РЕШЕНИЕ

 

                                                    гр.София, 24.01.2022 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                               Розалина Ботева

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 7 518 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 102919 от 28.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 21 301/2019 г. по опи-са на СРС, ІІІ ГО, 155 състав е отхвърлена претенция на ЕТ „В. – И.Н.”, ЕИК*********, представляван от И.Н.В. срещу „ЧЕЗ Р..Б.” ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на сумата 19,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

               Със същия акт на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЕТ „В. – И.Н.”, ЕИК*********, представляван от И.Н.В. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Р..Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата 100,00 лева – разноски по делото.

              Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „Ч.Е.Б.” ЕАД.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца И.Н.В., действаща като ЕТ „В. ***. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно; че изводите на СРС, въз основа на които е отхвърлил иска, са неправилни, както и че приетите доказателства доказват основанието и размера на исковата претенция.

              Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от жалбоподателя иск за сумата 19,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с дължимата се законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на сумата. Претендира присъждането на разноски и за двете инстанции.

              Ответникът по жалбата – „ЧЕЗ Р..Б.” ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. С молба от 01.12.2021 г. оспорва жалбата и моли да се постанови решение с което да бъде потвърден атакуваният съдебен акт на СРС като правилен и законосъобразен. Претендира присъждането на разноски по делото.

              Трето лице-помагач на страната на ответника – „Ч.Е.Б.” ЕАД в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който са наведени съобра-жения за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното съдебно решение.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК по силата на която разпоредба въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно, но че същото е недопустимо, като постановено по непредявен иск.

              Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятел-ства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в този смисъл – константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 329/20.12.2011 г. по гр.д.№ 1789/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 539/13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 364/11.02.2013 г. по гр.д.№ 155/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 307/04.10. 2011 г. по гр.д. № 1187/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 33/16.02.2016 г. по гр.д.№ 4575/2015 г. на ВКС, ІІІ, ГО, решение № 177/03.01.2019 г. по гр.д.№ 4487/2017 г. На ВКС, ІІІ ГО,  решение № 121/27.10.2020 г. по т.д. № 1886/2019 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 110/22.12.2020 г. по гр.д.№ 905/2020 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 60144/08.07.2021 г. по гр.д.№ 3059/2020 г. на ВКС,  ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др/.

               В случая с исковата молба с уточненията на същата, направени с молба от 10.05. 2019 г., първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца с осъдителен иск с чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са в пряка и непосредствена връзка с неизпълнение на договорното задължение на ответника да осигури пренос на електрическа енергия по разпределителната мрежа до границата на собственост на съоръженията на ищеца по съществуващото между тях облига-ционно правоотношение. В атакуваното решение първоинстанционният съд е разгледал претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по реда на чл.49 ЗЗД, причинени при или по повод възложена от ответника работа на трето лице. Като е разгледал иск на визираното основание Софийски районен съд се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран, в нарушение на правилото на чл.6, ал.2 ГПК.       

              Липсата на произнасяне от страна на първоинстанционния съд по предявения иск по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД, както и различните предпоставки за ангажи-рането на отговорността по същия и тази по претенция с правна квалификация чл.49 ЗЗД /каквато е разгледал СРС/, води до наличието на постановено недопустимо решение, което на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК следва да бъде обезсилено, а делото – да се върне на Софийски районен съд за произнасяне по надлежно заявения иск. Различните елементи на фактическите състави на двете претенции обуславят различни подлежащи на доказване факти и необходимост от правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Новото разглеждане на делото следва да започне от фазата на изготвяне на доклад по чл.146 ГПК – с оглед осигуряване възможност на страните да упражнят надлежно правото си на защита.         

              При приетия изход на делото разноски на страните за настоящото производство не следва да се присъждат, а последните следва да се определят при новото разглеждане на спора – с оглед основателността на предявения иск.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

              ОБЕЗСИЛВА решение № 102919 от 28.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 21 301/ 2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 155 състав, като недопустимо.

 

              ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД от фазата на изготвяне на доклад по чл.146 ГПК.

              Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответ-ника – „Ч.Е.Б.” ЕАД.

 

              Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.