№ 444
гр. Русе, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520201365 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. А. Н., депозирана чрез процесуален представител – адв.
Е. Х., АК София против Наказателно постановление № 25-1085-002739/14.08.2025 г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР- Русе, Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Русе
издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с който на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС
за три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява,
редовно призован и адв. Е. Х. от АК – София, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител изразява писмено становище, в което
по подробно изложени съображения моли да бъде отменено наказателното постановление
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление,
имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис
1
от наказателното постановление на 25.08.2025 г., а жалбата е депозирана на 01.09.2025 г. с
вх.№ 27606/01.09.2025 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в
съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 15.05.2025 г., в 14:25 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ № 252, в посока ГКПП
Дунав мост, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на
скоростта на МПС – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M с инв.№ 655, фиксираща
скорост, дата и час, е заснето МПС – лек автомобил, марка и модел „Нисан ГТР“, с
регистрационен номер СВ0666ВH. Установено било, че в населено място – гр. Русе,
горепосоченото МПС се движи с 107 км/ч, което представлява превишение от 57 км/ч, като
във връзка с така констатираното нарушение бил изведен фотокадър, на който бил заснет
регистрационния номер и моторното превозно средство, с което било извършено
превишението на скоростта. Пътният знак В-26 е поставен на около 300 м преди мястото,
където нарушението е заснето, в непосредствена близост до бензиностанция „Лукойл“.
Впоследствие била извършена справка по регистрационния номер на автомобила и
било установено, че същият е собственост на „Фютчър техноложи“ ЕООД, ЕИК *********.
На 17.07.2025 г. управителят на „Фютчър техноложи“ ЕООД, ЕИК ********* Н. Н.
попълнил декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188
от ЗДвП, в която посочил, че на 15.05.2025 г., около 14:25 часа, процесното МПС било
управлявано от самия него.
Съобразявайки така изложеното, свидетелят И. И. преценил, че с поведението си
жалбоподателят Н. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В тази
насока свидетелят И. съставил АУАН бл. № 042445/17.07.2025 г., който бил подписан от
жалбоподателя Н. без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление,
като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя Н. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с инв.№ 655 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835.
Процесната система за видеоконтрол е преминала проверка на 12.12.2024 г. в Сектор
„Управление на собствеността“ към Главна дирекция „Национална полиция“, като
допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3 км/ч до 100 км/ч, за
което бил съставен и Протокол № 6-36-24/12.12.2024 г.
Процесната система за видеоконтрол била поставена на 15.05.2025 г. в интервала от
13:30 ч до 15:30 часа, с място на контрол – гр. Русе, на бул. „България“ № 252, в посока
ГКПП Дунав мост, като същата била поставена в служебен автомобил с рег.№ Р5323КК.
Посоченото се установява от протокол за използване на АТСС ведно с фотоснимка. Пътният
2
знак В-26 е поставен на около 300 м преди мястото, където нарушението е заснето, в
непосредствена близост до бензиностанция „Лукойл“ – посоченото се установява от
показанията на св. И..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН бл.№
042445/17.07.2025 г., Наказателно постановление № 25-1085-002739/14.08.2025 г., справка,
докладна записка, с разпечатки от АИС АНД за съставяне/връчване и влизане в сила, 2 бр
фотоснимки от видеоклип №27097, Декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, извлечение от ТР,
писма – 2 бр., ЗПАМ от 22.07.2025 г., справка за нарушител/водач, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС ведно с фотоснимка, протокол
№6-36-24/12.12.2024 г., копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., копие на заповед №
336з-300/23.01.2023 г., протокол за запознаване на служителите на сектор „ПП“ за работа с
мобилна система за видеоконтрол, копие на писмо от 12.03.2020 г., гласни доказателства,
приобщени чрез разпит на свидетеля И. А. И..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От приложените към АУАН видеоизображения се установява нарушението на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, индивидуализирано чрез време и място на
извършване, скорост и регистрационен номер на автомобила.
От приложената Декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП се установява авторството
на нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От приложените удостоверение и протокол за премината проверка се установява
техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен
тип. Като следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за
измерванията- когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. От друга страна видно от Протокол № 6-36-24/12.12.24 г. същата била е годно средство
към момента на твърдяното нарушение - 15.05.2025 г.
От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото, серийният
номер и вида на техническото средство, с което е осъществен контрола, както и служителят,
осъществил контрола.
С оглед наведените възражения на процесуалния представител на жалбоподателя, че
доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата предмет на
настоящото производство следва да се отбележи, че на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съдът
възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на
самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото
производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда
отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от
контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки,
законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на
актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по
Закона за движение по пътищата. Най-общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП
законодателят е създал един по-благоприятен режим за доказване, при констатирани
нарушения по ЗДвП, като е разместил доказателствената тежест в производството по
атакуване на наказателните постановления.
Видно от така изложеното от горепосочената доказателствената съвкупност по
категоричен начин се установяват времето, мястото и механизма на осъществяване на
3
нарушението.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от
НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП,
т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – полицейски инспектор при Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник
Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Русе, упълномощени със Заповед №
8121з-1632/12.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Лицето свалило записания с АТСС видеофайл, заснел процесното нарушение – мл. а-р
Т. Ч., съгласно Заповед № 336з-300/23.01.2023 г., е определено за длъжностно лице, което да
извършва видеозаснемане с мобилна система за видеоконтрол с процесното техническо
средство. В този смисъл невярно е твърдението за липса на доказателства, че служителят
извършил контрола на скоростта е некомпетентен. По възражението на защитата за липса на
обучение по отношение на мл. а-р Т. Ч. е необходимо да се посочи, че контролният орган
/операторът на системата/ няма никаква възможност умишлено или по невнимание да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с TFR1 – М. От разпита на актосъставителя се установи, че
техническото средство е трайно закрепено в патрулния автомобил. Ролята на оператора на
системата в този случай се свежда до позициониране или придвижване на патрулния
автомобил в определения участък на пътя, насочване на системата радар-камера към
обектите или участниците за наблюдение, въвеждане на работните параметри на системата и
въвеждане на ограниченията на скоростта. В останалата си част - функционалността на
мобилната система TFR1 – М е аналогична на стационарните радарни системи.
Следва да се подчертае, че служителят обработил снимковия материал е св. И. И..
Като същото обстоятелство се установява от справка (л.13), докладна записка (л.15) и
показанията на свидетеля дадени пред съда устно и непосредствено в съдебно заседание.
Същият, съгласно Заповед № 336з-300/23.01.2023 г. и Протокол за запознаване на
служителите на сектор „ПП“ за работа с мобилна система за видеоконтрол има
компетентност да обработва информацията на заснетите с TFR1-M видеоклипове.
При използването не са допуснати нарушения на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата, тъй като е попълнен протокол за използването с отбелязване на
начало и край на работа /л. 53/, както е изготвена и снимка на разположението на
автомобила, в който е разположен уреда.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че свидетелите в АУАН-а били посочени
само с техните имена, напротив посочен и адрес и дата на раждане на единствения свидетел
- П. А..
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни
4
признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин
е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира защитата си.
АТСС, с която е установено нарушението, се явява мобилна АТСС по смисъла на т.
65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, доколкото е била временно разположена в МПС на участък от пътя
в присъствието на контролен орган, който е поставил начало и край на работния процес.
Същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства, преминала е
проверка на 12.12.2024 г и в този смисъл неоснователни се явяват съображенията на
жалбоподателя, че използваното средство за измерване на скоростта е било технически
неизправно и установената от него скорост е неточна. Следва да се посочи, че и твърдението,
че в протокол № 6-36-24 е посочено друг вид техническо средство – TFR-1M е невярно.
Видно е, че на ред втори, изрично е записан в поле „идент.№“ 655/14, което напълно
кореспондира с посоченото в АУАН и НП технческо средство – ТFR1-M с инв.№ 655.
В процесния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН едногодишен срок от извършване на
нарушението, респективно три месеца от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено на 14.08.2025
г. в шест месечния срок по чл. 34, ал. 3 – от съставянето на акта (17.07.2025 г.) . Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление. В този смисъл съдът намира изложените в жалбата твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения и липса на задължителните реквизити на АУАН и НП
за неоснователни.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочените в наказателното постановление дата и час – На 15.05.2025 г., в
14:25 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ № 252,в посока ГКПП Дунав мост, МПС – лек
автомобил, марка и модел „Нисан ГТР“, с регистрационен номер СВ0666ВH е било
управлявано от със скорост от 107 км/ч. Установява се по категоричен начин, че в процесния
пътен участък е било въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч с пътен знак В-26.
АТСС, с което е установено нарушението, се явява мобилна АТСС по смисъла на т. 65, б "б"
от ДР на ЗДвП.
При определяне на скоростта АНО се е съобразил с разпоредбите на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като от реално
измерената скорост е приспаднал допустимата техническа грешка от 3 км/ч. При определяне
на скоростта е била съобразена разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като от реално
измерената скорост е приспадната допустимата техническа грешка. По делото не е налице
спор, че процесният пътен участък се намира в рамките на населено място по смисъла на §
6, т. 49 от ЗДвП, а именно гр. Русе. Видно от така изложеното е налице превишение на
разрешената скорост с 57 км/ч, като административно наказващият орган в наказателното
постановление е определил наказуемата скорост – 107 км/ч. Изложеното обективира
наличието от обективна страна на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
5
От приложената по делото снимка актосъставителят е установил регистрационния
номер на процесното МПС, с което е осъществено нарушението и след извършена справка е
установил и че неговият собственик е Н. А. Н.. В попълнената от собственика декларация
по чл. 188 от ЗДвП, същият е посочил, че процесното МПС по време на нарушението е било
управлявано лично от него. В тази насока съдът намира, че е била правилно ангажирал
административнонаказателната отговорност на последния, предвид, че посочената
разпоредба предвижда, че собственикът отговаря за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи относно всички
обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
отговорност, а именно, че управлява МПС в населено място, за което е въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и че се е движил с установена скорост от 107
км/ч, като във волево отношение пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
При така изложеното съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
жалбоподателят Н. А. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗдвП, тъй като на
посочената в наказателното постановление дата и час управлявал процесното МПС, като
превишил разрешената скорост от 50 км/ч с 57 км/ч.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не се касае за маловажен
случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не
съдържа белезите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а напротив – същото е типично за нарушения
от този вид.
Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от
съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, предмета му, вида му,
общественоопасните му последици, наличието на щета, респ. гражданите, данните за
личността на нарушителя, наличието на други нарушения от извършителя и други и всички
други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост
на извършеното.
Обстоятелствата касаещи нарушението: Изпълнителното деяние засяга важни
обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Самите обществени отношения, свързани с движението по пътищата
имат пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Само по
себе си деянието предпоставя завишена обществена опасност, доколкото с допускането му се
създава абсолютна предпоставка за ПТП.
Процесното нарушение е извършено на силно натоварено място – бул. България в гр.
Русе, в посока Дунав мост, където трафикът е непрестанно изключително интензивен.
Водачът е следвало да съобрази поведението си и да извърши такива действия с
механизмите за управление на МПС, за да бъде сигурен, че скоростта му не само е
позволена, но и съобразена с условия, релеф, обстановка, интензивност на трафика и пр.
фактори, за да не застраши сигурността на останалите участници в движението. Сигурността
за останалите участници в движението в настоящия случай е била реална, а настъпването на
други неблагоприятни последици е било оставено на абсолютната случайност и доброто
стечение на обстоятелствата.
Обстоятелствата, касателно личността на нарушителя сочат на завишена обществена
6
опасност. Видно от справка за нарушител, същият е санкциониран многократно пъти, от
момента на придобиване на правоспособност като водач на МПС на територията на
различни области – Плевен, Русе, Велико Търново, Бургас, Стара Загора и др.
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното
нарушение не следва да се квалифицира като маловажно такова по смисъла на чл. 28, от
ЗАНН, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената му опасност не е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗДвП от този вид.
По отношение на това нарушение правилно е издирена и приложена съответстващата
му санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, която предвижда за превишаване
над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв., а именно в размер на 750 лева в процесния случай и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, с оглед на което не следва да се обсъжда
справедливостта му.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.
По разноските:
В производството административнонаказващият орган не е претендирал присъждане
на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1085-002739/14.08.2025 г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР- Русе, Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Русе
издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с който на Н. А. Н., на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за три
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7