Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3459 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 вр. чл. 415 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Н.П.Р. срещу решение от 12.12.2019 г. по гр.д. №60365/2019 г. на
Софийския районен съд, ГО, 76 състав, с което е уважен предявеният от „Т.Б.“
ЕАД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 157,10 лв. – неизплатена главница по
договор за мобилни услуги и лизинг от 10.08.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане, като жалбоподателят е
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Твърди,
че по делото са представени доказателства за заплащане на част от процесната
сума от страна на ответника. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.Б.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно поради следното:
По делото не се спори, а и е установено, че на 10.08.2016 г.
Н.П.Р. и „Т.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „К.Б.М.“ ЕАД/ са сключили следните
договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги №********* и
договор за лизинг. Съгласно договора за мобилни услуги, на ответника е
предоставен мобилен телефонен №********* и мобилно устройство Huawei Y3 II Gold. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в договора за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
142,47 лв. с вкл. ДДС. За ползването и лизингополучателят се задължава да
заплати една първоначална вноска от 30,00 лв., платима към датата на сключване
на договора, както и двадесет и три месечни вноски в размер на по 4,89 лв. с
вкл. ДДС, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани
мобилни услуги. В погасителния план не са определените датите на падеж на
отделните погасителни вноски, а са посочени само размерите им. Отделните
лизингови вноски се фактурират към стойността на използваните мобилни услуги за
всеки месечен период и се заплащат заедно, поради което като за падеж на
лизинговите вноски се приема падежът на периодичните плащания за използвани
мобилни услуги, а именно след издаване на фактура на 15-то число всеки месец.
Срокът на плащане се посочва във всяка фактура, но не може да бъде по-дълъг от
18 дни след издаването и, съгласно т.27 от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД.
На 25.01.2017 г. страните са сключили допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което
за мобилен телефонен №********* влиза в сила нов абонаментен план.
По делото са представени 4 бр. фактури, издадени в периода
мес.05.2017 г. - мес. 09.2017 г., както следва: фактура №**********/15.05.2017
г., фактура №**********/15.06.2017 г., фактура №**********/15.07.2017 г.,
фактура № **********/15.09.2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от двата различни договора, сключени между
него и клиента.
Фактура №**********/15.05.2017 г. е издадена за отчетния
период 15.04.2017 г. – 14.05.2017 г. и включва следните задължения на клиента
за посочения период: за мобилен №*********: месечна абонаментна такса от 25,82
лв., такса за спиране на номер от 0,75 лв., които са в общ размер на 26,57 лв.
без ДДС или 31,88 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Huawei
Y3 II Gold - 4,89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 36,77
лв., като след приспадане на 6,10 лв. -надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 30,67 лв.
Посоченият във фактурата срок за плащане е 30.05.2017 г.
Фактура №**********/15.06.2017 г. е издадена за отчетния
период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. и включва следните задължения на клиента
за посочения период: за мобилен №*********: месечна абонаментна такса от 25,82
лв., такса за спиране на номер от 0,75 лв., които са в общ размер на 26,57 лв.
без ДДС или 31,88 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Huawei
Y3 II Gold - 4,89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата, е 36.77 лв. Посоченият във фактурата срок за плащане е 30.06.2017 г.
Фактура №**********/15.07.2017 г. е издадена за отчетния
период 15.06.2017 г. – 14.07.2017 г. и включва следните задължения на клиента
за посочения период: за мобилен №*********: месечна абонаментна такса от 25,82
лв., която е в краен размер на 25,82 лв. без ДДС или 30,98 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y3 II Gold - 4,89 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 35,87 лв. Посоченият във
фактурата срок за плащане е 30.07.2017 г.
След твърдяното предсрочно прекратяване на договорите между
„Т.Б.“ ЕАД и ответника Н.П.Р. е издадена и фактура №**********/15.09.2017 г.,
която включва предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски за процесното
мобилно устройство в общ размер на 53,79 лв., като посоченият във фактурата
срок за плащане е 30.09.2017 г. Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост, за обявяването на която не са представени доказателства, поради което следва да се приеме,
че ответникът дължи процесната сума по договора за лизинг поради изтичане на
крайния срок на договора. Последният е сключен на 10.08.2016 г. за срок от 23
мес., т.е. до мес.07.2018 г., и цялата сума е дължима поради падежиране на
всички месечни вноски.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал
никакви доказателства, за установяване на соченото частично плащане по
процесните фактури.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 150,00 лв., представляваща депозит за особен представител
на ответника.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №299548 от 12.12.2019 г., постановено по гр.д.
№60365/2019 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА Н.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 150,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.