Р Е
Ш Е Н
И Е
№
4189
град Варна;11.10.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.
ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №19277 по описа за 2018год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от „К.К."
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. Е. Б.,
ЕГН **********, чрез адв. Г.П., преупълномощена
от пълномощник Р. С.П. съдебен адрес:*** А СРЕЩУ М.Д.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Правното основание на искове се извежда от
разпоредбите на чл.79, вр. чл. 240 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди М.Д.Д.,
ЕГН ********** в качеството му длъжник да заплати следните суми:Главница,
съгласно чл.1 от Договор за кредит 5
996,00лв.;Договорна лихва съгласно Договор за кредит - 1553,74лв. за периода 01.10.2017г. - 05.07.2018г.; Лихва за забава
за период 01.10.2017г. - 05.07.2018г.
в размер на 97,89лв.;Разноски за
нотариални такси за връчване на нотариални покани в размер на 160,00лв.
Моли на основание чл.78, ал.1 ГПК, да осъди ответника
да му заплати сторените по делото съдебно –деловодни разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Вземането на „К.К.“ АД, ЕИК *
към М.Д.Д., ЕГН **********, произтича от Договор за потребителски кредит №
255/13.03.2017г., наричан за краткост по - долу Договор за кредит / в т.1 от
приложенията/.
Във връзка с
подписания договор за кредит страните са уговорили следното: 1. Съобразно
предвиденото в разпоредбата на чл.1 от раздел І „ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ НА ДОГОВОРА“ от
Договор за к. „К.К." АД е предоставил на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ кредит в размер на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лв., видно
от приложената справка по чл.366 ГПК /в т.2 от приложенията/.
Кредитополучателят М.Д.Д.,
ЕГН ********** е декларирал чрез подписа си на всяка страница, че е запознат с
текста и клаузите на Договор за потребителски кредит № 255/13.03.2017г.,
Погасителен план по кредит № 255/13.03.2017г., Общи условия по договор за
потребителски кредит, с който се регламентират, общите правила, при които „К.К.“ АД, извършва дейност по предоставяне на потребителски
кредити и Тарифа за таксите и комисионните на „К.К.“
АД.
Крайният срок на издължаване на кредита, съгласно
чл.11 от Договора за кредит е определен на 30.03.2020г. Погасяването на кредита
следва да стане на вноски, по ред и условия, посочени в погасителния план към
договора. За обезпечаване на вземането е издаден запис на заповед в размер на
2600 /две хиляди и шестстотин/ лв. с падеж 30.05.2020г.
Поради забава на плащанията, на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявление за обявяване на цялата
кредитна експозиция за предсрочно изискуема при неплащане на посочените в
поканата суми в указания срок. След изтичане на срока за доброволно изпълнение,
предоставен в поканата, за Кредитора се поражда правото да претендира
предсрочно дължимите суми. Поканата е връчена с нотариална покана с рeг.№ 636/06.03.2018г. на нотариус 332 с район ВРС при
условията на чл.47, ал.1 ГПК по отношение на М.Д.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Видно от
приложената към настоящата молба справка за размера на вземанията/ в т. 6 от
приложенията/ на Кредитора от М.Д.Д., ЕГН **********,
дължимите суми, са както следва:Общ размер на дълга: Договорна лихва съгласно
Договор за кредит - 1553,74лв. за периода 01.10.2017г. - 05.07.2018г.;Лихва за
забава за период 01.10.2017г. - 05.07.2018г. в размер на 97,89лв.,Разноски за
нотариални такси за връчване на нотариални покани в размер на 160,00лв.;
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание
исковете се поддържат. В хода по същество
проц.представител на ищеца моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява , не изпраща представител.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приетите по делото писмени доказателства, като относими,
съдът цени следните: договор за потребителски кредит №255 от 13.03.2017г.;
погасителен план; ОУ по договор за потребителски кредит; тарифа за таксите и
комисионните на „Кредит Комерс“ ЕАД;
нотариална покана от „К.К.“ АД до М.Д.Д.; разписка от 03.05.2018г. – 2 л.; искане за отпускане на
потребителски кредит.
От
приетия по делото договор за потребителски кредит №255/13.03.2017год. се
установява, че „К.К.“АД-кредитор
предоставя на кредитополучателя М.Д.Д., кредит при
следните условия и параметри: Общ размер на кредита-главница: 6500лв., лихвен
процент на годишна база: 41.20%; Лихвен процент при просрочени плащания за
всеки ден просрочие-законна лихва върху цялата
просрочена вноска; Брой погасителни вноски:36; Размер на погасителната
вноска:317.28лв. месечно; Обща стойност на плащанията 11422.08; Годишен процент
на разходите: 49.94%; Погасителен план: Приложение №1.
Крайният
срок за издължаване на кредита е 30.03.2020год.
Към
доказателства по делото е приет погасителен план/л.10/ , подписан от двете
страни по договора, в който е записан размера на месечната погасителна вноски и
падежа на плащане.
Приета по
делото е нот.покана и разписка за връчването й
/л.18-21/ .
По делото
са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по ССч.Е. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, съдът
цени същото, като обективно и
компетентно дадено.
От
заключението на ВЛ се установява следното: На 13.03.2017 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № 255 между К.к. АД в
качеството на Кредитор и М.Д.Д., в качеството на
Кредитополучател.
Кредитора
предоставя кредит в размер на 6500.00 лева, при годишен лихвен процент 41.20 %
и ГПР 49.94 %.
Отпуснатата
по кредита сума следва да бъде издължена на 36 равни погасителни вноски, в
размер на 317.28 лева всяка, като първата вноска е дължима на 30.04.2017 г., а
последната -на 30.03.2020 г.
Отпуснатия
кредит е усвоен в брой и в пълен размер на 13.03.2017 г., за което е съставен
Разходен касов ордер № 1386/13.03.2017 г. за сумата 6500.00 лева.
В Таблица
1 е даден погасителния план по процесния кредит,
всички погасени по него суми, както и непогасените задължения.
На база данните от Таблица 1, размерът на
непогасените задължения на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит
№ 255/13.03.2017 г., към 06.07.2018 г., е както следва:главница: 5 596.00 лева,договорна лихва за
периода 01.10.2017 - 05.07.2018 г.: 1 553.74 лева , общо : 7 149.74 лева.
Съгласно
чл. 9 от Договор за потребителски кредит № 255/13.03.2017 г., при забава на
една или повече погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска.
В Таблица
2 е даден размера на законната лихва за периода 01.10.2017 - 05.07.2018 г.,
изчислен по методика на ищеца по делото.
При
посочения в Таблица 2 начин на изчисляване, законната лихва се начислява върху
цялата просрочена погасителна вноска, която включва главница и договорна лихва,
т.е. получава се начисляване на лихва върху лихва.
В Таблица
3 е даден размерът на законната лихва за периода 01.10.2017 - 05.07.2018 г.,
изчислена на база просрочени вноски по главницата на процесния
кредит.
Съгласно
приложена по делото Тарифа за таксите и комисионните на К.к.
АД, таксата за връчване на нотариална покана е в размер на 80.00 лева.
В
исковата молба се претендират разноски за връчване на нотариални покани на М.Д.
и Й. Г., в общ размер на 160.00 лева. Тъй като иска срещу Й. Горунска е оттеглен, остават само разноските за връчване на
нотариална покана на М.Д., в размер на 80.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съдът да изведе следните правни изводи :
Безспорно от събраните в хода на производството по делото
доказателства се установява,че между страните в настоящото производство е възникнало
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за кредит.
Не е спорно между страните, че същите са обвързани от процесния договор за заем. Договорът за заем за потребление
(паричният заeм) е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума –
в същата валута и размер.
Не е спорно между страните, че договорът за заем е подписан между тях и че
ответникът е получил заетата сума.
Независимо от горното исковете се явяват частично неоснователни
по следните съображения:
Установената съдебна практика /Решение №23 от 07.07.2016год. по т.дело №3686/2014год. на ВКС, I т.о. и др./приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни-т.1 и т.3 от ТР №1/09.12.2013год. по ТД №1/2013год. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит /обн.ДВ
бр.18/05.03.2010год./ и неговите императивни правни норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда.
В настоящият случай договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания,залегнали в чл.11,ал.1,т.9 и т.10
от ЗДПК. Претендираната неизплатена главница в хода
на производството по делото не се установи по какъв начин е формирана,липсват
доказателства за начина по който са формирани по размер месечната погасителна
вноска, договорната и наказателна лихва.Посочен е годишен лихвен процент , от
който не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните
вноски. Тази неяснота не се преодолява и от представения по делото погасителен
план. Освен това не е ясно и по какъв начин се съотнася посочения лихвен
процент към ГПР. Предвид на това и съблюдавайки разпоредбите на чл.19 от ЗПК, остават неясни компонентите по които се
формира годишното оскъпяване на заема. С оглед
на това и предвид липсата на
изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, т.9-11 от ЗПК , на основание
чл.22 от ЗПК, договорът се явява недействителен.
Съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи , че сделката би
била сключена и без недействителните й части. В настоящия случай нищожните
клаузи на договора, относно определянето на % възнаградителна
лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на
закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не
би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК -
чл. 22 от ЗПК при неспазване на императивните изисквания към договора за
кредит, уредени в чл. 10. ал. 1. чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и 20 и чл. 12. ал. 1.
т. 7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната
лихва - чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло
недействителен.По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че договорът
за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречие с
добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.В настоящия
случай от страна на ответника са
получени 6500лв. , като след получаването й
от страна на ответника е върната сума от 504лв.,видно от заключението на
ВЛ по ССч.Е. Така негогасеният
дължим остатък възлиза на 5 996лв.Недействителността на договора засяга и
приетите между страните уговорки за такси и разходи по събиране на вземанията
по кредита и уговорките засягащи падежа на всяка от вноските. Ето защо чистата
стойност на получените и невърнати от ответника суми се дължи ведно с
обезщетение за забава не от падежа на вноските, а от поканата. В случая покана
липсва, поради което претендираната върху дължимата
главница законна лихва ще се дължи от подаване на исковата молба в
съда-28.12.2018год.
Вземайки предвид горното съдът извежда извод, че
ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца само претендираното
главно вземане, ведно с лихва от 28.12.2018год., като останалите претенциите,
следва да се отхвърлят.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция, съдът
присъжда на ищеца разноски, съобразно уважената част от иска. Сумата за
сторените разноски, която съдът присъжда, възлиза на 969.64лв. и се изразява в
следното: 239.84лв. държавна такса,629.80лв. адв.възнаграждение
и 100лв. депозит за ВЛ.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на „К.К." АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. Е. Б., ЕГН **********,
чрез адв. Г.П., преупълномощена
от пълномощник Р. С. П. съдебен адрес:*** А, сумата от 5 996лв., неизплатена главница Договор
за потребителски кредит № 255/13.03.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда , КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, Договорна лихва съгласно Договор за
кредит - 1553,74лв. за периода
01.10.2017г. - 05.07.2018г.; Лихва за забава за период 01.10.2017г. -
05.07.2018г. в размер на 97,89лв.;Разноски
за нотариални такси за връчване на нотариални покани в размер на 160,00лв., на основание чл.79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на „К.К." АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. Е. Б., ЕГН **********,
чрез адв. Г.П., преупълномощена
от пълномощник Р. С. П. съдебен адрес:*** А, сумата от 969.64лв., представляваща сторени по делото разноски, съобразно
уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/