№ 22399
гр. София, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110119037 по
описа за 2025 година
Ищците В. С. И. и В. А. Т. извеждат субективните си права при твърдения, че между
страните е сключен договор за въздушен превоз за полет LH 1430 на 08.03.2024г., по
маршрут Франкфурт- София. Същите сочат, че планираният полет е бил отменен, за което
ищците били отменени на 05.03.2024г., в противовес с правилата, регламентирани в
Регламент № 261/ 2004г., регламентиращ задължение на превозвача да уведоми пътниците за
отмяната в 14- дневен срок преди планираната дата на отпътуване. В исковата молба се
навеждат твърдения, че след отмяната на процесния полет ищците закупили самолетни
билети за друг полет, с цена 1423,54 евро. На 20.03.2024г. превозвачът възстановил на
ищците сумата 907,28 лева (общо на двамата ищци), представляваща стойността на
самолетните билети за отменения полет. С оглед изложеното, ищците претендират
възстановяване на сумата, формирана като разлика в цената на билетите от Франкфурт за
София, закупени след отмяна на полета и цената на билетите за отменения полет по същото
направление.
Ищците релевират твърдения, че в случаите на отменен полет с неспазен срок за
предизвестие за пътниците от минимум 14 дни преди планираното излитане и съгласно чл. 5,
параграф 1, буква “в” от Регламент (ЕО) № 261/ 2004, превозвачът дължи плащане на
обезщетение. Разстоянието между началната и крайната точка на полета e до 1500 км.,
поради което обезщетението е в размер на сумата на по 250 евро.
При изложените твърдения, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да плати на всеки от двамата ищци В. С. И. и В. А. Т., сумата 488,96 лева,
представляваща обезщетение, за отмяна на полет LH 1430/ 08.03.2024г. по направление
Франкфурт, Германия- София, България; сумата 938,46 лева, представляваща разликата в
цената на билета за отменения полет и цената на билета за заместващия полет от Франкфурт
1
за София.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда довод, че на
04.03.2024г. ищците са уведомени за отмяната наполет LH 1430 /08.03.2024г. поради
предвидени стачни действия на наземния персонал на летище Франкфурт, като на ищците е
предложено премаршрутиране за друг полет, което те отказали, поради което ответникът
възстановил на ищците цената на самолетните билети за отменения полет. Ответникът
развива съображения, че стачката на наземния оператор представлява извънредно
обстоятелство, което изключва отговорността на превозвача.
Същият оспорва ищците да са направили разход за закупуване на билет за заместващ
полет. Сочи, че ищците са действали недобросъвестно, тъй като независимо, че са
уведомени са отмяната на полета на 04.08.2024г., са купили билети за заместващ полет на
08.03.2024г. (в деня на заместващия полет).
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактческа страна:
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства-
самолетни билети и разписка за пътника, че между страните е сключен договор за превоз на
пътници, по силата на който ответникът е поел задължение да превози ищците по маршрут
Франкфурт- София на 08.03.2024г., с полет LH 1430.
Не е спорно в отношенията между страните, че полетът е бил отменен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7,
параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г. в тежест на ищеца е да докаже съществуването
на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което
ответникът е отказал достъп до борда на полета, както и размера на дължимото
обезщетение. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил дълга.
Регламент № 261/ 2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично
обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника-
същият да има потвърдена резервация за полет и същият да се е явил на гишето за
регистрация не по- късно като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, или, ако не е посочен час; 45 минути преди обявения час за излитане.
В конкретния случай не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че е
налице първата предпоставка от посочения фактически състав- ищцата има потвърдена
2
резервация за полет. С решение от 21.12.2021г. по съединени дела C‑ 146/ 20, C‑ 188/ 20, C‑
196/ 20 и C‑ 270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкува в смисъл,
че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато
туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго
доказателство“ по смисъла на член 2, буква ”ж” от този регламент, което съдържа обещание
за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и
часове на излитане, и пристигане, и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил
потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и
пристигане на този полет. Конкретиката на случая сочи, че превозвачът е предал на ищцата
бордна карта. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да
се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на
пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на
борда, баркод. Посоченият документ съдържа всички посочени белези, поради което следва
да се приеме, че първата предпоставка е налице.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че полетът е отменен, по см. на
регламента, т.е. същият не е изпълнен.
Съгласно член 5, параграф 4 от Регламент № 261/ 2004 , опериращият въздушен превозвач
трябва уведоми своевременно (най- малко две седмици преди полета) пътниците за отмяната
на съответния полет. Тежестта на доказване на посоченото обстоятелство е на превозвача. В
конкретния случай, нито се твърди, нито са представени доказателства, че ищецът е
уведомен за отмяната на полета две седмици преди датата, на която последният е трябвало
да бъде изпълнен.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни
обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни
мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/ 07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia- Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и
съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
3
„извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на
изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
С понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент
№ 261/2004, което трябва да се тълкува стриктно, се обозначават събития, които поради
своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две
условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки
отделен случай (вж. в този смисъл решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20,
EU:C:2021:226, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).
Видно от точка 28 от решение от 23 март 2021 г., Airhelp (C‑28/20, EU:C:2021:226),
въпреки че стачката представлява конфликтно моментно състояние в отношенията между
работниците и работодателя, чиято дейност има за цел да блокира, тя все пак е една от
възможните прояви на колективните преговори и следователно трябва да се счита за
събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния работодател,
независимо от особеностите на съответния пазар на труда или на приложимото национално
законодателство, що се отнася до упражняването на това основно право, гарантирано от
член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
На работодателя ори упражняването на дейността му обичайно може да се налага да се
справя със спорове и дори с конфликти със служителите или с част от тях (вж. в този смисъл
решение от 17 април 2018г., Krüsemann и др., C‑195/17, C‑197/17—C‑203/17, C‑226/17,
C‑228/17, C‑254/17, C‑274/17, C‑275/17, C‑278/17—C‑286/17 и C‑290/17—C‑292/17,
EU:C:2018:258, т. 41 и 42). Мерки относно условията на труд и заплащане на персонала на
опериращ въздушен превозвач са част от нормалното упражняване на дейността на
посочения превозвач (решение от 23 март 2021г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 29).
Стачка, предназначена да отстоява социални и/или свързани с трудовото възнаграждение
искания на работниците, трябва да се счита за събитие, което не излиза напълно от
ефективния контрол на съответния въздушен превозвач (вж. в този смисъл решение от 23
март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 36), включително когато стачката се
провежда от солидарност със стачкуващия персонал на дружеството майка, сред дъщерните
дружества на което е този превозвач. Така решение от 23 март 2021г., Airhelp, C‑28/20 и
решение от 06.10.2021г. решение от 23 март 2021 г., дело C‑613/ 20)
В обобщение, стачно движение, предназначено да отстоява социални и/ или свързани със
трудовото възнаграждение искания на работниците, започнало по призива на синдикална
организация на персонала на опериращ въздушен превозвач, което е последвано от
категория от персонала на това дъщерно дружество, чието присъствие е необходимо за
опериране на полет, не попада в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“.
Изключение от посочената хипотеза представляват случаите, когато когато става въпрос
4
за стачка, започнала по призив на синдикални организации, при положение че същите
действат в интерес на работниците на посоченото предприятие и стачките, които са външни
за дейността на съответния въздушен превозва. В настоящия случай ответникът не е
представил доказателства, че е налице някое от посоченоте изключение.
Изложеното обуславя извод, че са налице всички предпоставки на фактическия състав на
иска по чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г. и
присъждане на обезщетение за отменения полет.
Съгласно член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 261/2004 при отмяна на полет
опериращият въздушен превозвач трябва да предложи на съответните пътници помощ в
съответствие с член 8 от този регламент.
Съгласно член 8, параграф 1 от посочения регламент съответните пътници имат право на
избор между три възможности, а именно: първо, възстановяване на пълната стойност на
билета при определени условия заедно с, когато е уместно, организиране на обратен полет
до първоначалния пункт на излитане при първа възможност, второ, премаршрутиране при
сравними транспортни условия до техния краен пункт на пристигане при първа възможност
или, трето, премаршрутиране при сравними транспортни условия до техния краен пункт на
пристигане на по-късна дата, удобна за пътниците, в зависимост от наличността на свободни
места.
В този контекст следва да се подчертае, че опериращият въздушен превозвач е обвързан
със задължението за помощ по член 8 от Регламент № 261/ 2004 независимо от събитието,
което е довело до отмяната на полета. Това е така, защото дори при настъпване на
извънредни обстоятелства член 5, параграф 3 от този регламент освобождава опериращия
въздушен превозвач единствено от задължението му за обезщетяване по член 7 от посочения
регламент (решение от 8 юни 2023 г., Austrian Airlines (Полет за репатриране), C‑49/22
Въздушният оператор се освобождава от задължението си за плащане на обезщетение,
предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004,
само ако може да докаже, че е взел съобразените с положението мерки, като е използвал
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да
не допусне това обстоятелство да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния
полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета
на предприятието му към релевантния момент.
В съответствие с целта за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците, че
въздушният превозвач, който възнамерява да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение на пътниците, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от посочения
регламент, като вземе разумните мерки, в т.ч. и да предложи премаршрутиране на
съответните пътници към техния краен пункт на пристигане при сравними условия. Ако при
отмяна на полет въздушният превозвач предложи на пътника премаршрутиране, при
сравними транспортни условия, до крайния пункт, за него не възниква задължение да плати
обезщетение.
5
В практиката си СЕС е посочил, че задължението да предложи и да организира
премаршрутиране по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 в тежест на
съответния въздушен превозвач, предполага той да носи тежестта на доказване на факта, че
така организираното премаршрутиране е било осъществено при първа възможност. С
решение от 29.07.2019г. по дело С- 354/ 2018г. Съдът е дал тълкувание на разпоредбата на
чл. 8, & 1, б “б” Регламент № 261/ 04 в смисъл, че за целите на тежестта на доказване на
факта, че премаршрутирането е осъществено при първа възможност, е възложена на
опериращия въздушен превозвач.
Разпоредбата на. чл. 4, & 3 от Регламент № 261/2004 предвижда именно че ако
опериращият въздушен превозвач откаже на пътници достъп на борда против тяхната воля,
той им предоставя необходимата помощ по член 8 от този регламент. Визираната разпоредба
предвижда, че на пътниците се предлага избор между три уточнени в този текст
възможности, а именно по същество, първо, възстановяване на пълната стойност на билета и
евентуално обратен полет до първоначалния пункт на излитане при първа възможност,
второ, премаршрутиране при сравними транспортни условия и при първа възможност до
техния краен пункт на пристигане и трето, премаршрутиране при сравними транспортни
условия до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника в
зависимост от наличността на свободни места. От друга страна, в съображение 10 от
Регламент № 261/2004 са обобщени основните възможности за избор, като се отбелязва, че
пътниците, на които е отказан достъп на борда против волята им, следва да могат или да
отменят своите полети с възстановяване стойността на билетите, или да ги продължат при
задоволителни условия. От съображение 20 от Регламент № 261/2004 се установява по-
конкретно че пътниците следва да бъдат напълно информирани за техните права при отказан
достъп на борда и отлагане или голямо закъснение на полети, така че да могат да
упражняват ефективно своите права.
От съвместния прочит на всички посочени разпоредби и съображения от Регламент №
261/2004 следва, на първо място, че въздушният превозвач, който е отказал достъп на борда
на пътници, трябва да им окаже помощ по-конкретно като им предложи да изберат при
условията, определени в член 8, параграф 1 от този регламент съответно в букви a), б) и в).
С такова предложение на пътниците, на които е отказан достъп на борда, трябва да бъде
дадена необходимата информация, за да имат възможност да направят ефективен избор, и то
или за да отменят резервацията и да им бъде възстановена цената на билета, или да
продължат полета си към крайната дестинация при сходни условия при първа възможност
или на по- късна дата.
Съгласно чл. 12, § 1 Регламент № 261/ 2004, регламентът се прилага без да се засягат
правата на пътника за допълнително обезщетяване. В този смисъл е и даденото с решение от
13.10.2011г. по дело С- 83/ 2010 на СЕС тълкуване на понятието „допълнително
обезщетяване“, посочено в член 12 от Регламент № 261/2004, а именно, че същото трябва да
се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при предвидените в
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз или в
6
националното право условия, обезщетение за вредата, причинена от неизпълнението на
договора за въздушен превоз.
Фактическият състав на отговорността за вреди включва следните елементи, които
подлежат на доказване от страна на ищеца: 1) наличие на неизпълнение на договорни
задължения от ответника; 2) настъпване на имуществени вреди за ищеца под формата на
претърпени загуби; 3) че тези вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и; 3) наличие на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите
вреди.
В случая, както беше посочено, следва да се приеме, че превозвачът не е изпълнил точно
своето основно задължение по сключения с ищците договор за превоз, а именно да превози
пътника по уговорения маршрут. С това се доказва настъпването на първата предпоставка за
ангажиране на отговорността на ответника.
В настоящия случай ищците претендират обезщетение за имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби.
От представените самолетни билети се установява, че ищците са закупили билет за полет
от Франкфурт до София на 08.03.2024г. на цена 1423,54 евро (за всеки). Установява се, че
ответникът е възстановил на ищците платената цена за отменения полет в размер на сумата
453,64 лева (за всеки от ищците).
Настоящият съдебен състав счита, че от представяните самолетни билети за полет от
Франкфурт до София се установява, че в патримониума на ищците са настъпили твърдяните
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба.
Следва да се посочи, че в случая ответникът- превозвач не е изпълнил задължението си да
предложи на
ищците премаршрутиране при сравними транспортни условия до техния краен пункт на
пристигане. Следователно, за последните е възникнало право да получат възстановяване на
цената на билета за заместващ полет. Не са представени доказателства, че предприетото от
ищците действие е неразумно.
С оглед изложеното, за превозвача е възничкнало задължение да възстанови
претърпените от ищците вреди.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В настоящото производство ищците са направили разноски за държавна такса в размер на
сумата 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 480 лева (за всеки от
тях). Същите са представили доказателства за тяхното извършване и са поискали
своевременно присъждането им.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АД, дружество, регистрирано в Република Германия, със седалище
*************************** (V***************), с фирмен рег.номер HRB (Търговски
регистър B) 2168 и номер по ДДС - DE 122 652 565 чрез Търговско представителство на
територията на Републиак България, с БУЛСТАТ номер ********* да плати на В. С. И., с
ЕГН ********** сумата 488,96 лева, представляваща обезщетение за отменен полет LH
1430, от Франкфурт до София, на 08.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковвата молба- 02.04.2025г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 7 Регламент (ЕО) 261/ 2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и сумата 938,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие отмяната на полет LH 1430, от Франкфурт до София, на
08.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковвата молба-
02.04.2025г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 12 Регламент (ЕО) 261/
2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата 530 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исковото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АД, дружество, регистрирано в Република Германия, със седалище
*************************** (V***************), с фирмен рег.номер HRB (Търговски
регистър B) 2168 и номер по ДДС - DE 122 652 565 чрез Търговско представителство на
територията на Републиак България, с БУЛСТАТ номер ********* да плати на В. А. Т., с
ЕГН ********** сумата 488,96 лева, представляваща обезщетение за отменен полет LH
1430, от Франкфурт до София, на 08.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковвата молба- 02.04.2025г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 7 Регламент (ЕО) 261/ 2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и сумата 938,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие отмяната на полет LH 1430, от Франкфурт до София, на
08.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковвата молба-
02.04.2025г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 12 Регламент (ЕО) 261/
2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата 530 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исковото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
8
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9