щети – по картера и
по предната броня. Маслото изтекло и след 100 м. свидетелката спряла на автобусна спирка.
Обадила се на застрахователя, на пътна помощ и на полицията, чийто служители дошли на
място и намерили павето. С. Н. е категорична, че препятствието на платното за движение не
било обозначено по никакъв начин и не можела да го избегне, тъй като и от двете й страни
имало други автомобили. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че С. Н. била водач на увредения
автомобил по време на инцидента и негов собственик не е основание само по себе си за
дискредитиране на нейните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Думите на свидетелката напълно кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал – писмените доказателства и заключението на
автотехническата експертиза. Обстоятелството, че С. Н. управлявала процесния автомобил
по време на настъпване на застрахователното събитие й дало възможност да придобие преки
впечатления от обстоятелствата, при които настъпило същото, като съдът няма основание да
смята, че при свидетелката липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и
добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило процесното произшествие, били следните: на 20.12.2020
г., около 20,35 ч. лек автомобил „************* ********“ с рег. № ********** се движил
по бул. „*********“ с посока от бул. „**************“ към ул. „*********“ и в района
непосредствено преди кръстовището с бул. „********** *********“ превозното средство
преминало през несигнализирана и необезопасена дупка от липсващи павета и извадено от
настилката паве на платното за движение. Последното минало под автомобила и му нанесло
увреждания. От така изяснения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налагал изводът, че
щетите по застрахования лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка
с настъпилото на 20.12.2020 г. произшествие в гр. ***********. Стойността, необходима за
възстановяване на нанесените по процесния автомобил вреди, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлизала на 464,51
6
лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования ****************************, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното
**************************** и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „*********“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие – ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и
размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и
причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди;
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно:
противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на
лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на
**************************** от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „*********“ за процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 20.12.2020 г.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № ******************* и Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „*********************“
АД е видно, че при включена рискова клауза 1 – *************, както е в настоящия случай,
7
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни по делото да е
било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по
процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил
**************************** в размер на 446,55 лева, включващо и разходи за
репатриране на автомобила в размер на 168 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
От показанията на свидетелката С. Н., от писмените доказателства и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на настъпване на
произшествието – внезапно попадане на застрахования автомобил в несигнализирана и
необезопасена дупка от липсващи павета на пътното платно и върху извадено паве, при
преминаването на което под автомобила били причинени процесните увреждания по предна
броня и спукване на картера.
Не може да бъде прието възражението, направено в отговора на исковата молба, че
твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП се изключвал от
наличието на Договор № ******************* г., с който ответникът възложил на трето за
спора лице – ДЗЗД „*************“ извършване на локални ремонти на пътната настилка с
паваж – 10 кв. м. на бул. „*********“ в участъка от ул. „**********“ до бул.
„**********************“, на бул. „*********“ – кръстовището с ул. „*********“ (в
локалното) и на бул. „*********“ при кръстовището с бул. „***************“. На първо
място няма данни участъкът, в който се е случило процесното ПТП – кръстовището между
бул. „*********“ и бул. „**********************“, в посока ул. „*********“, да е бил
ремонтиран в изпълнение на цитирания договор. Второ, има период от повече от два месеца
между датата на извършения ремонт (15.10.2020 г.) и датата на настъпване на
застрахователното събитие (20.12.2020 г.), през който е напълно възможно да е била
компрометирана паважната настилка и да е извадено паве, което да е причинило процесните
увреждания по застрахования автомобил. С оглед наличието на еднопосочни доказателства
по делото, че причина за настъпване на процесните увреждания по застрахования автомобил
било именно наличието на извадено паве по средата на платното за движение, сключването
на договор за ремонт и поддръжка на уличната мрежа не опровергава така установените
обстоятелства.
По делото не се спори, че пътят, на който се случило процесното ПТП – бул.
„*********“ в гр. ***********, е част от общинската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 3
от Закона за пътищата (ЗП) и съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП е публична общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини, като това управление включва: организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП).
Цитираните разпоредби налагат извода, че именно ответникът е носител на задължението да
8
поддържа общинските пътища в добро състояние, гарантиращо нормалната им експлоатация
и безпрепятственото придвижване по тях. Освен това с Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012
г. за поддържане и текущ ремонт на пътя, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, е възложено на всяка община, включително **************, да
осигурява и охраната на пътищата, за които отговаря. Тази охрана взема мерки за
предотвратяване и своевременно отстраняване на причини и фактори, които влошават
експлоатационните характеристика на пътя и застрашават сигурността и безопасността на
ползвателите (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). По делото безспорно се установява
обстоятелството, че на пътя е имало дупка от липсващи павета и извадено паве, което е
попаднало под застрахования при ищеца автомобил и го е увредило. Няма твърдения, че
препятствието на пътното платно е било обезопасено и сигнализирано. Напротив, от
изслушаните свидетелски показания се установява, че павето на платното за движение не е
било обозначено по никакъв начин.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. А съгласно т. 7 от същото постановление държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно,
ответникът носи отговорност за противоправното бездействие на своите работници и
служители. Обстоятелството, че ************** е възложила извършването на поддръжката
и ремонта на бул. „*********“ на трето за спора лице е без правно значение за отговорността
й, тъй като същата отговаря и за неговото противоправното бездействие, а именно
несигнализиране и необезопасяване на неравностите на пътното платно.
В резултат на противоправното поведение на натоварените с дейността по поддръжка и
ремонта на пътя лица били причинени щети на застрахования при ищцовото дружество
автомобил, като вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза, установи, че
от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на ПТП и повредите по
автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на правилата за движение,
9
извършено от водача на застрахования автомобил. По делото няма каквито и да било данни
за извършването на действия или бездействия от страна на свидетелката С. Н., които по
някакъв начин да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече
противоправни такива. От показанията на същата се установява, че не е имала възможност
да забележи препятствието на пътното платно, тъй като същото не е било обозначено по
никакъв начин. От двете й страни са се движили автомобили и водачът е бил в обективна
невъзможност да го избегне и да предотврати произшествието, като го заобиколи. Освен
това няма никакви данни по делото, че свидетелката е шофирала с превишена или
несъобразена скорост. След като неравностите на пътя не били обозначени по никакъв
начин, водачът не е имало как да знае за тяхното съществуване и да съобрази скоростта си
със състоянието на пътя. Ето защо съдът намира, че не е налице противоправно поведение
на водача на застрахования автомобил – свидетелката Н., с което да е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на размера на дължимото от ответника ****************************
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
****************************, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност на причинените към момента на настъпване на
застрахователното събитие вреди в размер на 464,51 лева представлява възстановителната
10
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответника. Доколкото обхватът на
суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи от размера
на заплатеното ****************************, ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 278,55 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. Към тази
сума следва да бъдат прибавени направените разходи за репатриране на увредения
автомобил в размер на 168 лева, доколкото получените увреждания по картера не са му
позволили да продължи да се движи. Или дължимата на ищцовото дружество сума по
регресната претенция възлиза общо на 446,55 лева. По делото няма данни, а и твърдения
ответникът да е погасил изцяло или отчасти претендираната сума.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай, видно от приложената по делото регресна покана, ответникът бил
поканен да изпълни задължението си незабавно след получаването й. Посоченият документ
има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставил ************** в
забава по отношение на главницата. Поканата била получена от ответника на 07.06.2021 г.
Считано от следващия ден – 08.06.2021 г. ответникът е изпаднал в забава. Следователно,
началната дата, от която следва да се изчислява лихвата за забава, е 08.06.2021 г., а крайната
– тази, посочена от ищеца – 30.04.2022 г. След като искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е приет за основателен за сумата в размер на 446,55 лева, то и
акцесорният иск е установен в своето основание за процесния период. Определен от съда
при условията на чл. 162 ГПК, дължимият размер на лихвата за забава върху уважената част
от регресното вземане на ищеца за посочения период възлиза на 40,94 лева. С оглед
изложеното и искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
11
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство
ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за
внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски
не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство
разноските са следните: 75 лева за довнесена държавна такса, 250 лева за депозит за вещо
лице, 100 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изхода на настоящия спор и предвид
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, ответникът ************** следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„*********************“ АД сумата в общ размер на 600 лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса,
депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„*********************” АД, ЕИК ***********, представлявано от изпълнителните
директори В.В.И. и В.В.М., със седалище и адрес на управление гр. ***********, район
„***********“, бул. „*****************” № 67А, срещу **************, Булстат
*********, представлявана от кмета В.А.Т., с адрес: гр. ***********, ул. „************,
както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД за сумата 446,55 (четиристотин четиридесет и шест лева и 55 ст.) лева,
представляваща регресно вземане за изплатено **************************** по
застраховка „*********” по щета № ***********************, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
05.05.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 40,94 (четиридесет лева и 94
ст.) лева, представляваща лихва за забава върху присъдената главница за периода от
08.06.2021 г. до 30.04.2022 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № ********* по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, **************, Булстат *********,
представлявана от кмета В.А.Т., с адрес: гр. ***********, ул. „************, да заплати на
„*********************” АД, ЕИК ***********, представлявано от изпълнителните
директори В.В.И. и В.В.М., със седалище и адрес на управление гр. ***********, район
„***********“, бул. „*****************” № 67А, сумата 600 (шестстотин) лева,
12
представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена
държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № ********* по описа за 2022
г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13