№ 20224
гр. София, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110166788 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЦЛХ“ ЕООД срещу
„ЕСТЕРА 2018“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, уточнени с молба от 13.12.2024 г. и в о.с.з. от 12.06.2025 г.,
както следва:
1/ Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 3579,01 лв., представляваща 77% от таксата за
управление и поддръжка за периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2024 г.,
договорена с Договор за управление и поддръжка, сключен на основание чл. 2
ЗУЕС, за което вземане ответникът е издал фактура № 210/12.07.2024 г.; и
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 702,75 лева претърпени
от ищеца имуществени вреди, в резултат на неизпълнение на договорното
задължение на ответника по чл. 2, т.2 от сключения между страните договор
да покрива сумите за комунални разходи за общите части за вода, които
имуществени вреди се равняват на заплатеното от ищеца задължение по
издадена от „Софийска вода“ фактура.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил от ответника,
посредством направена от него непарична вноска в капитала на ищцовото
дружество, съгласно Учредителен акт на „ЦЛХ“ ЕООД, вписан в службата по
вписвания при Агенция по вписванията с Акт № 17, том XLI, дело 27854/2023
г., вх. Per. № 36573 от 01.06.2023 г., следните недвижими имоти:
1. Апартамент № 3 (три) (преустроен от Ателие № 3 (три)), със
застроена площ 132,34 (сто и тридесет и две цяло и тридесет и две стотни) кв,
м„ на 4 (четвърти) етаж, на кота +10,75 (плюс десет цяло и седемдесет и пет
1
стотни) метра, състоящо се от: работно помещение с кухненски бокс, работно
помещение, работно помещение, две бани с тоалетна, антре, коридор и
балкон, при съседи на ателието: коридор, ателие № 2, двор, двор, ателие № 4,
ЗАЕДНО с 0,996% (нула цяло и деветстотин деветдесет и шест хилядни
процента) идеални части от общите части на цялата сграда, което ателие
съгласно схема № 15-180219/21.02.2021 г,, изд. от СГКК град София,
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68134.1007.2181.1.9; и
2. Склад В2-02 (буква „В“ две - нула две), със застроена площ по
таблица за площообразуване от 4,28 (четири цяло и двадесет и осем стотни)
квадратни метра, на втори сутеренен етаж, на кота -7.00 (минус седем) метра,
при съседи на склада: Подземно паркомясто № 136 (сто тридесет и шест) към
паркинг В2, Подземно паркомясто № 137 (сто тридесет и седем) към паркинг
В2, коридор, склад В2-05 и Склад В2-01, ЗАЕДНО с 0,010% (нула цяло и десет
хилядни процента) идеални части от общите части на цялата сграда, който
склад, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68134.1007.2181.1.84; и
3. Паркомясто № 112 (сто и дванадесет) с площ от 17,75
(седемнадесет цяло и седемдесет и пет стотни) кв.м., находящо се на ниво -2
(минус две), на кота -7,00 (минус седем цяло) метра на сградата, при съседи
съгласно одобрен архитектурен проект: Паркомясто № 113, от две страни -
алея за маневриране на подземния паркинг, етажен коридор, ЗАЕДНО с
1,859% (едно цяло и осемстотин петдесет и девет хилядни върху сто) идеални
части от общите части на Паркинг В2, ЗАЕДНО с 0,207% (нула цяло и двеста
и седем хилядни процента) идеални части от общите части на цялата сграда,
което паркомясто представлява 41,83/1850,85 (четиридесет и едно цяло и
осемдесет и три стотни върху хиляда осемстотин и петдесет цяло и осемдесет
и пет стотни) идеални части от Паркинг В2 (буква „В“ две), със застроена
площ от 1850,85 (хиляда осемстотин и петдесет цяло и осемдесет и пет
стотни) кв.м., на 2 (втори) сутеренен етаж, на кота -7,00 (минус седем) метра -
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.1007.2181.1.82,
и
4. Паркомясто № 113 (сто и тринадесет) с площ от 12,00 (дванадесет)
кв.м., находящо се на ниво -2 (минус две), на кота -7,00 (минус седем цяло)
метра на сградата, при съседи съгласно одобрен архитектурен проект:
Паркомясто № 112, етажен коридор, стълбищна клетка, пом. Помещение и
алея за маневриране на подземния паркинг, етажен коридор, ЗАЕДНО с
1,257% (едно цяло и двеста петдесет и седем хилядни върху сто) идеални
части от общите части на Паркинг В2, ЗАЕДНО с 0,140% (нула цяло и сто и
четиридесет хилядни процента) идеални части от общите части на цялата
сграда, което паркомясто представлява 28,29/1850,85 (двадесет и осем цяло и
двадесет и девет стотни върху хиляда осемстотин и петдесет цяло и осемдесет
и пет стотни) идеални части от Паркинг В2 (буква „В“ две), със застроена
площ от 1850,85 (хиляда осемстотин и петдесет цяло и осемдесет и пет
стотни) кв.м., на 2 (втори) сутеренен етаж, на кота -7,00 (минус седем) метра –
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.1007.2181.1.82.
Сочи, че на 15.06.2023 г. между страните, на основание чл. 2 ЗУЕС, е
сключен Договор за управление и поддръжка на недвижими имоти в
предвидената от закона форма за действителност – писмена с нотариална
заверка на подписите, в чл. 2.2. от който са описани услугите и дейностите,
които ответникът се е задължил да извършва във връзка с поддръжката и
управлението на общите части.
2
Ищецът твърди, че считано от датата на придобиване на недвижимите
имоти до датата на предявяване на настоящия иск, ответното дружество
„ЕСТЕРА 2018“ ЕАД не е изпълнявало задълженията си по чл. 2.2 от Договора
за управление и поддръжка на общите части на сградата в пълен обем, както
следва:
Не е извършвано качествено ежеседмично почистване на общите части
на сградите в периода от месец юли 2023 г. до месец август 2024 г.;
Не е извършвано ежемесечно почистване с водоструйка на общите части
на подземен паркинг – от въвеждане на сградата в експлоатация до месец
август 2024 г. е направено само веднъж.
Не е извършвано ежемесечно почистване на подземен паркинг (без
затворените гаражни клетки и паркоместата) – в рамките на исковия
период е извършено еднократно;
Не е извършвано снегопочистване на общите части, включително
рампа/подход към гараж;
Не е извършвана обща техническа поддръжка на общите системи и
инсталации в сградата и общите части в сградата;
Не е извършвано обща поддръжка на асансьорни уредби, като до края на
месец август единият асансьор не е работил;
Не е осигуряван контрол на достъпа в района на Сградата с помощта на
технически средства и 24 часа видеонаблюдение, като вместо това са
правени разходи за жива охрана, които не са включени в договора.
До месец юли 2024 г. не е свиквано общо събрание на етажната
собственост.
Не са водени книги на етажната собственост, нито е оказван контрол по
спазване на вътрешния ред.
Предвид посоченото, ищецът поддържа, че действителните услуги,
предоставяни от ответника за управление и поддръжка на сградата са с 77 %
по-малко, от договореното, доколкото ответникът е изпълнил в рамките на
исковия период само 23% от договорните си задължения.
Сочи, че съгласно подписания договор за поддръжка целият размер на
дължимата такса за управление и поддръжка от ищеца в рамките на исковия
период възлиза на сумата от 4648.02 лева с ДДС, за която сума ответникът е
издал фактура и е претендирал плащане.
Счита, че пропорционално на неизвършените от ответника дейности,
възложени по договора, дължимото му възнаграждение следва да бъде
намалено със 77%, т.е. със сумата от 3579.01 лева с ДДС – предмет на
настоящата искова претенция.
С оглед на това, отправя искане към съда да уважи предявения
отрицателен установителен иск и да признае, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3579.01 лева – възнаграждение по сключения между
страните договор за управление и поддръжка на общи части, пропорционално
на неизпълнената част от договора.
Наред с посоченото, ищецът твърди, че на 05.04.2024 г. представители
на „Софийска вода“ ЕАД, след извършена на място проверка, установили, че в
сградата има нерегистрирани водочерпещи прибори – поливно-пожарна
система и 2 чешми в подземните нива, поради което получената разлика
между общите количества вода на цялата етажна собственост и
индивидуалните водомери е разпределена на отделните етажни собственици.
Във връзка с горното, ищецът заплатил на „Софийска вода“ сумата от 702,75
лева.
Посочва, че съгласно чл. 2.2, буква h) от договора, задължение на
3
ответното дружество „ЕСТЕРА 2018“ ЕАД е да покрива комуналните разходи
за общите части за ток и вода.
С оглед на това, ищецът счита /съобразно уточненията, направени в
открито съдебно заседание от 12.06.2025 г./, че ответникът не е изпълнил
договорното си задължение, съответно ищецът е погасил сам претендираните
от „Софийска вода“ суми. Моля ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 702,75 лева, представляваща претърпени от него
имуществени вреди.
Въз основа на посоченото, моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срок по чл. 131 ГПК ответникът „ЕСТЕРА 2018“ ЕАД подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Посочва, че в сключения между страните договор за
управление и поддръжка по чл. 2 ЗУЕС таксата е твърдо определена на
квадратен метър площ на притежавания от ищеца самостоятелен обект в
етажната собственост. Посочва, че представеният бюджет на етажните
собственици има прогнозен характер, а съгласно чл. 3.4 от сключения договор
за управление и поддръжка несъгласието на етажен собственик с някоя от
представяните услуги не е основание за неплащане на таксите. Позовава се, че
етажната собственост се управлява по реда на чл. 2 ЗУЕС, което изключва
общите правила по ЗУЕС за управление на етажната собственост, но дори при
обикновена етажна собственост таксата за поддръжка не е променлива
величина. На следващо място, поддържа, че ищцовото дружество системно не
заплаща дължимите такси за поддръжка.
Оспорва твърденията, че ответното дружество не е изпълнявало своите
задължения по договора за поддръжка и управление на етажната собственост.
Оспорва, че са заплащани за сметка на бюджета на етажната
собственост разходи за жива охрана в размер на 7 200 лв., като посочва, че
единствените разходи, заплащани от бюджета на ЕС са 480 лева на месец за
видеонаблюдение и съхранение на записите от видеонаблюдението.
Посочва, че действително за процесната сграда е осигурена жива
охрана, но тя е изцяло за сметка на ответника и никога не е изисквал
заплащането й нито от етажната собственост, нито от отделен собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост.
Посочва, че отразената в проектобюджета сума в размер на 7 199,14 лв.
е както за видеонаблюдение, така и за техническа поддръжка на всички
инсталации в блока, домофони, канализация, парково осветление, асансьори,
видеонаблюдение, помпи и други.
Навежда, че чистотата в сградата в определен период е била по-ниска,
тъй като в обекта са се извършвали довършителни СМР от етажните
собственици и поради това общите части са били замърсявани, въпреки че
наетото за почистване дружество е изпълнявало съвестно своите задължения.
Посочва, че се е наложило спиране на втория асансьор в сградата
поради ниска събираемост на таксите за поддръжка и управление на етажната
собственост.
На последно място, сочи, че таксата за управление и поддържане се
дължи за ангажиране на човешки и административен капацитет от страна на
ответника, организация на дейността по управление и поддръжка на етажната
собственост, разплащане с доставчици и други.
Оспорва и иска за неоснователно обогатяване, като посочва, на първо
4
място, че това е лично задължение на „ЦЛХ“ ЕООД към „Софийска вода“ АД
и на второ място, че начисленото по-голямо количество вода е за напълване на
синклерната система за пожарогасене на сградата, собственост на всички
етажната собственици. Въпреки това, „Естера 2018“ АД е направило искане
пред „Софийска вода“ АД посочените количества да бъдат начислени на
ответното дружество, но водоснабдителното дружество е отговорило, че това
е невъзможно и е отказало. Сочи, че със плащането на процесната сума
ищецът е погасил свои задължения.
Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
По предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК:
По така предявения иск, в тежест на ищеца, е да докаже правния си
интерес от предявяване на иска, основан на извънсъдебното поведение на
ответника, свързано с претендиране плащане на процесните суми –
обстоятелство, което е безспорно между страните.
В тежест на ответника е да установи: 1/ наличие на валидно
възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за
управление на общите части на сгради в режим на етажна собственост,
построени в жилищен комплекс от затворен тип по чл. 2 ЗУЕС, 2/ пълното и
качествено изпълнение на поетите договорни задължения за поддръжка и
управление на общите части в рамките на исковия период; обусловило 3/
възникването на задължение за ищеца да заплаща договорения размер на
дължимата такса, както 4/ размера на дължимата такса;
В тежест на ищеца, е да проведе и насрещно доказване на твърденията
си за непълно и некачествено изпълнение на поетите договорни задължения,
обосноваващо намаляване на дължимото възнаграждение.
За преценка основателността на предявения иск, съдът взе предвид
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на
подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
Договорът се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата
на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи
приобретатели.
За да има предмет такъв договор, трябва да са налице белезите на
жилищен комплекс от затворен тип, посочени в § 1, т. 3 ДР на ЗУЕС, съгласно
който "Жилищен комплекс от затворен тип" е комплекс, обособен като
отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени една или повече
жилищни сгради в режим на етажна собственост и други обекти и съоръжения
5
за общо ползване от собствениците, ползвателите и обитателите, при спазване
на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
Съобразявайки посочените разпоредби и представените писмени
доказателства /л. 19-34/ съдът приема, че по делото няма спор, че
притежаваните от ищеца самостоятелни обекти се намират именно в комплекс
от затворен тип, който се управлява по реда на чл. 2 ЗУЕС. Цитираната
разпоредба е специална по отношение на останалите норми в закона, касаещи
управлението на етажната собственост и се отнася единствено до комплекси
от затворен тип и до самото управление на общите им части, като само при
липса на сключен договор по чл. 2 ЗУЕС се прилагат общите правила на
закона /в този смисъл с а определение № 309/22.07.2020 г. по ч. гр. д. №
1396/2020 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 87/09.03.2012 г. по гр. д. №
1115/2011 г. по описа на ВКС, II г. о. и др. /.
Законът изрично предвижда, че договорът за управление на общите
части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, се сключва между инвеститор и собствениците на
самостоятелни обекти. Под инвеститор законът има предвид възложителя на
строителството по смисъла на ЗУТ - собственик на имота или лице, на което е
учредено право на строеж в чужд имот. Това лице остава собственик на
изградените в имота обслужващи обекти и може да извършва значителни
разноски за поддръжка на съоръженията, които се ползват от етажните
собственици. Поради това законодателят е предвидил инвеститорът да сключи
договор за поддръжка с всяко едно от лицата, на които прехвърля право на
собственост върху самостоятелен обект, който договор обвързва
последващите приобретатели, с цел обезпечаване постоянната поддръжка на
комплекса.
В конкретният случай, с обявения за окончателен доклад по делото е
прието за безспорно, че страните по спора са обвързани от Договор от
15.06.2023 г. Същият разкрива характеристиките на договор за управление и
поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост,
построена в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 ЗУЕС. Не
е спорно, а и се установява, че инвеститор на процесния комплекс е именно
дружеството - ответник "Естера 2018 " ЕАД, с което е сключен договорът за
управление и поддръжка на общите части на комплекса и на което са
възложени функции по управление на ЕС.
Установява се от съдържанието на представения по делото Договор /л.
19 и сл./, че съгласно чл. 2 ответникът е поел задължение, лично или чрез
избрани от него подизпълнители, да осъществява поддръжката и управлението
на общите части на сградата чрез осигуряване на следните услуги и
дейности:
а) ежеседмично почистване на общите части на сградите;
b) ежемесечно почистване на подземен паркинг (без затворените
гаражни клетки и паркоместата);
с) снегопочистване на общите части, включително рампа/подход към
гараж - до два дни след спиране на снеговалежа;
d) поддръжка зелени площи като сумите, необходими за осигуряване на
нов посадъчен материал, торове и препарати против паразити се заплащат
допълнително от собствениците или са за сметка на фонд «Непредвидени
6
разходи, ремонт и обновяване» на ЕС;
e) обща техническа поддръжка на общите системи и инсталации в
сградата и общите части на сградата;
f) обща поддръжка на асансьорни уредби. Извънгаранционните
ремонти се заплащат допълнително от собствениците или са за сметка на фонд
«Непредвидени разходи, ремонт и обновяване на ЕС;
g) осигуряване на контрол на достъпа в района на Сградата с помощта
на технически средства и 24 часа видеонаблюдение;
h) покриване на комунални разходи за общите части за ток и вода;
i) изпълнение на всички правомощия на управител на етажната
собственост по смисъла на ЗУЕС, включително свикване на Общото събрание
на етажната собственост и представителство на етажната собственост пред
трети лица, в съдебни процедури и процеси и др.
j) Администриране на сградата, обхващащо следните дейности:
- Организация и провеждане на Общи събрания на етажната
собственост, изготвяне на дневен ред, покани за ОС, протоколиране на ОС,
съобщаване за изготвени протоколи от ОС и др.
- Водене на книга/книги на етажните собственици;
- Контрол за спазването на вътрешния ред в сградата, съгласно приетия
на Общото събрание на етажната собственост Правилник за вътрешния ред и
действащото законодателство;
Установява се, че съгласно чл. 3.1. от Договора, за изпълнението на
горните услуги и дейности ищецът – етажен собственик, дължи на ответника
Такса общо управление и поддръжка в размер на 1.40 (един лев и
четиридесет стотинки) лева без ДДС на/кв.м. /заедно с общите части на обекта
и в размер на 14 /четиринадесет/ лева без ДДС за паркомясто заедно с общите
му части, както и 4 лева без ДДС за всеки склад. Съгласно договора,
дължимата такса се заплаща на четири равни вноски /т.е. на тримесечие/.
Няма спор между страните по делото, че в съответствие с вида и
площта на притежаваните от ищеца самостоятелни обекти в етажната
собственост, дължимата от него такса за изпълнение на всички услуги по чл. 2
от договора за тримесечие възлиза на сумата от 774.67 лева без ДДС или
929.60 лева с ДДС, като за целия исков период от 01.07.2023 г. до 30.09.2024 г.
общата дължима такса от ищеца възлиза на сумата от 3873.35 лева без ДДС
или 4648.02 лева с ДДС.
Установява се по делото, че за процесния исков период ответникът е
издал фактура № 210/12.07.2024 г. /л. 36/, съгласно която стойността на
таксата за периода 01.07.2023 г. - 30.09.2024 г. възлиза именно на сумата от
4648.02 лева.
Безспорно е също така, а и се установява от представеното по делото
платежно нареждане /л. 80/, че преди образуване на настоящото производство
ищецът доброволно е заплатил част от претендираните от ответника суми за
периода, а именно сумата от 1069.01 лева. Тоест неплатената част от
7
вземането на ответника за процесния период възлиза на сумата от 3579.01
лева, каквато е и стойността на предявения в настоящото производство
отрицателен установителен иск.
Спорен между страните е въпросът дали в рамките на исковия период
ответникът е изпълнявал в цялост и с необходимото качество поетите
задължения за поддръжка и управление на сградата, описани в чл. 2.2. от
Договора, респективно – има ли право да получи договореното между
страните възнаграждение в цялост.
За отговор на поставения въпрос по делото са събрани писмени
доказателства и са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Й.Ц.Д., М.Т.И., Д.Г.Д. и Е.П.К..
Съдът цени депозираните свидетелските показания като достоверни и
обективно излагащи личните възприятия на свидетели. По реда на чл. 172
ГПК съдът преценява като добросъвестно дадени и логически обосновани и
показанията на свидетеля Е.К. – член на Съвета на директорите на ответното
дружество.
Анализирайки събраните по делото доказателствен материал, съдът
намира, че по делото се установява следното:
1/ Относно изпълнението на задължението на ответника по чл. 2.2,
буква а), б), с) от Договора - за ежеседмично почистване на общите части на
сградата, ежемесечно почистване на подземен паркинг и рампата към него и
снегопочистване:
По делото е приет като писмено доказателство /л. 91/ Рамков договор за
услуги по почистване от 15.08.2023 г., сключен с ,,Вики Сървисис” ЕАД, на
което дружество е възложена дейността по ежемесечно почистване на
обектите в сградата. В Приложение № 1 към Договора са изброени дейностите
по поддръжка на хигиената, които Изпълнителят се задължава да извършва, в
това число: почистване на рецепция; почистване на стълбища; почистване на
етажни площадки; почистване на асансьори и асансьорни врати на етажи;
вътрешен двор-оборка и събиране на отпадъци; тротоар-оборка и събиране на
отпадъци, почистване на парапети на стълбища; партер-вход, измитане,
измиване на подова настилка, почистване на входни врати, пощенски кутии;
измиване на входни витрини на фоайе до 3 метра височина-веднъж в месеца-
само на жилищен вход; почистване на санитарно помещение WC- ниво
партер; почистване на помещения/склад тип АУСГУС; почистване на вратите-
етажните коридори към стълбищата (черните метални) и помещения на
хигиенисти.
С така възложените дейности, съдът намира, че се осигурява пълно
покритие на всички части на сградата.
За действителното изпълнение на задължението за почистване в
съответствие с изброените в Приложение № 1 към Договора дейности, в
периода от 15.08.2023 г. до 08.10.2024 г. са съставяни ежемесечно протоколи за
извършена работа от Изпълнителя, а за заплатените от Възложителя суми по
Договора са издавани съответно ежемесечни фактури, които са приложени
към делото /л. 101-130/.
8
Договорът с ,,Вики Сървисис” ЕАД, е прекратен на 08.10.2024 г., а на
09.10.2024 г. е сключен Рамков договор за услуги по почистване с нов
Изпълнител - ,,ФМ Салюшънс” ЕООД. На същото е възложена дейността по
ежемесечно почистване на обектите в сградата. В Приложение № 1 към
Договора са изброени дейностите по поддръжка на хигиената, които
Изпълнителят се задължава да извършва. Съответните дейности напълно
съвпадат по своя обхват с обхвата на договора с предходния изпълнител,
поради което съдът намира, че отново се осигурява пълно покритие на
задължението за почистване на общите части.
За извършваното ежемесечно почистване са съставени следните
протоколи: Протокол за извършена работа от 31.10.2024 г.; Протокол за
извършена работа от 29.11.2024 г.; Протокол за извършена работа от
27.12.2024 г. Съответните протоколи отразяват извършването на дейностите
по почистване на общите части на сградата за периода от 09.10-31.12.2024 г. За
заплатените от Възложителя суми по Договора са издадени Фактура №
187/31.10.2024 г., Фактура № 402/29.11.2024 г., Фактура № 589/27.12.2024 г.
На база изложеното настоящият състав приема, че ответникът е
изпълнявал своето задължение за почистване на общите части на сградата, в
това число паркинга и рампата към него, чрез възлагането на тази дейност на
подизпълнители за целия процесен период.
По отношение на качественото изпълнение на извършваните услуги по
почистване по делото са ангажирани свидетелски показания, от които се
установява, че действително в общите части на сградата се е наблюдавало
замърсяване, но че същото произтича от извършването на довършителни
строително-монтажни дейности в някои обекти на етажната собственост от
самите собственици на самостоятелни обекти. Същият извод се налага и за
констатираното от свидетеля Издимирски замърсяване в паркинга, където,
освен следи от строителни отпадъци, се установявали замърсявания от битов
характер /чашки за кафе, бутилки/, оставени от посещаващите сградата
строителни работници.
Обстоятелството, че факторът, водещ до замърсяване на общите части,
са извършваните ремонтни дейности, се подкрепя от отразеното в т. 13 на
Протокола за проведено ОС от 29.08.2024 г. На същото е обсъдена
възможността за почистване на общите части при зачестен график, поради
това че продължаващите ремонтни дейности и внасянето и изнасянето на
строителни материали и техника от различни работници в сградата налагат
извънредни почиствания, за да се поддържа чистотата в същата.
Посоченото в Протокола обстоятелство кореспондира и на четиримата
свидетели, които потвърждават, че в процесния период в сградата се
извършват строително-монтажни дейности, в резултат на които в общите
части на сградата е налице прах и следи от стъпки. С оглед изложеното съдът
намира, че причината за констатираното замърсяване в общите части на
сградата не е неизпълнение на задължението за почистване на ответника
(чието изпълнение се доказа безспорно от събрания по делото доказателствен
материал), а извършваните в процесния период ремонтни дейности, които
9
водят до образуването на прах и замърсяване в сградата. Продължаващото
извършване на ремонтни дейности съвсем естествено предполага
извършването на дейности по почистване при зачестен график,
предложението за което етажните собственици сами са отхвърлили, видно от
Протокола за проведено ОС. Вместо това същите са постигнали съгласие
отговорността за замърсяването в резултат на ремонтни дейности, както и
почистването на строителните отпадъци да се вмени на етажните
собственици, в чиито обекти се извършват съответните ремонти.
Ето защо съдът намира, че дори да е налице замърсяване в общите
части, същото е естествена и логична последица от извършваните в сградата
строителномонтажни дейности и отговорността за почистването на
съпътстващото тези дейности замърсяване носят етажните собственици, които
организират ремонтните дейности в своите обекти, а не ответното дружество.
Не следва в тежест на ответника да бъде вменявана отговорност за
неизпълнение на задължението по почистване, доколкото същият организира
поддържането на хигиената в общите части съобразно уговорената с етажните
собственици честота. Извършването на строителни дейности в сградата е
обстоятелство, което стои извън контрола на ответното дружество и, макар
това обстоятелство да налага извършването на зачестено почистване, решение
в тази насока не може да бъде взето от ответника еднолично, без съгласието
на етажните собственици. Предвид нежеланието на същите да се предприемат
действия по почистване при зачестен график до завършване на ремонтните
дейности в сградата, ,,Естера 2018” ЕАД не би могло да осигури по-високо
ниво на хигиена в сградата и не следва да носи отговорност за това
обстоятелство, тъй като то е предоставено на преценката на самите етажни
собственици.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е изпълнил в пълен
обем своето задължение за осигуряване на ежеседмично почистване на
сградата, съгласно сключения с ищеца Договор за управление и поддръжка на
недвижим имот.
Твърдението на ищеца, че предвиденият в Бюджета ежемесечен разход
за снегопочистване следва да бъде редуциран поради липсата на ежемесечни
снеговалежи в София, настоящият състав приема за неоснователно.
Размерът на дължимите такси за поддръжка е фиксиран в Договора
между страните и не е предвидена възможност за намаляването му поради
обстоятелството, че в съответната година, поради особености в климатичните
условия, не се е наложило ответникът да изпълнява определено свое
задължение или да го изпълнява в намален обем. Размерът на вземането на
,,Естера 2018” ЕАД е твърдо определен и дължим независимо от честотата на
изпълнение на задължението за снегопочистване. Следва да се имат предвид
също уточненията на ответника, че представеният Бюджет има прогнозен
характер и се формира въз основа на размера на вноските, заложени в
договорите за управление, сключени с отделните етажни собственици.
Предвид изложеното, съдът намира, че обективната липса на обилен
снеговалеж, водеща до липса на необходимост от снегопочистване, не
10
представлява договорно неизпълнение на задължения от страна на ответника
и не дава основание на ищеца да претендира намаляване на дължимото
възнаграждение.
2/ Относно изпълнението на задължението по чл. 2.2., буква d) - за
поддръжка на зелените площи на сградата:
Изпълнението на така поетото задължение не се оспорва от ищеца в
уточнителната искова, с оглед на което /както и въз основа на ангажираните по
делото писмени доказателства – л. 221 и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля К./, съдът намира, че същото е било надлежно
изпълнявано от ответника.
3/ Относно изпълнението на задължението по чл. 2.2., буква е) за
извършване на обща техническа поддръжка на общите системи и инсталации в
сградата:
Видно от представения по делото /л. 18/ Бюджет за такса поддръжка и
управление на ЕС „Естера“, общото задължение за техническа поддръжка на
системите и инсталациите в сградата включва следните компоненти: 1/
техническа поддръжка на електрически инсталации, домофони, инсталации за
вода, канализация, парково осветление; 2/ задължение за обща поддръжка на
асансьорни уредби; 3/ задължение за поддръжка на пожарна система и
спринклерна система; 4/ задължение по осигуряване на система за
видеонаблюдение и контрол; 5/ задължение за обслужване на помпи ,,WILO”;
6/ поддръжка на автоматични врати ,,Dormakaba”; 7/ поддръжка на дизел
генератор.
Във връзка с изпълнението на така поетите задължения по делото като
писмени доказателства са приети сключени от ответника с трети лица
договори както следва: Договор за следпродажбено и сервизно обслужване на
устройства за автоматично отваряне на врати ,,Dormakaba”, ведно с Сервизен
протокол № 200050020379 за профилактика на автоматични врати; Договор за
абонаментна поддръжка на оборудване, ведно с приложения към него и
Анекс, касаещо поддръжката на дизелов генератор; Договор за абонаментно
сервизно обслужване и удължена гаранция на помпи „Wilo“, част от
изградената спринклерна (пожаробезопасна) система в сградата, ведно с
приложение към него и Сервизни протоколи № SRVORD05652,
SRVORD06746; 5. Протокол № 9734, № 11764, № 11952 и № 12690 за
профилактика на аварийно токозахранване; /л. 202-220/; Договор за цялостно
техническо обслужване на асансьори /л. 145-152/.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
свидетелят Д. е служител на трудов договор в ответното дружество, като
възложената му работа е свързана именно с осигуряването на цялостната
техническа поддръжка на сградата. От показанията се установява, че
свидетелят е ангажиран с подмяна на осветление, поддържане на поливна
система, поддържане на спринклерна система, поддържане на напоителната
система, поддържане на системата за зоните за питейна вода, поддържане на
осветлението в гаражите, поддържане на движението на вратите, като същият
сочи, че работи през цялото време в тази сграда. Разяснява, че работата се
11
извършва по предварително изготвен график за проверка на всички елементи,
които следва да се поддържат, както и по сигнал от етажен собственик.
Анализът на горните обстоятелства налага извод, че ответникът е
изпълнил задължението си, лично и чрез анагажирани от него
подизпълнители, да осигурява цялостната техническа поддръжка на сградата,
поради което съдът намира, че не са налице основания за намаляване на
дължимото се в негова полза възнаграждение по договора.
Следва да се посочи също така, че ищецът не е изложил твърдения
относно наличието на конкретни неизправности по съответните инсталации,
които да не са били отстранени от ответното дружество след сигнализирането
им. Доколкото задължението за отстраняване на неизправности се обуславя от
настъпването на такива и доколкото по делото не са ангажирани доказателства
за извършено уведомяване за повреди от страна на ищеца и липсата на
реакция от страна на ответника, настоящият състав приема, че не е налице
неизпълнение на това задължение, включено в обхвата на общото задължение
за техническа. Договорът между страните не предвижда възможност за
редуциране на дължимите такси, в случай че всички системи и инсталации в
сградата работят изправно и в рамките на съответната година не се наложи
извършването на ремонтни дейности от страна на ответното дружество. По
своята същност договорът в тази си част е алеаторен, доколкото престацията
на едната страна по Договора – тази на ответника, зависи от сбъдването на
едно бъдещо несигурно събитие (констатирането на повреда) и не е ясно дали,
кога и в какъв обем ще следва да престира тази страна по Договора (да
извърши ремонт), за да изпълни своето задължение. Обстоятелството, че
посоченото бъдещо събитие не се е сбъднало обаче не е основание за
освобождаване на насрещната страна по Договора – ищеца, от изпълнение на
неговото задължение, а именно заплащането на таксите за поддръжка в
уговорения размер.
3/ Относно задължението на ответника по чл. 2.2, буква f) от договора
- за обща поддръжка на асансьорни уредби:
Във връзка със задължението за обща поддръжка на асансьорните
уредби, по делото е представен Договор за цялостно техническо обслужване
№ BG-CON-15052021-1-SER, сключен между ответника и ,,Шиндлер
България” ЕООД /л. 145/, по силата на който последният се задължава да
извършва редовно техническо обслужване на асансьорните уредби, което
включва технически преглед и превантивно техническо обслужване. Цената,
заплащана от ответника по така сключения договор, възлиза на сумата от 378
евро/месец, т.е. доближава се до предвидената в бюджета стойност от 887.16
лева.
Безспорно е също така, а и се установява по делото от събраните гласни
доказателствени средства, че сградата разполага с два асансьора – малък
/пътнически/ и голям /товарен/ асансьор. Безспорно е също така, че в рамките
на исковия период в сградата не са функционирали паралелно и двата
асансьора, а само единият от тях – основно големият асансьор. Установява се,
че същият е използван свободно от живущите в сградата, като в нито един
12
момент сградата не е оставала без наличието на функционираща асансьорна
уредба.
Признава се също така от ответника, че ползването на втория асансьор
се е наложило да бъде е преустановено поради липсата на събираемост на
дължимите такси от етажните собственици –т.е. поради липса на достатъчно
средства в бюджета на етажната собственост, които да позволят поддръжката
и на двата асансьора. Не се твърди от ищеца и не се установява ползването на
асансьора, като част от общите части на сградата, да е било ограничено само
по отношение на конкретни етажни собственици - като санкция за
незаплащане на такси, препятстваща ги да осъществяват в пълен обем правото
си на собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че невъзможността да се осигури
употребата и на втори асансьор в сградата, не е резултат от виновно
неизпълнение на задълженията на ответника за поддръжка на асансьорната
уредба, а напротив – дължи се на липсата на надлежно изпълнение от страна
на етажните собственици на тяхното задължение за своевременно и цялостно
заплащане на дължимите такси за управление и поддръжка на етажната
собственост.
При липса на достатъчно средства в бюджета, който се формира
именно от събраните такси от всички собственици, в правомощията на
управителя е да ги разпредели по такъв начин, че да успее да покрие всяко от
поетите от него задължения по договора. В конкретния случай, това безспорно
е сторено от ответника, като в рамките на исковия период същият е осигурил
функционирането и поддръжката на асансьор в сградата, който свободно е бил
използван от всички етажни собственици за пренос на хора и товари.
Предвид изложеното, съдът намира, че поетото от ответника
задължение за обща поддръжка на асансьорната уредба е надлежно
изпълнено.
4/ Относно задължението на ответника по чл. 2.2, буква g) от договора
- за осигуряване на контрол на достъпа с помощта на технически средства и
24-часово видео наблюдение.
Установява се от анагажираните по делото писмени доказателства, че
изпълнението на това задължение ответникът е възложил на ,,Тодаком АСБ”
ЕООД, с Договор за изработка от 31.05.2022 г. /л. 142/, по силата на който
изпълнителят се задължава да изгради системи за контрол на достъпа,
домофона и видеонаблюдение на обекта.
Обстоятелството, че на входа на сградата са поставени камери за
наблюдение, се потвърждава и от показанията на изслушаните свидетели.
Свидетелят Е.К. посочва, че видеонаблюдение е осигурено и по цялата
периферия на сградата, входовете на сградата, преддверието на асансьорите и
на всеки един от етажите. Установява се от свидетелските показания също
така, че достъпът до сградата за автомобили е регулиран с помощта на бариера
с възможности за разпознаване на номера на автомобила.
На входа на сградата има автоматични врати, като е инсталирана
система за лицево разпознаване. Установява се, че същата е в невъзможност да
13
функционира, тъй като не всички етажни собственици са представили
необходимите лични данни, които следва да бъдат въведени, като пускането
на системата в употреба при липсата на данни от всички собственици би
препятствало възможността им за достъп до сградата.
За изпълнение на задължението си за осигуряване на пропусквателен
режим в сградата, ответникът, за своя сметка, е осигурил жива охрана.
Несъстоятелни са, че в Бюджета за такса поддръжка и управление били
включени разходи за жива охрана в размер на 7200,00 лева, а тази услуга не
била част от предвидените в Договора дейности, които етажните собственици
възложили на ответника да осъществява. При анализа на приложения по
делото Бюджет за такса поддръжка и управление съдът установява, че
разходите за жива охрана не са включени в изчисленията по поддръжка и
управление на сградата, а са поставени в отделна графа, която изрично е
озаглавена ,,Допълнителни дейности, извън обхвата на бюджета”. В тази
връзка настоящият състав намира за достоверно и доказано уточнението на
ответника, че разходите за жива охрана са извършени за негова сметка и не са
взимани предвид при калкулацията на дължимите такси за поддръжка на
общите части на ЕС.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът надлежно и
съобразно указаното съдействие от страна на етажните собственици, е
изпълнил задълженията си и по тази точка от договора.
4/ Относно задължението на ответника по чл. 2.2, буква h) от договора
– за покриване на комунални разходи за ток и вода:
Видно от уточнителната молба /л. 49/ същото не се оспорва от ищеца,
като по делото са ангажирани и писмени доказателства, видно от които
ответникът е заплащал дължимите към доставчиците на комунални услуги
такси за периода. За изпълнение на конкретно договорно задължение и
произтекли от него вреди, ищецът е предявил нарочен осъдителен иск в
настоящото производство, който ще бъде предмет на обсъждане по-долу в
мотивите на съдебния акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че описаното в буква h) общо
задължение на ответника, е било надлежно изпълнявано.
5/ Относно задълженията по чл. 2.2 i) и j) от Договора – за
изпълнение на всички правомощия на управител на ЕС, както и за
изпълнение на задълженията за администриране на сградата:
От така посочените общи задължения, ищецът оспорва в уточнителната
искова молба ответникът да е изпълнил задълженията си за: 1/ свикване,
организиране и провеждане на общи събрания на етажната собственост; 2/
водене на Книга на етажните собственици; 3/ контрол за спазване на
Правилника за вътрешния ред на сградата.
Задължение за свикване, организиране и провеждане на общи събрания
на етажната собственост:
Ответникът представя доказателства за провеждането на Общо
събрание на 29.08.2024 г., протоколът за който е изготвен на 05.09.2024 г. /л.
14
171 и сл/.
Доколкото в Договора за управление и поддръжка на сградата не е
предвидено изискване относно честотата на свикване и провеждане на ОС,
приложими са разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 6 на ЗУЕС,
Разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС предвижда, че при нововъзникнала
етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от
възникването и от собственици на самостоятелни обекти, които имат
наймалко 20 на сто идеални части от общите части. Цитираната разпоредба
създава задължение за собствениците на самостоятелни обекти, които имат
най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, а
изпълнението на това свое задължение етажните собственици са възложили
на ответното дружество с Договора за поддръжка и управление. От тук
следва, че ,,Естера 2018” ЕАД е имала задължение да свика първо ОС на
етажната собственост в 6-месечен срок от възникването й.
По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се
установи към кой момент собствениците на самостоятелни обекти в сградата
да са станали поне двама /доколкото при един собственик на всички обекти,
етажна собственост не съществува/, с оглед на което, съдът намира, че
етажната собственост е възникнала към момента на придобиването на имоти в
сградата от страна на ответника посредством непарична вноска в капитала –
т.е. на 01.06.2023 г.
С оглед на това, 6-месечният срок за свикване на първото ОС е изтекъл
на 01.12.2023 г., като по делото няма данни такова да е било проведено
своевременно, а с осем месеца закъснение – през август 2024 г.
Доколкото е безспорно, че общо събрание е свикано от ответника през
2024 г., установява се, че същият надлежно е изпълнил задължението си по чл.
12, ал. 1 ЗУЕС, която предвижда, че ОС се свиква най-малко един път годишно
/т.е. веднъж на календарна година, предвид обстоятелството, че в закона
липсва уточнение, че срокът се брои от провеждането на предходното ОС/.
От изложеното до тук, съдът намира, че макар по делото да се
установява, че ответникът не е изпълнил своевременно задължението си по чл.
12, ал. 6 ЗУЕС, доколкото така предвиденото задължение все пак е било
осъществено и ищецът не твърди и не доказва от това да се произтекли
каквито и да е било вреди, съдът намира, че неизпълнението от страна на
ответника е незначително с оглед интереса на кредитора, поради което
уговореният между страните размер на възнаграждението не следва да бъде
намаляван.
Относно задължение за водене на Книга на етажните собственици: По
твърденията за несъставянето на Книга на етажните собственици като част от
общото задължение за администрирането на сградата ответникът релевира
възражение, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за изпълнението
на това задължение, доколкото етажните собственици не са представили
декларации с попълнени техни данни лични данни, необходими за изготвянето
на съответната книга. Тези твърдения кореспондират с т. 3 на представения по
делото Протокол от ОС, където е отразено взимането на решение на етажните
15
собственици за предоставяне на декларации от собствениците. След като до
провеждането на ОС от 29.08.2024 г. етажните собственици не са били
предоставили своите данни, се налага изводът, че не е оказано необходимото
съдействие за изпълнение на задължението на ответника, поради което същият
не може да носи отговорност за неизпълнението, доколкото то се дължи на
причини, за които не може да му се вмени вина (чл. 81, ал. 1 от ЗЗД).
Последиците от неизпълнението в случая се възлагат в тежест на кредитора,
поради което дължимото възнаграждение не следва да бъде намалявано.
По отношение на доводите на ищеца за липса на контрол за спазването
на Правилника за вътрешния ред /л. 28/ съдът намира следното: ищецът не
излага твърдения за нито едно конкретно нарушение на правилника от страна
на етажен собственик, което да е могло да бъде санкционирано от страна на
ответника, но същият да не е предприел активно поведение. Съгласно
правилника, налагането на имуществена санкция /глоба/, изисква
установеност на извършено от етажен собственик нарушение. С оглед на това,
доколкото по делото не се твърди и не се установява наличието на нарушение,
съдът намира, че не се доказва пасивно поведение от страна на ответника,
което да съставлява неизпълнение на задълженията му по т. VII от
Правилника.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че в
рамките на исковия период ответникът е изпълнил в цялост поетите от него
задължения, описани в чл. 2.2. от сключения между страните договор, поради
което има право да получи пълния размер на уговореното възнаграждение,
възлизащо в случая на сумата от 4648.02 лева с ДДС.
С оглед на това, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск
за сумата от 3579.01 лева /отговаряща на разликата между общия размер на
задължението на ищеца за периода и вече платената от него част от дълга/, се
явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД:
Твърди се от ищеца, съобразно направеното уточнение на исковата
претенция в проведеното по делото първо съдебно заседание /л. 228 – гръб/, че
ответникът не е изпълнил поетото от него договорно задължение по чл. 2.2.,
буква h) от Договора да заплаща комуналните разходи за общи части за вода,
като се е наложило ищецът сам да заплати по сметка на „Софийска вода“
сумата от 702.75 лева, съобразно издадена фактура от м. април 2024 г. Твърди
се, че така извършеното плащане представлява понесени от ищеца
имуществени вреди от виновното поведение на ответника, поради което се
претендира същият да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 702.75 лева.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи наличието на
договор с посоченото в исковата молба съдържание, както и настъпването на
сочените имуществени вреди под формата на претърпени загуби с размер на
сумата от 702.75лева, имащи предвидим характер, стоящи в причинно-
следствена връзка с твърдяното неизпълнение на задължения на ответника.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже
плащане на посочената сума, респективно защитните си възражения, че
16
ищецът е погасил свое лично задължение.
В конкретния случай, установява се по делото с помощта на
депозираните свидетелки показания на свидетеля К., подкрепени изцяло и от
представените по делото писмени документи /кореспонденция, водена от
етажните собственици и „Софийска вода“ АД/, че през м. март 2024 година, с
извършване на отчет на общия водомер от „Софийска вода“, е установено по-
голямо потребено количество вода от нерегистрирани водочерпещи
източници, поради което, „Софийска вода“ е разпределила допълнителното
количество вода по индивидуалните партиди на собствениците, както и по
индивидуалните партиди на водомерите, инсталирани за общите части в
сградата.
Свидетелят разяснява, че тъй като апартаментът, използван от
ищцовото дружество е бил първият в сградата, „Софийска вода“ е извършила
преизчислението въз основа единствено на неговия индивидуален водомер и
тези от общите части, съответно същият е получил по-голяма пропорция от
общото задължение. Сочи, че в следствие на оказано съдействие от страна на
ответника, е било извършено ново отчитане на всички индивидуални обекти в
сградата и на поставените индивидуални водомери на общите части, като от
„Софийска вода“ са издадени кредитни известия за начислените суми.
/В останалата им част, касаеща начисляване на разходи за вода във
връзка с пълнена на спинклерна система, показанията на свидетеля се явяват
неотносими за спора, доколкото касаят последващ издаването на фактурата
период – а именно юли 2024 г./
При така изложените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск
се явява неоснователен по следните съображения:
По делото ищецът /носещ доказателствената тежест/ не е представил
нито процесната фактура за сумата от 702.75 лева, нито доказателства за
реалното извършване на плащане по сметка на „Софийска вода“ АД на
посочената стойност.
Дори да се приеме, че такова плащане е извършено /доколкото
ответникът не го оспорва пряко/ и вреда в имуществената сфера на ответника
е настъпила, то съдът намира, че вина за нейното проявление има не
ответникът, а дружеството доставчик на ВиК услуги.
Безспорно се установя от ангажираните доказателства, че процесната
сума от 702.75 лева е начислена по индивидуалната партида на ищеца, а не
по тази за общи части – единствено по отношение на която ответникът е поел
задължение да покрива разходи /и то не за своя сметка, а от събраните от
етажните собственици такси/.
Безспорно се установява също така, че задължението на ищеца към
„Софийска вода“ е било кредитирано, т.е. намалено, именно с процесната
сума – видно от издадено кредитно известие от 31.05.2024 г. /л. 227/.
Както законосъобразността на първоначалното начисляване на сумата
за потребление на ВиК услуги, така и всяка последваща издадена фактура от
„Софийска вода“, с която са начислени суми за реално потребление по
17
индивидуалната партида на ищеца, са предмет на отношенията между него и
комуналното дружество, като ответникът не би могъл да носи отговорност за
евентуално неправилно изчисление на дължимите от ищеца суми за ВиК
услуги.
Ответникът надлежно е изпълнил задължението си по чл. 2.2.,буква h)
от Договора за заплащане на разходите за вода за общи части, поради което
съдът намира, че не е налице виновно негово неизпълнение, от което да са
произтекли вреди за ищеца.
За сумите за потребена вода /в това число и тази в общите части на
сградата/ отговоря всеки собственик на лично основание, с оглед на което
евентуалното оспорване на дължимостта и размера на начислените от
комуналното дружество суми за потребление, следва да се заяви именно пред
него.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява
изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При този изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът.
Същият своевременно е претендирал присъждането на разноски за
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 816 лева с
ДДС, съгласно представения по делото списък на разноските, договор за
правна защита и съдействие, фактури и два броя платежни нареждания /л. 287
и сл./
Ищецът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът, като
взе предвид реалната фактическа и правна сложност на спора, извършената от
процесуалния представител на ответника дейност, броя и цената на предявени
искове, бр обема на ангажираните по делото доказателства, броя на
проведените съдебни заседания и продължителността на производството,
намира за неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 816 лева с ДДС – разноски пред първата съдебна
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЦЛХ“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „ЕСТЕРА 2018“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
3579,01 лв., представляваща 77% от таксата за управление и поддръжка за
периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2024 г., договорена с Договор за управление
и поддръжка от 15.06.2023 г., сключен на основание чл. 2 ЗУЕС, за което
вземане ответникът е издал фактура № 210/12.07.2024 г.
18
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЦЛХ“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „ЕСТЕРА 2018“ ЕАД, ЕИК ********* осъдителен иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 702,75 лева, представляваща претърпени от
ищеца имуществени вреди под формата на извършени разходи, в резултат на
неизпълнение на ответника на поето от него задължение по чл. 2, т.2, буква h)
от Договор за управление и поддръжка от 15.06.2023 г. за покриване
комунални разходи за общите части за вода.
ОСЪЖДА „ЦЛХ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ЕСТЕРА
2018“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 816
лева с ДДС - разноски пред първата съдебна инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19