МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №123/29.03.2016 Г. ПО НОХД № 70/2016
Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия Б.А.В., ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, с начално образование, разведен, безработен,
местожителство:***, обл. В., ул. „И." №, живущ ***, неосъждан, в това,че:
На 20.01.2014 г. в с. А., обл. В., с цел да принуди М.В.В.
***, да се разпореди с вещ - да му предостави за ползване личната си банкова
карта, издадена от „И." АД, по която получава месечните си социални помощи
и детски надбавки за двете си деца с обща сума в размер на около 200.00
/двеста/ лв. на месец, я заплашил с насилие -нанасяне на побой над мъжът й,
както и с противозаконно действие с тежки последици за нея и нейното семейство,
а именно че „..ще хвърли в двора й антични монети и предмети, а след това ще
сигнализира органите на МВР с цел извършване на полицейска проверка, знаейки,
че съпругът й е подсъдим по наказателно дело за същите обстоятелства - престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият, лично и чрез процесуалния
си представител – защитника адв. Г., заяви в с.з., че не се признава за виновен
по така повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
По делото няма конституиран частен
обвинител и граждански ищец.
Съдът, като
се запозна с доказателствата, прие за установено следното: През м. август 2013 г. свид. Р.Т.В. взел от подс. Б.А.В. *** сумата от 300 лв. на заем. Парите му трябвали за адвокатска защита. Свид. В. взел парите от подсъдимия, тъй като знаел,
че същият давал пари в заем срещу лихва. Уговорката между двамата била да се
връщат парите с лихва от по 90 лв. на
месец. За обезпечаване на вземането свид. В. предоставил на подсъдимия В. банковата карта на
съпругата си - свид. М.В.В., по която
същата получавала месечните
социалните помощи и детските надбавки
за двете им деца. Предоставянето на тази
карта станало със знанието и съгласието на свид. В.. След предоставения
заем, В. в продължение на няколко месеца си
спирал по 90 лв. и остатъка от 110.00 лв. давал на свид. В. -
на ръка. Впоследствие В. започнал да спира
всичките 200 лв., които постъпвали ежемесечно по картата на свид. В..
Свид. В. разговарял за това с В., който
му казал, че задържа повече пари
за да си ги възстанови по-бързо, тъй
като имал намерение да заминава
за Р. Италия. През м. януари 2014 г. В.
изтеглил на банкомата в с. А. сумата от 400.00 лв.
от банковата карта на свид. В.. След направената двойна транзакция свид.
В. получила
известие, че дължи пари на банката поради изтеглена
по-голяма сума от наличното по картата. Свид. В. отишла в банката и там
анулирала картата, и след като заплатила дължимата сума й била издадена друга карта. На 20.01.2014 г. около 14,30 - 15.00
часа в дома на свид. В. се появил подсъдимият В..
В двора на дома й започнал спор между В. и
свид. В., при който подсъдимият заплашил свидетелката, че „ще бие нея и
мъжа й”, „ще им запали къщата” и др., както
и че „..ще хвърли в двора й антични монети и предмети, а след това ще сигнализира органите на МВР с цел извършване на полицейска проверка, знаейки, че
съпругът й е подсъдим по наказателно
дело за същите обстоятелства. Тези заплахи
били отправени от В., тъй като същият искал да вземе още пари от свид. В., а тя била анулирала картата, която била преди това при него. В. искал също така св. В. да му предаде новоиздадената банкова карта.
Свидетел на случката станала
сестрата на пострадалата В. - свид. А.В.В.. В качеството на свидетел-очевидец е разпитана и М.Й.Г. - майка на Р.В., която също е станал свидетел на случая.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на
свидетелите М.В.В., Р.Т.В., М.Й.Г.,
А.В.В.Н.Л.Н., Р.Р.М., прочетените по реда на чл. 281
от НПК свидетелски показания на М.В. и Н.Н. по ДП №ЗМ15/2015г. по описа на ОД на МВР В. на
л.34 до л.36 и на л.36 и 37, както и
от приетите писмени доказателства - извлечение по сметки ,информация от И. АД на л.47 до л.49,справка
за съдимост на л.59,протокол за личен обиск том ІІ на л.9 до л.19,протокол за
претърсване 2бр. от л.23 до 26 и от л.31,разпечатка за собственост на МПС на
л.71,както и дебитна карта на М.В.
,издадена от Инвестбанк със закрепена бележка с надпис „Ради-Марчела 260 равно
на 260”,код 5515.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Подсъдимият В. не се признава за виновен.
Съдът счита
възраженията на подсъдимия и процесуалния му представител за неопределеност на
сумите – предмет на изнудването, за неотносими към предмета на доказване. Това
е така, тъй като с обв. акт е повдигнато обвинение по чл. 213а , ал. 1 от НК, който
не съдържа в хипотезиса си такъв съставомерен елемент. При така установените факти лишено от основание е
възражението, че липсват конкретни действия, запълващи обективния състав на
престъплението изнудване. Прокурорът е изложил задълбочени и убедителни
съображения по правото, които се споделят и от настоящия съдебен състав. При
изнудването деецът упражнява физическо или психическо въздействие върху изнудвания,
като провокира у него страх и така го мотивира да направи исканото
разпореждане, което причинява нему или другиму имотна вреда. Действията на
подсъдимия В. сочат на упражнена принуда под формата на заплашване срещу живота
и имуществото на пострадалия. Психическото въздействие се изразява не само в
пряко изразени заплахи, но и в агресивното поведение, заплашителен тон,
създаване на стресираща за пострадалия обстановка, за когото знае, арогантна
демонстрация на сила и пълно владеене на положението. Изхождайки от горчивия си
опит създаден от подсъдимия през времето на общуването с пострадалото лице и
близките му, е възприел като напълно
реални заплахите срещу живота и имуществото му и въпреки убедеността си, че не
се дължи плащане е предоставена възможност на подсъдимия да се снабди с
исканата от него сума. Имущественото разпореждане е резултат от насилие върху
волята на пострадалия и близките му, който се е чувствал застрашен от
заплахите и които е имал пълно основание
да приеме за сериозни. Подсъдимият е осъществил обективните признаци на
престъплението, за което е осъден. Доводите за субективна несъставомерност на
деянието са неоснователни. Деянието е осъществено от подс. В. при пряк умисъл,
като той е преследвал и специалната користна цел. Несъстоятелно е възражението
за правомерност на действията на подсъдимия, тъй като инкриминираната сума му
се дължи. Прието е от фактическа страна, че пострадалият не дължи плащане, за
което обстоятелство последният е бил уведомен.
В тази насока е и Решение № 120 от 11.04.2014
година по касационно дело № 228 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд
на Република България, Второ наказателно отделение / http://www.vks.bg/Reshenia/2NOR120_11_04_2014.pdf
/.
Извършеното престъпление и участието
на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите М.В.В., Р.Т.В.,
М.Й.Г., А.В.В.Н.Л.Н.,
Р.Р.М., прочетените по реда на чл. 281
от НПК свидетелски показания на М.В. и Н.Н. по ДП №ЗМ15/2015г. по описа на ОД на МВР В. на
л.34 до л.36, както
и от приетите писмени доказателства - извлечение по сметки ,информация от И. АД на л.47 до л.49,справка
за съдимост на л.59,протокол за личен обиск том ІІ на л.9 до л.19,протокол за
претърсване 2бр. от л.23 до 26 и от л.31,разпечатка за собственост на МПС на
л.71,както и дебитна карта на М.В.
,издадена от И. със закрепена бележка с надпис „Р.-М. равно на 260”,код 5515, които са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни
факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че
подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на по чл. 213а, ал. 1 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост, подс. В. не е осъждан, което следва
да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство.
От субективна страна подсъдимият В. е
съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се налага от конкретното
поведение на подсъдимия В..
От обективна страна подсъдимият Б.А.В., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с
начално образование, разведен, безработен, местожителство:***, обл. В., ул. „И."
№, живущ ***, неосъждан, на 20.01.2014 г. в с. А., обл. В., с цел да принуди М.В.В.
***, да се разпореди с вещ - да му предостави за ползване личната си банкова
карта, издадена от „И." АД, по която получава месечните си социални помощи
и детски надбавки за двете си деца с обща сума в размер на около 200.00
/двеста/ лв. на месец, я заплашил с насилие -нанасяне на побой над мъжът й,
както и с противозаконно действие с тежки последици за нея и нейното семейство,
а именно че „..ще хвърли в двора й антични монети и предмети, а след това ще
сигнализира органите на МВР с цел извършване на полицейска проверка, знаейки,
че съпругът й е подсъдим по наказателно дело за същите обстоятелства - престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК.
Причина за извършеното деяние е ниската
правна култура на подсъдимия В., несъобразяването му с установения правов ред в
страната, желанието му за обогатяване по незаконен начин и слабите му
морално-волеви задръжки.
По отношение на наказанието съдът
счита, че същото следва да се определи към минимума от една година ,като на
основание чл. 66 от НК за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия с оглед
превенцията на наказанията не следва да изтърпи наложеното наказание лишаване
от свобода ефективно, като следва да се определи минимален изпитателен срок от
три години, който съдът счита ,че би въздействал на дееца предупредително и превъзпитателно
с оглед целта да му се попречи на върши други престъпления.
По отношение на гражданския иск съдът счита, че на
основание чл. 45 и сл. от ЗЗД всеки следва да поправи вредите, които е причинил
другиму виновно и е така в настоящия случай, когато уважаването на гражданската
претенция следва наказателната. Съдът счита съобразно принципа на законност и
справедливост да се определи размер на обзщетение в размер на 1500 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието,ведно със
законната лихва до окончателното изплащане,считано от датата на деянието
20.01.2014г.,както и направените разноски за адвокатско възнаграждение на
повереник в размер на 300 лева на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,като се
отхвърли гражданския иск в частта му до пълния размер от 5000лева като неоснователен. Същото е
съобразено със степента и характера на причинениите неимуществени вреди на
пострадалото лице.
Съдът, съобразявайки горното и
разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК
ще се постигнат, като подсъдимият Б.А.В., ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, с начално образование, разведен, безработен,
местожителство:***, обл. В., ул. „И." №21, живущ ***, неосъждан следва да
се признае за ВИНОВЕН в това,че:
На 20.01.2014 г. в с. А., обл. В., с цел да принуди М.В.В.
***, да се разпореди с вещ - да му предостави за ползване личната си банкова
карта, издадена от „И." АД, по която получава месечните си социални помощи
и детски надбавки за двете си деца с обща сума в размер на около 200.00
/двеста/ лв. на месец, я заплашил с насилие -нанасяне на побой над мъжът й,
както и с противозаконно действие с тежки последици за нея и нейното семейство,
а именно че „..ще хвърли в двора й антични монети и предмети, а след това ще
сигнализира органите на МВР с цел извършване на полицейска проверка, знаейки,
че съпругът й е подсъдим по наказателно дело за същите обстоятелства - престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК,като на
същото основание и на основание чл.36 и чл.54 от НК следва да се осъди като
му се наложи наказание”Лишаване от свобода” за срок от 1/ЕДНА/ година и
ГЛОБА в размер на 1000/хиляда лева.
На основание чл.66,ал.1 от НКследва да се
отложи изпълнението на наложеното
наказание”Лишаване от свобода” за срок от 3/три / години,считано от влизане на
присъдата в сила.
Следва да се осъди подсъдимият Б.А.В. със снета по делото самоличност да
заплати на М.В.В.,ЕГН********** *** сумата в размер на 1500 лева,представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието,ведно със
законната лихва до окончателното изплащане,считано от датата на деянието
20.01.2014г.,както и направените разноски за адвокатско възнаграждение на
повереник в размер на 300 лева,като се отхвърли гражданския иск в частта му до
пълния размер от 5000лева като
неоснователен.
Следва да се осъди подсъдимия Б.А.В. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Видински
районен съд сумата от 60.00лева,представляващи ДТ върху уважената
част на гражданския иск.
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :