РЕШЕНИЕ
№ 1285
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20221110123912
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление .,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответницата дължи посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата Н. А. С., р. на 08.02.1970 г., се представлява по делото
от назначения особен представител адв. Н. М. от САК, който в срока по чл. 131
е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по
делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ........, със седалище и адрес на управление
.........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение
на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с
ответника, т.е. качеството му на потребител на топлинна енергия, доставена от
него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания
размер и за процесния период. В доказателствена тежест на ответника да
установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество
/изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през
процесния период.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
2
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подадените по реда на чл. 131 от
ГПК писмени отговори ответницата оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този
въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС - Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК,
за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което
притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно право на
ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който
изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на
топлинна енергия.
От страна на ищеца като доказателства за удостоверяване на качеството
на ответницата на потребител на топлинна енергия е представено нотариално
завещание от 12.12.1987 г. /лист 9-10 от делото/. След като в хода на делото на
3
делото по реда на чл. 192 от ГПК са изискани документи, от ........ е постъпило
писмо № ...........от 11.11.2024 г., към което е приложен Договор за покупрко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 142, т. 2/1991 г. а
от Столична община, дирекция „Общински приходи“, е постъпило писмо №
..........от 21.10.2024 г., към което е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
топлоснабдения недвижим имот.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата, в качеството си на
наследник на починалото лице Г. П. П. е притежавала качеството на
потребител на топлинна енергия през исковия период по отношение на
топлоснабденото жилище. В исковата молба се твърди, че същата е
собственица на процесния имот и на това основание се явяват клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото обаче не бяха
представени несъмнени доказателства, установяващи принадлежността на
правото на собственост в патримониума на наследодателката Г. П. П..
Представеното по делото нотариално завещание от 12.12.1987 г. /лист 9-10 от
делото/ не съдържа изчерпателно посочване на завещаното имущество, нито
пък е налице доказателство за принадлежността на имаята към патрумониума
на завещателя .......... От приетия като доказателство по делото Договор за
покупрко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 142, т.
2/1991 г. пък не се установява нито наследодателката Г. П. П., нито
ответницата Н. А. С., р. на 08.02.1970 ....................
По отношение на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ вече многократно съдът
е имал възможността да заяви, че не представлява доказателство за
собственост. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците, респ. ползвателите при учредено вещно право на ползване, на
облагаеми с данък недвижими имоти. Настоящият съдебен състав намира, че
така представеното писмено доказателство, което е само за данъчни цели,
може да послужи единствено като индиция за принадлежността на правото на
собственост и то към датата на подаване на декларацията. Това е така, защото
данните в информационния масив на общинската администрация се попълват
въз основа на подадена от съответното задължено лице данъчна декларация.
4
Тези данни са вторични и са извлечени от различни счетоводни книги,
планове, скици, документи за собственост или за вещно право на ползване.
Ищецът не ангажира своевременно други доказателства, установяващи
принадлежността на правото на собственост. С оглед предвидения в чл. 9 ГПК
принцип за равенство на страните и уредените в чл. 146, ал. 3 ГПК преклузии,
предоставянето на неограничена възможност на една от страните да ангажира
доказателства в своя полза, без да сочи обективни пречки за своевременното
им събиране, би било недопустимо.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи
доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и
главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства за
принадлежността на правото на собственост в патримониума на
наследодателя на ответницата през исковия период, въпреки че с доклада по
делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на
посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването,
а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт е недоказан. Ищецът не успя да докаже, че наследницата е собственик на
процесното жилище през исковия период, поради което съдът намира, че
същата няма качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, както се твърди в исковата молба. Направените в тази насока
възражения в депозирания отговор по чл. 131 ГПК се явяват основателни.
На следващо място следва да бъде подчертано, че съгласно чл. 146, ал. 2
ГПК съдът следва да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не
сочат доказателства, но няма задължение да посочва, че представените от тях
доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им (вж.
Решение № 287 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 472/2012 г., ІІ Г.О, ВКС, Решение
№ 314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС). По искане на
ищеца бяха изискани от Столична община релевантни доказателства, поради
което би било недопустимо съдът да му указва, че само тези писмени
доказателства не са достатъчни за установяване принадлежността на правото
на собственост в полза на наследодателя на ответниците. Служебното
5
събиране на подобни доказателства от съда би било в нарушение на
принципите на равенство на страните и на диспозитивното начало, които са
основни за гражданския процес. Ищецът не прояви своевременно активност за
установяване на твърдените от него обстоятелства и не успя да проведе пълно
и главно доказване на основно за делото твърдение.
При тази доказателствена съвкупност съдът намира, че ответницата Н.
А. С., в качеството си на наследник на починалото лрице Г. П. П. няма
качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ по
отношение на топлоснабдения имот през процесния период, поради което
същата не следва да носи отговорност за задълженията за потребена топлинна
енергия за посочения период, определени по вид, размер и срокове за
заплащане, посочени в действащите общи условия. Този краен извод води до
неоснователност на предявените искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 и сл. ЗЕ, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение.
Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от
главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за
основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора по иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 и сл. ЗЕ и предвид
обстоятелството, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен на първия, то
същият се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора право на разноски има ответницата на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, но доколкото същата е представлявана по делото от особен
представител, и такива не са сторени, съдът няма да присъжда разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от............., със седалище и адрес на
управление ......... представлявано от ........ – изпълнителен директор,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД против Н. А. С., р. на 08.02.1970 г., за сумата в размер на 322,
6
03 лева /триста двадесет и два лева и три стотинки/, ведно със законна
лихва за периода от 05.05.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща
главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., за сумата в размер на 58, 83 лева /петдесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г., за
сумата в размер на 14, 73 лева /четиринадесет лева и седемдесет и три
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 05.05.2022 г. до изплащане
на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2020 г., и за сумата в размер
на 3, 38 лева /три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от
01.05.2019 г. до 07.04.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Банкова сметка на ищеца:
................
...............
.........
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ..........., със седалище и адрес на управление ..............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7