Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети семптември през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13956 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от Н.И.И.
против „Ю.Б.“ АД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 55 119.85 евро –
главница по договор за ипотечен кредит №
32/21.02.2006г., и не дължи сумата от 17 719.74 евро – главница по договор за потребителски кредит № HL 628/23.08.2007 г.
Ищцата твърди, че
сключила с ответника два договора - договор за ипотечен кредит №
32/21.02.2006г. за сумата от 45 000 евро и договор за потребителски кредит №
628/23.08.2007г. за сумата от 15 290 евро. Поддържа, че договорът за ипотечен
кредит № 32/21.02.2006 г. съдържал следните неравноправни клаузи - чл.3, т.4 и т.5 и чл.9, ал.3, а договорът
за потребителски кредит № 628/23.08.2007 г. съдържал следните неравноправни
клаузи -чл.3, т.5; чл.5, ал.3 и чл.12. Твърди, че били сключени допълнителни споразумения към
договорите, които били нищожни, тъй като с тях било договорено, че остатъчните
суми по договорите за главница, лихви, такси и разноски се трансформирали в
една обща главница и върху нея се начислявали лихви и такси. С подадена в хода
на делото молба от 27.08.2018 г. ищцата се позовава на нищожност на чл.3, ал.1
от допълнителните споразумениякъм договор за ипотечен кредит № 32/21.02.2006 г.
Впоследствие с молба от 10.01.2022 г. твърди, че са нищожни и други клаузи от
допълнителните споразумения към двата договора, а именно: чл.1 и чл.4 от допълнително споразумение от
29.06.2009 г. към договор за ипотечен кредит
№ 32/21.02.2006 г.; чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1 от допълнително споразумение
от 09.07.2010 г. към договор за ипотечен кредит
№ 32/21.02.2006г.; чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1 от допълнително споразумение
от 24.08.2011 г. към договор за ипотечен кредит
№ 32/21.02.2006г.; чл.2, ал.2 от допълнително споразумение от 24.08.2011
г. към договор за потребителски кредит № HL 30642/2007 г. и чл.2, ал.2 и ал.3 от допълнително споразумение от
09.07.2010 г. към договор за потребителски кредит HL 30642/2007 г. Твърди, че изобщо не била сключвала договор за кредит с
номер HL 30642/2007 г., поради което допънителните споразумения към него не я
обвръзвали. Твърди още, че допълнително споразумение от 29.06.2009 г. към
договор HL 30642/2007 г. не било подписано от нея. Ищцата поддържа противоречиви
твърдения относно обстоятелството дали е внасяла суми по договорите за кредит.
В ИМ твърди, че не била извършвала никакви плащания по договорите. Същевременно
заявява, че в годините били заплащани
месечни вноски и сумите следвало да са в по-нисък размер. В уточняваща молба от
05.10.2017 г. заявява, че всички плащания на месечни вноски по договорите след
нищожните допълнителни споразумения следвало да се отнесат по първоначалния
договор или подлежали на връщане, като недължимо платени. Твърди, че договор за встъпване в дълг от 15.05.2010 г.
към договор за банков кредит № 32/21.02.2006 г., сключен с трето за спора лице Я.Л.Т.,
бил нищожен, тъй катоТ.нямал към датата на сключване на договора доходи за
встъпване в дълг, с които да отговаря за погасяването на дълга и не бил собственик на ипотекирания имот/уточняваща
молба от 27.08.2018 г./. На следващо място ищцата твърди, че вземанията по договорите били погасени по
давност./уточняваща молба от 05.10.2017 г./. Твърди, че датата на предсрочна
изискуемост настъпила на 06.02.2012 г., а не на 10.10.2012 г. Поддържа, че не
дължи сумата от 55 119.85 евро, представляваща главница по договор за ипотечен
кредит № 32/21.02.2006г. и не дължи
сумата от 17719.74 евро, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № HL 628/23.08.2007
г. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи
сумата от 55 119.85 евро - главница по договор за ипотечен кредит № 32/21.02.2006г. и не дължи сумата от 17 719.74 евро - главница
по договор за потребителски кредит № HL 628/23.08.2007 г. /л.2 от искова
молба, абзац трети, и уточняваща молба от 05.10.2017 г. – л.49-52/, както и да
осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди,
че е недопустим предявеният иск за
установяване недължимост на главница от 55 119.85 евро по договор за ипотечен
кредит № 32/21.02.2006 г., тъй като този иск е уточнен от ищцата едва на
15.02.2021 г., към която дата вече е предявена искова молба по чл.422, ал.1 от ГПК за същата сума по гр.д. № 4757/2018 г. на СГС. На следващо място поддържа,
че производоството по делото следва да
се прекрати изцяло, тъй като липсва правен интерес от разглеждането на
предявените от ищцата исковете. В случай, че съдът приеме исковете за
допустими, ги оспорва като неоснователни. По отношение на договора за кредит №
32/21.02.2006 г. твърди, че подал заявление по чл. 417 от ГПК по чгр.д. № 7821/2017г. на СРС, въз
основа на което била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист срещу длъжниците по този договор - И.А. И., ЕГН **********,
Н.И.И., ЕГН **********, и Я.Л.Т., ЕГН **********, които обаче подали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което ответникът
предявил искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията. По
исковете по чл.422, ал.1 от ГПК било образувано гр.д. 4757/2018 г. на СГС, което към момента било спряно до приключване
на настоящото дело. Ответникът твърди, че ищцата Н.И.И. и И.А. И. ползвали
банков кредит в размер на 45 000 евро, съгласно сключения с „ДЗИ БАНК“ АД договор
за кредит № 32/21.02.2006 г. със срок за погасяване на кредита от 300 месеца. Твърди,
че от удостоверение от 10.01.2008г.,издадено на основание параграф 4, ал. 2 от
ПЗР на ЗТР, за да послужи пред Агенцията по вписванията, се установявало, че с решение
от 01.11.2007г. било вписано преобразуване на „ДЗИ БАНК" АД чрез вливането
му в „Българска пощенска банка" АД при условията на общо правоприемство.
Със същото решение била вписана промяна на наименованието на „Българска пощенска
банка" АД на „Юробанк И Еф Джи България"
АД, което от своя стана било предишното наименование на ответника „Ю.Б."
АД. Твърди, че с допълнително
споразумение от 29.06.2009 г. страните предоговорили условията по отпуснатия кредит,
като бил въведен дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на кредита. С
договор за встъпване в дълг от 15.05.2010 г. солидарно с кредитополучателите се
задължил Я.Л..по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. В чл. 3, ал.1 от договора изрично било предвидено, че встъпването на длъжника
не освобождава първоначалните длъжници И.А. И. и Н.И.И.; съгласно ал. 2, поемателят
отговарял солидарно с тях за всички задължения по договора за кредит. С две
нови допълнителни споразумения от 09.07.2010г. и от 24.08.2011 г. страните, включително
и встъпилият съдлъжник, отново
предоговорили условията по договора, като били въведени нови дванадесетмесечни
периоди на облекчено погасяване на кредита. Съгласно чл. IV от допълнително
споразумение от 29.06.2009 г., чл. 3 от допълнително споразумение от 09.07.2010
г. и чл. 3 от допълнително споразумение от 24.08.2011г., кредиторът упражнил правото си да преоформи сумата на съществуващите
просрочия чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита, при което
се формирала главница по извлечението от счетоводните книги, по-голяма от
размера на кредита, посочен в договора за банков кредит. Кредитополучателите и
солидарният длъжник преустановили плащането на дължимите месечни вноски за
главница и договорни лихви на 10.10.2012 г., като от тази дата същите изпаднали в забава. Поради допуснатите
просрочия, а именно четиридесет и девет вноски за договорни лихви и главница,
дължими за периода 10.10.2012 г. -
10.10.2016 г., на основание чл. 8 от договора за кредит, с нотариални покани
рег. № 16218, том 6, акт 76, рег. № 16219, том 6, акт 77 и рег. № 16220, том 6,
акт 78 по описа на нотариус В.И., „Ю.Б." АД съобщило на длъжниците, че
считано от 25.10.2016 г. предоставеният и усвоен банков кредит е обявен за
предсрочно изискуем, като едновременно с това бил даден седемдневен срок за
доброволно плащане на дълга. Нотариалната покана била връчена лично на съдлъжника
Я.Т.на 02.11.2016 г. На същата дата поканата била връчена и на солидарния
длъжник Н.И. чрез майка й със задължение да й я предаде. Нотариалната покана до
кредитополучателя И. И. била връчена по реда на чл. 47 ГПК след три посещения на
адреса в периода 26.10.2016 г.-28.11.2016 г. и залепване на уведомление.
Дължимите суми по договора за кредит, за които ответникът предявил искове по
чл.422, ал.1 от ГПК по гр.д. № гр.д. 4757/2018 г. на СГС били следните: сумата
от 55 119,85 евро - главница за периода от
10.10.2012 г. до 06.02.2017 г.; сумата от 38 347,01 евро - възнаградителни лихви на основание чл. 3, ал.
1 от договора за периода 10.10.2012 г. – 06.02.2017 г. и 3 963,70 евро - обезщетение за забава на основание чл. 3, ал.
2 от договора за периода 10.10.2012 г. - 06.02.2017г.; сумата
от 1 049,74 евро за периода от 07.11.2012 год. до 06.02.2017 год.; сумата
от 667,15 лева - нотариални такси за подновяване на ипотека, учредена за
обезпечаване на процесното вземане и връчване на нотариални покани до длъжниците
за обявяване на предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (08.02.2017г.) до окончателното им изплащане.
По отношение на договора за кредит № HL
30642/2007 г., чийто стар номер бил 628/2007
г., ответникът твърди, че И.А.
И. и Н.И.И. ползвали банков кредит в размер
на 15 290 евро със срок за издължаване до 300 месеца след подписването му. С договор
за встъпване в дълг от 15.05.2010г. солидарно с кредитополучателите се задължил
Я.Л..по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. В чл. 3, ал.1 от договора изрично било
предвидено, че встъпването на длъжника не освобождава първоначалните длъжници И.А.
И. и Н.И.И.; съгласно ал. 2, поемателят отговарял солидарно с тях за всички
задължения по договора за кредит. С две нови допълнителни споразумения от
09.07.2010г. и 24.08.2011г. страните, включително и встъпилият съдлъжник,
отново предоговорили условията по договора,
като били въведени нови дванадесетмесечни периоди на облекчено погасяване на
кредита. Кредитополучателите и солидарният длъжник преустановили плащането на
дължимите месечни вноски за главница и договорни лихви на 10.10.2012 г., като
от тази дата същите изпаднали в забава. Поради
допуснатите просрочия, а именно три вноски за договорни лихви и главница,
дължими в периода от 10.10.2012 г. до 10.02.2013 г., на основание чл. 18, ал. 2
от договора за кредит, с нотариални покани рег. № 16218, том 6, акт 76, рег. №
16219, том 6, акт 77 и рег. № 16220, том 6, акт 78 по описа на нотариус В.И., „Ю.Б."
АД съобщило на длъжниците, че считано от 10.02.2013 г. предоставеният и усвоен
банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, като едновременно с това предоставило
седемдневен срок за доброволно плащане на дълга. Нотариалната покана била
връчена лично на съдлъжника Я.Т.на 02.11.2016г. На същата дата поканата била връчена
и на солидарния длъжник Н.И. чрез майка й със задължение да й я предаде.
Нотариалната покана до кредитополучателя И. И. била връчена по реда на чл. 47 ГПК след три посещения на адреса в периода 26.10.2016 г. - 28.11.2016 г. и
залепване на уведомление. Съгласно справка за дълга към 27.03.2020 г. общият
размер на задължението по договора било 36 792, 04 евро, която сума и до
момента не била заплатена в полза на банката. Поради изложените доводи
ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените
по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа следното:
Видно от договор за, ипотечен
кредит с анюитетни вноски № 32/21.02.2006 г., сключен от кредитора „ДЗИ Банк“ АД от една страна, И.А. И.
като кредитополучател от друга страна, и ищцата Н.И.И. като солидарен длъжник,
кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя И.А. И.
кредит в размер на 45 000 евро, а кредитополучателят е поел задължение да върне кредита при условията, посочени
в него. Договорът е сключен при следните параметри на кредитното задължение:
цел на кредита – за закупуване на жилище; срок на издължаване: 300 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита; начин на погасяване на кредита -
чрез месечни вноски/главница и лихва/, като за първата година месечната вноска
е 466.98 евро, а за остатъчния срок на кредита – 499.86 евро; договореният годишен
лихвен процент за първата година на
кредита е 11.79 % , а за останалия срок на кредита – 12.79 %; в чл.3, ал.2 от
договора е уговорена наказателна лихва при просрочие на погасителна вноска в размер на
договорения лихвен процент + наказателна надбавка от 15 пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената
вноска; в чл.3, ал.4 е уговорено заплащане на комисионна за управление и
обработка в размер на 0.8% еднократно върху целия размер на кредита, платима
преди усвояване на средствата, и 0.25 % годишно върху остатъчния размер на
кредита, платима в началото на всяка следваща година от срока на кредита; при
предсрочно погасяване на кредита е договорена неустойка от 4 % върху предсрочно погасената
сума /чл.4, ал.2/; с подписването на договора кредитополучателят и солидарният
длъжник са дали писмено съгласие банката
служебно да събира задължения по реда на
чл.6, ал.1 от Наредба № 3/29.09.2005 г. на БНБ за паричните преводи и
платежните системи, като в деня на
падежа или след него кредиторът може едностранно да задължава служебно сметките
им в национална и чуждестранна валута, вкл. когато това е необходимо, чрез откупуване
на чуждестранна валута, съответно арбитражиране по курса на „ДЗИ Банк“ АД в
деня на операцията.
Впоследствие са сключени множество
допълнителни споразумения към договора между „Юробанк И Еф Джи България“АД в
качеството на кредитор, И.А. И. в качеството на кредитополучател, и ищцата Н.И.И.
като солидарен длъжник.
В допълнително споразумение от 29.06.2009 г. страните са посочили размера
на просрочените главница, лихва, такси и задължения за застраховки, както и
размера на редовната главница и лихва. Страните са се споразумели да преоформят
главницата по кредита, като към дължимата редовна главница прибавят
просрочената главница и лихва. Договорено е заплащане на дълга, съобразно нов
погасителен план, в който е предвиден
дванадесетмесечен облекчен режим на погасяване на общия дълг.
В допълнително споразумение от 09.07.2010 г. страните са посочили размера
на просрочените лихва и такси, както и размера на редовната главница.
Споразумели са се всички просрочени задължения да бъдат включени към редовната
главница и дългът да се заплаща по нов погасителен план, в който е предвиден
първоначален дванадесетмесечен период на облекчено погасяване при годишна лихва
от 7.61 %. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облечкчено погасяване
лихва. За периода след облекчено
погасяване на дълга се начислява годишна лихва в размер на БЛП на банката за
жилищни кредити в съответната валута + договорна надбавка в размер на 7.45
пункта.
В допълнително споразумение от 24.08.2011 г. страните са посочили размера
на просрочените лихва и такси, както и размера на редовната главница.
Споразумели са се всички просрочени задължения да бъдат включени към редовната
главница и дългът да се погасява по нов погасителен план, в който е предвиден
първоначален дванадесетмесечен период на облекчено погасяване при годишна лихва
от 8.15 %. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
За периода след облекчено погасяване на
дълга се начислява годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити
в съответната валута + договорна надбавка в размер на 9.02 пункта.
Представено е допълнително споразумение
от 23.08.2011 г., в което за кредитор е посочено „ДЗИ Банк“АД, а не „Юробанк
И Еф Джи България“АД. С него страните са се споразумели в случай на предсрочна
изискуемост на кредита, банката да направи предсрочно изискуеми вксички
останали отпуснати от „ДЗИ Банк“ АД кредити, като банката има право чрез
реализация на предоставените й обезпечения да погасява с получените средства
задълженията по всички отпуснати кредити.
Представен е договор от 15.05.2010
г. за встъпване в дълг към договор за банков кредит № 32/21.02.2006 г. Договорът за встъпване в дълг е сключен
между „Юробанк И Еф джи България“ АД/кредитор/, И.А. И./първоначален длъжник/, Н.И.И./първоначален
длъжник/ и Я.Л../поемател, встъпващ съдължник/. С договора Я.Л..е встъпил като
съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД във всички задължения на И.А. И. и Н.И.И.,
поети в рамките и при условията, произтичащи от договора за кредит №
32/21.02.2006г. и анексите към него. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, поемането
на задълженията от встъпващия съдлъжник не освобождава първоначалните длъжници И.А.
И. и Н.И.И. от задълженията им по договора за кредит и анексите. Поемателят
отговаря за задължението, в което е встъпил, като за свое собствено задължение.
/чл.3, ал.3/.
Горепосочените допълнителни споразумения
от 09.07.2010 г. и от 24.08.2011 г. са подписани и от съдлъжника Я.Л..заедно с
първоначалния кредитополучател И.А. И. и съдлъжника Н.И.И..
Представени са погасителните планове
към допълнителните споразумения от 29.06.2009 г. и от 09.07.2010 г./л.154-159 и
л.165-170/.
Представено е уведомително писмо от „Ю.Б.“ АД до Н.И.И. от 30.01.2012 г.,
в което е посочено, че по договор № 32/21.02.2006г. към 30.01.2012 г. нейното
задължение е общо 56 871.54 евро, от които 54 493.41 евро/главница, вкл.просрочена
главница/, 2 343.36 евро – /лихви, вкл. просрочена лихва по главницата/, 34.77
евро/такси, вкл. просрочени такси/. В писмото е посочено още, че по договор № HL 30642 към 30.01.2012 г.
нейното задължение е в общ размер от 18 071.32 евро, от които 17 730.65 евро – /главница,
вкл.просрочена главница/, 325.84 евро - /лихви, вкл. просрочени лихви по
главницата/ и 14.83 евро – /такси, вкл. просрочени такси/. Заявено е, че ако И.
не погаси задължението си в 7 дневен срок от получаване на писмото, заедно с
наказателната лихва, ще настъпят редица неблагоприяни последици за имуществото
й, а именно: действия по принудително изпълнение; подаване на информация до Центрания кредитен регистър
и допълнителни разходи./л.216/.
С нотариални покани от
25.10.2016 г. „Ю.Б.“ АД е отправило волеизявление до съдлъжниците, че кредитът
по договора за ипотечен кредит № 32/21.02.2006 г. е обявен за предсрочно
изискуем на 25.10.2016 г., на основание чл.8 от договора, поради забава в
плащането на 49 вноски за договорни лихви и главница, дължими за периода от
10.10.2012 г. - 10.10.2016 г. Банката е поканила длъжниците да заплатят в седемдневен
срок сумата от 94 222.40 евро, от която 55 119.85 евро/главница/, 37 843.97
евор/договорни лихви/, 1 258.58 евро/такси и застраховки/. В нотариалните
покани е посочено още, че поради забава в плащанията по договор за
потребителски кредит HL 628/23.08.2007г., а именно – три вноски за договорни
лихви и главница с падежи на 10.12.2012 г., 10.01.2013 г. и 10.02.2013 г., на
основание чл.18, ал.2 от договора, вземанията на банката са обявени за
предсрочно изискуеми на 10.02.2013г. Банката е поканила длъжниците да заплатят
в седемдневен срок сумата от 28 214.48 евро, от която 17719.74 евро/ главница/
, 10240.25 евро/ договорни лихви/ и 254.49 евро/такси/.
Нотариалната покана е
връчена на ищцата Н.И.И. на 02.11.2016 г., чрез нейната майка Н.И. П., а на Я.Л..на
02.11.2016 г. В нотариалната покана до И.А. И. е посочено, че след посещения на
26.10.2016г., на 12.11.2016 г. и на 28.11.2016 г., не е открит на адреса, поради
което на 28.11.2016 г. е залепено уведомление на входната врата и е пуснато едно уведомление
в пощенската кутия.
Видно от заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 13.02.2017 г. по чгрд. № 7821/2017г. Софийският
районен съд е разпоредил длъжниците И.А. И., Н.И.И. и Я.Л..да заплатят
солидарно на „Ю.Б.“ АД сумата от 55 119.85 евро/главница/, ведно със законната
лихва от 08.02.2017г. до изплащане на вземането; договорна лихва от 42 310.71
евро за периода 10.10.2012 г. – 07.02.2017 г., такси и застраховки в размер на
1049.74 евро за периода 07.11.2002 г. – 06.02.2017 г., такса в размер на 667.15
лв. и 7980.56 лв. – разноски по делото. В заповедта е посочено, че задълженията произтичат от договор за
ипотечен кредит № 32/21.02.2006 г., допълнително споразумение от 29.06.2009 г.,
договор за встъпване в дълг от 15.05.2010 г., допълнителни споразумения от
09.07.2010 г. и 24.08.2011 г., извлечение от счетоводните книги./л.88/.
Видно от покана за
доброволно изпълнение от 08.08.2017 г. по изп.дело № 20178410402569 на ЧСИ Н.М.,
адресирана до Н.И.И., срещу нея е образувано изпълнително дело с взискател „Ю.Б.“
АД въз основа на заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 7821/2017г. на СРС за следните
задължения: 55 119.85 евро/главница/, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2017 г. до окончателното изплащане; 43 360.45 евро – договорни лихви,
667.15 лева - наказателни лихви, 7980.56 лв. – присъдени разноски. Поканата е
връчена на Н.И. на 04.09.2017 г./л.47-48/.
С искова молба от
10.04.2018 г. „Ю.Б.“АД е предявило против И.А. И., Н. И. И. и Я.Л..искове с правно основани ичл.422, ал.1
от ГПК за призаване за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно сумата от 55 119.85 евро/главница за периода 10.10.2012 г. –
06.02.2017г. по договор за кредит №
32/21.02.2006 г. и споразумения към
него/, 38 347.01 евро – договорна лихва за периода 10.10.2012 г. – 06.02.2017 г.,
на основание чл.3, ал.1 от договора, и 3 963.70 евро /обезщетение за забава за
периода 10.10.2012 г. - 06.02.2017 г., на основание чл.3, ал.2 от договора/,
сумата от 1 049.74 евро за периода 07.11.2012 г. – 06.02.2017 г. и 667.15 лв. –
нотариални такси за подновяване на ипотека, за които е издадена заповед по
чл.417 от ГПК по чгр.д. № 7821/2017 г. на СРС, ведно със законната лихва върху
главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението/08.02.2017
г./ до окончателното изплащане.
По исковата молба е образувано
гр.д. № 4757/2018 г. на СГС, което е
спряно с определение от 21.06.2019 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
до приключване на производството по настоящото дело. /л.132/.
Видно от договор за
потребителски кредит № HL 628/23.08.2007 г., сключен от кредитора „ДЗИ Банк“ АД от една страна и
кредитополучателите И.А. И. и ищцата Н.И.И. от друга страна, кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателите
потребителски кредит в размер на 15 290 евро, а те са поели задължение да върнат
кредита при условията, уговорените в него. Договорът е сключен при следните
параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за текущи нужди; срок на
издължаване на кредита – 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка по кредита; падеж на вноските – 4 число на месеца, след датата на
откриване на заемната сметка; начин на погасяване на кредита – чрез равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи
лихва и главница, с размер на всяка вноска от 149.31 евро; договорен годишен
лихвен процент – БЛП на „ДЗИ Банк“ АД за жилищни кредити в евро + надбавка от
4.95 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро
е в размер на 6 %; при просрочие на
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, е договорена
наказателна лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница +
наказателна надбавка от 10 пункта; в чл.4 от договора са уговорени такси за
управление и административна такса; в чл.8, ал.2 е договорена такса при
частично или пълно предсрочно погасяване на кредита в размер на 4 % върху
размера на погасената главница.
На 29.06.2009 г. е
сключено допълнително споразумение към договор за потребителски кредит с
ипотека № HL 30642/2007
г. между „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД в качеството на кредитор от една страна
и кредитополучателя И.А. И. от друга
страна. В споразумението е посочено и името на Н.И.И., но тя не го е подписала.
В допълнително споразумение страните са
посочили размера на просрочените главница и лихва, както и размера на редовната
главница и лихва. Страните са се споразумели да преоформят главницата по
кредита, като към дължимата редовна главница прибавят просрочената главница и
лихва. Договорено е заплащане на дълга, съобразно нов погасителен план, в който
е предвиден дванадесетмесечен облекчен
режим на погасяване на задълженията.
Представен е договор от 15.05.2010 г. за встъпване в дълг към договор за
банков кредит HL 30642, сключен между „Юробанк И Еф
Джи България“АД/кредитор/, И.А. И./първоначален длъжник/, Н.И.И./първоначален
длъжник/ и Я.Л../поемател, встъпващ съдлъжник/. С договора Я.Л..е встъпил като
съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД във всички задължения на И.А. И. и Н.И.И.,
поети в рамките и при условията, произтичащи от договора за банков кредит HL 30642/2007 г. и анексите към него.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора, поемането на задълженията от встъпващия
съдлъжник не освобождава първоначалните длъжници И.А. И. и Н.И.И. от
задълженията им по договора за кредит и анексите. Поемателят отговаря за
задължението, в което е встъпил, като за свое собствено задължение. /чл.3,
ал.3/.
Представено е допълнително споразумение от 09.07.2010 г., сключено между „Юробанк
И Еф Джи България“ АД/кредитор/, И.А. И., Н.И.И. и Я.Л.Т., за които е указано,
че са кредитополучатели. В споразумението страните са посочили размера на
просрочените главница, лихва и такси, както и размера на редовната главница.
Споразумели са се всички просрочени задължения да бъдат включени към редовната
главница и дългът да се заплаща по нов погасителен план, в който е предвиден
първоначален дванадесетмесечен период на облекчено погасяване при годишна лихва
от 7 %. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облечкчено погасяване
лихва. За периода след облекчено
погасяване на дълга се начислява годишна лихва в размер на БЛП на банката за
жилищни кредити в съответната валута + надбавка в размер на 5.69 пункта.
Представено е допълнително
споразумение от 24.08.2011 г., сключено между „Юробанк И Еф Джи България“
АД/кредитор/, И.А. И., Н.И.И. и Я.Л.Т., за които е указано, че са
кредитополучатели. В споразумението страните са посочили размера на
просрочените главница, лихва и такси, както и размера на редовната главница.
Споразумели са се всички просрочени задължения да бъдат включени към редовната
главница и дългът да се заплаща по нов погасителен план, в който е предвиден
първоначален дванадесетмесечен период на облекчено погасяване при годишна лихва
от 7.44 %. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облечкчено погасяване
лихва. За периода след облекчено
погасяване на дълга се начислява годишна лихва в размер на БЛП на банката за
жилищни кредити в съответната валута + договорна надбавка в размер на 6.91
пункта.
Представен е погасителен
план към допълнителното споразумение от 29.06.2009г./л.191-196/.
От основното заключение
на счетоводната експертиза от 16.01.2024 г., което съдът кредитира, се
установява, че по допълнителните споразумения към двата договора просрочените задължения за главница, възнаградителни
и наказателни лихви, такси са били прибавяни към редовната главница към датата
на всяко от споразуменията и са били формирани нови погасителни вноски, съгласно
нови погасителни планове. Преоформянето на кредита, чрез прехвърлянето на
просрочените задължения към редовна главница, е довело до увеличаване на
размера на остатъчната главница едновременно с погасяване на натрупаните просрочени
задължения, в резултат на което кредитът е ставал отново редовен. След
извършване на всяка капитализация се е формирал нов размер на остатъчна редовна
главница, върху който е била преизчислявана дължимата месечна анюитетна вноска.
Банката не е начислявала лихви върху лихви, съгласно счетоводните записвания по
процесните кредити. Начислявала е
възнаградителна лихва върху редовна главница. Наказателната лихва е начислявала
при просрочие на новите вноски за главница. По допълнителните споразумения към
договора за кредит № 32/21.02.2006 г. е постъпила сума в общ размер от 11
949.53 евро, от които: 3 414.41 евро/ по допълнително споразумение от
29.06.2009г./, 3 219.32 евро/по допълнително споразумение от 09.07.2010 г./ и 5
315.80 евро / по допълнително споразумение от 24.08.2011 г./. По допълнителните
споразумения към договор за кредит № 30642/23.08.2007г. е постъпила сума в общ
размер от 4 075.43 евро, от която 731.05 евро/ по допълнително споразумение от
29.06.2009г./, 1030.09 евро/ по допълнително споразумение от 09.07.2010 г./ и
2314.29 евро/ по допълнително споразумение от 24.08.2011 г./. До датата на
първото допълнително споразумение – 29.06.2009г. по договор № 32/21.02.2006 г.
са били платени общо 14 566.94 евро. Последното плащане по договора за кредит №
32/21.02.2006г. и допълнителните споразумения към него е на 20.03.2013 г. в
размер на 85.28 евро, с която сума са погасени: част от вноска за
възнаградителна лихва с падеж от 10.10.2012 г. - 67.38 евро и 17.90 евро за
административна такса за просрочен кредит, начислена на 07.11.2012 г. По
договора за кредит № HL 30642/23.08.2007г. до датата на първото допълнително споразумение
от 29.06.2009г. е заплатена сума в общ размер от 16 872 евро. Последното
плащане по договора за кредит и допълнителните споразумения към него е на
20.03.2013 г в размер на 214.06 евро, с която е погасена частично месечена
вноска за възнаградителна лихва с падеж 10.12.2012 г., цялата с размер от
223.12 евро.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 02.09.2024 г., което съдът кредитира в частта, относно отговорите на въпросите,
поставени от съдебния състав, се установява, че базовият лихвен процент и
годишният лихвен процент по двата договора са променяни едностранно от банката.
По договора за банков кредит № 32/21.02.2006г. е бил увеличаван едностранно от
банката годишният лихвен процент, както следва: на 08.05.2008 г. е увеличен на 13.140; на 14.07.2008г. е увеличен на 13.640; на 03.11.2008г. е увеличен на 14.390, а на 10.10.2012 г.
едностранно банката е променила базовия лихвен процент на 8.200. Останалите
промени са правени въз основа на сключените допълнителни споразумения. По
договора № HL 30642/2007
г. банката е увеличавала едностранно базовия лихвен
процент, както следва: на 04.10.2007г. го е увеличила на 6.350; на 04.05.2008 г.
го е увиличила на 6.700; на 04.08.2008 г. го е увеличила на 7.200 и на 16.10.2008 г. го е увеличила на 7.950,
на 10.10.2012 г. го е променила на 8.200. Вещото лице е определило размера на
неплатените вноски с настъпил падеж за главница и възнаградителна лихва по
двата договора от датата на първата забава в плащането до датата на изготвяне
на заключението по първоначалния погасителен план, без да отчита едностранни
изменения на лихвения процент и плащания, събрани по принудителен ред, като е
съобразило всички плащания, вкл. и такива след датата на подаване на исковата
молба. При тези условия на поставената задача непогасените задължения по
договора за банков кредит HL 30642/2007 г. по първоначалния погасителен план с настъпил
падеж са: 5 042.68 евро/просрочени вноски за главница за периода 10.06.2012 г. -
10.07.2024 г./ и 17 422.58 евро /просрочени вноски за възнаградителна лихва за
периода 10.06.2012 г. – 06.08.2024 г./. По договора за банков кредит №
32/21.02.2006г. непогасените задължения с настъпил падеж по първоначалния погасителен
план са: 16 170.79 евро/просрочени вноски за главница за периода 10.10.2012г. –
10.07.2024 г./ и 63 042.01 евро/ просрочени вноски за възнаградителна лихва за
периода 28.05.2011 г. – 06.08.2024 г./. При настъпила предсрочна изискуемост на
кредита по двата договора на 02.11.2016 г. по първоначалния погасителен план,
без да се отчитат едностранни изменения на лихвения процент и плащания, събрани
по принудителен ред, са останали неизплатени следните задължения: по договор №
32/21.02.2006 г. сумата от 3 141.55 евро / просрочени вноски за главница за
периода 10.10.2012 г. – 10.10.2016г./ и 40 778.52 евро/ предсрочно изискуем
остатък за редовна главница към 02.11.2016г./. По договор № 628/23.08.2007г. са
останали неизплатени следните задължения: 1 074.25 евро/ просрочени вноски за
главница за периода 10.06.2012г. – 10.10.2016г./ и 13 960.61 евро/ предсрочо изискуем остатък за редовна
главница към 02.11.2016г./.
Съдът не кредитира и не обсъжда допълнителното заключение
на счетоводната експертиза в останалата част, в
която вещото лице е определило размера на задълженията по двата договора, съобразно
счетоводните записвания на банката, тъй като задълженията са изчислени въз
основа на едностранни изменения на лихвения процент от банката.
При така събраните
доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са
отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 55 119.85 евро – главница по договор за ипотечен кредит №
32/21.02.2006г. и не дължи сумата от 17 719.74 евро – главница по договор за потребителски
кредит № HL 628/23.08.2007г.
Петитумът на исковете е формулиран в исковата молба, в която е отправено
искането към съда и е посочена цената на исковете/л.3 - гръб, абзац трети от
исковата молба/ и е конкретизиран с молба от 05.10.2017 г./л.49-52/, с която е
уточнено, че посочените в исковата молба суми от 55 119.85 евро и 17 719.74
евро представляват главници по двата договора за кредит/ л.49-52/.
С определение от 12.11.2021 г. съдът е оставил без уважение искането на
ищцата за изменение на исковата молба, чрез предявяване на нови искове в хода
на дело, които се различават и по основание, и по петитум, от първоначално
предявените искове/ л.222/
При така предявените искове в тежест на ищцата е да установи плащанията,
които е извършила по двата договора за кредит.
В тежест на ответника е да установи размера на задълженията на ищцата по
двата договора, както и датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
По договора
за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 32/21.02.2006г.:
Страните не спорят, че са сключили този договор. Видно от същия кредитор по него е „ДЗИ Банк“ АД. На съда е служебно
известно, че е вписано преобразуване на „ДЗИ
Банк“АД чрез вливането му в „Българска
пощенска банка“АД с решение № 61/01.11.2007г. по фирмено дело № 10646/1991г. на
СГС. Със същото решение е вписана промяна в наименованието на „Българска
пощенска банка“ АД на „Юробанк И Еф Джи България“ АД. На 11.01.2013 г. наименованието
на „Юробанк И Еф Джи България“ АД е променено на „Ю.Б.“ АД, което се установява
при справка на публичния сайт на Търговския регистър.
Видно от договора за ипотечен кредит с анюитетни
вноски № 32/21.02.2006 г., сключен от „ДЗИ Банк“ АД/кредитор/, И.А. И. като кредитополучател и ищцата Н.И.И. като
солидарен длъжник, кредиторът е поел задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 45 000 евро. Не се спори, че кредитът е
бил предоставен, което се установява и от заключенията на счетоводната
експертиза. От чл.6, ал.1, т.1 на
договора се установява, че ищцата Н.И.И. го е сключила като съдлъжник по чл.101
от ЗЗД, вр. чл.121-127 от ЗЗД.
Към договора са сключени няколко допълнителни споразумения между страните на 29.06.2009 г., 09.07.2010 г.,
24.08.2011 г., както и договор за встъпване в дълг на 15.05.2010г. от трето за
спора лице Я.Л.Т., който е встъпил като съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД наред с Н.И.И. и И.А.
И.. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за встъпване в дълг, поемането на
задълженията от встъпващия съдлъжник не освобождава първоначалните длъжници И.А.
И. и Н.И.И. от задълженията им по договора за кредит и анексите. Поемателят
отговаря за задължението, в което е встъпил, като за свое собствено задължение.
/чл.3, ал.3/.
Спорни въпроси по делото са дали договорът съдържа неравноправни клаузи,
дали са нищожни допълнителните споразумения към него, какъв е размерът на
задължението за главница, на коя дата е настъпила предсрочна изискуемост, дали
вземането за главница е погасено по давност.
По спорния въпрос дали договорът съдържа неравноправни клаузи и дали са
нищожни допълнителните споразумения към него:
Ищцата твърди, че в договор № 32/21.02.2006г. са неравноправни следните
клаузи: чл.3, т.4 и т.5 и чл.9, ал.3.
Видно от съдържанието на договора
за кредит за покупко-продажба на недвижим имот се касае за потребителски
договор, като ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.9, ал.3 от договора, кредитополучателят дава неотменимото си
и безусловно съгласие при промяна на пазарните условия банката едностранно да
промени лихвения процент по кредита, за което същият ще бъде уведомен в
едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане
на кредит.
В договора не са посочени условията, при които банката ще променя
лихвения процент, нито по какъв начин – по каква конкретната формула това ще бъде извършено.
Съгласно чл.3, ал.4 от договора, кредитополучателят заплаща на банката
комисионна за управление и обработка в размер на 0.8 % еднократно върху целия
размер на кредита, платима преди усвояване на средствата, и 0.25 % годишно
върху остатъчния размер на кредита, платима в началото на всяка следваща година
от срока на кредита.
Съгласно чл.3, ал.5 от договора, комисионните по предходната алинея могат
да бъдат променяни едностранно от кредитора по размер и начин на плащане, съгласно
условията на действащата Тарифа на ДЗИ “Банк“АД към датата на плащане на всяка
комисиона.
В
конкретния случай от самото съдържание на оспорените договорни разпоредби е
видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни, изготвени
предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва сочат, че клаузите са
типови и кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното съдържание.
Съдът намира за основателно възражението на ищцата, че е неравноправна клаузата
на чл.9, ал.3 от договора, която предвижда едностранна промяна на лихвения
процент от страна на банката.
Съгласно чл. 143,
ал.1 от ЗЗП, законодателят е обявил
за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да
бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде променена
лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява съществен елемент
от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно
променян от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се
касае до фиксиран или променлив лихвен
процент. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация относно това кога и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да
е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Видно от чл.9, ал.3 на процесния договор в него е
предвидено, че банката може едностранно да променя БЛП, но нито е ясно при какви условия, нито е
ясно по каква конкретна формула, ще се извършват
промените. Така кредитополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо
банката, тъй като не са предварително информирани относно съществен елемент от
договора, който определя размера на тяхното задължение, поради което посочената
клауза е неравноправна. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.
290 ГПК - решение №
95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на 2-ро т.о.; решение №
424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на 4-то г.о. и решение №
77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на 3-то г.о.
Разпоредбите на чл. 3, ал.4 и ал.5 от договора за заплащане на комисионни
за управление и обработка на кредита и за едностранна промяна на размера на
комисионните също не трябва да бъдат прилагани в отношенията между страните. Задължението
за заплащане на комисионна за управление на кредита противоречи на
императивната правна норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Тази разпоредба е приложима и за договори, сключени преди влизане в сила на
закона, по силата на параграф 13 от ПЗР към ЗИД на ЗПК/ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./.
Относно допълнителните споразумения
към договора:
Последващите допълнителни споразумения към договора от 29.06.2009г.,
09.07.2010 г., 24.08.2011г. имат за предмет предоговаряне на кредита, като задълженията на кредитополучателите са определени въз основа на
неравноправни клаузи от
първоначалния договор, поради
което допълнителните споразумения са нищожни, на основание чл.366 ЗЗД. Съгласно
чл.366 от Закона за задълженията и договорите,
сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се
спогодили относно неговата нищожност.
Ищцата твърди, че
е нищожен договорът за встъпване в дълг от 15.05.2010г., сключен между страните
по делото с трето за спора лице Я.Л.Т., тъй катоТ.нямал към датата на сключване
на договора доходи за встъпване в дълг, с които да отговаря за погасяването на
дълга и не бил собственик на
ипотекирания имот. На първо място липсва правен интерес ищцата да иска да бъде
установено за нищожно облигационното правоотношение,
което е възникнало по повод на този договор, тъй като дори и да бъде обявен за
нищожен договорът за встъпване в дълг на трето лице, това няма да се отрази
благоприятно на нейното правно положение. От друга страна третото лице Я.Л..не
участва в производството по настоящото дело и не би могъл да упражни защита по
това възражение, поради което същото не трябва да бъде разглеждано. Следва да
се посочи и че заявените от ищцата основания не са сред основанията по чл.26 от ЗЗД, които могат да доведат до нищожност на облигационното отношение по
договора за встъпване в дълг.
По спорния въпрос на коя дата е настъпила предсрочна изискуемост:
Относно размера на главницата:
По възражението на ищцата, че вземането за главница е
погасено по давност:
Възражението е
неоснователно. Видно от допълнителното заключение на счетоводната експертиза, в
частта, която е кредитирана от съда, към датата на предсрочна изискуемост на 02.11.2016
г. по първоначалния погасителен план, без да се отчитат едностранни изменения
на лихвения процент и суми, събрани по принудителен ред, ищцата дължи просрочени
вноски за главница за периода 10.10.2012 г. – 10.10.2016 г. в размер на 3
141.55 евро, а неплатената предсрочно изискуема редовна главница към 02.11.2016
г. е в размер общо на 40 778.52 евро. Съгласно Тълкувателно решение №
3/2023 от 21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023
г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната
част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл.114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска. При
обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. В конкретния
случай неплатените вноски за главница с
настъпил падеж до предсрочната изискуемост са за периода 10.10.2012 г.
-10.10.2016 г. Най - старото от тези задължения е от 10.10.2012 г. и се
погасява с изтичане на петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която изтича на 10.10.2017
г., т.е към датата на подаване на исковата молба – 11.11.2016 г. вземането не е
погасено по давност, а докато трае съдебният процес относно вземането давност
не тече/ 115, б.“ж“ от ЗЗД/. Следва да се посочи, че по делото са представени и
доказателства, че ответникът е предявил вземането за главница по процесния
договор чрез подаването на искова молба по чл.422, ал.1 от ГПК по гр.д.№
4757/2018 г. на СГС, която се счита предявена от датата на подаване на заявление
по чл.417 от ГПК на 08.02.2017 г./л.88-96/. В този смисъл най-старото от
задълженията за главница с настъпил падеж на 10.10.2012 г. не е погасено по
давност, поради което не са погасени по давност и останалите просрочени вноски до
настъпване на датата на предсрочна изискуемост. Не е погасена по давност и предсрочно изискуемата главница, за която
давността е започнала да тече, считано от 02.11.2016 г.
По договора за потребителски
кредит № HL 628/23.08.2007г.
С договор за встъпване в дълг от 15.05.2010 г.,
подписан от кредитора, кредитополучателите и трето за спора лице Я.Л.Т., последният е встъпил като
съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД
наред с Н.И.И. и И.А. И.. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за встъпване в дълг,
поемането на задълженията от встъпващия съдлъжник не освобождава първоначалните
длъжници И.А. И. и Н.И.И. от задълженията им по договора за кредит и анексите.
Поемателят отговаря за задължението, в което е встъпил, като за свое собствено
задължение. /чл.3, ал.3/.
Видно от чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 на процесния договор в тях е предвидено, че банката може едностранно да променя БЛП, но нито е ясно
при какви условия, нито е ясно по каква конкретна формула, ще се извършват промените. Така кредитополучателите са
поставени в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не са предварително информирани относно
съществен елемент от договора, който определя размера на тяхното задължение,
поради което посочената клауза е неравноправна. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда
на чл.
290 ГПК - решение №
95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на 2-ро т.о.; решение №
424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на 4-то г.о. и решение №
77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на 3-то г.о.
Относно допълнителните споразумения
към договора:
Последващите допълнителни споразумения към договора от 09.07.2010 г. и от
24.08.2011 г. имат за предмет предоговаряне на кредита, като задълженията
на кредитополучателите са определени въз основа на
неравноправни клаузи от първоначалния договор, поради което
допълнителните споразумения са нищожни, на основание чл.366 ЗЗД, а допълнително споразумение от 29.06.2009г. изобщо не е подписано от
ищцата. Съгласно
чл.366 от Закона за задълженията и договорите, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако
страните са се спогодили относно неговата нищожност.
По спорния въпрос на коя дата е настъпила предсрочна
изискуемост:
Относно размера на
главницата:
По възражението на ищцата, че вземането за главница е
погасено по давност:
Възражението е
неоснователно. Видно от допълнителното заключение на счетоводната експертиза, в
частта, която е кредитирана от съда, към датата на предсрочна изискуемост на
02.11.2016 г. по първоначалния погасителен план, без да се отчитат едностранни
изменения на лихвения процент и суми, събрани по принудителен ред, ищцата дължи
просрочени вноски за главница за периода 10.06.2012 г. – 10.10.2016 г. в размер
на 1074.25 евро, а неплатената предсрочно изискуема редовна главница към
02.11.2016 г. е в размер общо на 13 960.61 евро./отговор на пета задача по
въпросите на съда/. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл.114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на
съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем, давностният
срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост. В конкретния случай неплатените вноски за главница с настъпил падеж до
предсрочната изискуемост са за периода 10.06.2012 г. -10.10.2016 г. Най -
старото от тези задължения е от 10.06.2012 г. и се погасява с изтичане на
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която изтича на 10.06.2017 г., т.е към
датата на подаване на исковата молба – 11.11.2016 г. вземането не е погасено по
давност, а докато трае съдебният процес относно вземането давност не тече/ 115,
б.“ж“ от ЗЗД/. В този смисъл най-старото от задълженията за главница с настъпил
падеж на 10.06.2012 г. не е погасено по давност, поради което не са погасени по
давност и останалите просрочени вноски за главница до настъпване на датата на
предсрочна изискуемост. Не е погасена по давност и предсрочно изискуемата главница, за която давността
е започнала да тече, считано от 02.11.2016 г.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2125.11 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 809.38 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска. При определяне размера на разноските съдът взе
предвид, че ответникът е направил разноски за вещо лице в размер на 1000 лв.,
за които е представил доказателства. Не
са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не присъжда такива разноски.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:*** – за адв. Г.С., че Н.И.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, кантора 9 – за адв.И.А., не дължи сумата от 11 199.78 евро /главница по договор за ипотечен кредит с
анюитетни вноски № 32/21.02.2006 г./, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част, до пълния предявен размер от
55 119.85 евро.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, че Н.И.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, кантора 9 – за адв.И.А., не дължи на „Ю.Б.“АД, ЕИК
*********, сумата от 2 684.88 евро/главница по договор за потребителски кредит № HL 628/23.08.2007
г./, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 17 719.74 евро.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, да заплати на Н.И.И., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер
на 2125.11 лв., съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.“АД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 809.38 лв., съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.