O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
КЪМ АКТ
№ 237 / 01.06.2020 год.
13.07.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана,
касационен състав в закрито заседание на
тринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
като
разгледа молба вх.№ 1194/24.06.2020 г., постъпила по КАНД № 194/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С молба от ответника по КАНД №
194/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, чрез пълномощника адв.С.Г.,
е поискано присъждане на заявени с отговора до Административен съд Враца по АНД
№ 1017/2019 г. по описа на РС Враца, разноски в размер на 300 лева, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие
от 13.02.2020г./ приложен на л.12
по КАНД № 147/2020 г. на АС Враца/.
Ответникът, уведомен по реда на чл.
248, ал. 2 ГПК за постъпилото искане, в писмено становище с вх.№
1319/13.07.2020 г. оспорва искането и изразява становище за прекомерност на
заявения размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази представената
молба и данните по делото, намира за установено следното:
С депозирания отговор до АС Враца
действително е заявено искане за присъждане на разноски, с приложен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 13.02.2020 г., като
изрично в пълномощното е посочено, че
същото е за изготвяне на отговор на касационна жалба по АНД № 1017/2019 г. на
ВРС.
След като АС Враца
е прекратил производството и изпратил делото на ВАС за определяне на
друг, равен по степен съд, който да разгледа делото, с определение №
5214/30.04.2020 г., постановено по адм.д.№ 3542/2020 г. на ВАС, същото е изпратено за разглеждане от
АС Монтана. С решение № 237/01.06.2020 г. АС Монтана е оставил в сила решение №
13/10.01.2020г., постановено по НАХД № 1017/2019 г. на РС Враца.
По заявеното искане от пълномощника на
ответника, в отговор по касационната жалба
за присъждане на направените в производството разноски, за заплащането
на които по делото са представени доказателства, касационния състав на АС
Монтана не се е произнесъл.
При тези данни съдът намира, че
искането като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и от
надлежна страна е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е
основателно, но настоящата инстанция споделя изложеното в отговора на касатора
за прекомерност на заявените разноски в размер на 300 лева.
Съгласно последните изменения на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от
9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014
г.; изм. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016
г., в сила от 5.02.2016 г.; изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г.; изм. с
Решение № 9273 на ВАС на РБ от 27.07.2016 г. - бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила
от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на
РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./,
конкретно чл.18, ал.2 от същата“Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.“, чл.7, ал.2 „ За
защита по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. – 100 лв.. Доколкото
пълномощното е само за изготвяне на
отговор по касационна жалба и не е осъществено процесуално представителство, то
съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба №1 „ без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв…“ ,
В настоящия случай като основание
за направеното искане за присъждане на разноски молителят се позовава на
заявено с отговор по касационна жалба, същото е заявено в срок, с приложени по делото документи, установяващи
извършеното плащане адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие от 13.02.2020г., но съдът е
пропуснал да се произнесе.
Така установените факти, заявено
становище за прекомерност и предвид разпоредбата на чл.63, ал.4 ЗАНН и
изменените разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да
бъдат присъдени разноски и решението
допълнено като касаторът бъде осъден да заплати на ответника в касационното
производство И.А.И. ***, с посочен адрес за призоваване гр.Враца, ул.Лукашов №
10, ет.3, офис 311 адв.С.Г., сумата 50/ петдесет/ лева.
Предвид горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 63, ал.4 ЗАНН, Административен
съд Монтана
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 237/01.06.2020
г., постановено по КАНД № 194/2020 г. по описа на съда в частта му за
разноските, като
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите Берковица, гр.Берковица, ул.Митрополит Кирил №13, да заплати на И.А.И. ***, с посочен адрес за призоваване
гр.Враца, ул.Лукашов № 10, ет.3, офис 311 адв.С.Г., сумата от 50/ петдесет/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: