Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
гр.Плевен, 24.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на шести юли две
хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №259 по описа
на Административен съд-Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147,
ал.2 във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
протест на Анна Баракова-прокурор в Окръжна прокуратура Плевен против
Свидетелство за управление на моторно превозно средство с №********* , издадено
на 28.05.2019 година за категории „АМ“, „В“ и „В1“ на Б.И.М. с ЕГН **********
със срок на валидност до 28.05.2029 год
В протеста се сочи, че заинтересованата страна е подал в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР- гр.Плевен заявление, вх. № 3111/ 27.05.2019г. за
първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС , съгласно чл.13,
ал.1 от Наредба №1-157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни
средства,отчета на водачите и тяхната дисциплина. При подаване на документите
по чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I- 157/01.10.2002 год., Б.И.М. представил
Свидетелство за завършено основно образование № 12/15.06.1983г., издадено от
Трудово възпитателно училище „Н.Й.Вапцаров“-с.Рила,
общ.Рила, обл.Кюстендилска. Производството по издаване на свидетелство за
управление на МПС на името на Б.И.М., инициирано със заявление ,вх.№
3111/27.05.2019г. приключило с издаването на СУМПС с № *********/28.05.2019 г.
за категории „АМ“ , "В" и „В1“, с валидност до 28.05.2029 г., връчено
на заяВ.еля Б.М. на 31.05.2019г. , което не е оспорено по административен или
по съдебен ред . Сочи се още, че с протокол № 536 от 17.11.2021 г. по
НОХД№20214430202028/2021 г. по описа на PC- гр. Плевен е одобрено споразумение, съгласно
което подсъдимият Б.И.М. се признал за виновен, в това , че през периода
м.01.2019г.- 27.05.2019г. в гр. Велико Търново и гр.Плевен, при условията на
продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ за завършено образование- Свидетелство за завършено основно
образование, рег.№ 584/ 20.06.1983г. на което е придаден вид, че е издадено от
ОУ „ Христо Ботев“ -с.Байкал на името на Б.И.М., с ЕГН ********** и Свидетелство за завършено образование,рег.№
12/ 15.06.1983г. на което е придаден вид, че е издадено от Трудово възпитателно
училище - „ Н.И. Вапцаров“ -с.Рила, обл. Кюстендил на името на Б.И.М. с ЕГН **********
, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, както следва : На неустановен ден през месец януари 2019г. в гр.
Велико Търново, пред служител на гише на група „ Регистрация и отчет на пътни
превозни средства , собствениците им и водачи към Сектор „ ПП“ при ОД на
МВР-Велико Търново, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за
завършено образование-Свидетелство за завършено основно образование, рег.№ 584/
20.06.1983г., на което е придаден вид, че е издадено от ОУ „ Христо Ботев“
-с.Байкал на името на Б.И.М., с ЕГН **********, като от него за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност; На
27.05.2019г. в гр.Плевен, пред служител на Сектор „ ПП“ при ОД на МВР-Плевен,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено
образование- Свидетелство за завършено образование, рег.№ 12/ 15.06.1983г., на
което е придаден вид, че е издадено от Трудово възпитателно училище - „ Н.И.
Вапцаров“ -с.Рила, обл. Кюстендил на името на Б.И.М. , ЕГН ********** , като от
него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, във вр. с чл.308 ,ал.2 ,във вр. с ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Твърди се
още в протеста, че обявяването на представеното от Б.И. М. Свидетелство за
завършено основно образование № 12/ 15.06.1983г., издадено от Трудово
възпитателно училище „Н.И.Вапцаров“- с.Рила , общ.Рила, обл. Кюстендил със
съдебен акт за неистински официален документ по смисъла на НК, се явява ново
писмено доказателство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, от съществено значение
за издаване на административния акт /СУМПС/, което при решаване на въпроса от
административния орган не е могло да бъде известно. Сочи се, че преклузивните
срокове за отмяна на издаденото СУМПС и възобновяване на производството по
издаването му, съгласно разпоредбата на чл. 102 ,ал.2, във вр. с чл. 100 от АПК
са изтекли. Свидетелството за управление на МПС е документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, поради което
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.З от АПК.
Тъй като са изтекли предвидените в чл. 102, ал.2 ,вр. чл. 100 от АПК срокове по
възобновяване на административното производство и отмяна на индивидуалния
административен акт, са налице основания Прокуратурата, съобразно своите
правомощията, да предприеме действия по обявяване за нищожен на индивидуален
административен акт, тъй като същият е издаден в нарушение на Закона. Предвид
изложените съображения е подаден процесният протест с искане на основание
чл.147, ал.2, във вр. с чл.16, ал.1, т. 1 от АПК, издаденият на
28.05.2019г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- гр.Плевен индивидуален
административен акт- Свидетелство за управление на МПС № *********/28.05.2019
г. за категории „АМ“ , "В" и „ В1“ на Б.И.М., с ЕГН ********** със
срок на валидност до 28.05.2029 г., да бъде прогласено за нищожно.
В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор
в Окръжна прокуратура Плевен, който излага доводи за неговата
основателност. Протестиращият прокурор
прави уточнени в съдебно заседание, че освен нищожността на издаденото на М.
Свидетелство за управление на моторно превозно средство с №*********/28.05.2019
г. за категории „АМ“ , "В" и „ В1“ на Б.И.М., с ЕГН ********** със
срок на валидност до 28.05.2029 г, се
претендира нищожността и на
волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен за
издаване на това СУМПС. Претендира да се прогласи нищожността на
волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ за издаване на СУМПС. Претендират
се направените в производството разноски.
Ответникът – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и
не се представлява и не взема становище по протеста.
Заинтересованата
страна Б.И.М. в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.Х.Т. ***,
назначена за негов особен предстаВ.ел с Определение №1265/19.06.2023 год. ,
която оспорва протеста на ОП-Плевен като неоснователен. Излага съображения за неоснователност
на протеста, моли да бъде отхвърлен.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове
могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като
според чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16, ал.1,
т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни
договори и съдебни актове.
Съгласно чл. 3, ал. 3
и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на
документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а
именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е
предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по
чл.127, т.5 от Конституцията на РБ и чл.16, ал.1, т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Б.М. СУМПС.
С разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е
регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо,
производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледан по същество, протестът е основателен. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Със Заявление рег.№3111/27.05.2019 год. до сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен Б.И.М. е поискал издаване на свидетелство за
управление на МПС, съгласно чл.13 ал.1 от Наредба №І-157/01.10.2002г. на
министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства
за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Към това заявление лицето е приложило
изискуемите се документи-медицинско удостоверение, карта за медицински преглед,
декларация за обичайно пребиваване, удостоверение от БЧК за завършен курс по
първа долекарска помощ и др., включително е представил свидетелство за
завършено основно образование №1215.06.1983 год. , издадено от Трудово възпитателно училище „Н.Й.Вапцаров“-с.Рила, общ.Рила,
обл.Кюстендилска.
На Б.И.М. е издадено СУМПС с рег.№*********/28.05.2019г.
за категории „АМ“, „В1“ и „В“ с валидност до 28.05.2029г.
Видно от приложеното към настоящото дело производство
по нохд №2028/2021год. на Плевенския районен съд, последният с протоколно
определение №536/17.12.2021 год. по нохд
№20214430202028/2021 год. е одобрил, на основание чл.384, ал.1 от НПК
постигнатото окончателно споразумение за прекратяване на наказателното
производство по НОХД № 2028 по описа на Плевенски районен съд за 2021 г. спрямо
подсъдимия Б.И.М., по силата на което последният се е признал за виновен в
това, че през периода месец януари 2019г.- 27.05.2019г. в гр. Велико Търново и
гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал
от неистински официален документ за завършено образование – Свидетелство за
завършено основно образование, рег. № 584/ 20. 06. 1983г. , на което е придаден вид, че е издадено от ОУ“Христо
Ботев“ –с.Байкал на името на Б.И.М. с ЕГН ********** и Свидетелство за
завършено основно образование, рег. № 12/15. 06. 1983г., на което е придаден
вид, че е издадено от Трудово възпитателно училище „Н.Й.Вапцаров“ на името на Б.И.М.
с ЕГН **********, като от него за самото съставяне на документа не може да се
търси наказателна отговорност, а отделните деяния са извършени както следва: -
На неустановен ден през месец януари 2019г. в гр. Велико Търново пред служител
на гише на група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците
им и водачи“ към Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Велико Търново, съзнателно се
е ползвал от неистински официален документ за завършено образование –
Свидетелство за завършено основно образование, рег. № 584/ 20. 06. 1983г., на
което е придаден вид, че е издадено от ОУ „Христо Ботев“ – с. Байкал на името
на Б.И.М. с ЕГН **********, като от него за самото съставяне на документа не
може да се търси наказателна отговорност; На 27.05. 2019г. в гр. Плевен пред
служител на Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-гр. Плевен съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ за завършено образование – Свидетелство за
завършено основно образование, рег. № 12/ 15. 06. 1983г., на което е придаден
вид, че е издадено от Трудово възпитателно училище „Н.Й.Вапцаров“с.Рила на
името на Б.И.М. с ЕГН **********, като от него за самото съставяне на документа
не може да се търси наказателна отговорност. Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл.316, във вр. с
чл.308, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което на з.стр. М.,
на основание чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б” от НК е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ при кумулативното налагане на
следните пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – Задължителна
регистрация по настоящ адрес срок от 3 /три/
години, при явяване и подписване при пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 /три/години. Определението,
с което е одобрено постигнатото споразумение, е окончателно и е влязло в
законна сила на датата на постановяването си – 17.12.2021 год.
С Докладна записка от 23.03.2023г. до Началника на
сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, е направено предложение да бъде уведомена
Окръжна прокуратура Плевен за предприемане на действия по обявяване на СУМПС на
М. за нищожно. Посочено е в докладната,
че сроковете за възобновяване на производството и отмяна на СУМПС са изтекли на
31.05.2020г., поради което е наложителна намесата на прокуратурата, предвид
нормата на чл.16 ал.1 от АПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по основателността
на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за
нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните актове, които
противоречат на законите или на други нормативни актове са недейстВ.елни-невалидни
актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на
администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от
степента и качеството на порока
(дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от
гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога
съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището,
че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и
тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай дейстВ.елността
на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от
който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на
адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и
съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на
липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът
на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен
предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията
за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани
в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от
изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на
същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при
наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория.
Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган,
съобразно чл.151 ал.2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл.7 от
Наредба №І-157/01.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина.
Съгласно чл.12 ал.1 т.1 от Наредба №І-157/01.10.2002г.,
свидетелство за управление на МПС се издава при
първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена
категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните
областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на
документи представени от лицето, като в т.7 на чл.13 ал.1 от наредбата, в
относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС,
е регламентирано представяне на копие от документ за
завършено най-малко основно образование.
От събраните писмени доказателства е
безспорно установено, че Б.М. е представил неистински документ за завършено
основно образование №12/15.06.1983 год., на което е придаден вид, че е издадено
от Трудово-възпитателно училище „Н.Й.Вапцаров“-с.Рила, общ.Рила,
обл.Кюстендилска, въз основа на който му е издадено процесното свидетелство за
управление на МПС. След като лицето не е
завършило основното си образование в това училище и не му е издаван документ от
него, то същото не притежава свидетелство за завършено основно образование,
каквото е императивното изискване на чл.13 ал.1 т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на този
документ е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на
МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една
от всичките изискващи се предпоставки за издаване на СУМПС. Същото си е послужило
с престъпни действия, а именно съзнателно е ползвал неистински официален
документ, за да му бъде издадено СУМПС.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на
процесното свидетелство за управление на МПС на името на Б.И.М. с валидност до 28.05.2029 год е допуснато тежко нарушение на изискванията на чл.13 ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г., водещо до
нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на
правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона,
посочена в чл.1 ал.2 от ЗДвП, която е да се опазват живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да
се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.
Ето защо, посочените тежки нарушения на материалния
закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС,
опорочават същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.
При този изход на спора и с оглед направеното искане
от протестиращия прокурор, на Окръжна прокуратура –Плевен следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски за възнаграждение за особен
представил, представлявал заинтересованата страна, в размер на 1000 /хиляда/
лева, доказани с приложените на л.106 от делото платежно нареждане.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2
предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО волеизявлението на Началник сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР-Плевен за издаване на СУМПС на лицето Б.И.М.
и издаденото въз основа на него Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с №********* , издадено на 28.05.2019 година за категории „АМ“, „В“ и
„В1“ на Б.И.М. с ЕГН ********** със срок на валидност до 28.05.2029 год.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен, представлявана
от Директора на заплати в полза на Окръжна прокуратура-Плевен направените по
делото разноски в размер на 1000/хиляда/лева.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и
протест пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/