О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№……
гр.Варна, 12.01.2015 год.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното ч.т.дело № 2145 по описа за 2014 год. на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.389 от ГПК.
Предявена е искова молба от „БУЛКАРГО“ ООД срещу ЕТ „ГЕЯ
99-Йовка Йорданова“, с която съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.
второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000
лева, платени на неосъществено основание – договор за лизинг на лабораторно
оборудване, както и за сумата в размер на 1 462.71 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2014 год. до
22.12.2014 год. С исковата молба ищецът е сезирал съда с искане за допускане на
обезпечение на висящия иск чрез налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от описания в молбата недвижим имот.
Съдът, след преценка
на твърденията на молителя съобразно представените с молбата писмени
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се
произнесе по отправеното с молбата искане с оглед висящността
на делото пред него. Предпоставки за допускане на
обезпечение на предявения иск са допустимостта на последния, неговата вероятна
основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната
мярка с тази нужда.
Предявените искове, като отговарящи на формалните и съдържателни
изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК, са допустими, като с оглед етапа на
производството съдът намира, че не следва да формира нарочен извод за неговата
вероятна основателност. Същите са осъдителни, а обезпечителната нужда за
кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира.
При едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се
предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено
осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме действия
по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.
Въпреки горното
обаче съдът счита, че към настоящия момент за ищеца не е налице интерес от допускане
на исканата обезпечителна мярка. Сам същият сочи в сезиралата съда искова
молба, че по реда на чл.390 от ГПК съдът е допуснал обезпечение на така
предявения иск чрез налагане на същата обезпечителна мярка, която се иска и по
реда на обезпечаване на висящия иск. Правният си интерес от повторното й
налагане ищецът мотивира с наличен спор относно обстоятелството дали искът му е
предявен в срок или не.
При извършена
служебна справка съдът констатира, че с определение № 692/16.10.2014 год.,
постановено по ч.т.д. № 634/2014 год. е отменено постановеното от ВОС по ч.т.д.
№ 1610/2014 год. определение № 3560 от
12.09.2014г. по ч.търг.дело № 1610/14г. и вместо него е допуснато обезпечение
на бъдещ иск на „Булкарго” ООД със седалище гр.Варна
срещу ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова”.
С определение от
28.11.2014 год., постановено по ч.т.д. № 2145/14 год., съдът е отменил обезпечение на бъдещ иск, допуснато с определение на ВАС №
692 от 16.10.2014 год. по ч.гр.дело № 634/14 год. на основание чл.390 ал.3 изр.2
от ГПК и е обезсилил издадената
изпълнителна заповед. Така постановеното от ВОС определение не е влязло в сила
поради обжалването му от молителя в производството по чл.390 ГПК – настоящ
ищец. След като постановеното от ВОС определение не е стабилизирано и с оглед
липсата на придадено му от закона предварително изпълнение, към настоящия
момент е налице висяща обезпечителна мярка и за ищеца не е налице интерес от
повторно обезпечение на така предявения иск.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „БУЛКАРГО“ ООД срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова“ за
допускане по реда на чл.389 ГПК на обезпечение на предявения от него иск с
правно основание чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, платени на
неосъществено основание – договор за лизинг на лабораторно оборудване, както и
за сумата в размер на 1 462.71 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.07.2014 год. до 22.12.2014 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: