№ 124
гр. Кнежа, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело №
20241430100014 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. В., с ЕГН **********, с
адрес за призоваване в гр.Кн., Община Кн., Област Пл., ул.“***“ № **, вх.“*“,
ет.*, ап.**, чрез адвокат Д. И. Г. от ПлАК, с адрес на кантората в гр.Кн.,
ул.“***“ № *, ПРОТИВ: З. К. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.Кн., ул. „***“ № **, с която е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
и цена на иска: 1036,00 лева.
В проведеното първо съдебно заседание, на основание чл.214, ал.1 от ГПК е
допуснато изменение на основанието на предявения иск от чл.45 от ЗЗД в иск с
правно основание чл.50 от ЗЗД.
Поради невъзможност да се призове ответната страна й се назначи особен
представител на когото с разпореждане беше връчено съобщение, като му е
даден едномесечен срок за писмен отговор. В дадения от съда срок в
канцеларията на съда се получи отговор.
Искането на Д. Т. В., чрез пълномощника – адв. Д. Г. от ПлАК е съда да
постанови решение, с което да осъди З. К. Т. да заплати сумата от 1036,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и направени разноски в настоящото, така и в
1
обезпечителното производство по ч.гр.дело № 191/ 2023 год. по описа на РС –
Кн..
Представени са писмени доказателства, документ за внесена държавна такса;
пълномощно на адв. Г., както бяха разпитани и свидетелите: А. К. В. – съпруга
на ищеца и Л. Т. В. – брат на ищеца.
В молбата се твърди, че по силата на нотариален акт № 118, том ІІ, дело № 446
от 2002 год. на КРС ищецът притежава апартамент № 24 в жилищен блок
„Иван Бонов“ на 6-ия етаж във вх. „А“. Твърди се, че ответникът е собственик
на апартамент № 28, над апартамента на ищеца. Твърди се, че на 09.01.2023
год. ищецът е установил, че помещение преди банята (съблекалня), банята и
кухнята в апартамента му са наводнени откъм тавана, като наводнението
идвало от 7-ия етаж. Твърди се, че потърсил собственика на апартамента над
неговия, за да го уведоми, но на другия ден намерил само телефонен номер на
бащата на ответницата, на име Красимир.. Ищецът твърди, че е уведомил
последния за наводнението, което идвало от апартамента на дъщеря му, както
и домоуправителя Н. К.. Твърди се, че непосредствено след това тримата
отишли в апартамента на ответницата З. Т. и видели, че подът е мокър. Твърди
се още, че Кр. Тр. заявил, че е излял няколко кофи вода, но всичко било
поправено, а когато ищецът пипнал крана към водомера започнала да тече
вода, тъй като не бил отремонтиран. Сочи се, че през 2020 год. апартаментът
на ищеца бил отново наводнен от апартамента на ответницата, но тогава тя
поела разходите за отстраняване на нанесените му щети. Твърди се още, че
същия ден по телефона за случилото се е била уведомена и отв. Т., но тя не
поела вина за наводнението. Излагат се твърдения, че за обезпечаване
събирането на доказателства относно установяване на причината за теча
ищецът е инициирал производство по чл. 207 от ГПК пред РС – Кн. и било
образувано ч. гр. дело № 191/ 2023 год. по описа на с. съд. Твърди се, че в
обезпечителното производство било прието заключението на вещото лице
инж. Р. Н., видно от което апартаментът е наводнен от горния апартамент,
намиращ се на 7-ия етаж непосредствено над апартамент № 24, собственост
на З. К. Т.. Наводнен е тавана с кухненски бокс и шкафовете в същия.
Частично е новоднен и тавана в трапезарията. Наводнено е антрето преди
банята – пералното помещение и самата баня. Общата стойност на
причинената вреда е в размер на 1036,00 лева. Причините за новоднението на
апартамента е изпускане на вода от крана вляво на снимка № 4, който е преди
2
водомера намиращ се вдясно на снимката и затова водомера не е отчел разход
на вода. На снимка 5 се вижда отвор в банята, в който влиза водата покрай
разкъртената дупка и покрай тръбата за канализацията, която също се вижда
слиза на долния етаж.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Й. Я. от АК-Пл., е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост на така предявения иск и
вероятна основателност на същия. Не възразява по доказателствата.
В хода „по същество“ особения представител – адв. Й. Я. от ПлАК заяви, че
съдът следва да отхвърли изцяло претенциите на ищеца, тъй като не трябва да
се кредитират свидетелските показания на А. В., която е пряко заинтересована
от това дело, а Л. В. казал, че на 10.01.2023., когато е отишъл в апартамента е
имало мухъл по таваните, а това не може се яви за един ден. Особеният
представител твърди, че в дело №191/2023г. по описа на РС Кн. по
заключението на вещото лице Р. Н., се казва, че причината за наводнението на
апартамента е изпускане на вода от крана в ляво на снимка №4, който е преди
водомера намиращ се вдясно на снимката и затова водомерна не отчита разход
на вода. Водомерът действително е собственост на собственика на
апартамента, но се монтира този кран от служители на ВиК дружеството.
Собственикът не може да разпломбира водомера, защото носи санкция за
това. Според адвокат Й. Я., З. Т. няма вина, поради което моли съдът да
постановите решение, с което да отхвърли така предявения иск изцяло.
Адвокат Д. Г. от ПлАК репликира, че правното основание на иска е по чл.50
от ЗЗД, който гласи, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственика и лицето, под чиито надзор се намират,
поради което предявеният иск е по чл.50 от ЗЗД
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 от ГПК , приема за установено и доказано следното:
Изложеното в исковата молба се подкрепя от събраните по делото
доказателства; тези приети по ч.гр.д. № 191/2024г. по описа на РС-Кн. и
разпита на свидетелите А. К. В. – съпруга на ищеца и Л. Т. В. – брат на ищеца.
Ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати причинената вреда е в размер на 1036,00 лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собственият му апартамент,
3
вследствие на възникнал теч от 7-ия етаж в имот на ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в
настоящото, така и в обезпечителното производство по ч.гр.дело № 191/ 2023
год. по описа на РС – Кн..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяване на настоящият иск с правно основание чл.50 от
ЗЗД . Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е
пасивно легитимиран по иска. Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Отговорността по чл.50 от ЗЗД, е обективна и безвиновна, като за успешното
провеждане на този иск следва да бъде установено, че е налице причинна
връзка между вредоносния резултат и свойствата на вещта, която е
собственост и /или се намира под надзора на ответника.По делото се установи,
че са причинени на ищеца вреди, а именно: наводнен таван с кухненски бокс
и шкафовете в същия; частично новоднен тавана в трапезарията и наводнено
антре преди банята – пералното помещение и самата баня, на обща стойност
на причинената вреда в размер на 1036,00 лева. Причините за новоднението на
апартамента е изпускане на вода от крана, който е преди водомера и затова
водомера не е отчел разход на вода. На представената снимка 5 се вижда отвор
в банята, в който влиза водата покрай разкъртената дупка и покрай тръбата за
канализацията, която също се вижда слиза на долния етаж.
Съобразно установената трайна съдебна практика, собственикът на вещта и
ползвателят й носят отговорност за причинени на друг етажен собственик
имуществени вреди, възникнали поради естеството на самата вещ. Правното
основание е разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, установяваща безвиновната
отговорност за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, солидарно за
собственика на вещта и лицето, под чийто надзор те се намират. Вредата
следва да произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или
дефекти на вещта. Ето защо, за увреждането в резултат от такива вътрешни
свойства на вещта – както в случая наводнен таван с кухненски бокс и
4
шкафовете в същия; частично новоднен тавана в трапезарията и наводнено
антре преди банята – пералното помещение и самата баня, разпоредбата на чл.
50 от ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, произлезли от негова
вещ.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД, макар и да е обективна и безвиновна, се
ангажира в пределите, очертани в общия принцип на чл. 45, ал. 1 и чл. 51 от
ЗЗД, че обезщетението е за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.В конкретният случай дължимото обезщетение за
вреди от вещи, представлява разходите, необходими за възстановяване на
увредените части от апартамента на ищеца. За действителният размер на
щетите, съдът възприема заключението на вещото лице по ч.гр.д. №
191/2023г. по описа на РС-Кн..
Предвид изложеното, съдът счита, че по делото по безспорен начин се
установи, че в имота собственост на ищеца са настъпили вреди, както и, че
тези вреди са пряка и непосредствена последица от проникване на вода от
кран, който е преди водомера в апартамента на ответната страна, като в отвор
в банята й се вижда как влиза водата покрай разкъртената дупка и покрай
тръбата за канализацията, която слиза на долния етаж, в апартамента наищеца.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите: показанията на разпитаните
свидетели: А. К. В. – съпруга на ищеца и Л. Т. В. – брат на ищеца.
Обясненията на тези свидетели се подкрепят от събраните писмени
доказателства; не си противоречат; звучат правдиво, кореспондират със
събраните писмени доказателства и не са оборени от ответника. Настоящият
състав счита възраженията на особения представител на ответната страна, че
не трябва да се кредитират свидетелските показания на А. В., която е пряко
заинтересована от това дело, а Л. В. казал, че когато отишъл в апартамента е
имало мухъл по таваните, а това не може се яви за един ден, за неоснователни.
Тези свидетели разказват какво са видели и техните показания се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства.
Искът е основателен и доказан, в размер на 1036,00 лева, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна тази сума
както и направените деловодни разноски както следва: В настоящото
производство: 50,00 лева – държавна такса; 403,00 лева – възнаграждение за
особен представител и в обезпечителното производство по ч.гр.дело № 191/
5
2023 год. по описа на РС – Кн. – 150,00 лева за вещо лице и 750,00 лева за
особен представител..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. К. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Кн., ул. „***“
№ **, представляван от особен представител адвокат Й. Д. Я. от ПлАК, с
адрес на кантора в гр. Кн., ул.“***“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. В., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване в гр.Кн., Община Кн., Област Пл.,
ул.“***“ № **, вх.“*“, ет.*, ап.**, чрез адвокат Д. И. Г. от ПлАК, с адрес на
кантората в гр.Кн., ул.“***“ № * сумата от 1036.00 лева представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди на собственият му
недвижим имот находящ се в гр. Кн., апартамент № 24, в жилищен блок „Иван
Бонов“, на 6-тия етаж, във вход „А“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.01.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направени разноски в настоящото производство: 50,00 лева –
държавна такса; 403,00 лева – възнаграждение за особен представител и в
обезпечителното производство по ч.гр.дело № 191/ 2023 год. по описа на РС –
Кн. – 150,00 лева за вещо лице и 750,00 лева за особен представител.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред ПлОС, от датата на
получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6