№ 21387
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110121513 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „У. Ф.“ ООД срещу „С.“ ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата
от 8709,73 лева, представляваща неплатена цена на стоки по договор за
продажба съгласно описаните в исковата молба Фактура № ********** от
21.01.2025 г. - в размер на 1 560.47 лв. и Фактура № ********** от 18.02.2025
г. в размер на 7 149.26 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждането на иска до окончателното му изплащане. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за присъждане на сумата от 8709,73 лева, представляваща
дължима сума единствено по Фактура № ********** от 18.02.2025 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска
до окончателното му изплащане. Ищецът твърди, че между него и ответника е
налице облигационно отношение по силата на договор за продажба стоки, по
който е престирал – предал е стоките, предмет на продажба съгласно
описаните в исковата молба 2 броя фактури. Твърди, че ответникът не е
изпълнил в задължението си да плати продажната цена изцяло в уговорените
срокове.
1
Постъпил е отговор на исковата молба от ответното дружество с вх. №
203126/10.06.2025 г., с която са признати предявените искове по основание и
размер.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите
на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ, по който с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно
отношение, възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба
съдържание, по което е престирал –предал е стоките, предмет на продажбата,
както и размера на уговорената продажна цена.
В доказателствена тежест на ответника е да установи плащане на
задължението.
Страните не спорят по фактите на делото. В открито съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца моли да се постанови решение при
признание на иска. С оглед осъщественото от
ответника признание на иска съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е
направил нарочно изявление, че признава предявените искове, което
признание на основание чл. 237, ал. 4 ГПК не може да бъде оттеглено. Съдът
намира, че признаното право не противоречи на закона или на добрите нрави
и не съставлявало право, с което страната не може да се разпорежда, поради
което не са налице процесуалните пречки по чл. 234, ал. 3 ГПК, при наличието
на които съдът не би могъл да постанови решение при признание на иска.
Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска
Предвид гореизложеното по делото са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, поради което и предявеният
в настоящото производство иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат само ищецът на основание
2
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК в размер на 1200 лв.
за адвокатско възнаграждение, за плащането на което е представен документ
на л. 31 от делото, и 348,40 лв. за държавна такса, които следва да се възложат
в тежест на ответника (по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М. Б." № * да заплати на „У. Ф.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. М. * бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т. п." № **, ет. *, офис № *,
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от 8709,73 лева,
представляваща неплатена цена на стоки по договор за продажба, за която
сума са издадени Фактура № ********** от 21.01.2025 г. - в размер на 1
560.47 лв. и Фактура № ********** от 18.02.2025 г. в размер на 7 149.26 лв.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 14.04.2025 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М. Б." № * да заплати на „У. Ф.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. М. * бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т. п." № **, ет. *, офис № *,
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1548,40 лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3