Р Е Ш Е Н И Е
№ 579 /13.3.2020г.
гр. П., 13 .03
.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГО, 6-ти състав, в
публично съдебно заседание на 18 02 2020 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретар Т Тодорова
като разгледа гражданско дело
№ 03270 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр., чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
“Топлофикация – П.” АД, иска от съда да се признае за установено по отношение на
С.Н.С. ЕГН ********** ***
Че дължи на дружеството
сумата 1477.14лв. представляваща стойността на доставената му топлинна енергия за топлофициран имот нах. се в гр.П. посочения адм.адрес,
От която – главница 1352.65 лв. за периода 01.05.2017 -30.04.2018г.
Изтекла лихва за забава на мес.плащания 124.49лв. за периода 09.07.2017-11.12.2018г.
Както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението 31.12.2018г. по ч.гр.дело № 9325 /2018г. на ПРС до окончателното изплащане на сумите
Претендират и разноските по делото
Отговор е постъпил в срока по чл.131 ГПК от назначения на ответника особен представител адв.В. САК
Оспорва се кач.“потребител“ на топлинна енергия, както и сумите като размери.
Оспорват се Общите условия, авторството и съдържанието на счетоводните документи, оспорват се и приетите по делото СИЕ и СТЕ.
Според отговора – този жил.блок никога не бил присъединяван към топлопреносната мрежа на града.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От приложеното
ч.гр.д. на ПРС се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за вземанията, предмет на
настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение , срещу която
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение , с оглед на което
са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК “Топлофикация – П.” АД е
подало искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с
изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати сумата посочена по-горе, представляваща стойността на топлинни услуги за периода по ИМ за посочения топлофициран имот.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи:
1) съществуване на облигационно отношение между страните,
2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност ,както и
3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването
на дълга.
Следва да се
установи наличието на облигационно отношение между страните.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се урежда от ЗЕ, в който е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието потребител има легално определение в закона – пар. 1, т. 42 ДР на ЗЕ, в която е посочено, че
потребител е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за
да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови
нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота.
Ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в
имота.
С оглед на горното :
Установи се, че ответникът е единствен собственик на
топлофицираното жилище по силата на
НА за покупко-продажба № 99 том 1 рег. № 561 дело №
86 / 2007г. нотариус Ивайло Иванов ПРС- ответникът е единствен купувач,
респ.-собственик.
По размера на дължимите суми :
По изслушаната
СИЕ
по делото съдът е приел за безспорно обстоятелството, че начислените суми са
коректни откъм размери и периоди.
Няма суми
погасени по давност.
Няма извършване
на частични плащания, сумите се дължат както се претендират.
Сумите за
корекция по изравнителните сметки са влезли и осчетоводени, като именно след
тяхното приспадане се установява, че сумата се дължи в посочените размери.
По приетата СТЕ
съдът е установил, че
: начислените суми са от отопление, има 1 тяло без уред, на баня/ топла вода по
водомери/ и сградна инсталация. Сумите по ежегодното изравняване не са
обжалвани и са влезли в сила.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за топлинни услуги, определен в чл. 34, ал. 1 от общите условия. В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.
По делото се
доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение
по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което следва, че и
обусловеният иск за лихва е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на делото – ответникът дължи на ищцовата страна разноски както по УИ : 419.55 лв., така и по запов.производство 29.55лв. д.такса и 50лв.юк.възн.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от “Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република”,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр., чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
по отношение на
С.Н.С. ЕГН ********** ***
Че дължи на дружеството
сумата 1477.14лв. представляваща стойността на доставената му топлинна енергия за топлофициран имот нах. се в гр.П. посочения адм.адрес,
От която – главница 1352.65 лв. за периода 01.05.2017 -30.04.2018г.
Изтекла лихва за забава на мес.плащания 124.49лв. за периода 09.07.2017-11.12.2018г.
Както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението 31.12.2018г. по ч.гр.дело № 9325 /2018г. на ПРС до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН ********** ***-
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА “Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република:
по УИ : 419.55 лв., и по запов.производство
29.55лв. д.такса и 50лв.юк.възн.
Решението може
да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис.
След вл.в сила
на решението, препис от същото да се изпрати на заповедния съдия ведно с
ч.гр.дело
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: