№ 185
гр. Шумен, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 482.24 лв., представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и неустойка по отделни
договора за предоставяне на мобилни услуги.
Производството по делото е образувано по искова молба от “********” ЕАД с ЕИК
********** (с предходно наименование «*******»), със седалище и адрес на управление
гр.С, ж.к.»М 4», Бизнес парк С, сграда 6 чрез адв. Людмил Георгиев Георгиев от АК – С със
съдебен адрес гр.С, бул.»Б» № ** ет.3, офис 3 срещу И. Х. А с ЕГН ********** с адрес с.
В, ул.»П» № **
В исковата молба се твърди, че длъжникът подписал с ищцовото дружество три
договора за мобилни услуги, както следва, а именно: На **/**/****г. Договор за
предпочетен номер *************, на **/**/****г. - за предпочетен номер *********** и
на **/**/****г. - за предпочтен номер ********* На **/**/****г. бил сключен и Договор за
лизинг за устройство **********. Поради неизпълнение на задълженията на потребителя
по договорите същите били прекратени едностранно от ищеца на **/**/****г., на основание
чл.19б от Общите условия.
Неизплатените задължения за минал период били в общ размер на 124.13 лв. по всеки
от използваните мобилни номера, а сумата от 64.41 лв. представлявала задължение за
лизингови вноски по договора за лизинг от **/**/****г.. Дължима била и сума от 293.70 лв.,
представляваща сбора от неустойки за предсрочно прекратяване по трите договора. За
формираните задължения били издадени Фактура № ******** от **/**/****г., Фактура №
********* от **/**/****г. и Фактура № *********** от **/**/****г. Общо задълженията
1
били в размер на 482.24 лв. Предвид неизпълнението на задължението от страна на
ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и образувано
ч.гр.д. № ***/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради връчването на заповедта при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск,
поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на
искова защита. В заключение се моли за постановяване на положително решение по
предявените искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени
на ответника, чрез назначения му особен представител в производството с Разпореждане №
****/**/**/****г., като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран
писмен отговор. В писмения отговор се сочи, че исковете са допустими, като основателен се
явява искът за неплатени месечни абонаментни такси и услуги за периода от **/**/****г. –
**/**/****. в размер на 124.13 лв. и този за дължими лизингови вноски в размер на 64.41
лв., но не и искът за начислена неустойка в размер на 293.70 лв. Излагат се аргументи в
подкрепа на горното, като по отношение на липсата на основателност за искът за неустойки
се сочи, че липсват доказателства по делото договорите да са предсрочно прекратени и
датата на която е станало това. Същевременно клаузите за неустойки са неравноправни,
съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално определени, а са бланкетни.
Размерите на неустойките са такива, каквато престация ищецът би получил ако договорите
не бяха прекратени, затова излизат извън обезпечителната си функция. В заключение се
моли за отхвърляне на искът за неустойката като неоснователен.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като не се депозира и
становище по хода на делото. С изрична молба се представя списък за разноски, придружен
с доказателства за реалното им извършване.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. М.
В. от ШАК. Поддържа се писмения отговор, като се сочи, че исковете за ползвани услуги и
дължими лизингови вноски са основателни, а искът за неустойка е неоснователен, поради
неравноправната клауза на която се основава. В заключение се моли за решение, съобразно
изложеното.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № *** от
**/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 482.24 лв., представляваща задължения по сключени
договори, от които 124.13 лв. задължения по предходен период, 64.41 лв. – дължими
лизингови плащания за периода от **/**/****г. до **/**/****г. за устройство **********,
293.70 лв. – начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
договорите, ведно с лихвата за забава за периода от **/**/****г. до изплащане на вземането,
както и деловодни разноски от 385 лв., от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
2
възнаграждение. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,
съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Между страните не се спори, че на **/**/****г. между ответницата и „*******“ ЕАД
бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************ по абонаментен
план „С“ за срок от 24 месеца и абонамент от 11.99 лв. На **/**/****г. бил сключен
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ************** по абонаментен план „С“ за
срок от 24 месеца и абонамент от 11.99 лв. Трети Договор за мобилни услуги бил сключен
на **/**/****г. за мобилен номер *********по абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24
месеца и абонамент от 21.99 лв. На **/**/****г. бил сключен и Договор за лизинг, с който
било уговорено ищецът да предостави на ответника за временно и възмездно ползване на
устройство марка „*****“ модел „************“ за срок от 23 месеца, като след този период
лизингополучателят може да подпише договор за изкупуване на устройството или да го
върне в едномесечен срок от изтичането на срока на договора. В договора бил включен и
погасителен план с 23 месечни вноски всяка от които на стойност 3.39 лв.
За задълженията на ответника, произтичащи от всички договори били издавани
фактури, в които били включвани лизингови вноски, разговори, месечни такси и други
начисления под клиентски номер **********, както следва: Фактура №
********/**/**/****г. със сума за плащане 42.76 лв. и срок за плащане **/**/****г. за
отчетен период **/**/****г. – **/**/****г.; Фактура № *********/**/**/****г. със сума за
плащане 90.47 лв. и срок за плащане **/**/****г. за отчетен период **/**/****г. –
**/**/****г.; Фактура № ***********/**/**/****г. със сума за плащане 135.48 лв. и срок за
плащане **/**/****. за отчетен период **/**/****г. – **/**/****.. Към всяка от фактурите са
приложени разпечатки по отношение на потреблението на всеки един от мобилните номера
отделно. По делото не са представени доказателства за прекратяване на договора, нито за
писмена покана до лицето за плащане на вземанията и обявяването на договора за
прекратен, но е представена Фактура № ********** от **/**/****г. със сума за плащане
482.24 лв. със срок за плащане **/**/****г. за отчетен период **/**/****г. – **/**/****г., в
която фактура била начислена неустойка в размер на 293.70 лв., задължения за предходен
период 124.13 лв. и вноска лизинг 64.41 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими.
Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на заявителя да
депозира искове за взиманията си по заповедта. По отношение на местната си
компетентност да разгледа настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно
компетентен да се произнесе със съдебен акт.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
3
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете ищецът следва да докаже наличие на валидни
облигационни правоотношения между „*******“ ЕАД (сега „*******“Б“ ЕАД) и ответника;
изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния
оператор и техния размер; лизингодателят следва да докаже и че е предоставил на ответника
– лизингополучател, вещта, съобразно уговореното.
В конкретния случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни
договори за мобилни услуги и за лизинг. По силата на договореното между страните
оператора предоставял мобилни услуги за мобилни апарати с предпочетен номер
************, ************** и ********* както и възмездното ползване на лизинговата
вещ, като получаването на същата е декларирано от ответника с подписването на договора.
Общия размер на фактурираните услуги, включително и абонаментни такси по двата
договора за мобилни услуги е сума от 124.13 лв., а тази за неплатените лизингови вноски е в
общ размер на 64.41 лв. Съгласно чл.27 от Общите условия на „*******“ ЕАД (лист 15 от
делото) плащането на посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата
фактура (в случая девето число на следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й (в случая издаване на фактурата е на 25-то число всеки месец). Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма и към
момента. Поради това и съдът намира, че предявените установителни искове за неплатени
месечни абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски следва да се уважат
изцяло, предвид и липсата на оспорване на техните размери от страна на процесуалния
представител на ответника.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: Съгласно Договора за предоставяне на мобилни
услуги при прекратяването на същия по вина или по инициатива на потребителя – ответник,
същия дължи неустойка в размер на месечните абонаменти за всяка СИМ карта до края на
срока на договора.
В случая ответника притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Според чл.143 от
ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като се изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В
случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват
от представител на ищеца – търговец, то ответника не е имал възможност да изрази волята
си и съгласието си по отношение на клаузата за неустойката, поради което и може да се
приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза. В настоящия случай процесната клауза
за неустойка осъществява съставите на чл.143, т.5, т.6 и т.14 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя изпълнение да заплати абонаментните такси до края на действието на договора,
4
без доставчикът на практика да предоставя услугите по него, тъй като е спрял
предоставянето на услугите едностранно. Следва да се отбележи, че в настоящия случай
няма доказателство договорът да е прекратен, както и потребителя да е бил уведомен за
едностранното прекратяване. Така мобилния оператор получава имуществена облага от
насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получила ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни услуги.
С това уговорената в Договорите неустойка излиза много извън типичната си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително
неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната,
създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При това положение
клаузата на основание чл.143, т.5 и т.6 и т.14 от ЗЗП е нищожна.
Съдът не възприема доводите на ищцовата страна, че неустойката се дължи, тъй като
не излизала от присъщата обезщетителна, санкционна и обезпечителна функция, поради
частичното претендиране. Този факт е ирелевантен, щом оператора е начислил такава в
общ размер на 293.70 лв. и дори да претендира само части от нея, това не променя
обстоятелството, че са накърнени добрите нрави. Както вече беше отбелязано неустойката
се дължи при прекратяване на договора, като обаче в конкретния случай доказателства, че
другата страна по договора е узнала за неговото прекратяване не са представени по делото.
Поради това и аргумента на мобилния оператор не се възприема от съда. Поради
изложеното иска за неустойката е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени
от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В заповедното са направени такива в
общ размер от 385 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса, 360 лв. адвокатско
възнаграждение. Разноските в заповедното производство обаче следва да се определят в
размер на общо 150.52 лв., предвид частичното уважаване на исковете. В исковото
производство са направени такива общо в размер на 905лв., от които 125 лв. заплатена
държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител и 480 лв. възнаграждение за
адвокат. Тези разноски следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете или в размер на 353.83 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че И. Х. А с ЕГН ********** с адрес с.
В, ул. «П» № **дължи на „******** ЕАД“ с ЕИК ********** (с предходно наименование
5
„*******“ ЕАД), чрез адв. Людмил Георгиев от АК – гр.С, със съдебен адрес гр.С **0,
бул.»Б» № ** ет.3, офис 3 сумата общо от 124.13 лв. (сто двадесет и четири лева и
тринадесет стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги № ********* от **/**/****г. с предпочетен номер
*************, Договор за мобилни услуги № ********от **/**/****г. за предпочетен
номер *********** и Договор за мобилни услуги № ********* от **/**/****г. с
предпочетен номер ********* както и сума от 64.41 лв. (шестдесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща сбора от неплатени лизингови вноски за
предоставяне за възмездно и временно ползване на устройства марка “*****” модел
„************“ по Договор за лизинг от **/**/****г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № ***/**/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „******** ЕАД“ с ЕИК ********** (с предходно
наименование „*******“ ЕАД) срещу И. Х. А с ЕГН ********** иск с правно основание по
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сума общо в размер на 293.70 лв. (двеста деветдесет и три лева и седемдесет стотинки),
представляваща сбора на частично начислените неустойки по Договори за мобилни услуги,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****г.
по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Х. А с ЕГН ********** да заплати на
„********“ ЕАД с ЕИК ********** в заповедното производство разноски в размер общо на
150.52 лв. (сто и петдесет лева и петдесет и две стотинки), както и тези направени в
исковото производство в размер на общо 353.83 лв. (триста петдесет и три лева и
осемдесет и три стотинки), съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6