№ 225
гр. Враца, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. и В. В. П.
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500266 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 299/12.05.2025 г. по гр. д. № 49/2025 г. по описа на Районен съд –
Враца е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, със седалище гр. София да заплати на С. Л. П., с ЕГН ********** и
адрес гр. *** сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца С. П. наказателно преследване по
досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка №
3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от
общ характер. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на С. Л. П. сумата 610,00
лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и внесено адвокатско
възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България,
който обжалва решението в осъдителната част, като неправилно и необосновано. Счита
1
присъденото обезщетение за прекомерно, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Съдът не отчел в
достатъчна степен обективните критерии, относими към размера на присъденото
обезщетение. Съдът отчел, че ищецът С. П. не е задържан за срок от 24 ч., поради което се
снижава отговорността на ответника, но ищецът бил съпроводен от двама полицейски
служители до ЦСМП, поради което този факт според съда завишавал отговорността на
ответника, тъй като това представлявало упражняване на държавна принуда. Съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, полицейските органи
имат вменено задължение да съпровождат лицата до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби в посочените в разпоредбата случаи, а не по
тяхна преценка, поради което този факт не можел да се счита единствено като завишаващ
отговорността, тъй като органите следва да спазват задълженията си. Не били представени
доказателства за това, че органи на Прокуратурата на Република България са извършвали
спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Ищецът сочил промяна в неговото физическо и психическо състояние, без да
представя каквито и да е било медицински документи, респективно такива преди повдигане
на обвинението, за да се установи наличие на обективна промяна за това. В подкрепа на
твърденията на ищеца съдът единствено кредитирал показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие двама свидетели, който не са лица с медицинско образование, което да
обоснове наличие на причинно следствена връзка с физическото и психическото му
състояние и водения наказателен процес. По делото не били налице именно доказателства за
възникнали здравословни и психически проблеми, както и трайни негативни последици за
психическото и физическото състояние, трайна промяна на личността и поведението на
ищеца. Липсвали данни ищецът да се е нуждаел от специализирана медицинска или
психологическа помощ, да е търсил такава и да са му предписвани специфични лекарства, в
резултат на започнатото производство. Не били налице доказателства наказателния процес
да е попречил на трудовата му ангажираност. Не се установило процесът да е попречил на
професионалната му реализация, нямало доказателства ищецът да е кандидатствал за работа
и да не е класиран или одобрен, както и да е изискван документ за образувани срещу него
досъдебни производства. От проведените в хода на делото разпити на свидетели се
установило, че ищецът започнал работа след получаване на свидетелството си за управление
на МПС, но не се установило нито на каква длъжност, нито липсата на такова свидетелство
да му е попречило да работи преди това, предвид липсата на представени такива
доказателства. Прокуратурата по никакъв начин не разпространила информация по воденото
наказателно производство, за да е създала лошо мнение и репутация на ищеца срещу
съгражданите му, поради което събраните доказателства в тази насока не следвало да се
приемат като обективни и достоверни, за което и разгласяването на обвинението не било
пряк резултат от действия на ответника. Досъдебното производство било проведено в кратък
и разумен срок, по него не били извършвани никакви интензивни и други действия спрямо
ищеца, които да са му повлияли неблагоприятно, като същото ставало ясно и от
обстоятелството, че П. не бил търсен от образуване на производството до получаване на
2
постановлението за прекратяване, както и самият той твърдял. В този смисъл не бил
привличан в качеството на обвиняем, спрямо него не били налагани мерки за неотклонение
или други мерки за принуда, с които да се ограничават правата му. Заявените твърдения, че
бил предизвикан страх у ищеца, че ще влезе в затвора, били лични съждения и оценка и не
почивали на обективността. Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за
неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, която
справедливост се извеждала от конкретните обстоятелства, както и не отговаряла на
твърдените от ищеца вреди, както и на икономическия стандарт в Република България. В
тази връзка размера на обезщетение на ищеца било завишено и не съответствало на
икономическия стандарт в Република България, както и неговата цел не била да се
облагодетелства. Така събраните доказателства не били достатъчни да обосноват
действително висок интензитет на търпени вреди, изразяващи се в преживян стрес, опасения
от опозоряването и неоснователно осъждане, уронване на престижа, доброто име, което
състояние да е пряк и непосредствен резултат именно от конкретно обвинение, респективно
и размера на присъденото обезщетение. По отношение на размера на присъдените
имуществените вреди, същият бил завишен и защото наказателно дело не се отличавало с
никаква правна и фактическа сложност. В обобщение не се установили неимуществени
вреди, включително накърняване на честта и достойнството, болки и страдания в обем или
интензитет по-голям от обичайно преживените от всеки човек с нормален интелект.
Следвало да се поставят под съмнение и показанията на свидетелите, които заявяват, че имат
преки наблюдения над П., като в същото време част от показанията им си противоречат.
Следвало да се отбележи, че в подобни на настоящия случай имало трайна съдебна
практика, според която се присъжда обезщетение за обичайни неимуществени вреди от
незаконно обвинение в размер на 1000 лв. за 1 година продължителност на наказателното
производство. Сочи съдебна практика в подкрепа на изложеното. Имайки предвид, че в
настоящия случай производството протекло в рамките на около 5 месеца и обвинение не
било повдигано, исканото обезщетение от 3000 лв. било прекомерно и то не следвало да
бъде източник на обогатяване на ищеца. На следващо място на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК Прокуратурата на РБългария била осъдена да заплати на ищеца сумата от 610,00 лв.,
направени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, която сума
също била висока относно адвокатското възнаграждение. При тези съображения иска
извършване на проверка на така постановения акт и предвид изложеното моли за отмяна на
обжалваното решение, за намаляване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и произнасяне по въпроса за разноските съобразно въззивното
решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения изложени в същата. Допълнително заявява, че обратно на приетото
от РС – Враца следва да се приложи тълкуването в решение № 50047 от 10.03.2023 г. по гр.
дело 3092/2022 г., IV г.о. на ВКС, с което е прието, че едва след привличането на едно лице
3
като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална
принуда, предвидени в НПК и само тези обвиняеми лица могат да търпят вреди и търсят
обезщетение по реда на ЗОДОВ, както и че само по отношение обвиняемите лица
наказателното производство може да бъде прекратено. Смята, че действията, които са
извършили органите на МВР имат изцяло административен характер и нямат никаква връзка
с наказателното производство.
В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения изложени в отговора. Изразява несъгласие с допълнително
изложените доводи от въззивника в съдебното заседание, като заявява, че възприетото в
цитираното решение на ВКС е изолирано, а преобладаващата практика по въпроса дали е
необходимо привличане на ищеца, като обвиняем за реализиране отговорността по ЗОДОВ
на ПРБ е цитирана още в исковата молба и обсъдена от първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Враца ищеца С. Л. П. е предявил срещу ответника
Прокуратурата на Република България, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ сумата 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца
С. П. наказателно преследване по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ
гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца),
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса
на извършено престъпление от общ характер.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника
Прокуратурата на Република България, в който се оспорва предявения иск по аргументи
подробно изложени в него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са и
двама свидетели.
Районният съд е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България да заплати на С. Л. П., сумата 3 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и
подържано срещу ищеца С. П. наказателно преследване по досъдебно производство №
494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна
прокуратура гр. Враца), приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
4
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява, се от приложените пред първоинстанционния съд документи,
включително ДП № 494/2023 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. 3310/2023г. по описа на РП –
Враца, че на 11.05.2023 г. около 23,30 ч. в гр. Враца по ул. „Спортна", ищеца С. П.
управлявал л. а. марка „Фолксваген", модел „Пасат", с peг. № ***, негова собственост. На
същата улица срещу № 5 той бил спрян за проверка от полицейските служители Ц. М,. и А.
Й.. При проверката, полицейските служители забелязали, че водачът на МПС бил разсеян,
поради което му извършили проверка с техническото средство „Drug Test 5000" с фабр. №
ARMC 0094, което отчело положителна проба за употреба на наркотични вещества -
„амфетамин". На С. П. бил издаден АУАН с № серия GA 942737 и му бил издаден талон за
медицинско изследване с №130810. Той дал проби кръв и урина за химично изследване. На
11.05.2023 г., в 23,40 ч., по отношение на ищеца С. П. и във връзка с процесния случай била
издадена заповед за задържане на лице за срок до 24 часа от полицейски служител, с която
ищеца бил задържан до 1,20 ч. на 12.05.2023 г., като същият не е настаняван в арестни
помещения. На 12.05.2023 г. му била издадена ЗППАМ № 23-0967-000213/12.05.23г., с която
временно му било отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца. В хода на разследването С. П. бил разпитан, в качеството на свидетел, като
заявил, че през деня е пил енергийни напитки - „Изоспорт" и „Хел", както и лекарство
„Аулин". По досъдебното производство било изготвено заключение на съдебна химико-
токсикологична експертиза с изх. № И-9256/16.10.23 г., като в предоставените проби кръв и
урина от С. Л. П. не се установило наличие на наркотични вещества. С постановление за
прекратяване на наказателно производство от 26.10.2023 г., прокурор при РП – Враца приел,
че ищеца С. Л. П. не е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК
и поради липса на извършено престъпление от общ характер е прекратил досъдебно
производство № 494/2023 г. по описа на РУ-Враца, пр. пр. 3310/2023 г. по описа на РП -
Враца образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
От показанията на свидетелката З.Ц., се установява следното: свидетелката познава
ищеца от около 2 години и е приятелка на доведената му дъщеря; видяла ищеца около 24
часа след като го освободили от ареста в РПУ – Враца; психически и физически не се
чувствал добре, усещал болка в главата, имал задух; психически много се тормозел, че му
взели книжката, без да е извършил нарушението, което му приписали; тогава той работел в
една бензиностанция във Враца, а живеел в село Т.; след случая много трудно се придвижвал
до работа; по-често използвал автобуса от Т. до Враца, а понякога викал свидетелката да го
закара с кола; може би месец след случая, понеже му било трудно придвижването и
закъснявал за работа, решил да напусне; чак след 3-4 месеца, откакто му взели шофьорската
книжка, си намерил работа; новата му работа била в погребална агенция във Враца;
свидетелката познава ищеца като спокоен човек, който не употребява алкохол и наркотици;
състоянието, в което не се чувствал добре, продължило около 5-6 месеца; ищеца не можел да
си намери работа, защото нямал шофьорска книжка; в Т. се разбрало за случая и хората вече
5
го гледали различно; С. бил много притеснен и се затворил; след като му върнали книжката,
всички разбрали, че това в което го обвинили не е истина.
От показанията на свидетеля Б.П., се установява следното: свидетеля е приятел с
ищеца; купил си къща в с. Т., преди 3-4 години; общувал почти всяка вечер, излизали заедно;
около ден и половина след инцидента го видял; бил отчаян, тормозел се, казвал, че го боли
глава; страхувал се да не го затворят и да го лишат от свобода; интересувал се и казвал, че не
е готов резултатът от експертизата; работел на бензиностанция на изхода на Враца в посока
Оряхово; придвижвал се до бензиностанцията с автобус, свидетеля също го возил до работа;
напуснал, защото закъснявал за работа; след напускането известно време не работел; много
работодатели не искали да го вземат без книжка; след като взел книжката започнал веднага
работа в гр. Враца в болницата; в селото се говорело, че са му взели книжката за наркотици;
свидетеля познава ищеца като човек, който не употребява наркотици и алкохол; променил се
доста, станал мълчалив; притеснявал се и казвал: „Дали няма да ме вкарат в затвора?“;
доведената дъщеря на С. започнала работа във Враца и по-рядко си идвали от есента на 2024
година в Т..
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е
необходимо установяване наличието на следните предпоставки: обвинение в извършване на
престъпление, за което образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление; неимуществените вреди, чието обезщетяване се
претендира и причинно - следствената връзка между настъпването на вредите и незаконното
поведение на съответния държавен орган.
Установи се по делото наличие на обвинение от ответника, по смисъла на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, срещу ищеца в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, от
показанията на свидетелите и от писмените доказателства приложени към делото. В
практиката на ВКС, например в решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС; решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV- то гр. отд. на ВКС и
други е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно процесуален смисъл. С решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. №
1961 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение на поставения по делото
въпрос, е даден отговор, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - „задържане за 24
часа“ по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343“б“, ал.3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В този
6
смисъл и предвид идентичността на фактите, установени по настоящото дело, с
установените по последното посочено дело на ВКС, съдът намира, че в конкретния случай
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП
№ 494/2023 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. 3310/2023 г. по описа на РП – Враца, за което
образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние
не е престъпление. Такова тълкуване съответства и на преобладаващата практика на ВКС,
част от която е цитирана по-горе от настоящия състав, а също така и в първоинстанционното
решение. Посоченото от въззиваемата страна решение на ВКС в откритото съдебно
заседание пред настоящата инстанция следва да се приеме за изолирано и не може да бъде
споделено от настоящият състав.
По делото се установи също така, че незаконното обвинение за извършено
престъпление има неблагоприятно въздействие върху ищеца и същото е предизвикало
негативни емоции, изразяващи се в усещане за болка в главата, задух, страх от налагане на
наказание лишаване от свобода, психически тормоз, включително и вследствие отнемането
на свидетелството му за правоуправление, трудности в придвижването му до работа, загуба
на работното му място и затруднения в намирането на друга работа. По делото не се събраха
доказателства, които да противоречат на показанията на свидетелите Ценова и Петков,
поради което съдът кредитира показанията на тези свидетели, като достоверни. Така
кредитираните показания на свидетелите установяват, че гореописаните обстоятелства,
свързани с негативно засягане на правата на ищеца, са възникнали именно в хода на ДП №
494/2023 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. 3310/2023г. по описа на РП – Враца, поради което
налице е и причинно - следствената връзка между настъпването на вредите и незаконното
поведение на ответника.
В случая чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице
са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил
е лишен от правото на управление на МПС. Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки
и приятели, страх от възможността да получи наказание, чувство за несигурност и
притеснения от материални затруднения заради невъзможността да упражнява професия и
да се издържа, накърнено е било чувството му за справедливост заради неоснователно
воденото досъдебно производство, по което макар и разпитан като свидетел, същият е бил
единственото възможно лице, срещу което би могло да се повдигне обвинение. От друга
страна, срещу ищеца не е било повдигнато обвинение, не е била взета мярка за
неотклонение, по заповедта за задържане под стража за срок до 24 часа, същият е бил
освободен след по-малко от 2 часа, поради което преживените страдания не са били така
интензивни, както в случай, че бе привлечен като обвиняем. Общата продължителност на
производството не е голяма - около 6 месеца. При тези обстоятелства, и с оглед на размера
на средната работна заплата за страната към момента на увреждането, следва да се определи
обезщетение в размер на 3000,00 лева, за неимуществените вреди, пряка и непосредствена
последица от неоснователно осъществена принуда във връзка с образуваното наказателно
производство по чл. 343“б“, ал. 3 НК, въз основа на критерия за справедливост по чл. 52
7
ЗЗД.
С оглед всичко изложено съдът намери, че по делото са доказани всички елементи на
фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Поради изложените съображения, иска е основателен, а подадената въззивна жалба е
неоснователна. С оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на районния
съд, същият е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден, като на основание чл. 272 ГПК трябва да се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
При този изход на делото Прокуратурата на Република България следва да бъде
осъдена да заплати по сметката на Врачански окръжен съд сумата от 5,00 лева,
представляваща такса за въззивното производство.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски пред настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 299/12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 49/2025 г. по
описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2, да заплати на С. Л. П., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, сумата 600,00 лева,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 да заплати по сметка на Врачански окръжен съд сумата от 5,00 лева, представляваща
такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9