Решение по дело №194/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Б. А. Н. с [ЕГН] от [населено място] срещу Решение № 114/28.03.2024г., постановено по АНД № 2660/2023г. по описа на Районен съд- Шумен.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че водачът не е собственик на превозното средство и е нямало как да знае, че същото е с прекратена регистрация. С оглед на което, въззивният съд е постановил решение, което е незаконосъобразно и се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 23-0869-000019 от 19.01.2023 год. на Началник на група към ОД на МВР– [населено място], сектор Пътна полиция. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За ответникът по касация- Началник група към ОД на МВР-[населено място], сектор ПП редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Сочи, че няма законово задължение за уведомяване на собственика, като в случая самият жалбоподател го е представлявал при покупката на автомобила и същият е знаел кога е била придобита собствеността.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и основателна, като постановеното решение е неправилно.

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на касационното обжалване е Наказателно постановление № 23-0869-000019 от 19.01.2023 год., издадено от Началник група към ОД на МВР-[населено място], сектор ПП, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя Б.Невянов са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

От приетите по делото доказателства, съдът установил от фактическата страна на спора, че на 15.07.2022 год. около 19.31 часа по път в община Шумен, жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка], с рег. №[рег. номер], собственост на „Тепе Амбалаж 60“ ЕООД, с управител сина на водача, като допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, във връзка с което била извършена проверка от служители на ПП. Било констатирано, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 14.06.2022 год., след като в законоустановения срок от собственика, закупил го с Договор за покупко-продажба №1684/12.04.2022 год., не е извършил необходимата пререгистрация на автомобила. На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя без възражения от негова страна, като в срока по чл.44 от ЗАНН, също не постъпили възражения. Във връзка с установеното, от страна на сектор ПП- Шумен била сезирана РП- Шумен с оглед преценка на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Въз основа Постановление от 10.01.2023г., на прокурор от РП-[населено място], с което било отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 5809/2022г., било издадено процесното постановление. При така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. С оглед на констатирана допусната техническа грешка в НП и предвид безспорно установеното деяние, представляващо нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 предложение 1 от ЗДвП, съдът преквалифицирал нарушението посочено в НП, като изменил същото от чл.175 ал.3 предложение 2 от ЗДвП на чл.175 ал.3 предложение 1 от ЗДвП без да променя размера на наложените административни наказания.

В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед приобщените по делото доказателства, част от преписка № 5809/22г. на ШРП, АУАН и НП, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение, преквалифицирано по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е извършено виновно от касационния жалбоподател. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението- жалбоподателят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка по въззивното дело, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на процесния автомобил– собственост на търговско дружество, е прекратена служебно на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация в законовия срок от придобиването на превозното средство с договор за покупко-продажба от 12.04.2022г., приложен по делото, регистриран на същата дата. Нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ", като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

Съгласно чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.140 от с.з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно, на касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Касационният състав намира за неоснователни твърденията на ответника по касация за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т.н. В случая касаторът е управлявал превозното средство, което не е регистрирано по надлежния ред, съответно в свидетелството му за регистрация, представено от самия жалбоподател по въззивното дело/стр.42/ е посочено трето лице, предходен собственик на автомобила- „Камаджиев Милк“ЕООД, а не настоящият собственик, представляван от жалбоподателя при покупко-продажбата. Следователно, водачът е знаел, че автомобилът не е бил представен за регистрация в законовия срок след придобиването му. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този смисъл е последователната практика на настоящия касационен съд- КАНД № 14 по описа за 2021г., КАНД № 258 по описа за 2020г., КАНД №196 по описа на 2019г. и др. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Правилна е преценката на първостепенния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност, а жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП, видно от приложената Справка на стр.7-8 от въззивното дело с 5 влезли в сила НП и 43 фиша.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 114/28.03.2024г., постановено по АНД № 2660/2023г. по описа на Районен съд- Шумен.

ОСЪЖДА Б. А. Н. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, [улица] да заплати на ОД на МВР- [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.