РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Ямбол, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330103324 по описа за 2023 година
Производството е за делба, във фазата по допускане на делбата.
Производството е образувано по предявен от Н. И. Г. и Я. И. Б. и двамата чрез
пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. А. Т.- ЯАК,
против Е. Д. К., Д. К. Д. и Т. К. А. и тримата от гр. Ямбол, иск за делба на незастроено
дворно място, находящо се в с. З., общ. Т., обл. Я., съставляващо ПИ 73 с площ от 1195
кв.м., за който е отреден УПИ № *** с площ 1255 кв.м., в кв.№ *** по подробния
устройствен план на с. З., общ. Т., обл. Я., при граници : улица; УПИ № ***; УПИ №
*** и УПИ № ***, при следните квоти : за Н. И. Г.- ¼ ид.ч.; за Я. И. Б.- ¼ ид.ч.; за Е.
Д. К.-1/6 ид.ч.; за Д. К. Д.- 1/6 ид.ч. и Т. К. А.- 1/ 6 ид.ч.
В исковата молба се посочва, че Д. Д. Б. и нейния брат К. Д. К. са придобили в
съсобственост с договор за дарение от *** г. посоченото по-горе празно дворно място.
Д.Д. Б поч. на*** г., като на основание чл.5, ал.1 ЗН оставила за наследници по
закон Н. И. Г. и Я. И. Б..
К. Д. К. поч. на *** г. и оставил за наследници по закон и на основание чл.9, ал.1
и чл.5, ал.1 ЗН- Е. Д. К., Д. К. Д. и Т. К. А..
С оглед на това, че страните по делбата не можели да се разберат доброволно
искат нейното допускане от съда.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Д. К.,
чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** чрез адв. М. Г.- ЯАК.
Счита се, че предявения иск бил допустим, но изцяло неоснователен. Не се оспорват
твърденията, че ищците съделители са наследници на Д. Д. Б., като ответниците
съделители са наследници на К. Д. К., както и факта, че наследодателите на страните
са били брат и сестра и са били съсобственици на посоченото незастроено дворно
място по силата на договор за дарение.
1
Предявения иск се счита изцяло за неоснователен. Твърди се, че на *** г. Е. Д. К.
сключила граждански брак с К. Д. К., като в имота в с. З. живеели неговите родители.
Тя и съпруга и непрестанно се грижели за тях и поддържали имота изцяло. Същия се
състоял от два имота- УПИ № *** и УПИ № ***, като между двата урегулирани
поземлени имота никога не било имало ограда и граница. През 1974 г. Д. К. С. дарил
на съпруга й и на сестра му Д. Д.Б., крайната южна незастроена част от имота, а
именно посоченото по-горе УПИ № *** с площ от 1255 кв.м., като между двата имота
не била поставяна ограда. През 1981 г. починал Д. К. С., като в имота останала да
живее съпругата му Я. Й. С., като ответницата и съпруга й продължавали да се грижат
за нея и целия имот. Когато Д. Д. Б. се пенсионирала, отишла да живее при майка си в
имота в с. З.. През 1995 г. след като К. Д. К. се пенсионирал също останал да живее в
имота в с. З., като ответницата съделител непрекъснато пътувала, понеже още
работила. Праз 1997 г. починал съпруга й, ато в къщата останала само Д. Д. Б., като
живяла там до около година преди смъртта си. Есента на 2003 г. отишла в гр. С. да се
лекува, като по време на лечението си, след тежка операция починала на *** г. На
20.09.2004 г. ищеца съделител Я. И. Б. се прибрал в Р. Б. от Р., където живеел, като и се
обадил да се видят. На срещата Е. К. отишла с дъщеря си Т. К. А., като същия им
споделил, че бил на село в З. за да оправи земеделските земи на майка си, като оставил
ключовете от къщата на братовчедка на майка си. Е. К. му поделила, че къщата бил
бащин дом на съпруга й, че бил и нейн наследствен имот и ще се погриже за тях. Още
същия ден тя взела ключовете и отишли в двора, като никъде не било заключено. Част
от южната ограда на цялото дворно място, включително и където се намирало
въпросното УПИ и част от северната ограда на имота били съборени, като ответницата
съделител рашила и възстановила оградите на имота и подпорните стени, като през
2005 г. възстановила всичко, като останала в имота зимата на 2004 г. Същата твърди,
че започнала да възстановява, оборудва и стопанисва имота, като вложила много пари,
но децата и помагали. Твърди се, че от лятото на 2005 г. до получаването на ИМ (
почти двадесет години) само тя ползвала, владеела, стопанисвала, ремонтирала и
поддържала непрекъснато постройките и жилищната сграда, на която била направила
основен ремонт, необезпокоявана от никой, като свои собствени и била плащала
всички данъци и разходи на процесния имот. Твърди се, че нито един от останалите
наследници не бил ходил на село, не били търсели имотите, като не били предявявали
каквито и да било претенции към тях или по какъвто и да било друг интерес. През
всичките тези години само тя ползвала празното дворно място, засадила била
различни плодни дръвчета, всяка година поне два пъти косяла имота, поливала го,
пръскала и събирала плодове от там.
С оглед на посоченото по-горе прави възражение за придобиване по давностно
владение на процесния имот посочен по-горе, представляващ незастроено дворно
място, находящо се в с. З.. От лятото на 2005 г. до настоящия момент била установила
в продължение на повече от 18 год. непрекъснато, явно и необезпокоявано даностно
владение върху посочения процесен имот.
Предявява инцидентен установителен иск по чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, като
се иска постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на Н. И. Г., Я. И. Б., Д. К. Д. и Т. К. А., че Е. Д. К. е собственик по илата на
изтекла придобивна давност за периода от 01.07.2005 г. до датата на депозиране на ИМ
за делба, на процесния недвижим имот, а именно : незастроено дворно място,
находящо се в с. З., общ. Т., обл. Я., съставляващо ПИ *** с площ от 1195 кв.м., за
който е отреден УПИ № *** с площ 1255 кв.м., в кв.№ *** по подробния устройствен
2
план на с. З., общ. Т., обл. Я., при граници : улица; УПИ №***; УПИ № *** и УПИ №
***.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск за
делба като неоснователен и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК останалите съделители ответници Д. К.
Д. и Т. К. А. не са депозирали отговор на исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците съделители Н. И. Г. и Я. И.
Б. са депозирали отговор на установителния иск по чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, чрез
пълномощник адвокат А. Т.- ЯАК. Същите считат предявения инцидентен
установителен иск за напълно неоснователен и недоказан. Твърди се, че изобщо няма
ползване на цялото празно дворно място, нямало извършване засаждане на каквито и
да било плодни дръвчета, като действията на ищцата по инцидентния установителен
иск не водели до отблъскване и демонстрация на така установено владение, което да
обективирало отношението й към имота като нейн собствен. Изложените от К.
твърдения не можели да доведат до извода, че с така описаното отношение се
демонстрирало друго такова към процесния имот, основаващо се на своене на същия.
Не били демонстрирани действия, които да са достигнали до останалите
съсобственици, като същата завладяла по скрит начин идеалните части на останалите
съсобственици, като следователно владението й било опорочено, като не настъпвали
последиците по чл.79, ал.1 ЗС. Същата била придобила правото си на основание
наследяване и на правно основание, поради което се явявала държател на правата на
останалите съсобственици, като да започнела да тече придобивна давност в нейна
полза било необходимо да демонстрира промяна в намерението си чрез действия,
които отричат правата на останалите съсобственици.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноските за
инцидентния установителен иск и допускане извършването на съдебната делба.
В законоустановия срок ответниците Д. К. Д. и Т. К. А. не са депозирали отговор
на предявения инцидентен установителен иск.
В съдебно заседание исковата молба за делба и отговора на инцидентния
установителен иск се поддържа от процесуалния представител на ищците и
ответниците, сочат се доказателства, като се прави искане за уважаване на иска за
делба и отхвърляне на инцидентния установителен иск.
Ответника съделител по иска за делба и ищец по инцидентния установителен иск
Е. Д. К. се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, сочат
доказателства и пледират за уважаване на инцидентния установителен иск и
отхвърляне на иска за делба.
Ответницете съделители по иска за делба и ответници по инцидентния
установителен иск Д. К. Д. и Т. К. А. не се явяват, като се представляват от
пълномощник адвокат, чрез който оспорват иска за делба и признават така предявения
инцидентен установителен иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са наследници на Д. Д. Б., поч. на *** г. и К. Д. К., поч. на
*** г.
Към исковата молба е представен НА за дарение на недвижим имот № ***,
том***, дело № *** от *** г. от който се установява, че Д. К. С. дарил на Д. Д. Б. и К.
3
Д. К. следния свой недвижим имот : празно дворно място, намиращо се в с. З., Я.
окръг, цялото от 1255 кв.м., съставляващо парцел ***, имот планов № *** в кв.***по
плана на с. З., при граници : улица; държавен имот; Г. Д. С. и Д. К. С..
От удостоверение за наследници изх. №*** г. издадено от община- Я. се
установява, че Д. Д. Б. е поч. на *** г. и оставила свои законни наследници- сина си Я.
И. Б. и дъщеря си – Н. И. Г..
От удостоверение за наследници изх. № ***г. издадено от община- Я. се
установява, че К. Д. К. е поч. на *** г. и оставил свои законни наследници- Е. Д. К.-
съпруга, Д. К. Д.- син и Т. К. А.- дъщеря.
Представени са още скица на поземления имот и данъчна оценка по чл.264, ал.1
ДОПК; заверено копие от стопанската книга на с. З. от 01.01.2009 г. до 31.12.2023 г.,
приходни квитанции, платежни нареждания и приложения към разписки за фактури.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И. И. – без
родство страните посочва, че живее в с. З. и познава страните по делото. Имота в
който живее се намирал пред две къщи от процесния имот и на една улица. Същото
било наследнически имот, като го имали от дядо си, а от там от майка си Д. Б..
Дворното място било оградено с нахвърлени камъни и отсечени дървета, като сега от
лятото видял някакви издънки в имота. Дървета имало набучени в имота от лятото на
2024 г., като преди това дворното място било празно и същото не било поддържано.
Той лично орал дворното място преди повече от 20 години по поръчение на Д. Б.. Не
бил виждал Е. или други лица да косели дворното място, като отделно бил виждал М. (
свидетелка) вътре инцидентно да работи дворното място, но тя си поддържала и друг
двор.
На въпрос на адв. Г. свидетеля отговори, че говорил за това дворно място, което
било зад читалището. Имало някакво място, което навремето било отчуждено, като
след това Е. го била взела по някакъв начин. Било около 800 кв.м., но не бил сигурен.
Имало улица, но тръгвал и този парцел който бил камъни, като едното и другото
място имали излаз до улица. За това за което се водило делото, то било
необработваемо и не било поддържано. Други граници имало това място което
споменавал, че било купено от нея и от западната част имало дворно място, като
южната граница била с това място което била закупила, поне така си мислел, защото
тя го държала. Този имот за който се водило делото бил неподдържан, като имало
нахвърлени камъни. Виждал, че го косели това място, като другото не се поддържало.
Свидетеля Р. И. И., без родство със страните посочва, че по принцип живее в гр.
Я., но всеки ден пътува до с. З.. Познавал страните по делото, като неговия имот бил
през три къщи от този имот на съделителите. Този имот го имали в наследство от
майка си Д. Б. и същия се намирал в близост до центъра. Същия бил разделен на три,
поне от оградите които имал. Същите били срутени камъни и натрупани клони, храсти.
От двора където били чистени храстите, били хвърляни на камъните, като първия двор
бил с големина декар и половина, до два декара. Това бил този който бил най близо до
центъра на селото, следващия бил около декар и нещо, като третия бил по- малък и
бил зад къщата отстрани. Ставало въпрос за първия имот, който бил най близо до
центъра и бил по-голям. Този двор не се обработвал от години, като от време на време
се почиствал. Последно те го орали когато била жива Д. Б., около 2000 г. някъде. С
изключение на къщата другите постройки били паднали почти нацяло. Може би и
къщата щяла да се срути, но преди да почине Д. Б. и била направила ремонт на
покрива, като те и помагали и съдействали. От момента на нейната смърт в много
4
редки случаи Е. била почиствала имота, като в годината няколко пъти я бил виждал.
Свидетеля минавал всеки ден по улицата и покрай къщата. Последното лято засадили
някакви дръвчета, като преди това нямало. Когато Е. чистела двора бил виждал, че се
почистват храстите,като се изнасяли по зидовете, като освен нея виждал и хора които
и помагали. Предполага, че това били някой от нейните деца които бил с нея. Н. по
принцип била идвала в с. З., понеже обработвали нейната земя и когато подписвали
договорите също идвала, но се оплаквала, че било заключено с катинари и нямало как
да влезе в двора. И. след смъртта на майка си ходил няколко пъти, като не бил в Б., а
бил в Р.. Видимо нямало дръвчета и нямало и плодове които Е. да събира.
На въпроси на пълномощника на ответника Е. К. свидетеля отговори, че от една
страна било читалището на селото, от другата страна улица. Следващата граница била
част от останалите имоти и на запад граничел със съседи. Имало каменен зид, който
бил от едно време и бил порутен, но не бил влизал да го гледа. Нацяло бил този
каменен зид зад читалището, във вътрешната част. Там били каменни зидове, на места
имало като входове, вратички, на времето които ги имало. Сега не бил влизал в двора,
от малко преди да почине Д. Б. бил влизал, за последно през 2005 г.
На въпрос на пълномощника на ответниците Д. и А. свидетеля отговори, че това
което било зад читалището имало вход, то даже не бил казал, че е от улицата, защото
то били бордюри и затревена площ, а другите си били от самия двор, от улицата бил
главния двор, като вратниче било направено едно дървено и просто си имало
разклонение за всеки двор. В момента нямало нито вратички, просто били натрупани
храсти върху камъните. Централния вход бил един, който бил най близо до къщата, а
на останалите имало вход зад читалището, който водил към плевника. В момента
плевника го нямало и от улицата което виждал, повечето неща били срутени, с
изключение на къщата.
Свидетеля М. Р. И., без родство със страните, посочва, че живее в с. З., откакто
била родена. Знаела за кой имот ставало въпрос, този на кака и Е.. Имота се намирал в
центъра, като двора бил хубав, работен бил и когато я повикали ходила да работи и да
почиства, като това се случвало от 2004 г. Не била вижала други хора да ходили в
двора и не знаела на кой друг е този двор. Същия бил един двор, като където и кажели
там работила, като бил около два декара. В двора имало къща и овошки, като дръвчета
имало край къщата, имало и от другата страна от към центъра от където се влизало.
Каквото и кажела кака и Е. тя копаела и садяла, като не била виждала друг да ходи в
двора. Имало сливи и круши, като кака и Е. ги купувала и ги давала тя да ги сади.
Плащала и да коси тревата, да сече мешите, храстите. Като сечала мешата я слагала на
оградата от камъни. Цялото място било оградено с камъни от към пътя, като имало и
съборени камъни. То си имало вратичка, имало вратник и от долу пак имало вратичка.
Не познавала Н. И. Г., не била я виждала и срещала с нея. И. бил синът им, него го
познавала, бил син на кака Е., като внучките и също идвали с нея.
На въпрос на пълномощника на ищците свидетелката отговори, че когато я
извикали, тогава била садила дръвчета. Миналата година, новите посадени дръвчета до
къщата тя ги садила. Преди това била садила други дървета, като нямало други
дървета, освен тези които садила миналата година, други дървета в двора нямало.
Свидетеля Д. К. И., кмет на населеното място, посочва, че от 2015 г. бил кмет и
знаел за кой двор става на въпрос. Той се намирал в центъра на селото и бил около 2-3
дка. Целия двора бил ограден от едно време с камъни и отгоре с плет. В двора не бил
влизал почти, като официално в него можело да се влезе от две места, където имало
вратички и били откъм улицата. Двора бил на около 50-60 км. От Кмеството, като по
5
принцип имало дръвчета, но не знаел какви са. Мисли, че са садени, а не саморасли, но
не бил сигурен. Не можел да каже от кога са тези дръвчета, като имало и стари
постройки, но не знаел от коя година са строени. Имало къща в двора, но била много
стара, като по принцип двора се почиствал, като се косял. Бил виждал Е. в двора, като
откакто бил кмет друг човек не бил виждал там. От както бил кмет живеел постоянно в
селото, като имало паднали постройки в двора. Те били на повече от 80 год. и като не
се поддържали, нямало как да не паднат. За последно там била живяла сестрата на
съпруга на Е., която се казвала Д.. Поне той нае бил виждал друг човек освен Е. да
ходи в имота. М. я бил виждал да работи в двора, като Е. не косяла двора, други хора
го косели. Други роднини не бил виждал, като мисли, че са в страната. Откъм
читалището имало някакви дръвчета, като за него този двор бил изоставен от много
години. Нямало нови огради, нямало нищо, като нищо не се правило в този двор.
На въпрос на пълномощника на ищците адв. Т. свидетеля отговори, че косенето
на трева било работенето в двора, като това се извършвало 2-3 пъти в годината, когато
пораснела косата.
Свидетеля М. М. А., без родство със страните, посочва, че живее в с. З. и знаел за
кой имот ставало на въпрос. Последно госпожата живяла в имота ( свидетеля посочи
Е. К.). Той бил кмет от 1995 г. до 2015 г. и вече минало много време. Около 2004- 2005
г. там била Д. Б., която била сестра на бат му К., като след това Е. започнала да
почиства двора, като го косели и режели дърветата. Имало къща в имота, като отзад
имало навес и плевник, като не бил обърнал внимание дали били паднали тия
постройки. Дворът бил ограден с камъни и жив плет и не можел да посочи колко дка
бил.
На въпрос на пълномощника на Е. К., адв. Г.- ЯАК свидетеля отговори, че знае
по негово време до 2015 г., че момчето го нямало в Б., като Н. не бил я виждал.
Другата сестра Е. имало две дъщери и не бил ги виждал, като имота имал катинар на
вратата.
На въпрос на пълномощника на ответниците Д. и А. свидетеля отговори, че и да
имало нещо не можел да се сети, като знаел, че И. карал бали в плевника, като сега ги
изкарали, но не можел да каже коя година се случило това. След като починала Д. Б.,
Н. и Е. не ги познавал, като те били млади хора. Братчето й работили при него преди
около 35 год. като бригадир и от тогава не бил го виждал, нито Еленка, нейните
дъщери не ги познавал.
На въпрос на адв. Т.- ЯАК свидетеля отговори, че Е. работила двора, но не била
постоянно там. Конкретното работене на двора при тях имало едно ърва „***“ и ако не
се режела, плъзвала из целия двор и те го косели отвътре и отвън, като го събирали на
куп на улицата и го горели. Е. си наемала хора, као това се случвало всяка година.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Първоначално предявения иск е с правно основание чл.34 ЗС.
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът
следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки съделител.
В тази връзка претенциите на ищците по иска за делба са да бъде допусната при
квоти от по ¼ ид.ч. на Н. И. Г. и Я. И. Б. и от по 1/6 ид.ч. за Е. Д. К., Д. К. Д. и Т. К. А..
От наличните по делото доказателства, безспорно се установява, че с нотариален
6
акт за дарение на недвижим имот № *** г. Д. К. С. дарил на Д. Д. Б. и К. Д. К. следния
свой собствен недвижим имот, а именно : Празно дворно място, намиращо се в с. З.,
общ. Т., обл. Я., цялото от 1255 кв.м., съставляващо парцел *** имот планов № *** в
кв.*** по плана на с. З., при граници : улица, държавен имот, Г. Д. С. и Д. К. С..
От представеното удостоверение за наследници с изх. № *** г. издадено от
община- Я. се установява, че Д. Д. Б. е поч. на *** г., като оставила законни
наследници сина си Я. И. Б. и Н. И. Г..
От представеното удостоверение за наследници изх. № ***г. издадено от община-
Я. се установява, че К. Д. К. е поч. на *** г. и оставил законни наследници съпругата
си Е. Д. К., сина си Д. К. Д. и дъщеря си Т. К. А..
По инцидентния установител иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79,
ал.1 ЗС.
В настоящото производство ответника Е. Д. К. е поискала постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на Н. И. Г., Я. И. Б., Д. К.
Д. и Т. К. Д.а, че тя е собственик по силата на изтекла придобивна давност за периода
от 01.07.2005 г. до 14.12.2023 г. върху незастроено дворно място, находящо се в с. З.,
общ. Т., обл. Я., с площ от 1195 кв.м., съставляващо ПИ ***, за който е отреден УПИ
№ ***, в кв.*** по подробния устройствен план на селото, при граници на имота :
улица; УПИ № ***; УПИ № *** и УПИ № ***.
Така предявеният иск по своя характер е положителен установителен иск за
собственост, намиращ правно основание в чл.124, ал.1 ГПК.Съгласно посочената
нормата всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на интерес от
търсената защита.В конкретния случай съдът намира, че за Е. Д. К. е налице правен
интерес от предявения положителен установителен иск и той произтича от
възникналия между нея и другите съсобственици спор за правото на собственост по
отношение на процесното незастроено дворно място. Прекия интерес от
установяването произтича от предявения иск за делба на същото Мотивиран от
изложеното до тук, съдът прецени предявения иск за допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. В обстоятелствената част на
исковата молба ищеца е посочил, че да предяви иска е мотивиран от обстоятелството,
че е собственик на процесния имот, придобил собствеността по давностно владение,
основано на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. Това твърдение на ищеца по инцидентния
иск съдът намира за неоснователно и недоказано. Съображенията са следните:По
принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да бъде
изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или
оригинерен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване
право на собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента:
владение и определен срок от време. Владението, съгл. чл. 68, ал.1 ЗС, представлява
упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да
произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя
собствена. Съгласно посочената по-горе норма на чл.79, ал.1 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
7
Безспорно е по делото, че Н. И. Г. и Я. И. Б. са наследници на Д.Д. Б. поч. на ***
г., като Е. Д. К., Д. К. Д. и Т. К. А. са наследници на К. Д. К., поч. на *** г. Безспорно
е също така, че на 12.02.1974 г. с договор за дарение Д. К. С. дарил на наследодателите
им незастроено дворно място, находящо се в с. З., общ. Т., обл. Я., с площ от 1195
кв.м., съставляващо ПИ ***, за който е отреден УПИ № ***, в кв.*** по подробния
устройствен план на селото, при граници на имота : улица; УПИ № ***; УПИ № *** и
УПИ № ***. Наследодателите на страните придобили посоченото по-горе незастроено
дворно място, в съсобственост при равни квоти. След тяхната смърт, наследниците на
Д.Б. придобили от по ¼ ид.ч. от същото, като наследниците на К. К. придобили от по
1/6 ид.ч. от същото.
Както е известно при наличие на съсобственост се приема, че съсобственикът,
който владее целия имот е владелец на собствената си част и държател на частите на
останалите съсобственици. Ето защо, ищеца, позоваващ се в хода на процеса на
придобивна давност, трябва съгласно чл.154, ал.1 ГПК, да докаже не само, че е ползвал
процесния имот в срока по чл. 79, ал.1 ЗС , но и че е променил намерението си и е
завладял ид. части на останалите съсобственици, т.е. променил е субективното си
отношение към частта на последните и от държател се е превърнал във владелец на
тези части. Промяната в намерението не трябва да е скрита, тя трябва да бъде
демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние
на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че съсобственикът, който
упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за
себе си. (в т.см. Р.№140/2006 г. на ВКС, I г.о.; Р.№872/2006 г. на ВКС, I г.о.).В
настоящия случай, ищцата е посочила начален момент на давността 01.07.2005 г.
По делото обаче липсват доказателства за настъпила промяна в субективното
отношение на ищцата към процесния недвижим имот, т.е. от държател да се е
превърнал във владелец. Дори и да приемем за вярно твърдението й за
необезпокояваното ползване на процесното дворно място, изразяващо се в почистване
и косене, то това не е факт, който доказва владелчески действия, а по делото няма
данни другите съсобственици да не са допускани в имота, нито към 01.07.2005 г., нито
пък след това. В тази насока са единствено твърденията на свидетеля Р. И. който
твърди, че Н. се оплаквала, че било заключено с катинари и нямало как да влезе в
двора, но не беше уточнено точно кога се е случило това, за да се прецени срока на
давност. Твърдението на ищцата, че фактическата й власт е била непрекъсната и
необезпокоявана няма отношение към нейната явност и несъмненост.
Разпоредбата на чл.69 ЗС създава презумпцията, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР №1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е налице изменение на
основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел действия, които
8
да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва
да отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против
тяхната воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността
на владението.
Намерението за своене се предполага съгласно чл.69 ЗС , но за да се осъществи
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС е нужно това владение да е несъмнително -
осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи веща
като своя и явно, т.е. намерението на владелците да е противопоставено на
собственика. Точно тези признаци на владението ищцата по инцидентния
установителен иск, която носи тежестта да ги докаже чрез пълно главно доказване, не
е установила.
Относно признанието на иска от ответниците по инцидентния установителен иск
Д. К. Д. и Т. К. А.. В настоящия случай съдът не кредитира направеното признание,
доколкото същото представлява изгодни за ищцата и посочените двама ответници
факти. В тази насока следва да се посочи, че същите не са депозирали отговор по реда
на чл.131 ГПК, не са доказали никакви факти, като тяхното признание е в
противоречие с останалия събран доказателствен материал.
При всичко изложено до тук, предявеният в производството положителен
установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това, съдът счита, че делбата на горепосочения имот следва да бъде
допусната при квоти от по ¼ ид.ч. на Н. И. Г. и Я. И. Б. и от по 1/6 ид.ч. за Е. Д. К., Д.
К. Д. и Т. К. А..
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по иска с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС се дължат разноски. Доказателства за такива са
представени само от Н. И. Г. и Я. И. Б., касаещи адвокатско възнаграждение и същите
следва да им бъдат присъдени.
По изложените съображения , Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения инцидентен установителен иск с правно основание по
чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, с който се иска постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на Н. И. Г., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН
**********, Д. К. Д., ЕГН ********** и Т. К. А., ЕГН **********, че Е. Д. К., ЕГН
********** е собственик по силата на изтекла придобивна давност за периода от
01.07.2005 г. до 14.12.2023 г., на недвижим имот, а именно : незастроено дворно
място, находящо се в с. З., общ. Т., обл. Я., съставляващо ПИ *** с площ от 1195 кв.м.,
за който е отреден УПИ № *** с площ 1255 кв.м., в кв.№ *** по подробния
устройствен план на с. З., общ. Т., обл. Я., при граници : улица; УПИ № ***; УПИ №
*** и УПИ № I***, като НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между Н. И. Г., ЕГН **********, Я.
И. Б., ЕГН **********, Д. К. Д., ЕГН **********, Т. К. А., ЕГН ********** и Е. Д. К.,
ЕГН ********** на незастроено дворно място, находящо се в с. З., общ. Т., обл. Я.,
съставляващо ПИ *** с площ от 1195 кв.м., за който е отреден УПИ № *** с площ
1255 кв.м., в кв.№ *** по подробния устройствен план на с. З., общ. Т., обл. Я., при
9
граници : улица; УПИ №***; УПИ № *** и УПИ № ***, при следните квоти : за Н. И.
Г.- ¼ ид.ч.; за Я. И. Б.- ¼ ид.ч.; за Е. Д. К.-1/6 ид.ч.; за Д. К. Д.- 1/6 ид.ч. и Т. К. А.- 1/ 6
ид.ч.
ОСЪЖДА Е. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Н. И. Г., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 285, 00 лв.
ОСЪЖДА Е. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Я. И. Б., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 285, 00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10