РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав в открито
съдебно заседание на 22 октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм. дело № 466 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във
връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от „Дунав ленд агро“
ООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя М.Н.С. чрез
процесуалния представител адв. Г.Ч., против Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/533
от 02.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ)
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 -
2020 г. за Кампания 2018 г. в размер на 57 264,12 лева, в частта, с която е отказано подпомагане на стойност 27 736,73 лева
по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ по
заявление за подпомагане с УИН 18/100518/83227. Жалбоподателят счита акта за незаконосъобразен поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и противоречие с
материалноправни разпоредби и целта на закона. Твърди се, че в оспорената част
писмото е „нищожно, незаконосъобразно, немотивирано и издадено в противоречие с
материалния закон“. Иска се от съда да отмени обжалваното уведомително писмо в
оспорваната част, както и да присъди направените по делото разноски.
Ответната страна по делото – Заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт
Л. Ж. в хода на делото по същество излага становище за неоснователност на
жалбата. Иска съдът да отхвърли жалбата, като присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази становищата на страните, и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Не
е налице спор по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител
в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 570970 и за кампания 2018 г. е подал заявление за
плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 18/100518/83227
от 02.04.2018 г. (л. 17 и сл. от преписката). Със заявление от 08.05.2018 г. и
такова за корекция от 11.05.2018 г. жалбоподателят е заявил искането си за
плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ (Мярка 11), направление „Биологично
растениевъдство“ за пет парцела – БЗС 16674-965-2-1 с площ 32,59 ха, БЗС
36703-3-1-1 с площ 38,51 ха, БЗС 36703-184-3-1 с площ 20,7 ха, БЗС
36703-184-2-1 с площ 39,59 ха и БЗС 65509-809-6-1 с площ 29,59 ха като всички
парцели са заявени с код за „Биологично растениевъдство в преход“ – съответно
БРП 1 за парцелите с люцерна и БРП 3 за един парцел с лешници. 2018 г. е трета
година от поет от жалбоподателя ангажимент по посочената мярка за подпомагане. По
заявлението за подпомагане са извършени всички административни проверки на
основание чл. 37 от Закона за подпомагане на
земеделските производители,
при които е установено, че 1,09395 ха от БЗС 16674-965-2 излизат извън площите,
подходящи за подпомагане за ДПП, а така също, че жалбоподателят е заявил два
парцела в преход по мярка 11, за които след изтичане на минималните периоди на
преход към биологично производство не се получава подпомагане – БЗС
36703-184-3-1 и БЗС 65509-809-6-1. Към заявлението са представени изискуемите
документи, в това число и Договор за сертификация, сключен между жалбоподателя
и CERES GmbH –
Германия. Изготвена е таблица на заявените площи по направления и дейности по
мярка 11 „Биологично земеделие“, ПРСР 2014-2020 г., от която е видно, че както
през 2017 г., така и през 2018 г. заявените по тази мярка площи са 160,98 ха,
от които 128,39 ха по направление Биологично растениевъдство с код БРП 1 и
32,59 ха с код БРП 3 през 2017 г. и за 2018 г. 50,29 с код БРП 1, 78,10 с код
БР 10 и 32,59 ха с код БР 12.
С оспореното
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх.
№ 02-180-2600/533 от 02.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ жалбоподателят бил уведомен, че оторизираната
субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 е 57 264,12 лева
(л. л. 3 - 12 от преписката).
В уведомителното
писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на
задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП)
на данните в подаденото от жалбоподателя заявление,
като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в
регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с
предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.).
Конкретните мотиви
за определяне на този размер на субсидията, представляващ фактически частичен
отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното
писмо, като поясненията към колоните на таблицата съставлява основанието, на
което ДФЗ отказва изцяло или частично (в случая частично) финансово подпомагане
при съответните констатирани несъответствия. От съдържанието на коментираната
таблица на стр. 2 от уведомителното писмо (л. 4 от преписката) се установява,
че за парцели 36703-184-3-1 и 65509-809-6-1, заявени за подпомагане с код БРП 1
(Биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражи)
площта на парцелите след намаления за неспазени базови и други изисквания е
нула, като намалението е отразено в колона 10 на
таблицата с наименование „Площ на парцела след намаления за неспазени базови и
други изисквания (ха)“. В поясненията към тази колона е вписано, че в колоната
се посочва площта на парцела след намаление за неспазени базови и други
изисквания, различни от размера на декларираните площи, за съответното
направление. Неспазването на базовите изисквания е било установено чрез
извършена административна проверка или проверка на място от Технически
инспекторат към Разплащателната агенция. При констатирано неспазване на базово
и друго изискване, същото е описано в таблица „Площи с неспазени базови и други
изисквания“. Тази таблица се намира на стр. 4 от уведомителното писмо (л. 6 от
преписката). В нея чрез отметки „да“ и „не“ е отразено наличието на 15
констатации, представляващи наименования на колони от 3 до 17. За процесните
два парцела, всички отговори в таблицата на стр. 4 са положителни с изключение
на колона 11, където с „не“ е отговорено на въпроса спазено ли е изискването да
не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от
наредба № 4/2015 г. В поясненията под таблицата на стр. 4 от уведомителното
писмо е посочено, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез
извършена административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат
към Разплащателната агенция, като в контролния
лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови
изисквания и за резултатите от проверката на място и за базовите изисквания,
които не са били спазени, кандидатът е
уведомен с уведомително писмо. В случая по заявлението на жалбоподателя няма
данни, а и не се твърди от страните, да е извършвана проверка на място, поради
което съдът приема, че отразените в оспореното уведомително писмо констатации
са направени въз основа на извършена административна проверка. Допълнително в
поясненията към тази таблица е посочено, че проверката за спазване на
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход се извършва чрез
различни административни проверки – съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. и съгласно Методика за намаляване и отказване на плащания по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-453 от 10.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, след
изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно
чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от регламент на Комисията (ЕО)
№ 889/2008, не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и
пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към
биологично земеделие (период на преход), като установеният размер се изключва
от избираемия за подпомагане.
На
следващо място в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо за парцел
16674-965-2-1, заявен за подпомагане с код БР 12, е установена разлика между
декларираната и установената площ на парцела (наддекларирана площ) в размер на
1,1 ха, отразена в колона 9 от тази таблица. Установената площ на парцела е
31.49 ха, отразена в колона 7 като площ на парцела след извършени
административни проверки. В поясненията към тази колона е посочено какво
представляват административните и кръстосаните проверки, като изрично е отразено, че
специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2018г. е одобрен от
Министъра на земеделието, храните и горите със Заповед № РД 09-229/01.03.2019
г. и на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. и чл. 43, ал.
3, т. 6 от ЗПЗП фондът отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като
кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими
за подпомагане“ за 2018 г. В тази част уведомителното писмо не е оспорено с
подадената пред съда жалба.
Въз
основа на данните от коментираните до тук две таблици – на стр. 2 и на стр. 4
от уведомителното писмо, в същото се съдържа и таблица с изчисление на
финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ – на стр. 6
от уведомителното писмо (л. 8 от преписката). В тази таблица за дейност с код БРП
1 е отразена заявена площ 50,29 ха (на два от петте заявени за подпомагане по
мярка 11 парцела), от която установената площ е 50,29 ха, а санкционираната е
също толкова. Съответна на санкционираната площ е и сумата 27 736,73 лева,
посочена в колона 15 на таблицата в раздела за санкции и редукции на субсидията
в лева. Не е оторизирана сума по дейност с код БРП 1.
По
делото не се твърди, а и не се установява да са извършвани проверки на място на
земеделския производител относно спазването на базисни изисквания по Наредба №
4/2015 г.
По делото е представена Заповед № РД09-453
от 10.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е
изменена Заповед № РД 09-233/12.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните
и горите, с която е изменена Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на същия министър, като е наредено утвърдената с изменяната заповед Методика
за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. да се прилага и за кампания
2018 година. Заповедта за утвърждаване на методиката е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. (л. л. 36 – 48 от делото).
Въз основа на установените
по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014 – 2020 г. за кампания 2018 г., с изх. № 02-180-2600/533 от 02.06.2020 г.,
издадено от Заместник- изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което
оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., съгласно подадено заявление за подпомагане с
УИН 18/100518/83227 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 88 595,80 лева.
Жалбоподателят оспорва единствено частта от уведомителното писмо, с която
фактически му е отказано подпомагане в размер на 27 736,73 лв., т.е. това са
само отказаните суми по дейност с код БРП 1, по която са установени несъответствия
в парцели 36703-184-3-1 и 65509-809-6-1. В тази част писмото не само уведомява,
но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския
производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Видно от известие за доставяне (л. 13 от
преписката) уведомителното писмо е връчено на неговия адресат на 01.07.2020г.,
поради което жалбата, подадена на 09.07.2020 г., се явява депозирана в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореното
уведомително писмо е издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие“. Изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие“,
съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната
агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по
отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а ал. 3 и 4 от
закона. Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. (л. л. 14 - 16 от преписката),
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния
директор П.С., права да издава и подписва Уведомителни писма от вида на
процесното.
Уведомителното писмо е издадено от
материално компетентен орган, в писмена форма, при която са изложени мотиви, позволяващи
да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.
В процесния случай
фактическите и правни основания за издаване на акта, относно частичния отказ за
финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се
съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на
самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже частично
финансово подпомагане, с данните в колона 10 от таблицата на страница 2 от
уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови и други
изисквания. Поясненията към тази колона, цитирани по-горе, по съществото си и
според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за
постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил,
че по отношение парцели 36703-184-3-1 и 65509-809-6-1 е констатирано неспазване
на базови и други изисквания, различни от размера на декларираните площи, като
досежно конкретните причини административният орган е посочил, че същите са
отразени в друга таблица, съдържаща се в уведомителното писмо – тази на стр. 4,
озаглавена „Площи с неспазени базови и други изисквания“. В тази таблица като
неспазено е посочено единствено изискването да не се надвишават минималните
периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г.
Съгласно
посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни
семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение №
2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна
защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от
министъра на земеделието, храните и горите.
На това основание
Министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 (Методиката),
която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления,
подадени през кампания 2016 г., а по силата на последващи заповеди от 2018 г. и
2019 г. е определено същата Методика да има приложение, както за кампания 2017
година, така и за кампания 2018 година.
В Методиката –
Раздел V, б. а. „Направление „Биологично растениевъдство“ – А) Базови
изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания на конкретен
парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела. Когато е
констатирано неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на
парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се изключва от избираемата
площ, без да се счита за наддекларирана. Парцели, за които е установено
неспазване на базовите изисквания, посочени в приложение № 2 към чл. 13 и чл.
19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., се считат за площи, за които земеделският
стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от
тези, които засягат размера на площите. Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция може да намали размера на финансовата помощ със сумата,
изчислена за установената площ на парцела без тя да е наддекларирана, когато
биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената
дейност от земеделския стопанин за същия парцел – бенефициентът декларира, че
даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен
или в обратния случай.
Видно е,
че приложената от административния орган методика не съдържа определяне на
базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по
мярка 11 площи по направление „Биологично растениевъдство“. И това е логично с
оглед визираната в нормата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. делегация, според
която министърът утвърждава методика, определяща намаленията, включително тези,
които по съществото си са откази изцяло за подпомагане, и начинът на тяхното
определяне, когато е констатирано неспазване на базови изисквания, т.е. на
министъра не е предоставена възможност да определя тези базови изисквания.
Същите са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба
№ 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или
проверки на място. По отношение на биологичното растениевъдство тези изисквания
са диференцирани в три групи с оглед вида на площите, като за всички площи се забранява пряко и непряко отвеждане на вещества от
Списък I и Списък ІI в подземните води; земеделските стопани следва да спазват
Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване
с нитрати от земеделски източници на заявения парцел. За обработваеми земи се
забранява и изгарянето на стърнищата; за трайни насаждения е задължително да се
запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на
земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси
в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; за постоянно
затревени площи е задължително да се запазват и поддържат съществуващите полски
граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или
земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана
растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.),
айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa). За постоянно
затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или
косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква
"в", подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде
приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или
премахване на плевели и храсти.
В
настоящия случай, съобразно данните от таблицата на стр. 2 от уведомителното
писмо се касае за неспазени базови и други изисквания (според наименованието на
колона 10). Какви точно са неспазените изисквания следва да се изведе от
съдържанието на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо. Самата таблица,
както вече се посочи от наименованието й, включва както базови, така и други
изисквания. Видно е, че цитираните по-горе базови изисквания по Приложение № 2
към Наредба № 4/2015 г. са спазени. Като неспазено е посочено изискване за
ненадвишаване на минималните периоди на преход съгласно по чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4/2015 г. За неспазването на това изискване административният орган
се е позовал отново на Методиката. Съдът намира, че такова позоваване е
неотноснимо. По силата на цитирания вече чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., на
министъра на земеделието, храните и горите е предоставено правомощие да издаде
методика за отказ или намаляване на плащанията за биологичните дейности, но
само в случаите на установено неспазване на три групи изисквания – базовите
изисквания по Приложение № 2 към наредбата, минималните изисквания за торене и използване на
продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по
управление (по Глава V от наредбата). В нито една от
тези три групи обаче не попада посоченото от административния орган като
неизпълнено изискване за ненадвишаване на минималните периоди на преход.
Съгласно
чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на кампания 2018
г. (Наредба № 1/2013 г. – отм.), преходният период към биологично производство
при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите
на чл.
23 е най-малко две
години при ливади или площи с многогодишни фуражни култури. Административният
орган е приел, че е налице несъответствие и се е позовал на чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към
биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица
за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл.38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола.
Правилата
за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на
Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91. Регламентът
въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според който това е преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. Както вече се посочи, съгласно чл. 11, ал. 4
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г, плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие
(периода на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не
надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл.38 от Регламент на Комисията (ЕО)
№ 889/2008
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008
г.). А съгласно чл. 36, ал. 1 от Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008, за да се
считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и,
по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от
настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен
период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти. В тази норма е разписано правилото по
отношение на растенията и растителните продукти, изискващи преходен период „поне“,
в смисъл на най-малко, посочения в нормата за отделните видове култури, т.е.
срока е минимален, но не фиксиран. Изобщо подходът на европейската комисия е за
определяне на минимално изискуемия времеви период на преход (видно от
изложените мотиви в съображения 23, 24, 27 от преамбюла на регламента), а не на
абсолютен по размер преходен период, включително и чрез абсолютното му
фиксиране. Същият е логичен и в съответствие с целта на закона – минималното
време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и
необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични
препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира
чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в
преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира
крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция, тъй като преходът
към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на
всички използвани средства. В този смисъл по-краткият
период на преход е във вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му
не може да бъде реализирана като биологична и ще противоречи на целта на
регламента (закона). Следователно принципно период на преход към биологично
производство, по-кратък от определения с дял II, глава 5 от Регламент №
889/2008
на Комисията води до нарушаване на разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от същия,
докато по-дълъг не е в нарушение, поради което не представлява и основание за
отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление Биологично земеделие.
Това е така, и тъй като подпомагането по
мярка 11 „Биологично земеделие“ съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета, се предоставя на
хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани,
които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да
поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент
(ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.
Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до
седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие
държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ
на преходния период. Сравнителният анализ на цитираните до тук правни норми
сочи, че всяка държава-членка има право да определи в рамките на периода на
поетия ангажимент за прилагане на биологично земеделие, период на преход към
такова земеделие, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но
не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за полски
култури, включително фуражи – не по-малко от две години).
Съпоставянето на чл. 36, ал. 1 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 г. и нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г., както и на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/
07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни
и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и
храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.,
ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.) сочи, че във вътрешното
право срокът е регламентиран като фиксиран. След отмяната на Наредба №
1/07.02.2013 г. при пряко приложение на чл. 36, ал. 1 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008, преходният период към биологично растениевъдство за
площи с многогодишни фуражни култури, е не по-малко от две години, и който ред
на Регламента следва да се приложи. Съдът намира, че целта на закона - на
Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия размер
на финансирането на земеделските стопанства в преход да се осигури
безпрепятствено осигуряване на периода на адаптация към биологично производство
и земеделие. Щом това е така, очевидно
е, че незавършилият период на преход, който, разбира се, следва да бъде разумен
като продължителност, ще е основание за по-високо/по-ниско по размер плащане, а
не за отказ за плащане. По тези съображения и разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с която ответникът по жалбата обосновава
оспореният отказ за плащане, противоречи на целта на Регламент (ЕО) № 834/2007
и Регламент (ЕО) № 889/2008, доколкото цитираната норма a priori ограничава размера
на плащанията до минималния двугодишен срок на преход. Поради установеното
противоречие с регламент на ЕС тя не следва да се прилага, на основание чл. 5,
ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 2 от ЗНА.
В случая по
настоящия казус жалбоподателят действително е заявил за подпомагане за трета
година от поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление
Биологично растениевъдство, посочените парцели с код БРП 1 - биологично растениевъдство в преход – за полски култури,
включително фуражни. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че процесните два парцела са засяти с култура „люцерна“ и статусът им
е „3-та година в преход“ като преходният период трябва да приключи на
08.05.2019 г. При това положение всъщност не е налице несъответствие между декларираните
от земеделския производител данни и данните от контролиращото лице, което е
посочило, че за жалбоподателя въведените данни в електронната система по чл. 49
от Наредба 4/2015г. са за състояние “в преход“. Административният орган е
приел, че състоянието на парцелите „в преход“ за трета година не отговаря на
изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване на отказа се е
позовал на неизпълнение на базови и други изисквания, каквото установеното
несъответствие не е. Както вече се посочи, Методиката, издадена от министъра на
земеделието, храните и горите не обхваща подобни несъответствия, тъй като
липсва такава законова делегация в разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 4/2015
г. Дори и в Методиката, на която се основава оспореният административен акт, се
посочва, че намаление или отказ за подпомагане се прави при несъответствие
между декларираните от заявителя данни и данните от контролиращото лице по
отношение на статуса на заявените за подпомагане площи, а в случая не е налице
такова разминаване в данните на заявителя и на контролиращото лице. Налице е неправилно квалифициране от административния
орган на установените факти и съответно неправилно приложение на материалноправните
норми.
С оглед на
изложеното съдът счита, че административният акт, в оспорената му част досежно
допустимата за подпомагане площ на парцели 36703-184-3-1 и 65509-809-6-1, се
явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните
норми.
Това
налага отмяната на Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/533 от 02.06.2020 г.
на Зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, гр. София, в частта, с която
е отказано подпомагане за площта от 50,29 ха от БЗС 36703-184-3-1 и БЗС
65509-809-6-1, респективно за сумата от 27 736,73 лв. Доколкото
административното производство е започнало по заявлението за подпомагане,
подадено от жалбоподателя, административният орган дължи ново произнасяне по
това заявление, поради което преписката следва да му бъде върната. При новото
разглеждане на заявлението за подпомагане, органът следва да прецени наличието
или липсата на фактическия състав на някое конкретно основание за отказ по
Наредба № 4/2015 г. по отношение на БЗС 36703-184-3-1 и БЗС 65509-809-6-1 като
съобрази изложените в настоящото производство мотиви относно продължителността
на периода на преход.
В този см.
и Решение № 9649 от 15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11617/2019 г. по
описа на ВАС.
При този
изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите според данните по делото
възлизат на 1 450 лева, от които 1 400 лв. – договорен и заплатен в брой
адвокатски хонорар (л. 15 от делото) и 50 лв. – държавна такса (л. 26 от
делото).
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Дунав ленд агро“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 72,
представлявано от управителя М.Н.С., Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/533
от 02.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 -
2020 г. за Кампания 2018 г. в размер на 57 264,12 лева, в частта, с която е отказано подпомагане на стойност 27 736,73 лева
по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ по
заявление за подпомагане с УИН 18/100518/83227.
ВРЪЩА делото като преписка на административния
орган – Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр. София за
ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 18/100518/83227 на „Дунав ленд агро“
ООД и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за
кампания 2018 г., в отменената част,
съобразно
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София – Разплащателна агенция да заплати на „Дунав ленд агро“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Цар
Освободител“ № 72, представлявано от управителя М.Н.С. сумата от 1 450,00
(хиляда четиристотин и петдесет) лева - разноски под делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: