Решение по дело №1356/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 339
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Любомир Христосков Върбев
Дело: 20241410101356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Б.С., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410101356 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
предл.1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „България“ № 81В,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Е. Р. Л., с които се иска да се установи
наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника А. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. М., ул.Н.П. №37, общ. Б., обл. В., за сумата в размер на 1 259,86 лева
(хиляда двеста петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 871642 от 03.05.2017г., ведно със законна
лихва за период от 22.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 235,85 лв.
(двеста тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 03.05.2017 г. до 10.05.2019г., сумата в размер на 323,30 лв. (триста двадесет и три
лева и тридесет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата за
период от 03.05.2017 г. до 15.03.2024г., сумата в размер на 1425,90 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 03.05.2017г., ведно със законна лихва за период от
22.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 37,81 лв. (тридесет и седем лева
и осемдесет и една стотинки), представляваща законна лихва за забава върху
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство за период от 03.05.2017г. до
15.03.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №680/2024г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.
1
Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит №871642/03.05.2017г., по силата на който на Д. е предоставен сумата
в размер на 2300,00 лв. Поддържа, че задължението по процесния договор било разсрочено
на 24 месечни погасителни вноски, с падеж на последната вноски – 10.05.2019г. Сочи, че на
03.05.2017г. ответникът е сключил с „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да сключи със
заемодателя „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговоря за
изпълнението на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Ищецът
твърди, че на същата дата, между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор
за поръчителство. Твърди се, че от страна на заемателя няма изпълнение по договора за
кредит в срок, поради което заемодателят е отправил покана до поръчителя на 21.02.2022г.
за заплащане на дължимите суми по договора, като уведомление за това действие е
изпратено и до заемателя на същата дата. Сочи, че на 21.02.2022г. от страна на поръчителя
са изплатени дължимите суми по договора за кредит: 1 259,86 лева. - главница, 235,85 лв. -
договорна лихва, и сумата от 323,30 лв. - обезщетение за забава. Ищецът навежда твърдение,
че на 21.02.2022г. „Ай тръст“ ЕООД е уведомило длъжника за извършеното плащане и за
встъпване в правата на кредитора. Твърди се, че на 14.03.2022г. е сключен договор за цесия
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД - като цедент, и ищцовото дружество като
цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по
договора за кредит. Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за цесията на посочената от
него електронна поща. В условията на евентуалност моли с връчването на ИМ и
приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за
осъществената цесия. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът А. П. Д. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Приложено е по делото ч. гр. д. № 680/2024г. по описа на РС-Б.С., от което се
установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. П. Д. за вземанията, предмет на
настоящия иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което в
указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявявил настоящия
установителен иск за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
С представения и приет по делото Договор за потребителски кредит
№871642/03.05.2017г., се установява, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на
кредитодател, и А. П. Д., в качеството си на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит. Неразделна част от договора са общи условия, Приложение № 1
2
относно условията на кредита и погасителния план и Стандартен европейски формуляр
(СЕФ).
От представеното Приложение № 1 към договора се установява, че кредитодателят се е
задължил да предостави сумата от 2300 лв. при следните условия: срок на кредита – 24
месеца, брой на погасителните вноски – 24, размер на погасителните вноски – 142,28 лв.,
лихвен процент на кредита – 41,24 %, ГПР – 50,00%, общ размер на всички плащания –
3414,72 лв.
От Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 03.05.2017г. между „Ай
тръст“ ЕООД и ответника, се установява, че „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с
А. П. Д. за всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. Задълженията са
индивидуализирани, както следва: връщане на сума по предоставения потребителски кредит
в размер на 2300 лв., възнаградителна лихва, всички дължими от потребителя разноски във
връзка със сключването на договора, лихва за забава при неизпълнение, всички разноски за
извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията. За поемането на тези задължения А. П.
Д. дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към Договора, в
размер на 142,60лв. на месец за периода на действие на договора за потребителски
кредит/общо 3422,40лв./. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се
плаща по банкова сметка на „Ай тръст“ ЕООД или на „Кредисимо“ ЕАД, или по други
начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 „Кредисимо“ ЕАД е овластено
да приема вместо поръчителя плащане от А. П. Д. на възнаграждението му, както и на
всички други негови вземания.
Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на раздел III, чл.12
от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, съгласно които потребителят се
задължава да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
От договор за поръчителство, сключен на 03.05.2017г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
тръст“ ЕООД, се установява, че „Ай тръст“ ЕООД се е задължило в качеството си на
поръчител да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на А.
П. Д., която е кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД, в качеството
им съответно на цеденти и цесионер, от който се установява, че първото дружество-цедент е
прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1
към договора, а второто дружество - цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои
парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД в правата на
3
първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10,ал. 1
ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ,
а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски договор за кредит от
разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението - чл. 180 ГПК /решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д.
№868/2012 г., IV г. о. на ВКС/.
Съгласно раздел III, чл. 1 кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава
заявление до „Кредисимо“ ЕАД по образец лично или чрез партньор. Кандидатстването се
извършва на сайта или по телефона или по реда, указан в раздел III, чл. 3. Съгласно т. III, чл.
6 след като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът
и срока на кредита, „Кредисимо“ ЕАД изпраща на кредитополучателя по e-mail Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), съдържащ цялата необходима преддоговрна ифнормация за
желания кредит. Според раздел III, чл. 9 в случай, че кредитополучателят желае да бъде
обвързан от договора за кредит и общите условия същият следва да въведе команда
„Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените
данни и приемам ОУ и договора“ на указаното за това място в сайта на дружеството, ако
4
същият е кандидатствал за кредит през сайта, или да потвърди представените му по
телефона условия на договора за кредит пред служител на „Кредисимо“ ЕАД, ако е
кандидатствал по телефона. С извършване на посочените действия заявлението се смята за
подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът- приети и подписани от него, като
„Кредисимо“ ЕАД изпраща същите на посочения в заявлението имейл – раздел III, чл. 11 от
ОУ.
Според чл. 2, ал. 1 от договора за кредит договорът, ведно с приложенията към него,
ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните. Съгласно
чл. 13 от Договора за потребителски кредит кредитополучателя декларира, че с
подписването на договора е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му
ОУ и приема същите, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Според нормата на чл. 3 от
ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар. Т.е. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис.
Подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно
изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит,
както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Ищецът не
твърди електронната заявка, попълнена от ответника, от която не е представен
възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото, нито приетият договор за кредит, да
съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. По делото липсват данни
за наличие на уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е
придадена стойността на саморъчен. Страните са уговорили, че с подаването на заявлението
се подписва договора за кредит, като чрез подаването на заявлението кредитополучателят
изразява съгласие за сключване на договора, а съобразно уговорките в него договорът, ведно
с приложенията към него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение
между страните. В случая по делото не е представено подаденото заявление в електронна
форма на хартиен носител, не са представени и никакви други извлечения от електронни
документи във връзка с кореспонденцията между страните. Дори по делото да беше
представено заявлението на хартиен носител, то при липсата на предпоставките на чл. 13,
ал.4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че дори действително да е попълнена електронна
заявка за кредит, въз основа на която е съставен процесният договор за кредит, както и
самият договор за кредит, не представляват саморъчно подписани документи и не се ползват
5
с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.
Оттук и съдът приема, че представените по делото писмени доказателства - стандартен
европейки формуляр, договор и общи условия, имат характер на частни неподписани
документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод, че фактически
са били предоставени на ответника и същият се е запознал с тях. Следва да се посочи, че
получаването на сума не е от естество да обоснове извод за валидно сключено
правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи белези посочени от ищеца.
Получаването на сумата от ответника, предоставена му от ищеца, не е достатъчно, за да
възникне между страните договор за потребителски кредит. Последният за разлика от
договора за заем е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма,
постигане на съгласие за съществени белези на правоотношението. Липсата на съгласие има
за последица липсата на договорна връзка между страните.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на
ищеца, че след получаване на сумата в размер на 2300лв. е възникнало облигационно
отношение между ответника и кредитора-цедент. Въпреки разпределената доказателствена
тежест ищецът не е ангажирал в хода на производството доказателства, от които да е видно,
че ответникът е получил процесната сума. Дори да се приеме, че сумата е получена от Д. във
връзка с процесния договор, като посредством това същата е изразила съгласие за
сключването на договора, съдът следва да се произнесе по наличието на активна
легитимация на цесионера-ищец.
За основателността на иска следва да се установи, че е налице надлежно осъществено
прехвърляне на спорното вземане /включително и уведомяване на длъжника по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД/, по силата на което ищецът е активно легитимиран да получи изпълнение.
Съдът обсъждайки съвкупно всички доказателства по производството намира, че ищецът не
доказва при условията на пълно и главно доказване надлежното прехвърляне на спорното
вземане, поради следните съображения:
Договорът за цесия е сключен с двама цеденти „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
Първото дружество-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество-цедент е
прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на
поръчителя „Ай тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани отново в
Приложение № 1 към договора. В частта относно предмета на договора за цесия е посочено,
че „Кредисимо“ ЕАД продава на цесионера 47 вземания, произтичащи от договори за
кредит, а „Ай тръст“ ЕООД - 1015 вземания, произтичащи от встъпването му като
поръчител. В пар. 2, т. 3 от договора за цесия е посочено, че вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Приложението се изготвяло на
хартиен носител и съдържало поотделно описани на вземанията на цедент 1 и на вземанията
на цедент 2. За основателността на претенцията ищецът следва да установи като вземане на
6
кой от двамата цеденти са описани в договора за цесия вземанията по процесния договор и
кой от двамата цеденти е бил носител на вземането към датата на договора за цесия.
Съдът намира, че относно горните обстоятелства по делото не е проведено пълно и
главно доказване. В исковата молба ищецът твърди, че на 21.02.2022г. „Ай тръст“ ЕООД е
погасило всички изискуеми задължения на А. П. Д. по процесния договор. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Липсват доказателства за изплащането на задълженията от
страна на поръчителя на кредитора, включително и техния размер. Не са представени
платежни или счетоводни документи, които да установяват заплащането на сумата от
поръчителя. Доколкото по делото не се установява поръчителят действително да е изпълнил
задълженията на кредитодателя, то същият няма как да се е суброгирал в неговите права и
да е прехвърлил процесното вземане на цесионера.
На следващо място, от договора за цесия и приложенията към него, не става ясно
какви вземания са прехвърлени от всеки един от цеденти и кой от двамата цеденти е
прехвърлил вземанията по процесния договор. Приложение № 1 към договора за цесия не е
представено в цялост, а представените извлечения от него са нечетливи, не установяват
какви вземания от всеки един от цедентите са прехвърлени на цесионера, като дори да се
приеме, че от представения документ по делото се установява, че договорът за цесия е имал
за предмет вземанията по процесния договор, той не установява кой от цедентите е
прехвърлил процесните вземания на цесионера. Доколкото ищецът не доказва при пълно и
главно доказване от кого от двамата цеденти е придобил вземанията по процесния договор, а
твърденията му в заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, че „Ай тръст“ ЕООД като
поръчител е погасил задълженията по договора и е встъпил в правата на кредитодателя, не
се установяват, то по делото не се доказва ищецът да е носител на процесните вземания. Не
се установява по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване, качеството на
кредитор на ищеца, който да е активно легитимиран да предяви исковете в настоящото
производство. Следователно, тъй като не е налице една от материалните предпоставки за
уважаване на предявените искове, същите са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесният договор представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е
задължил да предостави на ответника кредит съгласно уговорените параметри и условия.
Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи по договор,
сключен с потребител, какъвто е и процесният договор.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
7
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателят има
право да посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, но тълкувайки клаузата във
вр. с чл. 4, ал. 2, която предвижда, че ако кредитополучателят не предостави предвиденото
обезпечение, договорът не поражда действие, то става ясно, че предоставянето на
обезпечението е условие за сключване на договора за кредит.
В Приложение № 1 към договора за поръчителство е предвидено възнаграждение за
поръчителя в размер на 142,60лв. за всеки месец за периода на действието на договора за
кредит, като с оглед уговорения погасителен период по договора за потребителски кредит,
възнаграждението на поръчителя ще възлиза на общо 3422,40лв.
Видно уговорките в договора между страните и тези в договорите за кредит и
поръчителство, между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост,
че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се
явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т.е. те следва да се
разглеждат като едно цяло. В допълнение следва да се посочи, че с предвиденото в чл. 4 от
договора за потребителски кредит е ограничено правото на избор на кредитополучателя кой
да бъде поръчител по кредита му и е предвидено, че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице. Предварително наложената идентификация от
кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя.
Съгласно чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка,
т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните
може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай тръст“
ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД - кредитор на ответника. Следователно се касае за хипотеза на
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен
собственик на капитала на дружеството - поръчител, то с договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото,
плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Този извод се потвърждава и от предвиденото в чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство, че
възнаграждението може да се плаща по банкова сметка на „Ай тръст“ ЕООД, или на
„Кредисимо“ ЕАД, или по други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8,
ал. 5 „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя плащане на
възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
8
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 50,00 %. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с „Ай тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на
възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията
на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При отчитането
на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително по-висок от посочените в договора 50,00%, предвид
размера на дължимото възнаграждание по договора за предоставяне на поръчителство и
съотношението му спрямо размера на отпуснатата главница.
Със сключването на отделен договор за поръчителство се цели постигането на едно
допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява договора за кредит и чиято
единствена цел е да се избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Макар предвидения в
договора ГПР да е в съответствие с максималния законоустановен ред, то не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на потребителите, тъй
като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
9
че води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. В този смисъл като не
е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но в хода на производството не бяха
ангажирани доказателства за реално предаване на сумата в размер на 2300лв. от страна на
кредитора-цедент на ответника.
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. Последният не претендира
и не е направил разноски в хода на производството, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл.1, вр. чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., бул. „България“ № 81В, представлявано от пълномощника
юрисконсулт Е. Р. Л., против А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул.Н.П. №37, общ. Б.,
обл. В., за сумата в размер на 1 259,86 лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и осемдесет
и шест стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 871642
от 03.05.2017г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2024г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 235,85 лв. (двеста тридесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 03.05.2017 г. до 10.05.2019г.,
сумата в размер на 323,30 лв. (триста двадесет и три лева и тридесет стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 03.05.2017 г. до
15.03.2024г., сумата в размер на 1425,90 лв. (хиляда четиристотин двадесет и пет лева и
деветдесет стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 03.05.2017г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2024г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 37,81 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет и
една стотинки), представляваща законна лихва за забава върху възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство за период от 03.05.2017г. до 15.03.2024г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №680/2024г.
по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 680/2024г.
по описа на РС-Б.С..
10
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11