МОТИВИ към присъда по НОХД№ 1972/15г. по описа на
Пловдивския Окръжен съд.
Окръжна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу Я.И.И. той е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.248а ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 31.05.2010г. в гр.Пловдив, гр.С.
и гр. А., обл. Пловдивска е представил пред Областна разплащателна агенция на
Държавен фонд “Земеделие” гр.Пловдив, Общинска служба по “Земеделие” гр.С. и
Общинска служба по “Земеделие” гр. Асеновргад, обл. Пловдивска, неверни
сведения в общо заявление за плащания на единица площ за 2010г., с УРН 239448 и УИН 1608061081560,
като в приложената към него Таблица за ползваните парцели 2010 г. пред Общинска
служба по “Земеделие” гр.С. и Общинска служба по “Земеделие” гр. А., обл.
Пловдивска е посочил, че ползва /обработва/ 74 бр. парцели в землищата на с. А.,
с. Б., с. П. и с. С., всички към Община С., обл. Пловдивска и в землищата
на с. Н. и с. Т. - и двете към Община А.,
обл. Пловдивска - с обща площ 754.14 ха, от които: в с. А. общо 14 бр. парцели
с обща площ 76.11 ха, в с. Б. общо 5 бр. парцели с обща площ 31.6 ха, в с. П. 1
бр. парцел с обща площ 3.66 ха, в с. С. 13 бр. парцели с обща площ 192.11 ха, всички
заявени с код на културата 190000 /угари/;в с. Н. 40 бр. парцели с обща площ 448.55
ха и в с. Т. 1 бр. парцел с обща площ
2.11 ха, заявени с код на културата 190000 /угари/, а в действителност
заявените площи не са ползвани /обработвани/ през 2010 г. от Я.И., в нарушение
на задължението да предостави такива, регламентирано в чл.3, ал.1, т.3 б. “в”
на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за подпомагане на площ /действаща за кампания 2009 г. и
следващите/, издадена от министъра на земеделието и горите на основание чл.32
ал.5 от Закон за подпомагане на земеделските производители, за да получи
средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по
“Схема за единно плащане на площ” /СЕПП/.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт, и със същата правна квалификация на деянието. Анализира събраните
писмени и гласни доказателства в аспекта на изводите на досъдебната
агротехническа експертиза и на осъществената по съдебно указание допълнителна
такава и извежда становището, че по несъмнен начин е установено, че подсъдимият
не е обработвал заявените от него инкриминирани земеделски земи и по този начин
е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и за санкциониране по реда на
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК. Счита, че справедливо се явява наказание пробация,
включващо първите две задължителни пробационни мерки за минималните срокове от
по шест месеца и допълнителна такава мярка – поправителен труд, изпълнима
посредством удръжки от трудовото възнаграждение на И.. Изразява мнение за
приложимостта на разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК за освобождаване от
предвиденото имуществено наказание глоба.
Подсъдимият Я.И.
даде обяснения по повдигнатото му обвинение, според които е обработил всички
инкриминирани парцели посредством земеделската операция дисковане с навлизане в
почвата на дълбочина над 20 см. през м.12.09г. и през м.01.10г. Призна, че
лично е подписал инкриминираното заявление за подпомагане и лично го е депозирал.
Моли да бъде оправдан, при положение, че е изпълнил изискването за субсидиране,
като е използвал обявените земеделски парцели по декларирания начин.
Защитникът
на подсъдимия адв.К. пледира за оправдателна присъда по съображения, че
обясненията на подзащитния му, че е обработил чрез дисковане инкриминираната
площ преди подаването на заявлението за подпомагане, се явявали потвърдени от
показанията на работниците му. Констатациите на извършилия проверката на място
инсп.Г. от РТИ-Пловдив били непротивопоставими на уверението на И., че е
дисковал през посочените от него месеци инкриминираната площ, при положение, че
следи от въпросната обработка на почвата не можело да бъдат различени при
проверката поради извършването й десет месеца по-късно. Анализира показания на
свидетели, според които подсъдимият не е използвал заявените земи, като
аргументира възгледа, че били некредитируеми. Посочи и процесуални нарушения
при формулирането на обвинението в обвинителния акт, но не изложи искане за
връщане на делото на първата процесуална фаза. Алтернативно, ако не се сподели
аргументацията за оправдателна присъда, пледира за налагане на наказание
пробация, включваща само първите две пробационни мерки в предложените от
прокурора минимални размери.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият Я.И.И.
е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин. Има висше образование.
Той практикува като лекар, има и специалности, а също научна степен. Не е женен.
Единният му граждански номер е **********
И.
не е осъждан; освобождаван е два пъти от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, като са му налагани административни наказания глоба : с влязло в
сила на 10.05.10г. решение по НАХД № 4566/09г. на ПРС му е определено
адм.наказание ГЛОБА от 800 лева за престъпление по чл.309, ал.2 вр. ал.1 от НК;
с влязлото в сила на 19.10.10г. решение по НАХД № 5934/09г. по описа на ПРС, му
е определено адм.наказание ГЛОБА от 500 лева за престъпление по чл.316
вр.чл.308 от НК.
Подсъдимият Я.И.
е регистриран като земеделски производител (като физическо лице) и се занимава
от десетилетие със земеделие в региона на общинските служба за земеделие в гр.С.
и в гр. А.. Бидейки такъв, кандидатства за финансово подпомагане на площ по
схемата за единно плащане /СЕПП/, по схемата
за национално доплащане /НД/ и по схема за необлагодетелствани райони
/НР1/ за ползване и обработване на земеделска земя в землища от този регион.
Повдигнатото
обвинение касае кандидатстването на подс.И. за получаване на субсидии по схема
за единно плащане на площ /СЕПП/ за кампания 2010 г. По таза схема право на
субсидия (за единица обработваема площ) има използващият /фактически обработващият/
земята, като е без значение обстоятелството дали е собственик, наемател или
арендатор. Средствата по схемата СЕПП се предоставят на българската държава, в
лицето на Държавен фонд „Земеделие”, от Европейския съюз.
Условията и
реда за подаване на заявления по СЕПП за 2009 и следващите години били
регламентирани в Наредба № 5 от 27.02.2009г. на Министъра на земеделието и
горите, издадена на основание чл.32, ал.5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители. Съгласно чл.2 ал.2 от наредбата лицата - кандидати
подавали общо заявление за подпомагане по образец, посочен в приложението към
наредбата. Според чл.3 ал.1 т.3 б.”в” в
заявлението задължително се посочвали
данни за идентификация на земеделските парцели, за които се кандидатства
за подпомагане, включително относно начина на ползването им. Процедурата била
следната - физическо лице /юридическо лице, чрез свой представител/ следвало
да се яви лично или чрез упълномощен представител с нотариално заверено
пълномощно в съответната общинска служба по земеделие /ОСЗ/ за подаване на
заявление за кандидатстване по СЕПП. Празната бланка на заявлението се
получавала от съответната ОСЗ, като експерт от службата при нужда помагал на
лицето при попълването му. Преди това експертът проверявал дали кандидатът носи
нужните документи - лична карта, удостоверение за банкова сметка, ***. След
проверката кандидатът лично попълвал заявление за регистрация. В заявлението кандидатът попълвал основанието, въз
основа на което ползва земята, като е нямало изискване да предоставя доказващи
го документи. Следвало очертаването на площите, за които се отнася кандидатстването,
въз основа на декларираното в заявлението. Очертаването на БЗС се извършвало
чрез специална програма – Кадис 5. Върху карти на землището, визуализирани
посредством компютърната програма, кандидатът показвал лично на служителя на
ОСЗ кои земи обработва. Въз основа на това в ОСЗ се изготвяла карта на всеки
един от посочваните БЗС (колкото са заявените парцели, толкова са били и
картите). Лично пред служителя в ОСЗ кандидатът подписвал разпечатаните карти.
Картите се изготвяли в три екземпляра -
за кандидата, за ОРА и за ОСЗ. На кандидата се връчвал екземпляр от картите и
му се откривало досие. Финалният етап на процедурата се изразявал в подписване
на второ заявление – за подпомагане.
Депозирането му се извършвало на място в съответната ОСЗ. Изготвяло се общо
заявление и се подавало в една ОСЗ, когато заявените площи попадали в регионите на две или повече ОСЗ.
В отделна
таблица, която се явявала неразделна част от заявлението, кандидатът упоменавал
състоянието на парцела /парцелите/ и начина на ползването му/им, като изрично бивал
запитван какво е състоянието на БЗС-то в момента, а не относно бъдещите си намерения.
В таблиците видът на културата върху парцела се означавал само с код. Всяка
култура била представена с уникален код, като регламентът относно това се
съдържал в Инструкция за представяне и обработка на заявления за регистрация за 2009г.,
одобрена от Министъра на земеделието и горите. Приемащите служители от общинските
служби по земеделие разяснявали на всеки кандидат как да попълни съответните
кодове за заявените площи и културите върху тях.
Общинските
служби нямали задължение да проверяват дали декларираното отговаря на истината,
а кандидатът подписвал декларация, че е запознат с отговорността за невярно
деклариране.
Следвало предаване на заявленията за подпомагане
ведно с подписаните карти на всяко от заявените БЗС в Областната разплащателна
агенция /ОРА/ на ДФ „Земеделие”, където започвали проверки за спазване на
процедурата.
След
обработката им в ОРА всички заявления подлежали на т. нар. риск - анализ в ДФ
„Земеделие” гр.С.. На базата на зададени параметри системата ИСАК (Интегрирана
система за администриране и контрол) правела проверка на всички подадени
заявления и така се определяли рисковите, подлежащи на допълнителна проверка
чрез инспекция на земеделското стопанство на място и чрез методи на
дистанционно наблюдение. Системата за изчисление на риска била автоматична.
Въз основа
на изчисленията се вземало решение за извършване на проверки на част от
заявленията. В местните структури на Фонда се получава заповед от софийската
централа за извършване на проверка на място, която заповед била конкретна за
всеки един кандидат, посочен от системата като рисков. През 2010г. на проверка
по системата ИСАК подлежали около 15-20 % от подаваните заявления. Резултатите
от местната проверка се изпращали в гр.С. на хартиен носител, а също се въвеждали
и в ИСАК. Когато проверката не покажела отклонения, системата ИСАК автоматично
изчислявала размера на субсидията.
*
Подс.И.
решил за кампания 2010г., представляваща стопанската година от 01.10.2009г. до
30.09.2010г., да заяви площи за подпомагане и подал
в ОСЗ гр.С. при мл.експерта св.Д.В. и в ОСЗ гр.А. при ст.експерта св.З.А. заявления
за входяща регистрация 2010 и таблици за използваните парцели през 2010г. /л.11
и сл. и л.80 и сл. от том 9 д.п./. С подаването на заявленията и таблиците данните получили входяща
регистрация с № УИН 1608061081560 и били прехвърлени в програмата ИСАК, а
кандидатът бил регистриран с № УРН 239448. В процеса на идентифицирането на
площите участвал лично подсъдимият, като на компютърен екран, пред който той
седял заедно с всяка от посочените служителки от ОСЗ гр.С. и от ОСЗ гр.А., били
визуализирани посредством програмата ИСАК съответните граници на посочените от
него в заявлението за регистрация парцели върху цифрови ортофотокарти. И той
лично и непосредствено потвърждавал, че обработваният през кампания 10г. парцел
/БЗС/ попада във въпросните граници (било му обяснено, че може да ги коригира,
ако обработваната площ не обхваща целия парцел, като компютърната програма
прецизирала пред очите му линията).
На
31.05.2010г. процесът по идентифицирането и верифицирането приключил, като
тогава И. удостоверил с подпис съгласието си с въведените посредством системата
ИСАК данни, като подписал в ОСЗ гр.С. и в ОСЗ гр.А. всяка от декларациите под
разпечатаните карти на БЗС 2010 с текст „потвърждавам, че заявявам за участие
по схеми и мерки за директни плащания изчертания блок на земеделско стопанство“
(вж. л.л.24 и сл. от том 9 д.п.). Заедно с това подписал в ОСЗ-С. и Общо
заявление за подпомагане (форма за физически лица) 2010г. ведно с обща таблица
за използваните парцели 2010г. /л.3 и сл. от том 9 от д.п./, в която таблица посочил
начина на ползването на парцела чрез съответните кодове (в инкриминираните
случаи 190000,111070 и 111060, съответстващи на угариране и на засяване с зърнено-житни
култури), както и номерът на населеното място ЕКТ и схемата, по която
кандидатства. Според записаното в предхождащото го заявление за регистрация указание
Общото заявление за подпомагане се считало подадено в ОРА-Пловдив към ДФ “Земеделие“
от момента на въпросното подписване на съгласието с данните по ИСАК върху
картите на БЗС. Впоследствие двете заявления били занесени ведно с таблиците
към тях и картите на БЗС в тази агенция, като били приети със съответните
протоколи за проверка от първия експерт в отдел „Прилагане на схеми и мерки за
подпомагане“ св.Л.Х.. Тя извършила нужните сравнения на информацията на
хартиения носител и информацията, въведена по електронен път от служителките от
земеделските служби, и установила, че схемите са отбелязани коректно, не са
налице технически грешки, а също несъответствия. Нито в ОСЗ-та при попълването
на документите и при изчертаването на блоковете, нито при последващата проверка
в ОРА-Пловдив се проверявали (и въобще изисквали) доказателства за
декларираното от кандидата основание за ползване на парцела, той декларирал
договори за наем и аренда. Не се търсели (а и визуализирани при изчертаването
по ИСАК пред кандидата) застъпвания със заявени за обработване площи от страна
на други кандидати. До края на м.май кандидатът можел да се яви лично в
съответното ОСЗ и да промени заявлението си относно начина на ползване на
парцелите.
В приложената
към заявлението от 31.05.10г. за подпомагане обща таблица на използваните
парцели подсъдимият заявил земеделски земи в общ размер от 949.10 ха,
представляващи 100 парцела. Инкриминирани са 74 бр.парцели от заявените сто,
находящи се в землищата на селата А., Б., П., С. - всички към Община С., обл. Пловдивска,
и в землищата на селата Н. и Т. - и
двете към Община А., обл. Пловдивска. А именно:
в село А.
общо 14 бр. парцели с обща площ 76.11 ха, заявени с код на културата 190000, 111070
и 111060 /угари и зърнено-житни култури/, код на населеното място 00847 и № №
по БЗС, както следва : 7-1-2 с площ 7.24 ха, 10-1-2 с площ 8.37 ха, 18-1-1 с
площ 4.09 ха, 19-1-2 с площ 6 ха, 34-4-2 с площ 10.48 ха, 36-1-1 с площ 0.72
ха, 41-1-1 с площ 4.27 ха, 42-1-1 с площ 2.31 ха, 43-1-1 с площ 3.01 ха, 59-1-1
с площ 1.96 ха, 66-1-1 с площ 0.76 ха, 70-1-1 с площ 1.94 ха, 71-2-2 с площ
14.03 ха, 74-1-1 с площ 10.93 ха;
в с. Б. общо
5 бр. парцели с обща площ 31.6 ха, заявени с код на културата 190000 /угари/ и
с код на населеното място 04594 и № № по БЗС 29-3-1 с площ 10.58 ха, 38-1-1 с
площ 3.8 ха, 81-3-1 с площ 4.49 ха, 97-1-1 с площ 7.82 ха, 98-1-1 с площ 4.91
ха;
в с. П. 1
бр. парцел с обща площ 3.66 ха, заявен с код на културата 190000 /угари/ и
номер по БЗС 57621-9-1-1 ;
в с. С. 13
бр. парцели с обща площ 192.11 ха, заявени с код на културата 190000 /угари/,
код на населеното място 66127 и № № по БЗС 23-1-1 с площ 18.72 ха, 26-1-1 с
площ 6.63 ха, 37-1-1 с площ 4.05 ха, 40-1-1 с площ 25.46 ха, 46-2-1 с площ 8.04
ха, 47-4-3 с площ 32.37 ха, 48-2-1 с площ 11.11 ха, 49-1-1 с площ 14.19 ха, 60-1-1
с площ 3.3 ха, 62-1-1 с площ 12.86 ха, 90-2-2 с площ 24.26 ха, 238-1-1 с площ
11.66 ха, 427-2-1 с площ 19.46 ха;
в с. Н. 40
бр. парцели с обща площ 448.55 ха, заявени с код на културата 190000 /угари/, с
код на населеното място 51830 и № № по БЗС 8-5-1 с площ 27.79 ха, 10-2-1 с площ
1.62 ха, 11-3-3 с площ 1.77 ха, 19-3-1 с площ 3.86 ха, 20-4-1 с площ 9.75 ха,
24-4-2 с площ 8.1 ха, 29-2-2 с площ 5.98 ха, 30-3-4 с площ 12.4 ха, 58-4-1 с
площ 8.5 ха, 68-8-1 с площ 3.04 ха, 68-9-1 с площ 7.09 ха, 112-19-2 с площ
37.51 ха, 120-20-1 с площ 6.39 ха, 116-19-1 с площ 10.46 ха, 123-1-1 с площ
13.83 ха, 133-4-1 с площ 13.18 ха, 147-1-1 с площ 4.86 ха, 149-2-1 с площ 3.02
ха, 150-5-1 с площ 51.45 ха, 151-1-1 с площ 11.62 ха, 158-4-5 с площ 4.38 ха,
161-3-1 с площ 3 ха, 165-2-1 с площ 10.75 ха, 167-2-1 с площ 10.7 ха, 173-3-1 с
площ 16.15 ха, 174-4-1 с площ 20.29 ха, 176-2-2 с площ 16.66 ха, 177-3-1 с площ
13 ха, 193-3-1 с площ 3.28 ха, 196-1-1 с площ 2.51 ха, 197-1-2 с площ 1.55 ха,
205-1-1 с площ 0.75 ха, 205-2-1 с площ 1.23 ха, 277-2-1 с площ 0.91 ха, 818-4-2
с площ 19.19 ха, 820-2-1 с площ 7.06 ха, 821-1-1 с площ 3.82 ха, 254-1-1 с площ
62.55 ха, 159-2-1 с площ 2.96 ха, 162-2-2 с площ 5.59 ха;
в с. Т. 1
бр. парцел с обща площ 2.11 ха, заявен с код на културата 190000 /угари/, с №
по БЗС 72789 – 121-9-1, тоест общата площ на заявените земи възлизала на 754.14
ха.
И. се
подписал под следните декларации, отразени изрично в заявлението за подпомагане
от 31.05.10г : „В заявлението са описани всички земеделски площи, които ползвам
през текущата стопанска година“; „Запознат съм, че финансовата субсидия за
схемата СЕПП се изплаща от Европейски фонд за гарантиране на земеделието
/ЕФГЗ/; „Запознат съм с дефинициите за земеделска земя по Наредба № 5 от 2010г.
за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схемите
за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища; „Към
датата на подаване на настоящото заявление земеделските парцели, с които
кандидатствам за подпомагане, отговарят на Условията за поддържане на земята в
добро земеделско и екологично състояние, определени със заповед на министъра на
земеделието и храните и „ще спазвам“ тези условия; „Запознат съм, че нося
наказателна отговорност по чл.248а от НК за предоставени от мен неверни
данни“.
Преди подаването
на заявлението за подпомагане св.В.К., който бил пациент на подсъдимия, му
казал, че в землището на село Н., където живеел, има много земя, която не се
използва. През пролетта на 10г. подсъдимият уведомил кмета на с.Н. св.Е.П., при
която го завел К., че има намерение за угарира земи в землището на селото. Сетне
свикал общоселско събрание, на което обявил пред всички присъстващи собственици
на земеделска земя, че е готов да сключи с всеки от тях договори за аренда,
като нямал претенции къде се намират парцелите им и дали до тях могат да
достигнат земекопни машини. Много от земеделските стопани се съгласили и
започнало сключването на договорите, начиная от 15.05.10г. до 18.10.10г. (вж.
л.л.61 и сл. от том 8 ДП). Преди това, през месеците януари и февруари 10г., И.
сключил договори за аренда със собственици на земеделски земи в землището на
село А.. Такива договори имал и за инкриминираните парцели в землищата на
селата П., Б., С. и Т..
Онази година
подсъдимият не извършил каквито и да са действия по обработка на посочените 74
броя парцели. Не ги бил обработил преди депозиране на заявлението за
подпомагане от 31.05.10г., не сторил това и до края на стопанската година,
тоест до 30.09.10г. Въпреки това за стопанската 10г. изплатил рента на
съдоговорителите си в село Н..
Докарал
трактори и работници през пролетта на следващата година – 2011 в това село, но отпор
от страна на арендатори, които конкурирал, му попречили и тогава да започне
обработването на новаковските земи.
Не се явил
пред ОСЗ до края на стопанската година – 30.09.10г., за да извърши уведомление,
че не е използвал декларираните земи в землищата на селата А., С., Б., П., Т.,
респ. не коригирал заявлението си, не информирал и ОРА за това; напротив, чакал
субсидиране.
Междувременно
досието за 2010г. на подсъдимия било определено по системата ИСАК за извършване
на проверка на място. Със заповед № 168978/ 18.10.2010г. на началника на отдел
Регионален технически инспекторат към Разплащателната агенция на ДФ „Земеделие“
(вж. л.6 и л.7 от том 4 ДП) било възложено извършване на такава проверка на
място от св. Г. Г. – гл. експерт в тази служба. Преди започване на проверката
св.Г. се обадил по телефона на И. и го уведомил за започването на проверката.
Двамата се срещнали сутринта на 19.10.10г. в землището на с.А.. Тогава И.
заявил на инспектора, че няма време да обикаля с него и че няма възражение да
не присъства. Последният продължил проверката сам, като извършил прецизен
визуален контрол на всичките заявени 949.1 ха в няколкото изброени по-горе землища
в пловдивска област. Всеки ден от сутрин до вечер за времето от 19.10.10г. до 29.10.10г.
той физически обходил и измерил с ДжиПиЕс-устройство, в което предварително били
автоматично заредени данните от ИСАК за земеделските земи, описани в Таблицата
за използвани парцели, неразделна част от Общото заявление за подпомагане. Носел
за сравнение и ортофотокартите, подписани от подсъдимия. Влизал във всеки от
заявените БЗС и вървял физически до края му или до там, докъдето храсталаците и
дърветата му позволявали да достигне. Посредством ДжиПиЕс – устройството
извършил и заснемане на всеки от проверените парцели (в най-горната част на снимката има зелен квадрат с изписан на него GPS, сочещ, че към момента на заснемането ДжиПеЕс-устройството е било включено
и заснемащият е бил позициониран на парцела, посочен от бенефициента; в горната
дясна част са отразени на два реда два броя координати, представляващи
географската дължина и географската ширина на парцела; на най-горния ред са
отразени километрите в час, с които се правят снимките, а квадратчето под него
показва надморската височина на парцела; следват данни от компаса, а под него
са данните от сателита; в най-долната част фигурира ред с отразени площ на
парцела в ха, в средата е измерената площ, а в дясно е заявената площ, с „Р“ е
отбелязан периметърът в метри; номерът на парцела е отбелязан в долната част на
снимката под данните за декларираната площ – това е номерът, който се генерира
от системата ИСАК при избора на кандидата за проверка на място – вж.
снимковия материал на л.л.82 и сл. от съдебното пр-во).
От заявените
парцели за директни плащания 2010г. в размер на 949,1 ха проверяващият установил,
че се обработват около 90,82ха., а останалите около 90% от заявената площ не
били необработени. Разликата от 858.28 ха представлява сборът от необработените
площи от 754.14 ха + измерената след прецизиране с ДжиПиЕс-устройството по-малка като размер
обработена площ /110.55 ха/ спрямо заявената /194.96 ха/ = 84.41 ха + установената площ от 19.73 ха, попадаща в недопустим за подпомагане слой (вж.
таблиците 5 и 6 от досъдебната агротехн.експертиза). Почти всички от обработените
90.82 ха били парцели в землището на село А.; имало три парцела в село Н. и по един
в с.Б. и в с.С.. Не били установени като обработени заявените в землищата на с.
Т. и в с.П. по един парцел във всяко от тях.
Останалите
(след изваждане на 90.82-те ха и на горните разлики от 84.41 и от 19.73 ха) 74
бр. парцели с обща площ от 754.14 ха /инкриминираните/ Г. констатирал, че не се
поддържат в добро земеделско и екологично състояние, а са обрасли с тръни,
храсти и дървесна растителност, което говорело, че дори не са дисковани. Установил
и висок тревострой, същевременно не констатирал бразди по почвата и нейна неравна
повърхност, каквито белези щели да останат
дори при извършено 10-11 месеца по-рано угариране (тогава, тоест през предходната календарна година, също е допустимо угариране
с последваща претенция за субсидиране за стопанската 10г.). Отразил
констатациите си в контролен лист за извършена проверка на място /л.л.8 и сл. том
2 д.п./, според който въпросните 754.14 ха се намират в землището на с.А. (БЗС-та
с код за населеното място 00847 и №№ 7-1-2; 10-1-2, 18-1-1, 19-1-2, 34-4-2,
36-1-1, 41-1-1, 42-1-1, 43-1-1, 59-1-1, 66-1-1, 70-1-1, 71-2-2, 74-1-1 с обща
площ от 76.11 ха), в землището на с.Б. (БЗС-та с код за населеното място 04594
и № № 29-3-1, 38-1-1, 81-3-1, 97-1-1, 98-1-1 и с обща площ 31.6 ха), в
землището на с.Н. (БЗС-та с код за населеното място 51830 и № № , 8-5-1, 10-2-1,11-3-3,
19-3-1, 20-4-1, 24-4-2, 29-2-2, 30-3-4, 58-4-1, 68-8-1, 68-9-1, 112-19-2,
112-20-1, 116-19-1, 123-1-1, 133-4-1,147-1-1, 149-2-1, 150-5-1, 151-1-1,
158-4-5, 161-3-1, 165-2-1, 167-2-1, 173-3-1, 174-4-1, 176-2-2, 177-3-1,
193-3-1, 196-1-1, 197-1-2, 205-1-1, 205-2-1, 277-2-1, 818-4-2, 820-2-1, 821-1-1,
254-1-1, 159-2-1, 162-2-2 с обща площ 448.55 ха), в землището на с.Т. – БЗС
72789-121-9-1 с площ 2.11 ха, в землището на с.П. – БЗС 57621-9-1-1 с площ 3.66
ха, в землището на с.С. (БЗС-та с код за населеното място 66127 и № № 23-1-1,
26-1-1, 37-1-1, 40-1-1, 46-2-1, 47-4-3, 48-2-1, 49-1-1, 60-1-1, 62-1-1, 90-2-2,
238-1-1, 427-2-1 и са с обща площ 192.11 ха).
Сетне, на
02.11.10г., занесъл КЛ на И. на работното му място за подпис. Той рекъл, че е съгласен
с констатациите, като собственоръчно записал : „нямам забележки“, и се подписал
(вж. л.145 от том 2 ДП). Въпреки това на следващия ден му било изпратено
уведомително писмо, с което бил информиран, че има право на писмени забележки и
възражения в 14-дн. срок от получаването му пред ДФ“Земеделие“, отдел ТИ.
Такива подсъдимият не направил.
Впоследствие
след кръстосани административни проверки било установено, че подсъдимият има
застъпвания с други кандидати за субсидиране, за което също бил уведомен. Въпросът със застъпванията не се изследвал преди и във връзка с визуалния
контрол при проверките на място, така че проверката на св.Г. обхващала и двойно
заявените площи. Установено било, че общата
застъпена територия възлиза на 253.65 ха, като конфликтът бил с 64 други
бенефициенти. И. се отказал от част от застъпените площи, като останалата
текуща застъпена площ била в размер на 150.39 ха (вж. таблица № 4 от
допълнителната АТЕ). Част от застъпената площ обхващала част от инкриминираните
74 броя БЗС, установени при проверката като необработени и обрасли с храсти и
тръни.
Тъй като от
заявените 949.10 ха установената допустима за подпомагане площ била 90.82 ха,
процентът на наддеклариране възлизал на 100%, и съгласно приложимите европейски
регламенти бенефициентът следвало да се изключи от възможността за получаване
на помощ. Така че по подаденото заявление за подпомагане от 31.05.10г.
оторизираната субсидия на подс.И. възлизала на 0 лева (вж.уведомителното писмо
на л.63 от том 1а ДП).
В хода на
досъдебното производство е била назначена агротехническа експертиза (вж. л.23 и
сл. от том 5 ДП), заключението на която представлява панорама на декларирането
от страна на подсъдимия на използваеми парцели с цел субсидиране за кампания
2010г., на констатаците при проверката на място и на застъпванията с площи,
заявени от други земеделски стопани в инкриминираните землища.
Съдът
кредитира това заключение, потвърдено от авторите му в с.з., като изготвено
обективно и добросъвестно и убедително защитено пред страните. В хода на
съдебното следствие се явиха предпоставките по чл.153,пр.1 от НПК за
назначаване на допълнителна АТЕ, заключението на която също е кредитируемо като
компетентно изложено (ще бъде коментирано по-долу в изложението).
Горните
фактически констатации съдът изведе след анализ и съпоставка на следните
доказателствени материали – обясненията на подсъдимия, депозирани пред съда,
обясненията му, дадени пред друг състав на съда (по НОХД № 2339/11г. по описа
на ПОС) и прочетени на осн.чл.279,ал.1,т.3 от НПК, показанията на свидетелите Й.Ч.,
С.А., Е.П., Й.Й., Й.С., И.К., И.И., П.Д., Н.П., А.С., Х.Д., Х.Н., Г.К., Н.М., А.А.,
Г. Г., Д.Д., С.С., Н.А., Д.Г., Н.Г., Е.Т., Д.З., Е.Ч., Г.Г., А.Г., Г.С., М.Д., К.С.,
Й.С., Д.А., Й.С., Д.Г., В.К., А.Х., А.А., Й.С., Г.К., Н.А., А.С., Д.Д., Д.В., М.И.,
З.А., Л.Х., Й.К., Д.К., Н.И., показанията на свидетелите С.А., Е.П., К.С., Д.Т.,
Д.Г., М.Д., С.С., Й.С., В.К., Г.К., Н.А., А.С., Д.Д., М.И., показанията на
свидетелите С.А., Е.П., К.С., Д.Т., Д.Г.,
М.Д., С.С., Й.С., В.К., Г.К., Н.А., А.С., Д.Д., М.И., дадени по същото дело
пред друг състав на съда (по НОХД № 2339/11г. по описа на ПОС) и прочетени на
основание чл.281,ал.1,т.1 и/или т.2 от НПК, показанията на св.А.К., депозирани
по посоченото първо наказателно дело и прочетени на осн.чл.281,ал.1,т.4,пр.1 от НПК, показанията на свидетелите Х.Н., Н.М., А.А., Д.Г., дадени на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 и/или т.2 от НПК,
писмените доказателствени материали – заверени копия от досието на бенефициента
И., заведено в ДФЗ за кандидатстването му за подпомагане на площ за кампания
2010г., включващо двете заявления, подписани от него, и картите на
инкриминираните парцели, разпечатани на 31.05.10г. по системата ИСАК в ОСЗ С. и
в ОСЗ А. и писма на зам.изпълнителния директор на ДФЗ с информация за пътя, по
който е преминало при обработването му през различните отдели и етапи на
процедурата и за резултатите от извършените административни проверки (първа зЕ.папка
от том 9 ДП и л.л.346 и сл. от том 4 ДП), декларации на подсъдимия за
изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски
стопани с дата 25.11.10г. ведно с карти за открити застъпвания, носещи подписа
на подсъдимия (л.л.1-60 от том 8 ДП), контролният лист, съдържащ констатациите
на извършилите проверката на място, заповедта за извършване на проверката от
св.Г. и уведомителното писмо до подс.И. за възможността за възражения по КЛ (том
2 от ДП), писмо на главния секретар на ДФЗ, според което за стопанската 10г. не
са изплатени субсидии на подсъдимия (л.63-66 от том 1а ДП), заверените копия от
договори за наем и аренда на земеделска земя, сключвани с подсъдимия с период
на действие включително 10г. (от л.61 до края на том 8 ДП), свидетелство и
бюлетини за съдимост /л.л.55 от том 1 от ДП, л.л.457458 от НОХД № 2339/11г. на
ПОС/, справка от зам.изп.директор на ДФЗ с информация за ДжПиЕс-заснемането при
инкриминираната проверка (л.79 и сл. от съдебното дело), писма на
зам.изп.директор на ДФЗ с приложения, касаещи застъпванията в инкриминираните
парцели и КЛ по извършените на застъпените лица проверки (л.л.194-211 и л.248 и
сл. от съдебното дело), представените от защитата в хода на НОХД № 2331/11г. документи
за притежавани от И. земеделска и горска техника и недвижими имоти /л.л.329 и
сл. от НОХД № 2339/11г. на ПОС) - 1бр. талон за технически преглед на колесен
трактор от 11.07.2002г., свидетелство за регистрация на земеделска техника на
зърнокомбайн от 12.07.2000г. свидетелство за регистрация на тракторно ремарке
от 24.02.95г., свидетелство за регистрация на тракторно ремарке от
06.03.1995г., свидетелство за регистрация на колесен трактор с нечетлива дата
на регистрация, свидетелство за регистрация на колесен трактор от 29.04.1995г.,
свидетелство за регистрация на трактор „Болгар” от 24.02.1995г., талон за
технически преглед на зърнокомбайн от 12.07.2000г., квитанция за платен такса в
контролно – техническа инспекция към МЗГ от 11.07.2002г., фактура за закупен
колесен трактор от 27.05.2011г., фактура за закупен зърнокомбайн от
20.01.2004г., квитанция за заплатена
такса за извършен ГТП от 13.07.2004г., застрахователна полица от
15.07.2004г. за зърнокомбайн, копия от нотариални актове, удостоверяващи закупени от Я.И. селскостопански бази в с.А.,
както и скици към тях, а също от заключението на досъдебната агротехническа и
на допълнителната агротехническа експертиза, в състава на които са включени
агроном и икономист.
Изясняването
на основния факт от предмета на доказване - дали инкриминираните 74 броя
парцели са били обработени от подсъдимия по заявения начин - е улеснено от
извършената проверка на място от страна на ст.инспектора към РТИ-Пловдив на ДФ “Земеделие“
св.Г., констатациите на който са подробно изложени в съставения от него контролен
лист, представляващ писмено доказателствено средство (вж. том 2 от ДП). Така че
доказателственият анализ следва да бъде с акцент върху проверка на
достоверността на данните, съдържащи се в този КЛ. Съдът се ориентира към
няколкоаспектна проверка на въпросните констатации : 1).организира разпит на
съставителя на КЛ св.Г., при който бяха зададени множество въпроси, целящи да
изяснят как е осъществена проверката, проверени ли са и колко подробно
инкриминираните парцели, сигурно ли е, че проверяващият е бил позициониран
точно на съответния проверяван парцел и какво означават съдържащите се в контролния
лист специфични термини; 2). организира разпити на свидетелите, които са имали
наблюдения през инкриминираната 2010г. върху използваемостта на земеделските земи,
заявени за подпомагане от бенефициента И. (включая на негови работници,
пожелани за разпит от самия него), и на свидетелите, които са били застъпени от
него при заявяването на парцелите за субсидиране през тази година, като им бяха
задавани въпроси дали са виждали
подсъдимия или негови работници и земекопни машини на полето да угарират
земите, респ. дали втората група свидетели са обработвали спорните площи
(явяващи се двойно заявени, тоест заявени едновременно от тях и от подсъдимия)
и по какъв начин; 3). прецени внимателно обясненията на подсъдимия и изследва
появилите се противоречия с казаното от него при разпита му пред предходния
съдебен състав по същото дело; 4).организира получаването на специални знания
по проблема дали снимковият материал, изготвен посредством използването на
ДжиПиЕс-устройството от страна на проверяващия инспектор, отразяват необработвани
парцели, обрасли с тръни и храсти, като агротехникът в.л.В. ***, разгледа там
снимките и записа констатациите си в заключението на допълнителната АТЕ; 5).организира
цялостно изследване на проблема с двойно заявените площи, по-конкретно каква
част от инкриминираните 74 бр. необработени парцели са били двойно заявени,
доколкото и те са били предмет на проверката от св.Г..
При разпита
на инспектора от РТИ-Пловдив св.Г. направи впечатление неговата категоричност
по въпроса за начина на осъществяване на проверката. Той съобщи, че спазвайки
установените правила, е обходил физически всички заявени от И. парцели, като и
е влизал в тях; използвал е ДжиПиЕс за позиционирането си на обекта, в което устройство
предварително били въведени координатите им въз основа на заявените от самия И.
в заявлението му за подпомагане данни, заснел е и всеки от парцелите, като
снимковият материал се пази в паметта на ДжиПиЕс-а (и беше на разположение на в.л.В. за разглеждането му в
РТИ с оглед изготвянето на допълнителната експертиза). Свидетелят беше убедителен в уверението си, че е заварил 74-те парцела с
обща площ от 754.14 ха затревени и обрасли с храсти и тръни, като ясно си
личало, че не са орани. На изрично поставен въпрос за компетентността си,
отговори, че към 10г. е имал близо десетгодишен опит при проверки на място,
работейки в пловдивския технически инспекторат, през който си стаж е придобил нужните
знания и умения при оценяването на характеристиките на почвата, по които може
да се съди дали е била подложена на обработка.
Даде и
пояснение, че за признаване на обработване на земите под формата на угариране
през 10г. е била достатъчна само една обработка. Ако въпросната е била извършена
в началото на стопанската година, той е можел да установи при проверката си
през есента на следващата година следи по почвата, които да говорят за това –
тя е щяла да стои на бразди и да има съвсем друга повърхност спрямо
състоянието, в която я е заварил. Изрази мнение, че дисковането (тоест
минимално обработване с навлизане в почвата на дълбочина 5-6 см.) е достатъчно
за признаване на угариране като основание за претендираното субсидиране, но в
случая не можело да се приеме, че бенефициентът включително е дисковал, при
положение, че при своята проверка той е констатирал дървета, храсти и тръни.
Вещото лице В.
също беше запитана, при приемането на двете й експертизи в първото и в
последното съдебно заседание, по тези въпроси и отговори, че дисковане през
пролетта 10г. с навлизане на малка дълбочина би личало при проверка през есента
същата година; дисковане през м.декември 09г./м.януари 10г. на посочената от И.
дълбочина (около и над 20 см.) също ще личи, стига проверяващият да влезе
физически на обиколка в блока /както по-горе беше посочено, че е сторил инсп.Г./,
като няма да личи само по снимковия материал. Заедно с това подчерта, че след дисковане,
извършено независимо кога, земята трябва да се поддържа в добро земеделско и
екологично състояние до края на стопанската година, за да се приеме, че е
обработена под угар. В такова състояние
тя е констатирала по снимките, че не е поддържан нито един от 74-те парцела.
Крайният й експертен извод, базиран на личните й наблюдения върху снимковия
материал е : експертизата констатира, че парцелите не са били обработвани,
обрасли са с тръни, къпини, шипка, тревиста и храстовидна растителност и
остатъци от овощна градина, на два от тях пасели крави, като сред снимките няма
такава, която да илюстрира терен с характеристиката на угар.
Назначената
от съда допълнителна агротехническа експертиза дава в няколко екселски таблици информация
на застъпванията спрямо общата заявена за кампания 10г. от подсъдимия площ;
отговаря на въпросите кои от инкриминираните 74 бр. парцели са били застъпени и
от кого и дали И. се е отказал от застъпените площи, дали са осъществени
проверки за използваемостта на застъпените площи и като какви ги били
декларирали заявителите им. В аспекта на получените по експертен път сведения беше
преценявана достоверността на казаното от заявилите дублираните площи
(свидетели и подсъдим) за обработването им и точността на констатациите на
инсп. Г., като с цел яснота при излагането на изводите по фактите, съдът по-надолу ще обсъди
паралелно експертните изводи и събраните гласни и писмени доказателствени
материали :
На таблиците
3 и 2 от допълнителната експертиза е илюстрирано (при ползване и на таблица № 8
от досъдебната експертиза) застъпването на част от 74-те инкриминирани парцели.
А именно : двойно заявени от И. и от
друг земеделски стопанин са се оказали парцелите в с.Н. с код за населеното място 51830 и № № по БЗС 8-5-1 (застъпването
със св.Й.Ч. е било в размер на 92% от заявената от И. площ), 10-2-1 (застъпването
със св.Й.Ч. е било около 41 % от заявената от И. площ), 19-3-1 (застъпването с ООД“Стеви“
и с Й.К. е било около 76 % от заявената от И. площ), 29-2-2 (застъпването със св.Д.Г.
е било над 100 % - Г. заявила 11.92 ха, а И. – 5.98 ха), 30-3-4 (застъпването
със св.Г. и ООД“Стеви“ е било 96 % от заявената от И. площ), 58-4-1 (застъпването
със свидетелите Д.Д. и Н.Г. е било около 18.24 % от заявената от И. площ), 68-8-1
(застъпването със св.Д.Г. е било в размер на около 12 процента от заявената от И.
площ), 68-9-1 (застъпването със св.Й.С., св.Д.Д. и Н.Г. е било в размер на
35.40 % от заявената от И. площ), 112-19-2 (застъпването със св.С.А. е било в
размер на 36 % от заявената от И. площ), 112-20-1 (застъпването със св.С.А., св.Х.Д.
и Х.Н. е било около 49% от заявената от И. площ), 116-19-1 (застъпени с около 84%
от заявената от И. площ са ООД“Стеви“, Д.К. и Д.Г.), 133-4-1 (застъпването със св.А.С.
е около 3% от заявената от И. площ), 149-2-1 (застъпването със св.Н.И. е било
около 6 процента от заявената от И. площ), 150-5-1 (застъпването със св.Н.Г. и
св.С.А. е било около 74 % от заявената от И. площ), 158-4-5 (застъпването със св.Г.Г.
и ООД „Стеви“ е било над 100 процента от заявената от И. площ), 161-3-1 (застъпването
със св.Г.Г. и ООД „Стеви“ е било над 100% от заявената от И. площ), 167-2-1 (застъпването със св.Г.Г. е било около 94
процента от заявената от И. площ), 173-3-1 (застъпването със св.Г.Г. е било
около 94 процента от заявената от И. площ), 174-4-1 (застъпването със св.Г.Г. и ООД
„Стеви“ е било над 100 процента от заявената от И. площ), 176-2-2 (застъпването
със св.Г.Г. е било около 35 процента от заявената от И. площ), 177-3-1(застъпването
със св.Г.Г. е било около 98 процента от заявената от И. площ), 193-3-1 (застъпването с ООД“Стеви“ е било над 100 %
от заявената от И. площ), 818-4-2 (застъпването със св.В.Ф. е било 100 процента
от заявената от И. площ), 159-2-1 (застъпването с ООД“Стеви“ и св.А.А. е било
около 65 процента от заявената от И. площ), 162-2-2 (застъпването с ООД“Стеви е
било около 95 процента от заявената от И. площ); с.С. с код за населеното място 66127 и № № 46-2-1 (застъпването със
св.Г.К. е било около 10 процента от заявената от И. площ), 47-4-3 (застъпването
със св. Н.М. е било около 1.48 процента от заявената от И. площ), 90-2-2
(застъпването със св.П.Д. е около 2 процента от заявената от И. площ), 427-2-1
(застъпването със св.Г.К. е около 3% от заявената от И. площ). Застъпвания не са установени относно инкриминираните
парцели в землищата на с.А., Б., П. и Т..
За кампания
2010г. св.Ч. бил заявил застъпените площи в БЗС 51830-8-5 и в 51830-10-2 като
постоянно затревени, по същия начин ООД „Стеви“ (в което св.Ч. и св.С. били ***)
било заявило останалите посочени по-горе като застъпени от И. земи, заявени и
от тях. При разпита си св.Ч. е сигурен, че не са били угарирани. В прочетените
му на осн.чл.281,ал.1,т.1 от НПК показания по НОХД № 2339/91г. на ПОС св.С.
също е съобщил, че застъпването касаело само постоянно затревените площи, които
онази година дружеството не угарирало, и след въпросното прочитане обяви, че не
се отрича от това твърдение. Казаното от тези двама свидетели съответства на обявеното
в заявленията им за подпомагане 2010г. предназначение на застъпените парцели,
респ. този синхрон комуникира с констатациите в КЛ, че въпросните трайно
затревени терени са заварени в състояние, различно от угар. Като постоянно
затревени площи застъпената от И. св.Д.Г. била заявила през 10г. парцелите си в
село Н. с БЗС № № 5183029-3, 51830-30-4 и 51830-116-20. Били застъпени с И.,
който ги припокрил в посочените по горе проценти, декларирайки, че са под угар (в неговото заявление същите парцели са посочени като БЗС № 51830-29-2 и
30-3 и 116-19). Според резултата от извършена на тази свидетелка
проверка на място (вж. л.13 от допълнителната експертиза), част от терените били
установени като затревени земи във вид на пасища, а друга част била заварена обрасла
с плевелна, дървесна и храстовидна растителност. И двете констатации съответстват
на посоченото в КЛ, че въпросните парцели, дублирани със заявените от И. земи, не
са били угарирани. Самата Г. признава,
че терените през 10г. били естествено затревени, като възнамерявала да ги
почисти, но не направила това, решавайки да ги остави за паша на животните.
Пояснява също, че били невъзможни за обработване, защото били разположени на
баир. Като постоянно затревен св.Г. бил заявил парцела си от 0.36 ха в БЗС
51830-68-3 в новаковското землище за кампания 10г. (застъпен със заявените от И.
в същия парцел /с номер по неговото заявление 68-8/ 3.04 ха.) и действително
при извършена му проверка през същата година /вж. л.18 от допълнителната
експертиза/ било потвърдено, че блокът бил постоянно затревена площ. В този
смисъл са показанията на св.Д.Г., който съобщава, че въпросния терен не го бил
обработил, а само го почистил от храсти и тръни. Тези писмено и гласно
доказателство за състоянието на парцела на св.Г. съответстват на констатациите
в КЛ, че в коментираното БЗС нямало угарирана земя. Св.Д.К., застъпващ се с подсъдимия в
посоченото БЗС, казва при разпита си, че не е обработил земята, а само е окосил
тревата, което потвърждава констатациите в КЛ, че и в това БЗС нямало угарирана
територия. Постоянно затревени св.А. и св.Д. били декларирали за кампания 10г.,
че ще са земите им, заявени съответно като БЗС 51830-112-13 и като БЗС
51830-112-16, всеки от около 1 ха (застъпени от И., който бил декларирал три терена
от около 6 ха в същия парцел с номер по неговото заявление БЗС 51830-112-20) и
при извършени и на двамата проверки през тази година това било потвърдено /вж.
л.л.14 и 18 от експертизата/. Това кореспондира с констатациите в КЛ, че в
посоченото заявено от подсъдимия БЗС е нямало угариране. Разпитани като
свидетели, св.А. и св.Д. потвърждават, че през стопанската 10г. не са угарирали
площите си. Също като постоянно затревени площи св.Х.Н. бил заявил своя един хектар
в БЗС № 112-2 /дублиран от подсъдимия/. Разпитан като свидетел, той е
категоричен, че „всичко е тайни ливади там…през 2010г. никой не ги е орал, те
си бяха ливади“ и тази му категоричност потвърждава констатираното от инсп.Г. в
коментирания парцел. В БЗС 51830-150-1 св.С.А. била заявила и 0.86 ха като ПЗТ
и въпросната площ действително била установена като такава при извършена й
проверка на място. Тя представлява много малка част от заявените в същия парцел
(под номер БЗС 51830-150-5-1) от И. 51.54 ха. Разпитана като свидетелка, г-жа А.
е сигурна, че онази година не е угарирала нито една част от земите си,
заявявала е пред Фонда ливади, използването на които се изразявало в окосяване
с цел събиране на сено. В БЗС 51830-133-2 св.А.С. бил заявил парцел от около
0.5 ха като постоянно затревена площ, застъпен изцяло от И., който в този блок
бил заявил 13.18 ха под № БЗС 51830-133-4. Извършена на свидетеля за кампания
10г. проверка при дистанционен контрол констатирала, че точно такова е
състоянието на земята /вж. л.20 от допълнителната експертиза/. В този смисъл са
и показанията на св.С., който е сигурен, че друго освен да окоси известна част
от земите си не е правил на терена. Тоест отново е налице съответствие с
констатираното в КЛ, че в посоченото БЗС няма угарирана територия. Св.А.А. бил
заявил 0.25 ха в БЗС № 51830-160-1 като ПЗТ, като и той се застъпвал с
подсъдимия. Била му извършена с дистанционен контрол проверка, при която се
констатирало, че парцелът не бил поддържан във вид, годен за подпомагане, като бил
обрасъл с храсти, тръни и дървета и допустимата за подпомагане площ била
измерена в размер на 0 ха. (вж. л.15 от допълнителната експертиза). Разпитан
като свидетел, г-н А. признава, че заявените като ПЗП терени са били с
предназначение за паша на животните, като не премахнал храстовидната и дървесна
растителност – „това, което правим на тях, е да пускаме животните да пасат“.
Тези показания на свидетеля ведно с резултата от неговата проверка са в идеален
синхрон с констатациите на инсп.Г. относно посоченото БЗС. Св.Д.Д. е заявил
0.71 ха като ПЗП в БЗС 51830-68-5 и 0.23 ха в БЗС 51830-58-2 като ПЗП. При
извършените му проверки на място било установено, че първият парцел се ползва
по заявения начин, а вторият е угариран. И двата му парцела били със застъпване
с подсъдимия, който заявил в първия (с номер по неговото заявление БЗС
51830-68-9) и във втория (с номер по неговото заявление 51830-58-4) общо 15.5
ха като угари. Разпитан като свидетел, г-н Д.Д. потвърждава, че 23-те дка ги
бил дисковал, като добавя, че е сторил това през пролетта на 10г., за да бъде
подготвена почвата за засяване през есента. Св.Н.Г. бил заявил 22.07 ха в БЗС 51830-150-3
като постоянно затревени, като бил застъпен от заявилия в същото БЗС (под №
51830-150-5) земи под угар в размер на 51.45 ха И.. Този земеделец не е нарочно
проверяван през тази стопанска година, но посоченото негово заявление ведно с
показанията му, че през процесната година не е обработвал въпросния заявен от
него блок, който бил трайно затревен, съответства на констатацията на инсп.Г.,
че в коментирания парцел няма угарирана площ. Св.Г.Г. бил заявил 0.25 ха в БЗС 51830-158-2,
0.35 ха в БЗС 51830-161-1, 0.98 ха в БЗС 51830-161-3, 8.51 ха в БЗС
51830-167-2, 14.57 ха в БЗС № 51830-173-1, 19.56 ха в БЗС 51830-174-1, 5.87 ха
в БЗС 51830-176-3, 11.02 ха в БЗС 51830-177-1 като постоянно затревени, като
бил застъпен в посочените по-горе проценти от заявилия същите площи като земи
под угар И. (с посочените по неговото заявление номера на БЗС-та). Този
земеделец също не е проверяван през тази стопанска година, но посоченото негово
заявление и показанията му, че земите били ливади, като не били работени от
десет години, съответства на констатацията на инсп.Г., че въпросните не били
заверени угарирани. Св.Ф. заявил около 19 ха за кампания 10г. в БЗС 51830-818-3
и бил застъпен изцяло от подс.И., който заявил същите около 19 ха (с № на БЗС по
неговото заявление 818-4). Съдът не можа да получи свидетелските показания на
г-н Ф., защото местоживеенето му не е известно. Но разполага с писмени данни
относно ползването от негова страна на заявения терен - той е бил проверяван на
място, при която проверка било установено, че част от територията е постоянно
затревена, а останалата е обрасла с дървесна и храстовидна растителност /вж.
л.15 от експертизата/, което кореспондира на установеното в КЛ от проверката на
И., че в БЗС-то 818-4 не е угарирано. Свидетелите
Д.К. и Д.Г. Като постоянно затревени св.Г.К. бил заявил за стопанската 10г.
двата си парцела от по 0.77 и 0.58 ха в землището на с.С., първият в БЗС
66127-46-1, вторият – в БЗС 427-1. Бил застъпен изцяло от подсъдимия, който в
първото БЗС (с номер по неговото заявление 66127-46-2) бил заявил 8.04 ха, а
във второто (с номер по неговото заявление 66127-427-2) – 19.46 ха като земи
под угар. Св.К. не е бил проверяван през тази стопанска година, обаче
посоченото в заявлението му за подпомагане предназначение на площите и
показанията му, според които не е угарирал през тази година, са в синхрон със
съдържанието на КЛ на инсп.Г. в частта му относно тези две БЗС. За засяване на
маслодайни култури св.П.Д. бил заявил за подпомагане парцела си в БЗС 66127-90-1
в землището на с.С. в размер на 0.58 ха и бил застъпен от И., който бил заявил
този половин хектар като земя под угар (с БЗС № по неговото заявление
66127-90-2). Св.Д. не е проверяван, обаче показанията му, че е бил засял 500-те
дка със слънчоглед, са кредитируеми като неопровергани (И. също не твърди, че е
сял такава култура) и съответстващи на съдържанието на подаденото от г-н Д. заявление
за подпомагане. Освен това св.Д. дава правдиво обяснение на причината, поради
която неговата нивичка се оказала заявена от подсъдимия – около нея имало
необработвани площи, обрасли с трева, също заявени от подсъдимия. Всъщност
самият И. се бил отказал от застъпването на парцела на св.Д., представляващо
незначителна част от заявените от него в това БЗС 24.26 ха – застъпването
спрямо заявеното от И. е едва 2 %. Едва 1.48 % е застъпването на заявени от И.
и от св.Н.М. *** парцели. Категоричното твърдение на този свидетел, че е засял
терена от около 0.48 ха с жито и зеленчуци, съответства на заявлението му за
подпомагане, в което е обявил такова предназначение на земята, пък и е получил
субсидиране за 10г. (И. не противопоставя обяснения на неговото твърдения, като
не претендира сам да е сял в коментираното БЗС). Св.Й.С. е заявила 1.48 ха в
БЗС 51830-68-4 за засяване със зеленчуци, обаче извършена й проверка на място
(вж. л.14 от допълнителната експертиза) е констатирала, че въпросната площ не е
засята, а е оставена под угар (в същия парцел с номер по неговото заявление БЗС
51830-68-9 И. заявил над седем хектара като угариран терен). Разпитана като
свидетел, г-жа С. признава, че е възнамерявала да засее върху петнадесетте
декара домати и за целта разорала, дисковала и натрапила почвата, но в крайна
сметка се отказала от засяване на заявената култура. Невменяемата дъщеря Н.Г.
на свидетелката Т.И. била заявила като засети с царевица през стопанската 10г.
земи в размер на 1.55 ха., като се появило дублиране в горепосочения процент
със заявени от подсъдимия площи в същия парцел. Извършена й била проверка
посредством дистанционнен контрол, при която се установило, че действително са
засети с тази култура 1.15 ха и въпросната площ е допустима за подпомагане. Св.Т.И.
беше категорична при разпита си, че цялото семейство се е включило в
обработката и засяването на земята с тази култура. Подс.И. също не предлага
някакви опровергаващи показанията на св.И. обяснения – неговото твърдение е, че
е угарирал всичките 74 парцела.
Може да се
обобщи : само в два случая (касаещи заявленията на св.С. и на св.Д.) насрещни
проверки били доказали угариране, а в три случая (касаещи заявленията на св.М.,
на св.Д. и на Н.И.) дублираните парцели били засети със земеделски култури.
Обаче тези факти не могат да компрометират констатациите по КЛ относно заявените
от тях и от И., тоест двойно заявени, площи. В застъпения със св.С. парцел И. е
заявил за угариране 7.09 ха., а тя едва 1.48 ха, в застъпения със св.Д. той е
обявил 8.5 ха, а свидетелят едва 0.23 ха,
застъпването със св.Д. е само 2% от заявената от И. площ, застъпването със св.М.
пък – 1.48%, а застъпената с Н.Г. площ е 15 процента от заявената от И.. Св.Г.
беше и изрично запитан за пропуските и той обясни, че в изпълнение на
установените инструкции за извършване на проверките при установена под 30 %
обработена земя, целият парцел се вписва като недопустим за подпомагане
(наддеклариран). Ето защо не били изрично посочени в КЛ и съответно заснети
малките ниви, обработвани от изброените дребни земеделци, пък и коментираните
по-горе проценти, за изчисляването на които помогнаха експертните знания, са
много под въпросните тридесет.
Адв.К.
призова да не се вярва на свидетелите – заявители на дублираните площи,
доколкото, ако кажели, че не са обработвали парцелите, самите те щели да носят
наказателна отговорност. Това не е разбираема позиция. По-голяма част от
посочените по-горе свидетели казват точно обратното – че не са обработвали
заявените като постоянно затревени площи парцели. Парцелите на двамата, които
твърдят угариране, са нищожна част (под 2 процента) от заявените от И. площи.
Тримата, които твърдят засяване с култури, говорят правдиво, доколкото
показанията им звучат убедително и категорично и съответстват на факта, че са
били субсидирани за отглеждането на тези култури през 10г. Впрочем твърденията
им не вредят на защитната теза, при положение, че и техните ниви са миниатюрна
част от декларираното от подсъдимия с претенция за субсидиране. Всички
останали, застъпените на които площи са в размер на около 30 процента от
заявените от И. (той е заявил 754.14 ха, а те общо към 230 ха, вж.
допълнителната експертиза, табл.3) са сигурни, че не са угарирали/дисковали
посочените БЗС. Иначе казано, единственият, който твърди, че е обработвал със
земекопни машини дублираните БЗС, е подсъдимият. Но от горните експертни
заключения, преценени в аспекта на писмените доказателствени данни за начина на
ползването на спорните парцели и на потвърждаващите тези писмени данни
показания на заявителите на двойно заявените площи се налага изводът, че не е
вярно твърдението на И.. Да се повярва на подсъдимия, че е осъществил дисковане
с навлизане в почвата на дълбочина над 20 см., означава да се отрече
едновременно достоверността на констатациите не само на инсп.Г., относно
компетентността на който адв.К. обяви, че се съмнява, но и на всички останали
проверяващи, извършили насрещните проверки, както и на казаното от самите
земеделци, земите на които са били предмет на проверките, а също на собственото
признание на И., че не е обработил площите в село Н. (защото конкурентите му
попречили), заявено при предходното съдебно разглеждане на делото и прочетено
на осн.чл.279,ал.1,т.3 от НПК, и на собственоръчната му записка в представения
му за подпис контролен лист „нямам забележки“. Това неминуемо би бил недопустим
подход заради идеалния синхрон между изброените доказателствени източници. Подс.И.
обяви, че в прочетения му съдебен протокол погрешно били записани обясненията
му – не били задавани правилните въпроси и той не разбрал точно какво е питан.
Това пояснение никак не звучи правдоподобно, не само защото подсъдимият е
високоинтелигентен човек, а въпросът дали е обработвал или не дадена площ е
елементарен фактически, но и защото разпитът му е бил провеждан в присъствието
на двама негови защитници, като сетне при пренията адв.Д. е пледирал ето така :
„…в частта на обвинението, касаеща 2010г., там подс.И. сам декларира, че не е
обработвал земите, които е декларирал, и това се е случило поради … структурни
препятствия на неговата дейност“, респ. поддържаната въз основа точно на
въпросното признание на подсъдимия теза е била за невинност поради липса на
вина, доколкото за невъзможността за обработване на инкриминираните земи „било
допринесло виновното поведение на трети лица“. И. е присъствал на въпросната
пледоария и не само не е коригирал адв.Д., но и при процедурата по лична защита
е обявил „поддържам всичко казано от адвоката ми“.
Съдът
повярва на предходните обяснения на И., а не на депозираните в хода на
настоящото съдебно следствие, и по въпроса за липсата на обработване на
останалите декларирани през 10 земи, тоест относно тези, които не са се явявали
двойно заявени. Обвинителната теза и в тази й част има добра доказателствена
основа, явяваща се записаните в КЛ констатации, потвърдени след подробни
разяснения от автора му при съдебния му разпит, като правдивостта им се
установява и от други доказателства:
Св.Й.С.,
крупен арендатор, обработващ хиляди декари в землището на с.Н. /вж. л.42, л.225,
л.437 от съд.следствие/ сочи при няколкото си разпита в хода на съдебното производство,
че за да избегне застъпванията с подс.И., който разбрал, че е сключил през 10г.
арендни договори с предмет земи, попадащи по средата на обработвани от него
масиви, му отстъпил за стопанската 10г. няколко парцела, намиращи се на едно
място, с обща площ, съответстваща на площта, за които И. имал договори – към
400 дка. в масиви 35,36,37,71 и 72. Дотогава земите от тези парцели въобще не са
били обработвани, като били обрасли с треви и тръни. И. обаче не им извършил
каквато и да е обработка нито тогава, нито през следващите години, което
свидетелят добре виждал, защото физически работел земята в съседство. Сетне проявил
интерес дали ги е заявил за подпомагане и направил справка в достъпната за
ползване система на ДФЗ. Установил, че е заявил всички тях за стопанската 10г. Направило
му впечатление, че е заявил и парцелите в масив 43, които знаел, че никога не
са обработвани, виждал, че и през стопанската 10г. не се използват от някого. В
този смисъл са и показанията на един от съдоговорителите на И. св.Т., дадени
при предходното съдебно разглеждане на делото и прочетени на
осн.чл.281,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, които Т. после потвърди с изявлението, че си
е припомнил събитията – в тях се съдържа твърдението му, че след сключването на
договорите вече не можело да се сее, поради което едва през 2011г. И.
пристигнал с тракторите си, но и тогава не могъл да обработва земята, защото му
откраднали акумулаторите. А също показанията на застъпената от него през 10г.
св.Д.Г., също дадени по НОХД № 2339/11г. на ПОС и надлежно приобщени към
доказателствения материал, които тя потвърди в с.з. – И. едва през 2011г.
докарал техниката си с намерение за започне обработване на земята, такова не е
извършил през 2010г. Св.Е. Т. ***, което било натоварено от И. със сключването
на договорите за аренда за 10г. – имала опит в това, доколкото 34 години
работела в бившето ТКЗС на делото. Тя е сигурна, че в договорите, сключвани в
период от около три месеца - от м.май до м.октомври - пишела действителната
дата на подписването им. Поясни пред съда, че нито преди, нито по време на
договарянето И. е обработвал земята, предмет на договорите, собствениците им
също не са ги обработвали. Тя е надежден свидетел, тъй като твърди въпросните
неблагоприятни за подсъдимия факти, а същевременно демонстрира силното си благоразположение
към него – казва, че се ползвал с всеобщо одобрение, защото за разлика от
другите едри арендатори той не подбирал какви земи за наема, като взимал
всички, включително и краищата на блоковете, които не подлежали на обработване
и поради това не били желани от другите, което била отлична сделка за
собствениците. А освен това за 10г., въпреки че не спечелил нищо от земите
(защото не ги обработвал), раздал рента на хората. При това съдоговорителите му
казали, че искат само олио като рента, а той им дал и олио, и жито. Тази свидетелка
е сигурна за годините, за които говори, доколкото прави времево ориентиране – „***”
бил докарал техниката си за обработване на земите на следващата година, което
тя запомнила, първо защото в годината, когато лично оформяла договорите, знаела
и виждала, че земята не се работи от никого, и второ, защото през 11г. той наел
нейния съпруг, който е тракторист, за оране, но не могло да се осъществи
качествено такова, доколкото почвата на
новаковското землище „много слабо хващала“. В същия смисъл са и
показанията на другата помагаща на И. при сключването на договорите – св.Д.З..
Тя е категорична, че не в годината на сключването на договорите 2010г., а
следващата 2011г. той докарал техника и се заел с обработването на наетата
земя. Въпреки това изплатил рента на всичките си съдоговорители още през 10г,
като правел това още с подписването на договорите, при това „не връщал никого“
и не подбирал кои земи да наеме – взимал всичко, което му се предложи,
независимо от възможностите за използването на парцелите. Тя сочи също, че само
малка част от земята, обработвана от бившето ТКЗС в село Н., след разпадането
му е била обработвана, като предмет на договорите били големи пустеещи от години
площи. Беше разпитан и друг ***-ЕЦ, имал поглед върху делата на подсъдимия –
св.Г.С.. И той посочи, че не в годината на сключването на договорите за аренда
– 2010, а в следващите години арендаторът И. е започнал орането на наетите
земи, част от които били собствените на баща му, които преди това той и баща му
не били обработвали. Земеделският производител св.А.Г. е сигурен, че
подсъдимият не е обработвал съседни на заявени от самия него през 10г. парцели
(долните имоти). Показанията на този свидетел също са надежден източник на
доказателствена информация, доколкото той прави обектово ориентиране – добре
знаел точно кои са заявените от И. през тази година пустеещи площи, защото той
бил застъпил един от ъглите им и се наложило и документално да се интересува от
кого и кога са заявени, а и с очите си виждал, че точно въпросните „долни
имоти“ нито през 10г., нито по-рано се използват от някого. Св.Г.К. е един от
съдоговорителите на И.. В показанията си по НОХД № 2339/11г. на ПОС, прочетени
поради липса на спомен у свидетеля за случилото се преди пет години, той е
посочил, че е подписал договореност за отдаване на земята си на И. *** и
получил рента, но арендаторът не работил земята тогава. Преди 10г. въпросните
земи не били използвани, като били пустеещи и обрасли с тръни. Св.В.К. е, както
беше казано, пациентът на И., който му бил съобщил за пустеещите в землището на
с.Н. земи и сетне му съдействал да убеди собствениците им да му ги отдадат под
аренда през 10г. В прочетените на осн.чл.281,ал.1,т.2,пр.2 от НПК свои
показания, дадени при предходното съдебно разглеждане на делото, г-н К. прави
следното категорично твърдение – „Реално миналата година – 2011 тези земи
започна да ги обработва И., защото през 2010г. сключваше договорите…беше вече
късно, не можеше да се сее, тревите бяха тръгнали“. К. е сигурен, че е
информирал И. за пустеещите земи през пролетта на 10г., като първото
общоселското събрание се провело през пролетта и „започна оттогава да набира
хода да сключват договори“. След въпросното прочитане свидетелят потвърди
всичките си твърдения при миналия си разпит, като даде разумно звучащо
обяснение за причината да не си спомня вече – било минало много време, пет
години. К. е също от свидетелите, които симпатизират на подсъдимия, напротив,
негативно е настроен към всички, които го „спъвали“. Кметицата на с.Н. св.П. е
категорична, че са истина прочетените й заради липса на спомен нейни показания
пред предходния съдебен състав, че едва през пролетта на 10г. К. й бил довел
подсъдимия (и той й бил казал, че има намерение да угарира пустеещите земи),
като непосредствено след това (а не преди това) той е свикал общоселското
събрание, на което поканил селяните да му отдадат земите си.
Видно е, че
нито един от посочените свидетели, включително благоразположените към
подсъдимия, не потвърждава показанията му за започнала от края на 09г.
обработка на новаковските земи посредством дълбоко дисковане. Няма нито един ***-ец,
който да казва, че И. е започнал угариране на земите в землището на това село
още през декември 09г. с оглед бъдещото договаряне за отдаването й под аренда
(каквото твърдение прави И.); напротив, според показанията на договарялите с
него, въпросът с отдаването под аренда на техните земи е бил поставен, когато
той се е появил в селото и е свикал събранието, а това е било през пролетта на
10г. Съдът не можа да открие никакво основание да откаже вяра на показанията на
св.К., защото той е бил човекът, който е довел подсъдимия в село Н., и на показанията
на кметицата, защото се касаело за важно за с.Н. събитие, в което тя е имала
непосредствено участие.
Въпросната
добра комуникация между писмени и гласни доказателствени сведения, част от
които са собствените обяснения на подсъдимия, дадени пред предходния състав на
съда по това дело, не се противопоставя включително на показанията на
работниците на И.. Единият от тези работници св.К.С. е категоричен, че е
обработвал земи на И., но през 2005г.-2006г., а през 2010г. – не е. Бяха
прочетени на осн. чл.281,ал.1,т.1 от НПК показанията му, дадени по НОХД №
2339/11г. на ПОС, в които е бил сигурен, че е работел и през 10г., но той
остана все така убеден, че през 10г. въобще не е бил наеман за земеделска
работа от подсъдимия. С. не можа да обясни защо е записано въпросното му
противоположно твърдение в прочетения му съдебен протокол, но кметът на с.А.
св.Й. потвърди през настоящия съдебен състав казаното от него, като посочи по
категоричен начин, че никога не е виждал С. в селото. Работникът св.Т. първоначално
твърдеше, че през 10г. работел на трактор земи на подсъдимия в село Н., но след
прочитане на показанията му, дадени при предходното съдебно разглеждане на
делото на осн.чл.281,ал.1, т.1 и т.2,пр.2 от НПК (в които не е говорил за тази
година), обяви, че си е припомнил събитията и вече е сигурен, че бил тракторист
на И., но през 11г. Друг негов работник – св.А.Х. – няма никакво колебание по
въпроса, че е работел земите на И. в землищата на селата А., С., Б. и П. (в Н.
не), считано от пролетта до есента на 10г. Спомените му обаче не са така точни
за предходните и следващите години, като специално за 09г. заявява, че не си
спомня. Що се отнася до свидетеля Н.А., той сочи, че е бил работник на И. през
10г., като обработвал с трактор земите му в селата А., С. и Б.. Уточнява, че
това бил периодът от лятото до зимата, а в края на разпита си разшири периода
от м.март 10г.; що се отнася до 09г., не бил работил за И. през тази година.
След прочитане на показанията му по НОХД № 2339/11г. на ПОС, в които е съобщил,
че е работил и през 09г., той не ги потвърди, като отбеляза, че не си спомня
вече и не можа да даде пояснение за категоричността си в миналите си показания по
това обстоятелство. Следващият разпитан работник на И. св.Д.А. беше убеден, че
е работел за И. в селата С., Б. и А., но през есента на 09г. и през пролетта и
лятото на 10г., а в землището на с.Н. въобще не бил работил. Последният
разпитан работник на подсъдимия св.А.С. е сигурен за годината, през която му е работил
в землищата на С., Б. и А. - 2010г., и обвърза сигурността си с факта, че е бил
нает само за тази година. Обаче уточни, че е започнал работа едва през есента.
Излиза, че
дори работниците на И., някои от които бяха пожелани за разпит от защитата,
всъщност не дават информация за обработване на земи, арендувани от И. в
инкриминираните землища през м.12.09г./м.01.10г., които да се противопоставят
на категорично звучащите и синхронни показания на другите свидетели - очевидци на
ситуацията на полето, включая на предходните обяснения на самия И., и на
съдържанието на писмените доказателствени източници. Двама от работниците на И.
направо обявиха, че през 10г. не са обработвали негови земи, друг – че е
започнал да обработва земите му едва през есента на 10г., други двама – че са
работили през пролетта и лятото на 10г., и то само в землищата на селата С., Б.,
П. и А., а единственият категоричен, че е работел и през 09г. на И. св.А.
отбеляза, че е правил това в землищата на селата С., Б., А. и П., но не и в
землището на с.Н., а относно обработването в землищата на С., Б., А. и П. не
можа да уточни колко хектара е обработил, пък и говореше за есента, а не за
зимата на тази година. Така че съдът всъщност не разбра защо адв.К. трикратно
подчерта, че обясненията на доверителя му се били подкрепяли от показанията на работниците
му, които трябвало да се кредитират, защото имали най-точни знания за
обработването – били участвали лично в него.
Обясненията
на И. се явяват некретитируеми не само заради времевото разминаване със
съдържанието на анализираните по-горе доказателствени данни (кога е обработвана
заявената за подпомагане земеделска земя). Недостоверно е твърдението му и за вида обработка. Той уверява съда, че е бил
угарирал чрез дисковане, но с навлизане в почвата на дълбочина над 20 см. Дисковането,
поясни в.л.В., представлява повърхностно обработване с дискови брани, които не
могат да навлязат дълбоко в почвата, а на под десетина см.; орането е навлизане
посредством плуг в почвата на дълбочина 22-32 см. Иначе казано, подсъдимият предложи
твърдението, че е извършил своеобразно оране със специални дискови брани. Обаче
не отчете, че показанията на собствените му работници отново не го подкрепят. Св.Д.А.,
св.Н.А. и А.С. ясно споделиха пред съда добрите си чувства към него. Както
по-горе беше отбелязано, те посочиха, че не са работили негови земи в
новаковското землище през 10г. На това място от изложението съдът обръща
внимание, че ще се отнася до твърдяното от тях обработване в землищата на селата
А., С., П. и Б., то по думите им се изразявало и в оране, и в дисковане –
винаги правели и двете операции една сред друга. Св.А. прозвуча максимално
искрено в уверението си, че първо е орял, после дисковал, пояснявайки, че
извършването само на дисковане не било редно, а „при Доктора не съм правил
такива работи нередни“. Вторият е също сигурен, че е нямало земи, които само да
се дисковат, без да се орат, като и изрично отбеляза последователността на
работата си – „първо ора, после дисковам и после сея“. Третият също е
обстоятелствен, обяснявайки, че при затревяване се дискова, но и задължително
се оре : „първо бутаме тревата с дисковата брана, после се връщаме веднага в
същия блок и почваме да орем“. Излиза, че няма нито един работник, тоест
свидетел-очевидец на твърдяната от подс.И. операция по обработка на
инкриминираната земя – извършване единствено на дисковане в края на 09г. и в
началото на 10г.
Освен това,
както се посочи по-горе, следи от въпросното твърдяно от И. навлизане в почвата
на над 20 см. не са били установени при проверката от инсп.Г., а според
експертното мнение на в.л.В., изказано след депозиране на коментираните
обяснения на подсъдимия, такива неминуемо е щяло да останат, видими при
позициониране на проверяващия на терена. Неспециалист не би могъл или трудно би
могъл да различи следи от повърхностно обработване, от същинско дисковане, при
това извършено в началото на стопанската година (през есенно-зимния сезон на
09г./10г.), каза тя в устните си разяснения в с.з. от 11.11.15г. Обаче И. не
твърди повърхностно, а дълбоко обработване на инкриминираните парцели;
работниците му пък съобщават за повърхностно обработване с дискови брани, но
съчетано с оране с плуг.
Ако в разрез
с всички останали доказателства по делото се даде вяра на обясненията на подсъдимия,
че е „орал“ чрез дискови брани, „обработените“ по този начин земеделски парцели
пак не са били под угар и към 31.05.10г., и по време на октомврийската проверка,
доколкото сетне (след м.януари 10г., когато според И.
е завършило орането) не са били поддържани в такова
състояние. А изискването да се и поддържат по този начин, е част от
дефинирането на понятието за угар – „почвата храни плевелите и не остават
никакви хранителни вещества в нея“, поясни в.л.В.. В този смисъл са и
показанията на заявявалите угари. Крупният арендатор и агроном по професия св.Й.С.
обяви, че всеки в Н. знае, че ако тревостоят е над 50 см., съответната земя не
може да бъде призната за обработена под угар; той самият винаги е съобразявал
това. Поясни, че при минимално обработване на почвата чрез дисковане по някое
време след началото на стопанската година, тоест след 01.09.10г., обработващият
следва по-нататък да го поддържа в състояние на угар, т.е. в добро земеделско
състояние. В същия смисъл се изказа и св.Н.А. – управител на Елит-95 ООД, което
дружество обработвало площи в землищата на десетина села в пловдивска област.
Според него било несериозно обработване на земята във вид единствено на
дисковане, тъй като при тази само повърхностна обработка можело да се очаква
минимална реколта, а от друга страна, въпросната обработка не можела да създаде
предпоставката за субсидиране, тъй като без друго означавала (ако е направена в
началото на стопанската година, тоест през предходната астрономическа година),
че към момента на заявяването земята не е в добър земеделски вид. Всъщност е
щяла да загуби този си вид само два месеца след обработването с дискови брани,
тъй като неминуемо тогава започва възбуждане на плевелите и затревяване. На
въпроса към св.С.С., *** в ООД“Стеви“, как угарира дружеството, той беше
категоричен, че това се прави като оран с дълбочина 25-30см., дисковане се
прави след това и непосредствено преди засяването.
Съдът обръща
внимание, че събра въпросните показания, за да се изясни как по принцип се е
процедирало през стопанската 10г. при заявяването за подпомагане на обработвани
под угар терени. Иначе по условията за признаване на направено угариране като
предпоставка за подпомагане от еврофондове, не може да има никакво съмнение по
делото, доколкото същите са регламентирани в Наредба № 5/10.03.10г. за
условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за
плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, издадена
от Министерството на земеделието и храните (ДВ, бр.22 от 2010). В тази наредба
е дадена дефиниция на обработваема земя – според чл.4 това е земеделска площ,
редовно обработвана с цел производство на земеделски култури или изоравана и поддържана в добро земеделско състояние, а земя под угар е вид обработваема земя (включена в
системата за сеитбооборот, на която през съответната година не се произвеждат
земеделски продукти с цел възстановяване на земята). По-нататък, в раздел трети
„Общи и специални условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи“
изрично е посочено, че допустими за подпомагане по схемите за плащане на площ
са използваните земеделски площи, които се поддържат в добро земеделско
състояние, независимо дали се използват за производство на земеделска
продукция. За угарите е конкретно регламентирано, че са в добро земеделско
състояние, ако през същата стопанска година са обработвани най-малко чрез дълбока оран,
извършена преди крайния срок за
подаване на заявление за кандидатстване. По въпроса дали подсъдимият е знаел за
въпросното изискване на чл.10 от Наредба № 5, също няма никакво съмнение – той
лично се е подписал под следните декларации в заявлението си за подпомагане –
„Запознат съм с дефинициите за земеделска земя по Наредба № 5 от 2010г. (ДВ,
бр.22 от 2010) и „Ще спазвам условията за поддържане на земята в добро
земеделско и екологично състояние“ и „Към датата на подаване на настоящото
заявление земеделските парцели, с които кандидатствам за подпомагане отговарят
на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологични
състояние“. В подписаните от него преди това в ОСЗ-С. и в ОСЗ-А. други заявления
- за входяща регистрация - е посочено, че
дефинициите за земеделска земя са установени в пар.22,ал.1,т.5 от
Постановление № 188 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн.ДВ, бр.62/09г.) /според пар.4 от ПЗР на коментираната Наредба № 5, изискванията й заменят,
считано от обнародването й, поставените в това постановление изисквания/. Въпросните дефиниции в постановлението специално за земи под угар не се
различават от горните, установени в Наредба № 5 – според ал.1,т.7 от въпросния
пар.22 „угар“ е част от обработваемите земеделски площи, която е изорана и
оставена незасята за една стопанска година и
се поддържа в добро земеделско състояние. В наръчника за кандидатстване –
Директни плащания 2015 се смекчава изискването за сериозна обработка на земята,
като се приема, че земи под угар са допустими за подпомагане и при почвена
обработка във вид на дисковане (тоест
без оран) до 31-ви май на годината на кандидатстване. Но и в него е
поставено неспазеното от И. за стопанската 10г. И. - височината на тревостоя да
не надхвърля 0.5м. (че на анализирания от вещото лице
снимков материал от проверката личи тревостой над тази кота, инж.В. беше
категорична в експертизата си).
Значителна
част от пледоарията на адв.К. представляваше критика към съда, че не бил
положил усилия да изясни понятието постоянно затревени площи, с които се
застъпвали заявените от И. като угари земи. Обаче нито посочи каква е доказателствената
цел на желаното изясняване, нито формулира въобще някаква теза, свързана със
заявяването на ПЗП относно част от застъпванията. Все пак, за пълнота на
изложението, съдът намира за нужно да посочи, че в самия обв.акт е цитирана
Инструкцията за представяне и обработка на заявленията за регистрация за 09г.,
одобрена от министъра на земеделието и горите. В приложение № 1 на същата
инструкция (при изброяване на кодовете, с които следва да се заявят съответните
обработваеми земи за кампания 10 г.) е посочено, че постоянно затревени площи
това са : 1.естествени ливади, използвани за косене и/или за паша на животните,
2.мери и пасища и 3. горски ливади, поляни и пасища, т.е. ПЗП е родовото
понятие, а изброените са видове ПЗП. Що се отнася до условията за подпомагане
при заявени ПЗП не друг, а подсъдимият (който е отлично запознат с въпросните,
при положение, че е кандидатствал години наред по СЕПП) поясни, че за да са
допустими за подпомагане, ПЗП следва да са поддържани в добро земеделско и
екологично състояние; ако като ПЗП се заявят пустеещи земи, следва съответния
бенефициент да ги обработи за оставащите месец-два до проверките от
Инспектората – да ги почисти от плевели, тръни, да ги окоси и т.н.
Единственият
релевантен въпрос, който може да се постави в този контекст, е непълен ли е КЛ
на инсп.Г. и защо двойно заявените площи, които са били в състояние на
постоянно затревени, не са били записани в КЛ като такива – като постоянно
затревени. Всъщност насрещните проверки на част от тези територии сочат, че
голяма част от тях не са били поддържани в добро земеделско състояние, като са
били заварени непочистени и обрасли с дървесна и с храстовидна растителност и
било отказано субсидиране, пък и заявителите им (застъпващи се с И.) признават,
както беше казано по-горе, че не ги поддържали в този вид. Що се отнася до застъпените
терени, които са допуснати до субсидиране като постоянно затревени (почистени
са от храсти, окосени са или са били поддържани пасища), те действително не са
посочени в контролния лист като такива. Има и земи, които не са насрещно проверени,
но няма доказателство, което да опровергае твърденията на заявителите им, че са
ги косили и/или че са ги използвали като пасища. И тези терени не са посочени
от инсп.Г. като ПЗП в КЛ. Но от липсата на въпросното посочване не следва
некоректност на същинските констатации, върху които е изградена обвинителната конструкция
– че нито един от 74-те парцела не е бил
угариран. Пък и дори в КЛ да бяха вписани констатации за постоянно
затревени площи, декларираната от И. обработка върху тях пак нямаше да отговаря
на истината, доколкото косенето и пашата са били извършвани от заявителите им,
а не от И.. В този смисъл са собствените му обяснения – той е категоричен, че
единственото, което е правел, е било да дискова през месеците декември-януари,
твърдение, останало изолирано и като такова – дискредитирано.
Извън
предмета на обвинителната теза са обработените около 90 ха, представляващи 20 парцела
в землището на с.А., по един в землищата на селата Б. и С. и три в землището на
с.Н.. Респ. извън доказателственото изследване по делото остана проблемът дали
относно тези парцели или части от тях И. е имал застъпвания с други земеделци.
Обвинението не инкриминира невярно деклариране от страна на подсъдимия на
начина на ползване през стопанската 10г. на тези парцели. Следователно
показанията на застъпените от него свидетели Ч. и К., че те, а не той са
обработвали спорните парцели, на св.П. – управител на „„***”“, който казва, че
въобще не е виждал И. *** през 10г., на св.Й.С. – председателя на ЗК“„***”“ с.Б.,
че считано от 2000г. не е виждал подсъдимият да обработва земите на с.Б., и
казаното от кметовете на тези села свидетелите И.К., А.А. и Й.Й., че въобще не
са виждали, нито чували И. да обработва земи в землищата на посочените села, не
подлежат на обсъждане, защото не допринасят за изясняване на обстоятелства по
чл.102 от НПК, касаещи единствено заварените при октомврийската проверка
необработени и обрасли с храсти и тръни 754.14 ха. Що се отнася до кметовете на
с.Т. и на с.П., съответно св.И.И. и св.Д. Д., показанията им са неинформативни,
като двамата казват, че не са знаели
дали И. обработва земи в землищата на селата, в които са кметували през 10г.
Такава характеристика имат и показанията на св.Н.А. – управител на ООД „***“,
обработващо земи в землищата на селата П., А., Б., С. и др., който казва, че не
е виждал работници и техника на И., когато е ходел на полето с уточнението, че
ходи рядко там.
В заключение
: от съвкупния анализ на коментираните гласни и писмени доказателства следва по
безсъмнен начин, че през стопанската 10г. Я.И. не е бил използвал заявените от
него за подпомагане земеделски земи с обща площ от 754.14 кв.м. нито преди подаването
на заявлението за подпомагане, нито след това до 19.10.10г., когато е започнала
проверката на място. А по отношение на следването на процедурата по Наредба № 5
относно заявяването за подпомагане на тази площ в двете пловдивски ОСЗ спор
никога не е съществувал по делото. Подсъдимият не отрича, че я е заявил за
подпомагане по СЕПП по реда на въпросната наредба, като е сторил лично това с
подписването на 31.05.10г. на всяка от картите на БЗС-та и на общото заявление
за подпомагане. При разпита му бяха предявени за поредно запознаване заявленията
му за входяща регистрация в двете
пловдивски ОСЗ, картите и заявлението му
за подпомагане, депозирано в ОСЗ-С., и той беше категоричен, че подписите в тях
са негови.
Що се отнася
до отказите на подсъдимия от значителна част от двойно заявените площи, заявени
по съответния официален ред след инкр.дата, съдът постави задача на
допълнителната експертиза да ги изследва, при положение, че и обвинението, и
защитата са заявили (при предходни съдебни разглеждания на делото), че
обосновават тезите си включително с тях. При пренията пред настоящия съдебен
състав обаче страните не направиха това – нито защитата се позова на факта на
отказите в подкрепа на искането за оправдателна присъда, нито прокурорът
обоснова претенцията си за осъждане с този факт. При все това адв.К. все пак
отметна, че отказът на И. от заявяването за субсидиране на част от
инкриминираните територии не ползвал обвинението, доколкото, за да се избегнат
санкции от Фонда, всеки опитен земеделец депозирал такива при констатиране на
застъпвания. Съдът приема за разумно това пояснение, но подчертава, че няма
обвинителна теза за отказите, по която да се произнесе в мотивите си. Не може,
разбира се, въпросното посткриминално поведение на подсъдимия да се третира и
като доброволен отказ от опит, при положение, че отказите от заявяване на земи
за субсидиране са направени не преди, а след довършването на престъплението.
Последното се сочи само за пълнота на мотивите, доколкото защитата не формулира
такава теза.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При тази
фактология на инкриминираното събитие съдът е на мнение, че подсъдимият Я.И.,
действайки като физическо лице, е осъществил обективните и субективни
съставомерни признаци на престъплението по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК. Съгласно
нормата на чл.2 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на
земеделието и горите на основание чл. 32 ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (действаща за кампания 10г.), за подпомагане по
схеми за единно плащане могат да кандидатстват земеделски стопани, които
ползват земеделска земя. За целта е необходимо подаване на общо заявление за
подпомагане. Подс.И. е бил специално задължен според чл.3, ал.1, б.“в“ от същия
нормативен акт да посочи в заявлението си за подпомагане за стопанската 10г.
данни за начина на ползване на заявените площи. При следване на процедурата по
чл.2 от посочената наредба е декларирал в общо заявление за подпомагане,
подадено на инкриминираната дата, че общо 74 парцели в землищата на селата А., Б.,
П., С., Н. и Т. с обща площ 754.14 ха ползва (обработва). Но не е обработил
тези терени, видно от изложените по-горе фактически констатации, което означава,
че е предоставил неверни данни в нарушение на посоченото задължение по член
трети от наредбата.
Действал е
при ясно очертан пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2,пр.1 НК– съзнавал е, че
при подаването на общото заявление на тридесет и първи май, част от което
действие е подписването на разпечатаните ортофотокарти в ОСЗ-С. и в ОСЗ-А.,
посочените хектари са били необработени. Бил е напълно наясно със задължението
си да декларира истината в заявлението си за подпомагане (дори е подписал
декларация, че му е известно, че за невярно деклариране носи наказателна
отговорност по чл.248а от НК), и пряко е искал стореното невярно представяне на
информация да послужи за вземане на решение за субсидирането му относно 754.14-те
хектара. И. е имал ясното съзнание относно произхода на средствата за целеното
субсидиране – подписал се е под декларация в инкриминираното общо заявление за
подпомагане, че знае, че финансовата субсидия по СЕПП се изплаща със средствата
(предоставени от ЕС на българската държава), от Европейския фонд за гарантиране
на земеделието (ЕФГЗ) - вж. л.3 от том.9 ДП.
За
приложението на чл.78а,ал.1 от НК относно отговорността на подсъдимия за
извършеното престъпление е налична формалната пречка по буква „Б” – И. е бил
освобождаван от наказателна отговорност по този ред, като от изпълнение на
задължението му за заплащане на наложената му административна глоба не са
изминали 12 месеца, считано до инкриминираната дата 31.05.10г. В началото на
фактическото изложение беше конкретно посочено наказателното дело от
административен характер, по което е определена глобата - по НАХД № 4566/09г. на ПРС,
решението по което е влязло в сила на 10.05.10г.
При
индивидуализирането на наложното на подсъдимия углавно наказание съдът съобрази
като смекчаващи обстоятелства неговото чисто съдебно минало, направените
частични самопризнания /че лично е декларирал инкриминираните хектари на
31.05.10г./, отличната характеристика на личността му – през 60-годишния си
живот той безпрекъсвано е упражнявал общественополезен труд, като въобще жизнената
му стратегия е била съответна на изискванията на обществото – лекар с множество
специалности е, има принос и в медицинската наука, занимава се и със земеделие,
с което неминуемо е принесъл и полза на българската държава. По друг начин
казано, прогнозата за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на
наказателноправните запрети е благоприятна. Съществено намаляващо наказанието
обстоятелство се явява изминалите от деянието шест години, заради който дълъг
период от време наказателното санкциониране вече е загубило своята актуалност. Отегчаващо
наказанието му обстоятелство се явява свръхизпълнението на изискуемото за
съставомерността по ал.2 на чл.248а от НК представяне на неверни данни – той е
декларирал невярно обработването на цели 754.14 хектара земи, с което е
претендирал получаването на крупна сума за подпомагане от фонд, средствата по
който са предоставени от ЕС. Друго такова обстоятелство са предходните му
умишлени престъпления от общ характер, предмет на двете наказателни дела от
адм.характер, които са все документни. Като анализира тези индивидуализиращи
обстоятелства, съдът е на мнение, че смекчаващите са многобройни и обосновават
извода, че и най-ниският размер на предвидено наказание лишаване от свобода се явява
несъответен на обективната и субективната тежест на проявата и на обществената
опасност на личността на дееца. Ето защо и на основание
чл.55,ал.1,т.2,б.”Б”,пр.1 от НК съдът реши той да понесе наказание от друг вид –
пробация. Според съдебното становище относителната тежест и значението на
смекчаващите обстоятелства и особено на дългия период от време, изтекъл от
престъплението (повече от 2/3 от давностния срок), неутрализират значението на
отегчаващите и обосновават определянето на най-ниския размер на пробацията, а
именно първата задължителна пробационна мярка задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца (с периодичност на явяването и
подписването пред пробационен служител два пъти седмично) и втората
задължителна – периодични срещи с пробационен служител за същия срок, а също
освобождаване, на основание чл.55,ал.3 от НК, от предвиденото кумулативно
наказание глоба. Според съда в настоящия състав наказание пробация, състоящо се
от тези две мерки, отговаря на целите по чл.36 от НК, тоест е справедливо и
годно да въздейства върху дееца за коригиране на поведението му в бъдеще, респ.
да въздейства принудително-превъзпитателно върху другите членове на обществото.
Така че не се явява необходимо изпълнението и на още една пробационна мярка, а
именно предложената от прокурора принудителен труд.
Едва в края
на съдебното следствие адв.К. видя следните „нарушения“, допуснати при
съставянето на обвинителния акт : 1.не били посочени обработените парцели, а
такива имало, при положение, че се инкриминират само 754.14 ха от заявените от
доверителя му над 900 ха в инкриминираните землища; 2.не били описани подробно инкриминираните
необработени; 3.на стр.2 от обв.акт при описание на процедурата по
кандидатстване за субсидиране прокурорът бил писал, че при подаване на
заявлението кандидатът декларира каква култура „ще отглежда“ на терена, а
според обв.теза невярно е декларирал, че е обработвал земите. Първото твърдяно
съществено процесуално нарушение не е дори пропуск, доколкото НПК не поставя изискване
в обвинителния акт да се описват фактите по обвиненията, които са отпаднали,
още по-малко да се анализират (в първия обв.акт, с внасянето на
който е било образувано първото първоинст.дело под номер 2339/11г., е била
инкриминирана и горницата над 754.14 ха до 949.10 ха, а в настоящия тази
горница не фигурира като част от обвинителната постановка). Нещо повече, в задължителното за правоприлагането т.р. № 2/02г. се сочи,
че в тези случаи не следва да се съставя дори постановление за частично
прекратяване на наказателното производство, сиреч да се излагат мотиви защо
прокурорът се отказва от част от първоначално повдигнатото обвинение. Второто
възражение очевидно не е основателно – в обстоятелствената част на обв.акт е
точно описан като номер на БЗС-то, землище, в което попада, а също като площ
всеки един от инкриминираните 74 парцела. Разбира се, че диспозитивът не е
нужно да бъде обременяван с преповтаряне на това описание – тази част
(заключителна) на обвинителния акт следва да бъде максимално разбираема, като в
нея се съдържа в схематизиран вид обвинителната постановка, се казва в същото
т.р. № 2/02г. Третото възражение пък е направо неразбираемо – прокурорът на
стр.2 от обвинителния си акт е записал, че при в процедурата по кандидатстване
бенефициентът декларира каква култура ще отглежда, но това изложение не прави
противоречива обвинителната му теза, при положение, че още в следващото
изречение е посочил, че бенефициентът декларира настоящото състояние на земята
и какво е засято. Разбира се, че следва да е засята съответната култура, за да
се поставя въпросът за отглеждането й, което е ноторно, че е последващ процес -
процес, следващ засяването. Освен това прокурорът в следващото си изложение е
посочил ясно и недвусмислено, че специално кандидатът И. е подписал лично
заявлението за подпомагане от 31.05.10г., в което се съдържа декларацията :
„Декларирам, че към датата на подаване на настоящото заявление земята, с която
кандидатствам, отговаря на условията за поддържането й в добро земеделско и
екологично състояние“.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
възложени направените по делото разноски, а именно в размер на 1010 лева, представляващи направените на
досъдебното производство разноски, които той беше осъден да заплати по сметка
на ОДМВР-Пловдив, и в размер на 2153 лева, представляващи направените в хода на
настоящото съдебно производство разноски, които той беше осъден да заплати по
сметка на ПОС.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :