Присъда по дело №946/2016 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2016 г. (в сила от 25 юли 2016 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20162230200946
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юни 2016 г.

Съдържание на акта

        П Р И С Ъ Д А  № 134

 

             Гр. Сливен, 07.07.2016 година

 

                             В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми юли 2016 г., в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.К.К.

                                                                     2.М.М.

 

при участието на секретар И.Ж. и прокурорът Х. Б. разгледа докладвано от р. съдия  НОХД № 946 по описа за 2016 г., 

       

                                                   П Р И С Ъ Д И :                                                              

 

ПРИЗНАВА подсъдимите А.И.Д. роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, с начално образование,  неженен,  не работи, осъждан, ЕГН **********, В.Р.В. роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, с начално образование, неженен, не учи, не работи, неосъждан, ЕГН **********, И. СТЕФАНОВ АСЕНОВ роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** и Г.А.Д. роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВНИ в това, че: На 03.01.2016 г., в гр. Сливен, подсъдимите А.И.Д., Г.А.Д. и И. С. А., в условията на повторност, подсъдимите В.Р.В. и И. С. А., като непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, извършили кражба на чужди движими вещи: 4 куб.м. дърва за огрев на стойност 208 лева, собственост на Община Сливен с МОЛ Г. Й. Г. ***, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за подс. А.И.Д. и Г.А.Д.; по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК за подс. И. С. А. и по чл. 195, ал.1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК - за подс. В.Р.В..

На подс. А.И.Д. на основание чл. 195, ал.1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 58А ал.1 от НК налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две години, което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, считано от влизане на присъдата в сила.

На подс. Г.А.Д. на основание чл. 195, ал.1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 58А ал.1 от НК налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две години, което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, считано от влизане на присъдата в сила.

На подс. И. СТЕФАНОВ АСЕНОВ на основание чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 вр. чл. 58А ал.1 от НК налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година и три месеца, което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, считано от влизане на присъдата в сила.

На подс. В.Р.В. на основание чл. 195, ал.1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 вр. чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б. „Б” от НК налага наказание ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. „Включване в програма за обществено въздействие” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА подсъдимите А.И.Д., В.Р.В., И. С. А. и Г.А.Д. *** сумата от 208 /двеста и осем/ лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно – 03.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимите А.И.Д., В.Р.В., И. С. А. и Г.А.Д. да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА подсъдимите А.И.Д., В.Р.В., И. С. А. и Г.А.Д. да заплатят направените по делото разноски в размер на 96,90 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред СлОС.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                       2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И  към Присъда № 134/2016 г. по НОХД № 946/2016 г. на СлРС, изготвени 20.07.2016 г.

 

 

РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите А.И.Д., И. С.А. /с предишни имена И.З.И./, Г.А.Д. и В.Р.В., за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за подс. А. И. Д. и Г. Ат. Д.; по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК за подс. И. Ст. Асенов и по чл. 195, ал.1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК за подс. В. Р. В..

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците на подсъдимите и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

 В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Предлага на подсъдимия А.Д. да бъде наложено при условията на чл. 58 А, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, намалено с 1/3 е една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Пледира за налагане на наказание на подс. Г.Д. при условията на чл. 58 А, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 г. и 3 м., намалено с 1/3 е 1 г. и 6 м., което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На подс. И. Асенов предлага наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 м., което при условията на чл. 58 А НК да бъде намалено с 1/3. Така определено наказанието  е една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

РП- Сливен предлага на подс. В. наказание при условията на чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 от НК, а именно – „Пробация”, изразяваща се в „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти в седмицата, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца, „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от осем месеца.

В с.з. пострадалата  Община Сливен чрез процесуалния си представител  предяви граждански иск против подсъдимите за заплащане на претърпените от престъплението  имуществени вреди с цена на иска 208 лева ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно – 03.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът счете, че искът е предявен в срок и че разглеждането му няма да затрудни наказателното производство, поради което го допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалата Община Сливен като гр.ищец в процеса.

В с.з. процесуалният представител на Община Сливен поддържа гражданския иск и моли съда да му присъди исканото обезщетение.

В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и със служебно назначените си защитници. Процесуалните им представители пледират за налагане на наказания в по- нисък размер, както следва: на подс. А. Д. и И. А.- девет месеца „Лишаване от свобода”, което намалено съгласно разпоредбата на чл. 58 А, ал.1 НК с 1/3 , шест месеца, следва да изтърпят при първоначален общ режим, на подс. Г. Д.- 1 г. „ Лишаване от свобода”, което намалено с 1/3 е осем месеца, на подс. В. В.- наказание „ Пробация” за срок от шест месеца или шест месеца „Лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл. 58А от НК на четири месеца условно.

Подсъдимите се признават за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразяват съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. А. И. Д. е осъждан многократно за извършени кражби, като непълнолетен. С определение от 05.06.2014 г. по ЧНД № 746/2014 г. на СлРС му е определено общо наказание по две влезли в сила присъди- една година „Лишаване от свобода" при първоначален общ режим в ПД „Бойчиновци". Приведено е в изпълнение и определеното по ЧНД № 1574/2012 г. общо наказания от шест месеца „Лишаване от свобода". Деянието по настоящото производство се явява извършено в условията на повторност по слисъла на чл. 28 НК.

Подс. И. Ст. А. /с предишни имена И.З.И./ е роден на *** г., поради което към момента на извърщване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл за разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подс. А. е осъждан многократно за извършени кражби, като непълнолетен. С Присъда № 106/15.04.2014 г. по НОХД № 553/2014 г. на СлРС, в сила от 30.06.2014 г. е осъден на една година „Лишаване от свобода" при първоначален  общ  режим  в  ПД  „Бойчиновци".  Деянието  но настоящото производство е извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 НК.

Подс. Г. Ат. Д. е осъждан многократно за извършени кражби, като непълнолетен. С определение от 15.10.2014 г. по ЧНД № 1155/2014 г. на СлРС , в сила от 31.10.2014 г., изм. с протоколно определение от 22.01.2015 г. по същото ЧНД му е определено общо наказание по девет влезли в сила присъди - една година „Лишаване от свобода" при първоначален строг режим в ПД „Бойчиновци". Така определеното наказание е завишено с три месеца „Лишаване от свобода" при ПСР в ПД „Бойчиновци". Приведено е в изпълнение и определеното по ЧНД № 1575/2012 г. общо наказания от 6 месеца „Лишаване от свобода" при ПСР. Деянието по настоящото производство е извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 НК.

Към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото разследване, подсъдимият В.  В. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подс. В. е с чисто съдебно минало.

На 02.01.2016 г. вечерта подсъдимите А. И. Д., братовчед му Г. А. Джамзавов и братята В. Р. В. и И. С. Асенов се събрали в кв. „Надежда" на гр. Сливен и решили да отидат и откраднат дърва от склад, находящ в Индустриална зона. Подсъдимите знаели, че в двора на въпросния склад се съхраняват дърва за огрев. Взели две каруци — едната на бащата на подс. Г. Д., а другата на бащата на подс. А. се отправили към Складова база на Община Сливен, находяща се на бул. „Самуиловско шосе" в гр. Сливен.

На 03.02.2016 г. подсъдимите Д. и А. прескочили оградата на склада, изградена от метални платна, висока около 2 м., и влезли в двора на базата. Подсъдимият В. останал отвън. Прехвърлили през оградата 4 куб. м. дърва за огрев и натоварили  ги на двете каруци. Охранителя на обекта- св.  Т. забелязал извършителите, обадил се на СОТ за помощ. Тъй като служителите от охранителната фирма се забавили, св. Темелков качил в автомобила си марка „Опел Астра", рег. № CH 6981 CC, и тръгнал след подсдимите, които вече се отдалечили от базата.

По пътя подсъдимите изхвърлили дървата, за да облекчат товара, замервали автомобила на св. Т. с камъни. Подсъдимите В. и А. успели да избягат, а каруцата на подсъдимите Д. се разпаднала в една канавка, но успели да избягат.

В канавката, в която се била разпаднала каруцата на подсъдимите Д. св. Т. намерил една от канатите на каруцата, на което пишело „Община Сливен, кв. „Надежда" 009".

На сутринта на 03.01.2016 г. св. Т. уведомил МОЛ на Община Сливен - св. Г. Й. Г. за извършената кражба на 4 м3. дърва за огрев. При извършен оглед, св. Г. установил липса от  20 м3 дърва за периода от 28.12.2015 г.- до 03.01.2016 г

При извършените оперативно-издирвателни мероприятия от страна на РУ- МВР- Сливен се установили извършителите на кражбата на 4 куб. м. дърва. При проведена беседа, последните признали за извършеното престъпление пред св. К. /служител на МВР/. В хода на разследването не е установено, че четиримата подсъдими са извършили кражбата на останалите 16 м3.

Видно от изготвената по делото съдебно- оценителна, че стойността на 4 м3 дърва за огрев, по пазарни цени към 03.01.2016 г.,  възлиза на 208 лв, като щетите са невъзстановени.

             Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на  направените от подсъдимите самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство  гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г. Й. Г., А. С. Т., Ж. Ст. К. и Р. В. И., приобщени по съответния процесуален ред.

 Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признават вината си и изразяват съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени доказателства, като приема същите за относими към предмета на спора. Дава вяра на заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните и съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и компетентността на вещото лице.  

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на: чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за подс. А.И.Д. и Г.А.Д.; чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК за подс. И. С. А.; чл. 195, ал.1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК за подс. В.Р.В., тъй като на 03.01.2016 г., в гр. Сливен, подсъдимите А.И.Д., Г.А.Д. и И. С. А., в условията на повторност, подсъдимите В.Р.В. и И. С. А., като непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, извършили кражба на чужди движими вещи- 4 м3 дърва за огрев на стойност 208 лева, собственост на Община Сливен с МОЛ Г. Й. Г. ***, като случаят е немаловажен.

Налице са всички изискуеми от закона елементи от фактическия състав. Безспорно е установено, че подсъдимите са действували след предварителен сговор помежду си, тъй като решението за извършване на деянието е взето предварително, след обсъждане   на начина на извършване на деянието и при напълно спокойна обстановка. 

 Безспорно установено е, че подсъдимите А.Д., Г.Д. и И. А. са извършили инкриминираното деяние в условията на „повторност” по смисъла на закона, тъй като видно от приложените по делото справки за съдимост, преди са били осъждани /многократно/ за извършено такова престъпление, а именно: На подс. А.Д. с определение от 05.06.2014 г. по ЧНД № 746/2014 г. на СлРС, е определено общо наказание по две влезли в сила присъди- една година „Лишаване от свобода" при първоначален общ режим в ПД „Бойчиновци". Приведена е в изпълнение и определеното по ЧНД № 1574/2012 г. общо наказания от 6 месеца „Лишаване от свобода".

Подс. И. А.  с Присъда № 106/15.04.2014 г. по НОХД № 553/2014 г. на СлРС, в сила от 30.06.2014 г. е осъден на една година „Лишаване от свобода" при първоначален  общ  режим  в  ПД  „Бойчиновци".

На подс. Г. Д. с определение от 15.10.2014 г. по ЧНД № 1155/2014 г. на СлРС , в сила от 31.10.2014 г., изм. с протоколно определение от 22.01.2015 г. по същото ЧНД, е определено общо наказание по девет влезли в сила присъди - 1 година „Лишаване от свобода" при първоначален строг режим в ПД „Бойчиновци". Така определеното наказание е завишено с 3 месеца „Лишаване от свобода" при ПСР в ПД „Бойчиновци". Приведено е в изпълнение и определеното по ЧНД № 1575/2012 г. общо наказания от 6 месеца „Лишаване от свобода" при ПСР.

По делото е безспорно установено обстоятелството, че подсъдимите В. В. и И. А. са били непълнолетни към момента на извършване на деянието, въпреки което същите са могли да разбират свойството на извършеното и да ръководят постъпките си.

По делото безспорно е установен механизмът на извършеното деяние: след предварителен сговор помежду си, подсъдимите отишли с каруци до Складова база на Община Сливен, находяща се в гр. Сливен, на бул. „Самуиловско шосе”, подсъдимите Д. и А. прескочили двуметровата ограда на базата, докато подс. В. останал отвън да пази, и прехвърлили 4 м3 дърва за огрев, които натоварили по каруците.

Съдът счита за безспорно установено обстоятелството, че процесния случай се явява немаловажен по смисъла на НК, поради механизма на извършване на деянието и наличието на утвърдени престъпни навици у подсъдимите, с изключение на подсъдимия В..

Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Четиримата са съзнавали обществено опасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на четиримата подсъдимите, лошото им социално и материално положение, утрърдените престипни навици на подс. А. Д., Г. Д. и И. А. и неефективния родителски контрол за подс. В. В. и И. А.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината на всеки един от подсъдимите  обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите, съдът отчете изразеното съжаление за извършеното, чистото съдебно минало на подс. В., младата възраст на подс. А. и В..

Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете лошите характеристични данни за всички подсъдими, включително и за неосъждания към момента на извършване на деянието В.. Като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието на подс. А.Д., Г.Д. и И. А. съдът отчете и факта, че същите са многократно осъждани, като подс. А.Д. е осъждан с повече от шест влезли в сила съдебни акта, И. А. с повече от осем, Г.Д. с повече от 20 съдебни акта. Като отегчаващо вината обстоятелства съдът прие и факта, че причинените от деянието имуществени вреди в размер на 208 лева са невъзстановени.

Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална   превенция, съдът наложи на подсъдимите А.Д., Г.Д. и И. Асенов наказание „Лишаване от свобода” над минималния размер предвиден за съответните деяния, а относно неосъждания подсъдим В.В. прие, че освен двете задължителни пробационни мерки следва да му бъде наложена и пробационна мярка „Включване в програма за обществено въздействие” за срок от шест месеца.

  Воден от горното, съдът наложи на подсъдимите следните наказания:

На подс. А.И.Д. на основание чл. 195, ал.1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 58А ал.1 от НК наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което намали с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на една година и четири месеца „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, считано от влизане на присъдата в сила.

На подс. Г.А.Д. на основание чл. 195, ал.1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 58А ал.1 от НК наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което намали с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на една година и четири месеца „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, считано от влизане на присъдата в сила.

На подс. И. С. А. на основание чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 вр. чл. 58А ал.1 от НК наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, което намали с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на десет месеца „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, считано от влизане на присъдата в сила.

На подс. В.Р.В. на основание чл. 195, ал.1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 вр. чл. 58А ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б. „Б” от НК наложи наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца; 3. „Включване в програма за обществено въздействие” за срок от шест месеца.

По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимите А.И.Д., В.Р.В., И. С. А. и Г.А.Д. да заплатят направените по делото разноски в размер на 96,90 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликтната отговорност на подсъдимите за причинените от неправомерните им действия щети на гражданския ищец в настоящото дело. Безспорно се установи, че на 03.01.2016 г. чрез действията си, представляващи правонарушение, подсъдимите причинили на Община Сливен   имуществени вреди. Безспорно се установи причинно – следствената връзка между деянието на подсъдимите и причинения противообществен резултат. По безспорен и категоричен начин се доказа и размера на причинените вреди.

С оглед изложеното съдът счете гр.иск за    основателен, поради което  осъди подсъдимите да заплатят на Община Сливен сумата от 208 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на престъпното деяние ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно – 03.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът осъди подсъдимите А.И.Д., В.Р.В., И. С. А. и Г.А.Д. да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.

 

       Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: