Определение по дело №1061/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2034
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100501061
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № ІІ- 2034

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на седемнадесети юли

през две хиляди и двадесета година                                                     в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                   частно гражданско дело  № 1061 по описа

за   2020   година.

                   Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба (наименована като молба-възражение) от „МаксКом – Кейбъл“ ЕООД със седалище гр. Бургас и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 28, представлявано от Николай Георгиев Райков, както и от „МаксКом – Инвест“ ЕООД със седалище гр. Бургас и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 28, представлявано от Николай Георгиев Райков против Заповед № ..за изпълнение на парично задължение въз основа на документ в частта, в която са присъдени разноски в размер на 4 438, 57 лева. В жалбата се посочва, че с действията си дружествата не са дали основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитите, отпуснати от „Юробанк България“ АД, а отделно от това и присъденото адвокатско възнаграждение е необосновано завишено и следва да бъде намалено до минимално допустимия му размер и поради факта, че делото не е със значителна фактическа и правна сложност.

                   Ответната страна по депозираната частна жалба (наименована като молба-възражение) – „Юробанк България“ АД със седалище гр. София депозира по делото отговор на частната жалба, в който посочва, че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана поради това, че присъденото възнаграждение за адвокат е в минималния размер, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Производството по делото пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, от която е видно, че „Юробанк България“ АД претендира да бъде издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по силата на която да бъдат осъдени длъжниците „Макском-инвест“ ЕООД и „Макском-Кейбъл“ ЕООД солидарно да заплатят определени парични суми, произтичащи от сключен между страните Договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № BL4265 от 15.12.2006г., изменен с няколко анекса след сключването му.

                   Въз основа на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 683 от 11.02.2019г., постановена по частно гр. дело № 1235/2019г. по описа на БРС, по силата на която е разпоредено длъжниците „Макском-инвест“ ЕООД и „Макском-Кейбъл“ ЕООД солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД следните суми, дължими по сключен между страните Договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № BL4265 от 15.12.2006г. – 87 907, 59 лева, представляваща главница, сума в размер на 10 607, 08 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017г. до 09.01.2019г. включително и 1 277, 18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2017г. до 03.02.2019г. включително, такси по договора в размер на 159, 90 лева и 115, 95 лева, представляваща имуществени застраховки, законна лихва върху главницата, както и сумата от 4 438, 57 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса – 2 001, 35 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 2 437, 22 лева с включен ДДС.

                   По делото е депозирано възражение от длъжниците „Макском-инвест“ ЕООД и „Макском-Кейбъл“ ЕООД на дата – 17.02.2020г., в което изрично се заявява, че сумите, посочени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК не се дължат. Районен съд – Бургас с Определение № 1448 от 18.02.2020г., постановено по частно гр. дело № 1235/2019г. по описа на БРС е указал на заявителя да предяви иск против солидарните длъжници за установяване на вземанията си в едномесечен срок от уведомяването.

                   Видно от представената Молба с вх. № 17523/27.05.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана по частно гр. дело № 1235/2019г. по описа на БРС – заявителят в образуваното частно гражданско дело – „Юробанк България“ АД е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК против двамата длъжници и жалбоподатели в настоящото производство.

                   На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно хода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. ВКС на РБ в своите мотиви приема, че в исковото производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 от ГПК от съда в исковото производство. Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал.1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

                   В конкретния случай е безспорно, че след постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, длъжниците – „Макском-Инвест“ ЕООД и „Макском-Кейбъл“ ЕООД са депозирали възражение относно дължимостта на сумите, съдът е указал на заявителя – „Юробанк България“ АД да предяви иск относно своето вземане и такъв иск вече е предявен. При това положение, поставеният въпрос относно присъдените разноски в заповедното производство следва да се разгледа и реши от съда, разглеждащ исковия процес. С оглед изложеното по-горе, БОС намира, че депозираната частна жалба следва да изчака постановяване на решение по чл. 422 от ГПК, като администрирането и разглеждането й ще бъде е обусловено от решението по установителния иск. Същата ще подлежи на администриране и съответно разглеждане от въззивния съд само в изброените по-горе хипотези и при наличие на правен интерес за жалбоподателя. Изложеното налага, депозираната частна жалба да бъде върната на Районен съд – Бургас, а производството по настоящото дело да бъде прекратено.

                   С оглед на изложените обстоятелства както относно разноските, постановени в заповедното производство и направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, така и относно разноските в изпълнителното производство, препис от депозираната молба-възражение следва да бъде приложена към заповедното производство, както и да бъде изпратена на ЧСИ Делян Николов за прилагане и евентуално произнасяне по изпълнителното производство.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 1061/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас с оглед на изложените указания.

                   След приключване на исковото производството, образувано по искова молба с вх. № 7389/22.05.2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас, депозираната частна жалба следва да се администрира в случай, че страните имат правен интерес от разглеждането й и отново да се изпрати за произнасяне пред Окръжен съд – Бургас.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от депозираната Молба-възражение с вх. № 7170/12.02.2020г. по описа на Районен съд – Бургас да се приложи към образуваното частно гр. дело № 1235/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и да се изпрати на ЧСИ Делян Николов за прилагане и евентуално произнасяне по изпълнително дело № 20198040400797.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.

  

 

 

 

                                                      

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                           2.