Р Е Ш Е Н И Е
23.09.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
16.09. 2020
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 659 2020
дело №
по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е
Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 3579824, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Е.К.А., с ЕГН **********, законен
представител на „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД, с адрес: гр. Дупница, ул. „Разметаница“
№50, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че процесният електронен фиш не отговаря на законовите изисквания за
съдържанието му и липсва точно описание на мястото където е извършено
нарушението. Сочи се в тази връзка, че не е посочен пътния знак, с който е
въведено ограничение на скоростта и къде е бил поставен същия. Наред с това се
сочи, че е следвало да бъде съставен АУАН, а
не издадения ЕФ. Развиват се и други подробни съображения. Иска се отмяна на ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 07.03.2020 г., в 09:29 ч.,
жалбоподателката Е.А. управлявала товарен автомобил „Форд Куга“, с рег. № СВ 4414
АР, собственост на „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД, в с. Мурсалево, по ПП I Е-79, км. 348+400 м., с посока на движение към гр. Благоевград,
при общо ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък
от пътя - до 50 км/ч, (което, доколкото мястото се намира на територията на населеното
място с. Мурсалево, след табела Д-11 /начало на с. Мурсалево/, поставена в
посока гр. Благоевград на км. 348+156м. и преди табела Д-12 /край на с. Мурсалево/,
поставена в посока гр. Благоевград на км. 348+520м., следва от законовата
разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП за максималната позволена скорост в населено
място, доколкото на самото място не е предвидено с пътен знак да бъде
установена по-висока или по-ниска скорост като максимално допустима). При
посоченото ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се
движи със скорост от 73 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в
полза на водача и същата се зачита като 70 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1- M, с фабр. № 523, и заснето с
клип № 19317. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден електронен фиш на жалбоподателя като законен представител на
дружеството собственик на автомобила, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Словесното
описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат изцяло
по признаци.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество, еднопосочни писмени доказателства, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, а именно: протокол от периодична проверка на техническо устройство
и удостоверение за одобрен тип, справка за собствеността на автомобила, протокол
за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от
Наредбата, разписка за връчване на ЕФ, служебно изисканата справка от Областно
пътно управление – гр. Кюстендил за координатите на местонарушението и
разположението му в границите на населено място, заповед за утвърждаване
образец за издаване на ЕФ, както и от останалите приети по делото писмени
доказателства и вещественото такова - копие от Клип № 19317 от радар с № 523.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат еднопосочно и непротиворечиво
фактите по делото. Освен това, при наличието на безспорен доказателствен
материал, съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената
съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на
чл. 305, ал. 3 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве
районният съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери
законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от
чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни
за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, за неговия законен представител;
описание на нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера
на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също
така, че оспорваният електронен фиш е
издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Съгласно
датата на връчване на същия – 24.06.2020 г. отразена в приложената разписка за
връчването му на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в срока за
обжалване, поради което е допустима.
Съдът намира аргументите
на защитата изложени в жалбата за неоснователни поради следното:
Нарушението
на правилата за движение по пътищата е извършено на 07.03.2020 г. С изменението
на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система, включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т. 65 от ДР
на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Законодателят е въвел
изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на
електронния фиш, а не при установяване
и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по
т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на
мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания
на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обн. ДВ,
бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл. 165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която
норма е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./.
Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по
пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което
процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш
по реда на чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с
цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за
въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението,
която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени
доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната
система. В този смисъл виж. Решение №
58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение №120/23.05.2018г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н.
д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от
11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш
съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити.
Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което
дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната
уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н.
д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от
22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Не е
дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е-24, в каквато насока е била
регламентацията на отмения вече чл. 7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. до
отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр.6/2018г., в сила от 16.01.2018г. Задължението
за обозначаване с ПЗ Е24 е отпаднало още с изменението на чл.165, ал.2, т.7 и
т.8 от ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр54/05.07.2017г. Следователно, с отпадането на
изискването в чл. 165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП за обозначаване на мястото за
контрол с пътен знак, се счита за неприложимо задължението за това неправилно
посочено и аргументирано в жалбата. В този
смисъл виж актуалното законодателство /ЗДвП и НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г. /, както и Решение № 57 от 14.02.2019 г. по к. адм. н.
д. № 27 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Никъде във фиша не е посочено, че е налице въведено
с поставен пътен знак ограничение на скоростта, а единствено общо ограничение
за движение със скорост до 50 км/ч в границите на населено място, каквото е с. Мурсалево,
общ. Кочериново, на чиято територия попада и посочения пътен участък от ПП I Е-79, км.
348+400 м.
Фишът е законосъобразен и от
материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен
начин, че на посочените по-горе дата и час. Жалбоподателят /доколкото не е посочено от него друго
физическо лице/ е управлявал описания подробно товарен автомобил „Форд
Куга“, с рег. № СВ 4414 АР, собственост на „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД, в
населено място - с. Мурсалево, по ПП I Е-79, км.
348+400 м., с посока на движение към гр. Благоевград, със скорост от 70 км/ч,
при ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата скорост
на движение – 50 км/ч. От наличните по делото доказателства се установява още,
че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност, приложен е протокол за успешно премината периодична проверка на 29.11.2019
г. Съдът намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно
от АНО – посочено е на кой път, километър и метри, в границите на кое населено
място и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно
достатъчно за гарантиране правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка е
представена и служебно изисканата справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ,. Според
нея посочените в снимковия материал координати попадат вътре в границите на
населеното място с. Мурсалево. Според тези географски координати на техническото
средство, същото е било разположено на км. 348+271м., т.е. вътре в границите на
с. Мурсалево, след табела Д-11 /начало на с. Мурсалево/, поставена в посока гр.
Благоевград на км. 348+156м. и преди табела Д-12 /край на с. Мурсалево/,
поставена в посока гр. Благоевград на км. 348+520м., както е посочено и мястото
на нарушението в текста на ЕФ и в приложения протокол за използване на
техническото средство по чл. 10 от Наредбата, оформен и заверен по надлежния
ред.
Без съмнение правилно е определен и
субектът на нарушението – законен представител на дружеството собственик на
товарния автомобил. Никъде в наличните по АНП доказателства не е налично
отбелязване на собственик с имена К.И.. От служебно направената справка е
видно, че управител на дружеството е именно жалбоподателката Е.А.. На същата, именно
в това и качество е бил издаден и връчен ЕФ видно от отбелязването в
приложената разписка – л. 8 от делото.
Не е изтекла и предвидената в закона
абсолютна давност, която е със срок от 4 години и 6 месеца от датата на
нарушението.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с
указаната. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е
налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е.
че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по
пътищата, но е неглижирал настъпването на тези последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на
ограничение.
Предвиденото административно наказание
„глоба” е наложено в законоустановения размер от 50,00 лева, съгласно приложимата
законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2, тъй като е налице превишаване на
скоростта на движение с 20 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът
намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да
бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 3579824,
издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Е.К.А., с ЕГН **********, законен
представител на „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД, с адрес: гр. Дупница, ул.
„Разметаница“ №50, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50,00 лева, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Кюстендил, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: