№ 2081
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110158206 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 297609/24.10.2023
г. от Й. С. А., ЕГН: **********, л.к. №*, валидна до 30.09.2031 г., с постоянен
адрес гр. София, ж.к. *., чрез пълномощника си адв. Д. М. със съдебен адрес:
гр. С* email: ********@*****.*** срещу “С*" АД, с ВИК: *, със седалище и
адрес па управление: тр. Ш*, представлявано от СТ*, с която се предявени
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от
ЗЗПотр., с който се да се приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата предвидена в чл.29 от Договор за паричен заем №
*/22.04.2022 г., сключен между ищеца и “С*" АД, с ВИК: *, със седалище и
адрес па управление: тр. Ш*, представлявано от СТ*, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума
на ден, като нищожни, чиято валидност моли да бъде прогласена.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.04.2022 г. между
ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние
№ *. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер па 800.00
лева, а срокът за погасяване на първия транш - 17 дни. Размерът на годишната
лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент на
разходите е 42.9%, а размерът па общата сума, която следва да върне Й. А. е
813,60 лева.
В чл. 19 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ па
условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита.
В чл. 29 страните са уговорили, че в случай па неизпълнение на
1
задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е
уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното
обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.
Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски,
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 122,40
лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в пропесния договор, като общата сума която следва да
върне е 936,00 лева.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 29 от Договор за
паричен заем, спрямо която Й. А. трябва да заплати неустойка в размер на
122,40 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
съображенията ми за това са следните:
Излага доводи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3
от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други
разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007г.,
Сочи, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията па разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
па кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за
паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на
122,40 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му,
обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на
определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да
бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо
2
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът
му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от пепредоставянето па обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителпа, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд/.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, по именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране
па неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.
Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните пе е имала реално
намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако
кредиторът е имал за цол да получи обезпечение същият е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се
дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави
обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които
законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита
като неустойка.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
3
Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор па
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите прави, респективно на основание
чл. 146 от ЗЗП поради неравноправпост.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1.Договор за потребителски
кредит 2.Погасителен план
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Признава, че между
страните е сключен договор за заем в размер на 800 лева, при уговорени
параметри: ГЛП – 36 %, ГПР – 42.9 % за срок 12 месеца, като за всяка
просрочие на плащания ще се начислява 10 % като лихвен процент. Признава,
че сумата е усвоена от длъжника, както и че е начислена неустойка в размер
на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. Признава,
че ищецът не е представил обезпечение, но не била начислена неустойката за
срока на договора. Оспорва, че тази неустойка е в завишен размер, като се
позовава, че страните доброволно са избрани да сключен тази неустойка.
Твърди, че тази неустойка не е начислява от ответното дружество. Твърди, че
Й. С. А. не е направил нито една погасителна вноска по кредита и затова
предявява насрещни искове.
„С*" АД с ЕИК * предявява срещу Й. С. А. с ЕГН **********,
насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № * от 22.04.2022 година, ведно с законната лихва от датата
на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск
(05.01.2024 г.) до датата на окончателното изплащане на вземането
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 13.60 лв.
(тринадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща договорна
лихва върху главницата за периода 22.04.2022 г. до 09.05.2022 г. съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № * от
22.04.2022 година
чл.9, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 153,78 лв.. (сто и петдесет и три
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 09.05.2022 г. до 05.01.2024 г. съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № * от
22.04.2022 година
Моли съдът да уважи насрещните искове. Претендира разноски.
Не се противопоставя на приемане на доказателствата, представени от
ищеца.
Представя следните доказателства, което моли да бъдат приети: Заповед
№ БНБ - 61374 от 16.07.2016 г. относно вписването на Дружеството в регистъра на
4
кредитните институции; разпечатка на изпратените на страната пред договорна
документация - Стандартен Европейски формуляр, Договор за потребителски кредит -
кредитно линия предоставен от разстояние № * от 22.04.2022 година, Погасителен план,
приложимите към договора Общи условия платежен документ за предоставяне на сумата
по кредита на ищеца, насрещна искова молба, договор за правна защита и съдействие серия
Г № 00016; 1. Договор за потребителски кредит сключен от разстояние №
*/22.04.2022 г. ведно с погасителен план; 2. Стандартен Европейски Формуляр; 3.
Приложимите общи условия; 4. Разпечатка от попълнена от клиента заявка за отпускане
на потребителски кредит от разстояние на сайта на Дружеството ведно с направените
справки в ЦКР, НОИ и МВР. 5. Платежно нареждане за преведена по сметка на ответника
по насрещният иск сумата за усвояване на кредита; 6. Платежно нареждане за извършено
плащане от страна на ответника за погасяване на задължението по сключеният договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние № */22.04.2022 г.
Моли да бъде допусната Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която
след запознаване с материалите по делото и наличните счетоводни записи в
счетоводството на ответника да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е
размерът на остатъка от дължимата сума за главница от ответника по насрещният иск
по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № */22.04.2022 г. към
момента на предявяването на насрещният иск (момента на постъпването на насрещната
искова молба в съда) 05.01.2024 г.? 2. Какъв е размерът остатъка от дължимата от
ответника договорна възнаградителна лихва върху предоставената главница за периода
22.04.2022 г. до 09.05.2022 г. по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № */22.04.2022 г. към момента на предявяването на насрещният иск 05.01.2024
г. (момента на постъпването на насрещното искова молба в съда)? 3. Какъв е размерът на
дължимата мораторна лихва върху главница за периода от 09.05.2022 г. до 05.01.2024 г.
В срока по чл.131 ГПК, ищецът, ответникът по насрещен иск подава
отговор. Признава иска, че е основателен до размера на чистата главница.
Позовава се на чл.22 ЗПК. Моли да се вземат предвид всички плащания.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представя договор. Претендира
възнаграждение по насрещния иск.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Д. М., с надлежно учредена
представителна власт за всички инстанции (л.4 от делото).
Ответникът се представлява от адв. Х* с надлежно учредена
представителна власт само за СРС.
По държавната такса
Цената на главния иска е 122.40 лева, поради което на основание чл.1
ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 50.00 лева, която сума е платена с
молба с вх. № 352302/07.12.2023 г.
Цената на насрещните искове е 967.38 лева. Всеки един от трите
обективно кумулативно предявени насрещни искове е в размер под 1250 лева,
поради което за всеки един от тях се дължи държавна такса в размер на 50.00
лева. Общо за тях е 150.00 лева. С молба с вх. № 41375/08.02.2024 г.
5
ответникът представя доказателства за внесена държавна такса.
По редовността на ИМ и НИМ
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК
На този етап, съдът приема, че насрещната исковата молба е нередовна,
на основание чл.128, т.2 ГПК.
Насрещната искова молба е подадена в срока по чл.131 ГПК, поради
което е допустима. На основание чл.211 ГПК следва да се приеме за
съвместно разглеждане насрещния иск.
Ето защо следва да се изготви проект за доклад по делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че
не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне
на гаранцията, както и че договорът е индивидуално сключен.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема за основателно искането на ищеца да се задължи
ответника да представи необходимите документи, на основание чл.190 ГПК
като следва да се укаже и последствията от непредставянето.
С оглед установяване на истината, съдът приема, че следва да задължи
страните лично да се явят в открито съдебно заседание, на основание чл.176
ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът прием, че страната е
създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ответника е допустимо, зададените въпроси са необходими
и относими, поради което искането следва да бъде уважено. Ето защо
исканата експертиза следва да бъде допусната.
Съдът служебно установи че към зададените въпроси следва да се
допълнят с такива от съда, а именно:
1. Каква сума ответникът е платил на ищеца
2. Какъв е размерът на неустойката за процесния договор и период
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
6
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор
4. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка,
както и чл.29 и чл.45 от договора
5. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена с ПМС към 22.04.2022 г., както и какъв е нейният петкратен
размер.
6. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без
да се включва процесната неустойка
7. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по
месеци и дати.
8. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се включват процесната неустойка
9. Да посочи мораторната лихва върху всяка вноска по главница и по
договорна лихва, както и общият размер на мораторната лихва
10. Каква сума ищецът е платил по процесната неустойка и кога
11. Какъв е размерът на неустойката за срока на първия транш – 22.04.2022 г.
до 09.05.25022 г.
Въпроси от 1 до 4 касаят въпроси по основателността на иска на ищеца,
поради което на основание чл.160 ГПК на него следва да бъде възложено
депозитът за експертиза в размер на 500.00 лева.
Въпроси от 5 до 10 касаят въпроси по основателността на насрещните
искове, поради което на основание чл.160 ГПК на ответника следва да бъде
възложен депозитът за вещо лице.
При тези обстоятелства, следва да се укаже на ищеца да внесе депозит в
размер на 500.00 лева, а на ответника 500 лева, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи
лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена
„депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC:
CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, като
при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на
чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а
именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д* което да се призове след
внасяне на депозит (*********@***.**, +*).
Предварителни въпроси
Предявени са установителни и осъдителни искове, поради което съдът
служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по
отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено
решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за
доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
7
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, както и фактите по отстраняване на нередовности и
изготвяне на експертиза, делото следва да бъде насрочено за 03.02.2025
година от 11.15 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещна искова молба с вх. №
5664/09.01.2024 г., предявена от “С*" АД, с ВИК: *, със седалище и адрес па
управление: тр. Ш* срещу Й. С. А., ЕГН: **********, л.к. №*, валидна до
30.09.2031 г., с постоянен адрес гр. София, ж.к. *, на основание чл.211 ГПК.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 297609/24.10.2023 г. от Й. С.
А., ЕГН: **********, л.к. №*, валидна до 30.09.2031 г., с постоянен адрес гр. София, ж.к. *.,
чрез пълномощника си адв. Д. М. със съдебен адрес: гр. С* email: ********@*****.***
срещу “С*" АД, с ВИК: *, със седалище и адрес па управление: тр. Ш*, представлявано от
8
СТ*, с която се предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143,
ал.1 от ЗЗПотр., с който се да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
клаузата предвидена в чл.29 от Договор за паричен заем № */22.04.2022 г., сключен между
ищеца и “С*" АД, с ВИК: *, със седалище и адрес па управление: тр. Ш*, представлявано от
СТ*, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената
сума на ден, като нищожни, чиято валидност моли да бъде прогласена.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.04.2022 г. между ищеца и
ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *. Страните са се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер па 800.00 лева, а срокът за погасяване на
първия транш - 17 дни. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът
на годишния процент на разходите е 42.9%, а размерът па общата сума, която следва да
върне Й. А. е 813,60 лева.
В чл. 19 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ па условията, посочени в ОУ доход или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
В чл. 29 страните са уговорили, че в случай па неизпълнение на задължението си по
чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения
кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на
договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.
Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 122,40 лева, тъй като
не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в
пропесния договор, като общата сума която следва да върне е 936,00 лева.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 29 от Договор за паричен заем,
спрямо която Й. А. трябва да заплати неустойка в размер на 122,40 лева, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143,
ал.1 от ЗЗП, съображенията ми за това са следните:
Излага доводи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007г.,
Сочи, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе.
Твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията па разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка па кредитоспособността, а държавите - членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират
по този начин".
В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 122,40 лева, в случай че не
9
предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители
/солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този момент да бъде
направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали
ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
пепредоставянето па обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителпа, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.
3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен
съд/.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, по именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че
подобно кумулиране па неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите
са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята, че
от горното е изводимо, че нито една от страните пе е имала реално намерение да бъде
предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при
непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цол да получи обезпечение
същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при
предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то
смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,
дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на
„задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява
по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2,
т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също
така считам, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор па основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване
на добрите прави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправпост.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Признава, че между страните е
сключен договор за заем в размер на 800 лева, при уговорени параметри: ГЛП – 36 %, ГПР –
42.9 % за срок 12 месеца, като за всяка просрочие на плащания ще се начислява 10 % като
лихвен процент. Признава, че сумата е усвоена от длъжника, както и че е начислена
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден.
Признава, че ищецът не е представил обезпечение, но не била начислена неустойката за
10
срока на договора. Оспорва, че тази неустойка е в завишен размер, като се позовава, че
страните доброволно са избрани да сключен тази неустойка. Твърди, че тази неустойка не е
начислява от ответното дружество. Твърди, че Й. С. А. не е направил нито една погасителна
вноска по кредита и затова предявява насрещни искове.
„С*" АД с ЕИК * предявява срещу Й. С. А. с ЕГН **********, насрещни обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 800 лв. (осемстотин лева), оставаща
главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № * от
22.04.2022 година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за
предявяване на насрещният иск (05.01.2024 г.) до датата на окончателното изплащане
на вземането
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 13.60 лв. (тринадесет лева и
шестдесет стотинки), представляваща договорна лихва върху главницата за периода
22.04.2022 г. до 09.05.2022 г. съгласно Договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние № * от 22.04.2022 година
чл.9, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 153,78 лв.. (сто и петдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 09.05.2022 г. до 05.01.2024 г. съгласно Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № * от 22.04.2022 година
Моли съдът да уважи насрещните искове. Претендира разноски.
Не се противопоставя на приемане на доказателствата, представени от ищеца.
В срока по чл.131 ГПК, ищецът, ответникът по насрещен иск подава отговор.
Признава иска, че е основателен до размера на чистата главница. Позовава се на чл.22 ЗПК.
Моли да се вземат предвид всички плащания. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Представя договор. Претендира възнаграждение по насрещния иск.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се
да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл.29
от Договор за паричен заем № */22.04.2022 г., сключен между ищеца и “С*" АД, с ВИК: *,
със седалище и адрес па управление: тр. Ш*, представлявано от СТ*, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума на ден, като
нищожни, чиято валидност моли да бъде прогласена.
Възражения на ответника:
размерът на неустойката не е прекомерен. Не противоречи на закона и добрите нрави
договорът не е недействителен
Насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 800 лв. (осемстотин лева), оставаща
главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № * от
22.04.2022 година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за
предявяване на насрещният иск (05.01.2024 г.) до датата на окончателното изплащане
на вземането
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.79 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 13.60 лв. (тринадесет лева и
шестдесет стотинки), представляваща договорна лихва върху главницата за периода
11
22.04.2022 г. до 09.05.2022 г. съгласно Договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние № * от 22.04.2022 година
чл.9, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 153,78 лв.. (сто и петдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 09.05.2022 г. до 05.01.2024 г. съгласно Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № * от 22.04.2022 година
Възражения на ищеца
искът е основателен само за чистата сума по договора – главница, като следва да се
приспаднат плащанията от ищеца по договора
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че са сключили договор за заем при кредитна линия в размер на
800 лева, при уговорени параметри: ГЛП – 36 %, ГПР – 42.9 %, като за всяко просрочие
(забава) на плащане ще се начислява 10 % като лихвен процент. Страните не спорят, че
кредиторът предоставя отделни траншове на длъжника в размер на кредитната линия 800.00
лева , съгласно договора. Не е спорно, че условието да придобиеш последващ кредитен
транш в размер на уговорената кредитна линия, е наличието на пълно погасяване на
предходния транш, ново заявление и одобрение. Страните не спорят, че ищецът е получил
един транш в размер на 800.00 лева на 22.04.2022 г., чието връщане е в срок до 09.05.2022 г.
Не е спорно, че страните са се уговорили за неустойка в размер на 0.9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден. Не се спори, че ответникът не е плащал по договора
за заем, т.е. не е изпълнил задължението си по първия транш да върне главницата и
договорната лихва до 09.05.2022 г.
Спорно остава какъв е размерът на неустойката и дали същата противоречи на закона.
Спорно остава дали ищецът е плащал нещо по договора или не.
Спорно остава дали ищецът дължи нещо по договора.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
№ВидИщецОтветник
иск/страна
1. сключването на процесния 1. Клаузата за
Главен
договор за заем с посоченото внеустойка е
установителен
исковата молба съдържание,индивидуално
иск
2. наличието на съдържанието науговорена, а не при
оспорените клаузи с посоченотообщи условия
съдържание,
1
3. съдържанието на оспорените
клаузи да противоречи на
императивна законова разпоредба
и/или на добрите нрави.
1. плащане на претендираните суми 1. валиден договор
Насрещни
12
осъдителни между страните
искове 2. с посоченото
съдържание и
параметри
3. изискуемост на
вземанията по
2
договора – настъпил
падеж
4. размер на
вземанията
5. периодът на забава
– от изтичане на
плана до
предявяване на иска
УКАЗВА на ответника (ищец по насрещния иск), че не сочи
доказателства, че сключването на договор за кредит е индивидуално
уговорено и че е възможно договорът да бъде сключен без неустойката по
чл.29 от договора, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Договор за потребителски кредит 2.Погасителен план; Заповед
№ БНБ - 61374 от 16.07.2016 г. относно вписването на Дружеството в регистъра на
кредитните институции; разпечатка на изпратените на страната пред договорна
документация - Стандартен Европейски формуляр, Договор за потребителски кредит -
кредитно линия предоставен от разстояние № * от 22.04.2022 година, Погасителен план,
приложимите към договора Общи условия платежен документ за предоставяне на сумата
по кредита на ищеца, насрещна искова молба, договор за правна защита и съдействие серия
Г № 00016; 1. Договор за потребителски кредит сключен от разстояние №
*/22.04.2022 г. ведно с погасителен план; 2. Стандартен Европейски Формуляр; 3.
Приложимите общи условия; 4. Разпечатка от попълнена от клиента заявка за отпускане
на потребителски кредит от разстояние на сайта на Дружеството ведно с направените
справки в ЦКР, НОИ и МВР. 5. Платежно нареждане за преведена по сметка на ответника
по насрещният иск сумата за усвояване на кредита; 6. Платежно нареждане за извършено
13
плащане от страна на ответника за погасяване на задължението по сключеният договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние № */22.04.2022 г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на
която вещото лице - счетоводител, след запознаване с материалите по делото,
както и допълнително събере необходимата информация, включително след
посещение в счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на съда
1. Каква сума ответникът е изплатил на ищеца
2. Какъв е размерът на неустойката за процесния договор и период
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП –
какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор
4. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка, както и
чл.29, 46 от договора
5. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена
с ПМС към 22.04.2022 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
6. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва
процесната неустойка
7. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и
дати.
8. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа
главница без да се включват процесната неустойка
9. Да посочи мораторната лихва върху всяка вноска по главница и по договорна лихва,
както и общият размер на мораторната лихва
10. Каква сума ищецът е платил по процесната неустойка и кога
11. Какъв е размерът на неустойката за срока на първия транш – 22.04.2022 г. до
09.05.25022 г.
На въпроси на ответника
1. Какъв е размерът на остатъка от дължимата сума за главница от ответника по
насрещният иск по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
*/22.04.2022 г. към момента на предявяването на насрещният иск (момента на
постъпването на насрещната искова молба в съда) 05.01.2024 г.?
2. Какъв е размерът остатъка от дължимата от ответника договорна
възнаградителна лихва върху предоставената главница за периода 22.04.2022 г. до
09.05.2022 г. по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
*/22.04.2022 г. към момента на предявяването на насрещният иск 05.01.2024 г.
(момента на постъпването на насрещното искова молба в съда)?
3. Какъв е размерът на дължимата мораторна лихва върху главница за периода от
09.05.2022 г. до 05.01.2024 г.
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим по равно от ищеца и ответника, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, както и в същия срок
всеки един от тях да представи доказателства за това, КАТО ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на
чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а
именно, че съответната страната е създала пречки за установяване на тези
факти.
14
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д* което де си призове след внасяне на
депозит (*********@***.**, +*).
ЗАДЪЛЖАВА страните лично да се явят в открито съдебно заседание,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът прием, че страната е
създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията, на
основание чл.176 ГПК.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
15
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.02.2025 година от 11.15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на насрещната искова молба и приложенията към
нея, да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17