№ 3596
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110106246 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б. К. П., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. *** чрез адв. Й. А. от ВАК
срещу ЗАД А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** иск с
правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати
сумата в размер на 10 лева /десет лева/ - частичен иск от общо 420.80 лева,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 13.03.2022г. застрахователно събитие с увредения лек
автомобил Рено Меган, с peг. № ***, ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 28.10.2022г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата
в размер на 10 лева /десет лева/ - частичен иск от общо 420.80 лева, на
сумата в окончателен размер 402.02 лв. /четиристотин и два лева и 0.02 ст./,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 13.03.2022г. застрахователно събитие с увредения лек
автомобил Рено Меган, с peг. № ***, ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: на 27.01.2022г. между него и ответника възникнало
застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица №
№ ***. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца - Рено
Меган, с peг. № ***, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно
каско, със срок на действие от 28.01.2022г. до 27.01.2023г. Автомобилът бил
оценен на стойност 22 600 лева, като застрахователната премия, която
следвало да заплати ищеца съгласно застрахователния договор била в размер
1
на сумата от 1077.68 лева. Към настоящия момент премията била изплатена
на застрахователя. На 13.03.2022г. около 19:00 часа паркирал автомобила на
паркинг в гр. ***. На 14.03.2022г. установил увреждане на задната броня на
автомобила. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като
ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис на претенция по щета
№ ***/16.03.2022г., в която били посочени увредените детайли – заден десен
панел и задна броня. Застрахователят отказал изплащане на обезщетение,
като се позовал на т.12.4 от ОУ – счел, че повредата била налична преди
влизане в сила на застраховтелния договор. Счита, че клаузата на т.12.4 е
неприложима, поради липсата на идентичност между констатираното
увреждане в момента на огледа при застраховане на автомобила и
настъпилото в периода 13.03.-14.03.2022г. Твърди, че за отстраняване на
щетите била необходима сумата в размер на 420.80 лв. Ето защо, претендира
от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер
на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като
частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по
сключен застрахователен договор „Каско на МПС” за процесния автомобил,
обективиран в полица № *** от 27.01.2022г., със срок на действие от
28.01.2022г. до 27.01.2023г.. Не оспорва, че на 16.03.2022г. е заведена
претенция за репариране на щети по автомобил Рено Меган, с peг. № ***,
настъпили в резултата на увреждане от 13-14.03.2022г. Обосновава отказа си
за изплащане на обезщетение като се позовава се на т.12.4 от ОУ. Навежда
доводи, че отстраняването на щети, констатирани като налични при
сключване на застрахователния договор, се доказва чрез нов оглед на МПС,
за който се съставя протокол, подписан от страните. В условията на
евентуалност възразява, че претенцията е завишена. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с
което същият бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
От застрахователна полица № *** от 27.01.2022г. е видно, че
действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е
22 600 лева, при застрахователна премия 1056.55 лева.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 13-
14.03.2022г. по отношение на лек автомобил марка Рено Меган, с peг. № *** е
бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”, клауза Пълно
каско при ответника, обективиран в полица № *** от 27.01.2022г., със срок на
действие от 28.01.2022г. до 27.01.2023г., че застрахователната премия в
размер на 1077.68 лева е изплатена от ищеца в полза на ответника, че при
ответника е заведена щета № ***/16.03.2022г..
2
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила,
като ответникът е съставил Опис на щета по претенция № ***/16.03.2022г. за
причинени увреждания по автомобила.
Не е спорно, че ответникът е отказал изплащане на обезщетение, като се
е позовал на т.12.4 ОУ.
Представен е протокол № ***/28.01.2022г. за извършен оглед на
автомобила при сключване на застраховката, в който са отразени наличните
увреждания – предна броня; преден капак; задна броня; калник заден; калник
преден.
Представени са Общи условия за застраховка на МПС, действащи към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съобразно заключението по допуснатата САТЕ, Участник II с лек
автомобил „Рено Меган" с peг. N: ***, с водач на Б. К. П., е паркирал своя
автомобил в гр. Варна на паркинг в кв. ***. На 14.03.2022 г. отивайки до
автомобила установил увреждания от неизвестен извършител. За
произшествието е уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от
негов представител е съставен Опис на щетите по претенция N: ***. След
съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Рено Меган" с peг. N: ***
(описани от застрахователя в Опис на щетите по претенция N: *** и видими
на предоставения снимков материал), вещото лице счита, че реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е - пряк
контакт между превозното средство, докато е в паркирано състояние и обект,
движещ се в близост до него. Уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по
претенция N: *** и видими на предоставения снимков материал са Заден
десен панел, Задна броня. Общата стойност на щетите на автомобила
поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието,
като при изчисляване на средната пазарна цена на труда е извършена справка
в поне 10 сервиза на територията на гр. Варна, като при изследването са
включени сервизи работещи във всички ценови диапазони, включително и
официалния сервиз на марката, е в размер на 402.02 лв. При предоставения
снимков материал, изготвен при застраховането на автомобила се установяват
увреждания по задната вертикална част на детайла, в областта в дясно под
заден регистрационен номер. Уврежданията се изразяват в наранено лаково
покритие на две места, с приблизително кръгла форма, с размер няколко
милиметра. Уврежданията установени при завеждането на процесната щета
са различни от уврежданията установени при застраховането на автомобила.
Увреждането на задната броня, установено при сключване на застраховката,
не е допринесло за настъпване на процесното увреждане. Уврежданията по
дясна странична част на броня задна, които са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя са вследствие на
съприкосновение с твърд предмет. При съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно
следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за лек
автомобит „Рено Меган" с peг. N: *** и е възможно същите да са причинени
по степен вид от настъпилите събития. Общата стойност на ремонта,
необходим за отстраняване на повредите документирани в Протокол за оглед
на МПС от 28.01.2022 г. при сключване на застрахователния договор, е в
размер на 1 827.18 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
3
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за
поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с
оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на
автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова
амортизирани и овехтели части.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който
е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява
застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.
о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите
между страните уговорки за определяне и изплащане на обезщетение
съобразно Общите условия към договора за имуществено застраховане, като
поддържа наличие на изключението по т.12.4 ОУ.
Съдът счете за неоснователно по същество възражението на
застрахователя.
Заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ е за липсата на
идентичност между констатираното увреждане в момента на огледа при
застраховане на автомобила и това, предмет на настоящата претенция.
Поради това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя
задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято
стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно предявена
претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от
4
императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС;
Решение по т.дело №850/2020г. на ВОС; Решение по в.т.д. № 1760/2019г. на
ВОС/.
Не е спорно, че застрахователят не е изплатил обезщетение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установи, че
необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 402.02 лв.
по средни пазарни цени към датата на събитието.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска. Реализираните разноски са в общ размер на 610 лева /50 лв. -
държавна такса; 200 лв. – депозит вещо лице и 360 лева с ДДС
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сумата в
размер на 402.02 лв. /четиристотин и два лева и 0.02 ст./, представляващи
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на
13.03.2022г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Рено Меган,
с peг. № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване
на исковата молба – 17.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сумата 610
лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5