№ 15244
гр. С., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110140537 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. А.
П. с ЕГН: **********, дължи на ищеца "Т. С." ЕАД сумите 420,50 лева
(четиристотин и двадесет лева и 50 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2020 г.
до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., УЛ.Ф. Ж. К.
*, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ***** , ведно със законна лихва за период от
09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 59,59 лева (петдесет и девет
лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 12.01.2024 г., 15,04лева (петнадесет лева и 04 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
16.10.2021 г. до 12.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 2,37 лева (два лева и 37 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 12.01.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.02.2024 г. по ч. гр. дело № 7923/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има
качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения
имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
1
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които
е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане
на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана
фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за
разноските на ответника. Заявява възражение за компенсация на разноските.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил
от ответника чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по
основание и размер. Прави възражение, че ответникът не е приел
наследството. Твърди, че претенциите са недоказани. Прави възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на
топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на
търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича
качеството на потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е бил
собственост на наследодателя на ответника и факта на приемане на
наследството от ответника направо или по опис.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Безспорно е между страните и не се нуждае от доказване, че към
правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно
издание на посочената дата.
2
По делото е представен нотариален акт за собственост апартамент
/жилище/ по чл. 55 ЗПИНМ № 165, том XXXIX, дело № 7765/1969 г., от
22.12.1969 г., видно от който ап. **, находящ се в ж.к. „И.", бл. **, вх. *, ет. *.
Ищецът е представил саморъчно завещание на Ф. Ф. Д. от 18.07.2011 г.,
с което наследодателят е завещал ап. **, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, ул. „Ф.
Ж. К.“ № *, вх. *, на В. К. Г..
Приет е и протокол за обявяване на саморъчно завещание на Ф. Д. Д. от
02.11.2016 г., в което е посочено, че Д. е починал на 16.10.2016 г.
По делото е прието удостоверение за наследници на В. К. Г. от
10.10.2023 г., от което се установява, че след смъртта си, настъпила на
13.01.2017 г., Г. е оставила за наследник по закон дъщеря си В. А. П..
Представено е удостоверение от „ГИС - С.“ ЕАД от 04.10.2019 г., от
което се установява, че стар адрес гр. С., ж.к. „И.“, бл. ** е със следния
настоящ адрес: гр. С., ул. „Ф. Ж. К.“ № *, с вх. * и *.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от ул. „Ф. Ж. К.“ № * от
28.08.2001 г., както и договор № 917/05.10.2001 г., сключен между „Т. С.“
ЕООД и ЕС с адрес: гр. С., ул. „Ж. К.“ № *, бл. **, с предмет – топлинно
счетоводство.
Приет е и протокол от ОС на ЕС с адрес жк „И.“, бл. **, вх. * и *, от
02.11.2012 г. за избор на топлинен счетоводител – „Б.“ ООД.
От ищеца са представени още общи фактури и извлечение от система за
задължения на потребител.
Приет е и Договор № *-*-**/09.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД и
„Б.“ ООД.
От „Д.“ ООД са представени с молба от 05.05.2025 г. индивидуални
справки за ползвана ТЕ за процесния период, формуляри за отчет на уредите
за ДР на ТЕ, и констативен протокол за неосигурен до имота достъп за отчет
на уредите за ДР на ТЕ.
По делото са изслушани и приети заключения по СТЕ и ССчЕ.
При гореописаните доказателства настоящият състав намира, че
въпреки разпределената доказателствена тежест още с проекта на доклад,
обявен за окончателен без възражения от страните, ищецът не е изпълнил
задължението си да установи при уловията на пълно и главно доказване, че
ответницата се легитимира като собственик на посочения топлоснабден имот
през процесния период.
За да достигне до този извод съдът съобразява, първо, че от
доказателствата не се установява непрекъсната верига от транслативни
сукцесии, водеща до ответника по настоящото дело.
Напротив, видно от приетия нотариален акт от 22.12.1969 г. като
собственик на описания в исковата молба имот се легитимира Н. Ж. Д.. Не се
установява собствеността да е транслирала от патримотиума на Д. към
патримониума на ответницата пряко или косвено.
По делото не се сочат и не се представят никакви доказателства за
3
преминаването на собствеността върху имота от Н. Ж. Д. към Ф. Ф. Д.. Не се
твърди и не се доказва и оригинерен придобивен способ, по силата на който
Ф. Ф. Д. да е придобил собствеността върху ап. **, предмет на завещателно
разпореждане от 18.07.2011 г. Завещанието, с което наследодателят се
разпорежда с чужд имот, не е годно да легитимира наследника по това
завещание като собственик.
На следващо място, въпреки изричното оспорване от страна на
ответника, ищецът не е поискал събирането на доказателства за липсата на
вписани приемания на или откази от наследство, макар и съдът да е
разпределил своевременно доказателствената тежест по делото.
Константно се приема в съдебни решения на ВКС, постановени в
производства по чл.290 ГПК: по граждански дела: № 3530 /2008 г., на IV г.о.;
№ 921 /2010 г., на IV г.о.; № 4578 /2015 г., на IV г.о., (в което има позоваване
на № 921 /2010 г., на IV г.о.) и № 502 /2011 г., на III г.о. и № 478 /2020, на I г.о.
(в което има позоваване на 4578 /2015 г., на IV г.о.), че : Пълното доказване е
онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден
релевантен за спора факт или обстоятелство. … Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства
да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите
обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. …За да се
постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е
необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Настоящият първоинстанционен състав намира, че ищецът нито с
преки, нито с косвени доказателства провежда в текущия процес доказване,
което води до несъмненост в извода, че през процесния период В. А. П. се е
легитимирала като собственик на описания в исковата молба топлоснабден
имот, респективно да е била потребител на ТЕ по облигационно
правоотношение с ищцовото дружество. Напротив, подобен извод се оборва
от доказателствата, представени от самия ищец, от които се установява, че не
наследодателите на П., а трето лице е било собственик на имота.
При това положение и доколкото ищецът не установява първия елемент
от фактиеския състав на главните си претенции, то исковете следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответната
страна, но тя не претендира такива, като в настоящия процес същата е
представлявана от особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т. С." ЕАД,
ЕИК *********, адрес: гр. С., ЖК К. С., УЛ.Я. ***, общ. Столична, обл. С.
(столица), срещу В. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД за установяване
между страните, че В. А. П. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумите 420,50 лева
(четиристотин и двадесет лева и 50 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., УЛ.Ф. Ж. К. *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№
*****, за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 59,59 лева
(петдесет и девет лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., 15,04лева (петнадесет лева и 04
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 16.10.2021 г. до 12.01.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,37 лева
(два лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2021 г. до 12.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.02.2024 г. по частно гражданско
дело № 7923 по описа на СРС за 2024 г.
Решението е постановено при участието на "Д." ООД, ЕИК *********,
/предишно наименование „Б.“ ООД/ като трето лице - помагач на страната на
ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5