Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 173
гр. Сливен, 19. 10. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Р. Желева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от административния съдия административно
дело № 308 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона
за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ………..
№ …, пр. от у. С.Р.Р., подадена против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 55 от 17.08.2017 г. на Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с който по отношение
на „Водоснабдяване и канализация– Сливен” ООД е установено следното публично
държавно вземане: по Разрешително № 31510118 от 09.12.2008 г., издадено от
Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 88 187,18
лева и лихва за забава 40 712,59 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е материално
и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие
на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният
орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните
и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган
не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на
оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за
възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано
материалноправно основание; административният орган не е приложил института на
погасителната давност. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията
си. Счита, че: дружеството не е уведомено за започване на административното
производство; при издаване на оспорения акт не са спазени изискванията на чл.
194б и чл. 195б от ЗВ; дружеството не е
изпаднало в забава, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията
си по чл. 194б от ЗВ. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 г. и 2011 г. Моли да бъде
прогласена нищожността на оспорения акт с твърдение, че е издаден от
некомпетентно лице.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разрешително за водовземане № 31510118 от 09.12.2008
г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен”
/“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право на
водовземане от подземни води чрез определен брой тръбни и шахтови кладенци югозападно
от кв. „Речица“ в лявата тераса на река Тунджа, община Сливен, представляващи
Водоснабдителна система „Тунджа“, с обект на водоснабдяване: питейно-битово
водоснабдяване на гр. Сливен, цел на ползване на водата: питейно-битови нужди,
разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 4 730 400 м3,
с краен срок на действие на разрешителното: 09.12.2033 г. В Разрешителното е
посочено, че: на основание чл. 194 от ЗВ, за правото на водоползване се заплаща
такса в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1, Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване
и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. /обн., ДВ, бр. 65 / 2000 г./, за ползваните водни количества
за питейно-битови нужди; таксата е годишна и се внася от титуляра
на Разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата година по сметката на БД
ИБР – Пловдив.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен –
град за 2010 г., от Водоснабдителна система „Тунджа“, издадена отУ. на „ВиК Сливен“ ООД,
подадената вода за гр. Сливен за цялата 2010 г. е 1 039 601 м3 /л.51/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен –
град за 2011 г., от Водоснабдителна система „Тунджа“, издадена отУ. на „ВиК Сливен“ ООД, подадената
вода за гр. Сливен за цялата 2011 г. е 319 448 м3 /л.59/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., отУ. на „ВиК Сливен“ ООД е
декларирано по Разрешително № 31510118 от 09.12.2008 г. за водовземане от
подземни води от Водоснабдителна система „Тунджа“, че иззетото количество вода
за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 1 730 613 м3 /л.30
от АД № 2724 / 2017 г. по описа на Адм. съд - Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., отУ. на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано
по Разрешително № 31510118 от 09.12.2008 г. за водовземане от подземни води, че
иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 849 616 м3 /л.31 от АД
№ 2724 / 2017 г. по описа на Адм. съд - Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., отУ. на „ВиК Сливен“ ООД е
декларирано по Разрешително № 31510118 от 09.12.2008 г. за водовземане от
подземни води от Водоснабдителна система „Тунджа“, че иззетото количество вода
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 274 010 м3 /л.32
от АД № 2724 / 2017 г. по описа на Адм. съд -
Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., отУ. на „ВиК Сливен“ ООД е
декларирано по Разрешително № 31510118 от 09.12.2008 г. за водовземане от
подземни води от Водоснабдителна система „Тунджа“, че иззетото количество вода
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 196 071 м3 /л.33 от АД
№ 2724 / 2017 г. по описа на Адм. съд - Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., отУ. на „ВиК Сливен“ ООД е
декларирано по Разрешително № 31510118 от 09.12.2008 г. за водовземане от
подземни води от Водоснабдителна система „Тунджа“, че иззетото количество вода
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 0 м3 /л.34 от АД № 2724
/ 2017 г. по описа на Адм. съд - Пловдив/.
С Констативен протокол № СЛ 456 от 26.07.2017 г.,
съставен от главни експерти в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР /л.42-л.43, л.106,
л.107, л.108/, е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително №
31510118 от 09.12.2008 г. В протокола е констатирано, че съгласно годишните
справки за ползваните подземни води от Водоснабдителна
система „Тунджа“, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010
г. до 31.12.2010 г. в годишната справка използваните водни маси възлизат на 1
039 601 м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета
с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012
г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 1 039 601 м3 =
20 792,02 лева.
През отчетения период от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г. в годишната справка използваните водни маси възлизат на 319 448
м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите
за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с
ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012
г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 319 448 м3 = 6 388,96
лева.
За периода от 01.01.2012 г.
до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени
съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн.,
ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.,
отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.,
и представена за всеки отчетен период от “ВиК Сливен“
ООД декларация по чл. 194б от ЗВ, и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. използваните и декларирани водни маси от Водоснабдителна
система „Тунджа“ възлизат на 1 730 613 м3. Дължимата годишна такса за периода
от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 1 730 613 м3 = 34 612,26
лева.
През отчетения период от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. използваните и декларирани водни маси възлизат на 849 616
м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3
х 849 616 м3 = 16 992,32 лева.
През отчетения период от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. използваните и декларирани водни маси от Водоснабдителна
система „Тунджа“ са 274 010 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 274 010 м3 = 5 480,20 лева.
През отчетения период от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. използваните и
декларирани водни маси от Водоснабдителна система „Тунджа“ са 196 071 м3.
Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г. е: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 196 071 м3
= 3 921,42 лева.
През отчетения период от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. не са използвани водни маси и са декларирани 0 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. е: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 0 м3 = 0,00 лева.
Истинността на горепосочения Констативен протокол е
оспорена от оспорващия и с Определение, постановено в открито съдебно заседание
на 14.12.2017 г., е открита процедура по извършване проверка истинността на оспорения
документ.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД
ИБР – Изх. № ПО-02-16 от 27.07.2017 г., “ВиК Сливен“
ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й,
задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б "б"
от ЗВ, като титуляр по Разрешително за водовземане от подземни води № 31510118
от 09.12.2008 г., представляващо такса за правото на водовземане от подземни
води за питейно - битово водоснабдяване на гр. Сливен за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в размер на 88 187,18 лева, върху
която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е
включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси,
ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
Горепосочената покана заедно с Констативен протокол №
СЛ 456 от 26.07.2017 г. са връчени на оспорващото дружество на 31.07.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 55 от 17.08.2017 г. на Директора
на БД ИБР е установено по основание и размер следното задължение на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен” ООД: дължима такса за водовземане от подземни води по
Разрешително № 31510118 от 09.12.2008 г. за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2016 г. в размер главница 88 187,18 лева и лихва за периода на
забава 40 712,59 лева. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за
заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2016 г. по посоченото Разрешително. АУПДВ е издаден от М. М. за Д.
на БД ИБР, съгласно Заповед № РД-562 от 07.08.2017 г. на Министъра на околната
среда и водите. С посочената заповед /л.11/ Министърът на околната среда и
водите е у. М. И. М. на дл. Д. на Д. „П. и р.“, в
случай на отсъствие по обективни причини на Д. на Басейнова
дирекция – Източнобеломорски район – гр. Пловдив, да и. пр. на Д. на Басейнова дирекция– Източнобеломорски район – гр. Пловдив,
в пълен обем. Със Заповед № 873 от 01.08.2017 г. на Министъра на околната среда
и водите е разрешено на Д. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да п. 12 дни п. г. о., считано от
07.08.2017 г. до 22.08.2017 г. включително /л.27/.
По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени
от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.С.И.
със специалност „ВиК“, и съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т. - Ч. с висше икономическо образование.
Вещото лице И. дава заключение, че: към датата на
съставяне на АУПДВ водните количества, освен от представените декларации, могат
да бъдат проверени по дневниците за данните от измерванията на добиваните водни
количества; при проверката от експертизата е било установено, че няма
разминавания между въпросните дневници от измерванията и представените
декларации; в Разрешително за водовземане № 31510118 от 09.12.2008 г. не е
изрично посочена категорията на водата, която ще се изземва, и в тази връзка не
става ясно по какъв критерий от Басейнова дирекция Пловдив са начислили такса
от 0,02 / м3 лева при формирането на стойността на дължимата сума; механизмът
на отчитането е ставал съобразно чл. 194б от ЗВ – на базата на ежегодно
подадени от “ВиК Сливен“ към БД ИБР декларации /за
годините 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016/ и от Таблица-справка за подадени
количества вода /за годините 2010 и 2011/ за иззети водни количества от
съответния водоизточник; дължимата такса на годишна база е следната: 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. = 20 792,02 лева /1 039 601 м3
х 0,02 лв./м3/; 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г. = 6 388,96 лева /319
448 м3 х 0,02 лв./м3/; 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. = 34 612,26 лева /1 730 613 м3
х 0,02 лв./м3/; 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. = 16
992,32 лева /849 616 м3 х 0,02 лв./м3/; 01.01.2014 г.
до 31.12.2014 г. = 5 480,20 лева /274 010 м3 х 0,02 лв./м3/; 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. = 3 921,42 лева /196 071 м3 х
0,02 лв./м3/; 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. = 0,00
лева /0 м3 х 0,02 лв./м3/. Съдът не възприема заключението в частта, в която са
направени изводи относно критериите, по които от административния орган са
изчислени такси от 0,02 лв. / м3, тъй като в тази част заключението е в
противоречие със събраните по делото доказателства, включително и със
съдържанието на процесното Разрешително за водовземане № 31510118 от 09.12.2008
г. В Разрешителното е посочено изрично, че за правото на водоползване се
заплаща такса в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1,
Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено
ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. /обн., ДВ, бр. 65 / 2000 г./, за ползваните водни количества
за питейно-битови нужди. Съдът възприема заключението в останалите му части,
тъй като в тези части заключението е изготвено компетентно, обосновано и
кореспондира с останалия доказателствен материал по делото.
Изчислените от вещото лице И. такси са идентични с
размерите на таксите, определени в оспорения акт.
Вещото лице Ч. дава заключение, че: общият размер на
лихвите върху дължимите главници по оспорения акт до дата на издаване на акта е
39 905,48 лева, както следва: за 2010 г. върху сумата 20 792,02 лева от
01.02.2011 г. – 13 692,82 лева; за 2011 г. върху сумата 6 388,96 лева от
01.04.2012 г.– 3 447,71 лева; за 2012 г. върху сумата 34 612,26 лева от
01.04.2013 г. – 15 174,11 лева; за 2013 г. върху сумата 16 992,32 лева от
01.04.2014 г. – 5 746,43 лева; за 2014 г. върху сумата 5 480,20 лева от
01.04.2015 г. – 1 304,03 лева; за 2015 г. върху сумата 3 921,42 лева от
01.04.2016 г. – 540,38 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице като изготвено
компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
Налице е разлика при изчислените от вещото лице Ч.
лихви върху главните задължения спрямо размерите на лихвите, определени с
оспорения акт. Изслушана в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че
разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е
изчислил лихвата за 2010 г., считано от 01.01.2011 г.,
както и поради това, че за всички години административният орган е изчислил
лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни,
съобразно ПМС за определяне на законната лихва.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на
оспорващото дружество на 24.08.2017 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез
изпращане с пощенски куриер на 07.09.2017 г. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Искането
на оспорващия да бъде прогласена нищожността на оспорения акт с твърдение, че е
издаден от некомпетентно лице, е неоснователно. Таксите, размерът на които е
определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б"
от ЗВ – за водовземане от подземни води. Съобразно разпоредбата на чл. 195б,
ал. 1 от ЗВ, компетентен да издава актове за установяване на публични държавни
вземания, с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон,
е директорът на съответната Басейнова дирекция. В разглеждания случай по делото
са представени доказателства, както за обективната невъзможност на титуляра на правомощието – Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, да изпълнява функциите си /ползване на платен
годишен отпуск през периода, в който е издаден оспореният акт/, така и за
надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице,
подписало оспорения акт /заповед за упълномощаване/, от което следва че актът е
издаден при наличие на компетентност.
Таксите за водовземане от подземни води представляват
публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно
установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси,
установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със
ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане.
Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В
чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. В разглеждания случай относимите тарифи са: Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /приета
с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012
г./ и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн.,
ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.,
отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017
г./. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от
2000 г., се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от
31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011
г., се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни
основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на
представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по
водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено
е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване
на АУПДВ заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, съставена въз
основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. След
установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е
издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите
на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото
дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите
на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на
подадените от самото дружество справки и декларации за използваните количества
вода за конкретните периоди. Същите са били представени от “ВиК
Сливен“ ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани
от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията по години. Не са
представени от оспорващия данни за други намерени или изчислени стойности, в
това число и на база норма за потребление. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ,
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да
водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени
други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен тези,
установени от служителите на БД ИБР в Констативен протокол № СЛ 456 от
26.07.2017 г., съставен въз основа на информацията, предоставена от оспорващия.
С оглед на изложеното и след извършена проверка в откритото по чл. 193 от ГПК
производство, съдът счита, че следва на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК, да признае за недоказано оспорването на истинността на
Констативен протокол № СЛ 456 от 26.07.2017 г., съставен от главни експерти в
Дирекция Контрол при БД ИБР.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари
на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда
и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал.
6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е
сторено с подадените справки към административния орган за 2010 г. и за 2011 г.,
и с представените декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. - 2016 г.
Посочените количества в тези справки и съответно в декларациите, са идентични
със стойностите, установени като задължения с оспорения АУПДВ.
По делото не се спори, че таксите за процесния период
01.01.2010 г.– 31.12.2016 г. не са заплатени от оспорващото
дружество.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за
процесния период се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото
като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Изчислените от вещото лице такси са идентични с размерите
на таксите, определени в оспорения акт. Размерът на таксите правилно е изчислен
от административния орган по формулата Т=Е х W=0,02 лв/м3,
предвидена в относимите за съответните периоди Тарифи. Съгласно чл. 2, ал. 2,
т. 1, Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или
разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. /обн., ДВ, бр. 65 / 2000 г./, единичният размер на таксата
за водоползване за питейно-битови нужди от 0,02 лв/куб.м
се коригира с корекционен коефициент 1. В процесното Разрешително
за водовземане № 31510118 от 09.12.2008 г. изрично е посочено, че за правото на
водоползване се заплаща такса в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1
и ал. 2, т. 1, Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или
разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. /обн., ДВ, бр. 65 / 2000 г./, за ползваните водни количества
за питейно-битови нужди. Поради което размерите на таксите за 2010 г. и за 2011
г. са определени правилно по формулата Т=Е х W= 0,02 лв/м3.
Правилно са определени и размерите на таксите за периода 2012 г. – 2016 г., за
който е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г./. В посочената Тарифа единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02
лв./куб.м.
Частично основателни са твърденията на оспорващия
относно началната дата, от която се дължи законната лихва за забава върху
таксите. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., таксите за водовземане
са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не
по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от
Тарифата от 2011 г., таксите се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането
в забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната
лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се
събират със законната лихва. Следователно, върху установеното задължение за
2010 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.02.2011 г., а върху
установените задължения за периода 2011 г. – 2016 г. се дължи законна лихва за
забава, считано от 01.04. на съответната следваща година. Поради изложеното, в
разглеждания случай началната дата 01.01.2011 г. на
дължимите лихви за задълженията за 2010 г. е определена незаконосъобразно от
административния орган, вместо 01.02.2011 г., а началната дата на дължимите
лихви за задълженията за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
– 01.04. на съответната следваща година, е
определена законосъобразно от административния орган.
Не се споделя тезата на оспорващия, че задължението за
заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото
уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата дирекция за размера на дължимата такса, срока
за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, съобразно
чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона, доколкото същият
определя съответен краен срок за заплащане на таксата за водовземане. В чл.
194, ал. 6 от ЗВ изрично е предвидено, че размерът на таксите за водовземане,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. В горепосочените тарифи е определен начинът на изчисляване
на таксите за водовземане и срока за плащането им. Използваното количество вода
се измерва от титуляра на съответното разрешително,
поради което за задълженото лице не съществува необходимост от определяне размера
на таксата от директора на басейновата дирекция. В
случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер, а
не конститутивен за възникване на задължението. Задължението
за такса за водовземане, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, възниква
при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За да се
установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на
задълженията за такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, законодателят е наложил на
правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за
установяване на задълженията факти. Размерът
на дължимите такси за водовземане се определя според използваното количество
вода от водоползвателя. Същият е задължен да
уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода. Нещо
повече, пълното или неточно изпълнение на това задължение не означава, че се
освобождава титулярът на разрешителното за
водоползване от задължението за заплащане на такса в установените от закона
срокове. Задълженията за такса възникват по силата на закона с осъществяване на
визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество
на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването,
нито изпълнението на това задължение, законодателят е обвързал с издаването на
нарочен акт от Басейновата дирекция, който при това
да е надлежно връчен на задълженото лице. Предвиденото в разпоредбата на чл.
194б, ал. 4 от ЗВ задължение за Директора на Басейновата
дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на
дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да
бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за тези задължения и който да ги прави
ликвидни и изискуеми. Посоченото уведомление не е индивидуален административен
акт за установяване размера на задълженията. Този акт имат само информативен
характер - за улеснение на задълженото лице. По изложените съображения, когато
задълженото лице не е получило съобщение по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ и не е
заплатило в срок задълженията си за такса, Директорът на съответната Басейнова
дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 от ДОПК, с който да
установи наличието и размера на задълженията. В този смисъл е константната
съдебна практика на Върховен административен съд на Република България,
включително: Решение № 1755 от 10.02.2017 г. по адм.
дело № 109 / 2016 г., VII о.; Решение № 16853 от 16.12.2013 г. по адм. дело № 9638 / 2013 г., VII о.; Решение № 9518 от
13.07.2009 г. по адм. дело № 15528/ 2008 г., I о.
Гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 195б,
ал. 2 от ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл.
195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В цитираната разпоредба не е посочено като
основание за издаването на акта изпращане на уведомление по чл. 194б, ал. 4 от
ЗВ, което потвърждава извода, че това уведомление има само информативен
характер. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ е
спазена, като за съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение
и е съставен констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на
задълженията.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност за задълженията за 2010 година и за 2011 година, съдът счита следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените
срокове за плащане на таксите, съответно в чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г.
/ не по-късно от 31 януари на следващата година/ и в чл. 15, ал. 1 от Тарифата
от 2011 г. /не по-късно от 31 март на следващата година/, давностният срок за
задълженията за 2010 г. започва да тече от 01.01.2012
г. и изтича на 01.01.2017 г., а за задълженията за
2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013
г. и изтича на 01.01.2018 г.
С оглед на изложеното, задълженията са 2010 г. са
погасени по давност. Оспореният акт в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД е установено задължение за такса за
водовземане за периода 01.01.2010 г.-31.12.2010 г. в
размер главница 20 792,02 лева и лихва за забава 14 078,52 лева, е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази част.
Давността за задълженията за 2011 г. е започнала да
тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 01.01.2018 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването
на оспорения АУПДВ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/. Съставянето и предявяването на оспорения
АУПДВ № 55 от 17.08.2017 г. е прекъснало горепосочения давностен срок, поради
което е започнала да тече нова петгодишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Не
е изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
съгласно който с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
По изложените съображения задълженията за 2011 г. не
са погасени по давност.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви
за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Изчислените от вещото
лице лихви върху главните задължения са с различна – по-ниска стойност, от
определените в АУПДВ лихви. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като
изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със сроковете за
плащане на таксите, определени в съответните тарифи, така и с нормите на
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на
Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на
БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта/. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че
разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото
лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на
законната лихва. С оглед на изложеното, оспореният акт е незаконосъобразен в
частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД е
установено задължение за лихва за забава
за периода от 01.04.2012 г. до 17.08.2017 г. общо в размер над 26 212,66
лева до 26 634,07 лева, и следва да бъде отменен в тази част.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е
законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от
жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество
направени по делото разноски в размер на 1 461,19 лева /35 291,95 : 128 899,77
= 0,274 х 5 332,80 = 1 461,19/.
Воден от гореизложеното и на основание и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването истинността на Констативен
протокол № СЛ 456 от 26.07.2017 г., съставен от главни експерти в Дирекция „Контрол“
при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 55 от 17.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която е установено на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ………… № ., пр. от С.Р.Р.,
задължение за такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер главница 20 792,02
лева и лихва за периода 01.01.2011 г. – 17.08.2017 г.
в размер на 14 078,52 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……..,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ………. № …, пр. от С.Р.Р., задължение за
лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 17.08.2017 г. общо в размер над
26 212,66 лева до 26 634,07 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ……… № …,
пр. от у. С.Р.Р., подадена против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 55 от 17.08.2017 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” В ЧАСТИТЕ, с които на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……….., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. …………. № …, пр. от С.Р.Р., са установени следните
задължения: такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 67 395,16
лева и лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 17.08.2017 г. общо в
размер на 26 212,66 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” –
гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………….,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. …………. № …, пр. от у. С.Р.Р., сумата 1 461,19 лева /хиляда четиристотин шестдесет и
един лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: