РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Сливница , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Георги Н. Николов
Секретар:Паулина Б. Велкова
като разгледа докладваното от Георги Н. Николов Административно
наказателно дело № 20201890200321 по описа за 2020 година
К. И. М. от град Б., ул. „Х.Б.”, № **, с ЕГН **********, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6819/06.07.2020г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „ПИ” гр. София, оправомощен със
Заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. на Председателя на УС на АПИ, с което за нарушение на
разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, затова, че на
09.06.2020г. в 14.12 часа, на ПП І-8, км. 39+600 дясно в посока на движение гр. Драгоман –
гр. София, е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми,
марка „В.“, модел „****“ с рег. № ****, като при измерване е констатирано превишение на
нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както следва:
При измерено разстояние между осите 1.38 м. сумата на натоварването на
двойната задвижваща ос на МПС е 25.880т., при максимално допустимо
натоварване 19т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредбата,
което квалифицира управляваното МПС, като извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на
Наредба № 11, респективно като тежко по чл. 3 т. 2 от Наредбата, без да притежава валидно
разрешително за дейност, или квитанция за платени пътни такси за дейност от специалното
ползване на пътищата издадени по реда на раздел ІV от Наредбата, поради което и на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 2 от ЗП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2500 лева.
1
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като
са посочени твърдения за извършени нарушения свързани с издаването на оспореният
административен акт.
Моли да бъде отменено, като незаконосъобразно обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, не ангажира доказателства и не излага допълнителни съображения свързани с
твърденията му за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание.
В представена по делото писмена защита от процесуалният представител юрисконсулт Г. Н.,
се излагат съображения за неоснователност на жалбата и правилност на издаденото НП, като
моли същото да бъде потвърдено. Заявява претенция за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че на посочените в НП и АУАН, дата, място и време,
жалбоподателят е управлявал описаното в посочените актове МПС. По същото време,
свидетелите А. М. А. и Д. Г. З. – инспектори към АПИ, изпълнявали служебните си
задължения по предварително изготвен график във връзка със спазване разпоредбите на
Наредба № 11 на МРРБ. Те спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил, който бил натоварен със земна маса. Инспекторите на АПИ извършили
контролна проверка на натоварването на 3-та и 4-та оси на превозното средство, като било
констатирано превишение на допустимите норми на натоварване. Било установено
натоварване приблизително от 26 тона при допустимо такова от 19 тона. Проверката била
извършена със съответните сертифицирани измервателни уреди – рулетка и електронна
везна, като жалбоподателят присъствал на място и не възразил по така установените
параметри. Водачът заявил, че не притежава квитанция за заплатени такси за съответното
превишение на нормите. На същия било обяснено какво нарушение е извършил и той не
възразил.
В този смисъл безспорно е установено по делото, че управляваното от жалбоподателя
МПС е надвишавало установените в Наредба № 11 на МРРБ норми, както и че се е движило
по РПМ. Установено е също така, че за констатираните превишения, водачът е бил длъжен
да заплати съответната такса за наднормените стойности, за да може да се движи по РПМ.
За констатираното нарушение, на място свидетелят А., съставил на нарушителя
АУАН № 0007680/09.06.2020г., екземпляр от който му бил връчен срещу подпис. В графата
за възражения, жалбоподателят не е посочил такива. Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля Д. Г. З.. Също така била издадена и разписка за връчване с която водачът бил
2
уведомен за условията на чл. 37 ал. 3 от Наредба № 11.
Не се установява в срока по чл. 44 от ЗАНН, да е постъпило писмено възражение
срещу така съставения АУАН.
На база на установеното в приложените по преписката доказателства и отразеното в
цитирания по – горе АУАН, на 06.07.2020г. било издадено обжалваното НП, в което са
отразени констатациите по издадения на жалбоподателя акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като
нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице
е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На
първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от
което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде
установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени
формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на
административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и
издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат
предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат
изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на императивни
разпоредби на ЗАНН.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение, изготвен от
3
компетентно длъжностно лице от съответната изпълнителна агенция, което има права да
осъществява функции по контрол на автомобилните превози - актът е съставен от св. А. А.,
в качеството му на инспектор при АПИ при спазване разпоредбите на. чл. 37, ал. 1 от ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за извършени нарушения по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП вр. чл.
37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 на МРРБ, като в него е посочен и индивидуализиран
нарушителят – лицето жалбоподател. Актосъставителят е направил описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Изпълнявайки
изискванията на чл. 42 ЗАНН, органът, издал акта за установяване на административно
нарушение, е направил пълна идивидуализация на нарушението и нарушителя,
обезпечавайки правото на жалбоподателя на активно участие в
административнонаказателния процес.
Съдът намира, че посочените факти, за които на жалбоподателя е наложено
наказаниe, съставляват административно нарушение и наказващият орган правилно и при
спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицето.
Спазена е разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. “б” ЗАНН, според която административни
наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон
или указ. В настоящия случай атакуваното наказателно постановление е издадено от В.Б.А.
в качеството й на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ в Агенция „ПИ” гр. София, черпеща своите правомощия от посочената
в самото НП Заповед – приложена по делото.
Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН
въз основа на АУАН, съставен от свидетелят А..
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на спора по същество съдът намери следното:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен
начин фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, което налага извод за доказаност на деянията
предмет на санкциониране в административнонаказателното производство.
От обективна страна безспорно се установява, че жалбоподателят на посочената н
АУАН и НП дата е осъществявал движение с описаното МПС по РПМ, което несъмнено
съобразно нормите на чл. 3 т. 2, вр. чл. 7 от Наредба № 11, представлява тежко такова.
Съобразно установените параметри на управляваното ППС и според нормата на чл. 14 ал. 3
4
от Наредба № 11, водачът следва да заплати съответната такса за да се движи по РПМ, което
очевидно жалбоподателят не е сторил. Именно за това нарушение същия е бил
санкциониран, правилно от АНО. В този смисъл е налице трайна практика на
административните съдилища (Р-914/27.09.2018г. по КАНД № 736/2018г. на АССО; Р-
1303/20.12.2018г. по КАНД № 1111/2018г.; Р-515/18.11.2020г. по КАНД № 672/2020г. на
Адм. съд Перник и др.)
Предвид изложеното, съдът намира така оспореното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и
установено по несъмнен начин нарушение.
Относно размера на наказанието съдът намира следното: В предвидените законови
граници от 1000 лв. до 5000 лв. на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500лв., т.е.
към средния предвиден за нарушението размер. В наказателното постановление,
административният орган е обосновал размера на така наложената санкция със степента на
установеното надвишение на нормите на Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на
уславията на чл. 37 ал. 3 от същата наредба след съставянето на АУАН, което се отчита като
утежняващо вината обстоятелство. Отчетен е и факта, че установеното нарушение е за първи
път. В този смисъл е наложено административно наказание при баланс между отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът приема така наложената
санкция за правилно определена. В този смисъл не следва да бъде изменян размера на
наложеното наказание, който се явява в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
Изложеното налага извода, че обжалваното НП, е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Агенция «Пътна инфраструктура», на
основание чл. чл. 63 ал. 3, вр. ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Наредба за заплащането на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати такова в минималния
размер от 80 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 6819/06.07.2020г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в
Агенция „ПИ” гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. на
Председателя на УС на АПИ., с което на К. И. М. от град Б., ул. „Х.Б.”, № **, с ЕГН
**********, за нарушение на разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, вр. чл. 37 ал. 1 т.
1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
5
затова, че на 09.06.2020г. в 14.12 часа, на ПП І-8, км. 39+600 дясно в посока на движение гр.
Драгоман – гр. София, е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две
управляеми, марка „В.“, модел „****“ с рег. № ****, като при измерване е констатирано
превишение на нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както следва:
При измерено разстояние между осите 1.38 м. сумата на натоварването на
двойната задвижваща ос на МПС е 25.880т., при максимално допустимо
натоварване 19т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредбата,
което квалифицира управляваното МПС, като извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на
Наредба № 11, респективно като тежко по чл. 3 т. 2 от Наредбата, без да притежава валидно
разрешително за дейност, или квитанция за платени пътни такси за дейност от специалното
ползване на пътищата издадени по реда на раздел ІV от Наредбата, поради което и на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 2 от ЗП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2500 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6